понеделник, 30 януари 2012 г.

Лесните пари

Лесните пари са скъпи, лесно се харчат и лесно се губят. Винаги са били скъпи и винаги ще бъдат. Лесните пари са скъпи и в индивидуален и в обществен план, защото внасят деструктивизъм в личнито и общественото благополучие.
Лесните пари, които печелят или получават индивидите и институциите не са резултат от производството и продажбата на продукти (стоки и услуги), а са плод на преразпределение на вече създадена стойност. В обществен аспект държавата е субектът, създаващ и разпределящ лесните пари. В индивидуален аспект преразпределението се осъществява чрез хазарт, измама, насилствено отнемане, спекулации, контрабанда и пр.
Материалният интерес е основният фактор, който движи хората в техните усилия за придобиване на лесни пари, въпреки високите рискове, последиците от погазването на законите и на моралните принципи. Искушението е мощно, защото психолозите са установили, че високите доходи купуват удовлетворението от живота, но не и щастието, а ниските доходи са свързани, както с ниска оценка на качеството на живота, така и с ниско емоционално благополучие. В относително бедните общества 10% увеличение на доходите води до значително повишаване на емоционалното благополучие.
Благодатната почва за избуяването на феномена лесни пари е, че трудът, особено неквалифицираният, често е еднообразен и тежък, а заплащането му е ниско. Частните инвестиции са рискови, с несигурна възвращаемост, изискват системен ефикасен мениджмънт, пречките пред бизнеса са повече от достатъчно, с една дума печалбата е трудно постижима. Креативният,  проспериращ бизнес е рядкост. Дори ако приемем обаче, че хората имат право да се борят за своето материално и субективно благополучие, не можем да приемем, че начините за достигане на заветната цел нямат значение.
В индивидуален план, лесните и бързи пари са в основата на всяка престъпна дейност. А цената на лесните пари за индивида има значение, често твърде драматично – загуба на постигнатото благополучие, загуба на свободата (затвор), загуба на живота.
Проблемът е, че всеки човек, поел по пътя на лесните пари, разчита на своите знания и умения, надява се на късмета си, вярва, че заслужава и, че просто няма да бъде заловен, когато нарушава закона. Гоненето на лесните пари е свързано с висок адреналин и с особена героика. Достатъчно е да си спомним романтичния ореол около главите на лошите момчета в ранните години на българската демокрация. Съществена роля за особената героизация на ъндърграунда играе масовата култура, в частност киното и художествената литература. Прекалено много са образите на умните и надарени крадци, измамници и контрабандисти, които се измъкват от правосъдието, като заключителният happy end e задължителен.
По-невинните форми на лесни пари пълнят интернет с предложения и идеи за бързи и лесни печалби. Почти всички те са лъжливи, а вероятността да се загубят пари е почти 100%.
В обществен план държавата предоставя на банките или други институции средства за улесняване на кредитирането и поддържа много нисък или нулев лихвен процент. Източникът на този паричен ресурс е печатницата за пари , заеми и по-рядко – бюджетни средства. Крайните получатели са голям кръг индивиди във финансовите институции, капиталовите пазари и клиентите на банките. Смята се, че държавните лесни пари в краткосрочен план стимулират икономическия растеж, основно по линията на потреблението, но в средносрочен план негативните последици са трудно измерими. Яно е, че наливането на лесните пари в банковата система, която все по-малко кредитира инвестициите и иновациите на реалния бизнес, е слабо продуктивно по отношение на факторите, които биха създали основите на развитието през 21 век.
Лесните държавни пари се плащат скъпо с фалирали банки и държави, чието спасение влече нови лесни пари и нови кражби и разхищения по каналите на разпределението им. Масовите лесни кредити се заплащат скъпо със загуба на ипотекираните домове на кредитополучателите.
Актуалната цена ма лесните пари в САЩ , платена за спасяването на финансовите институции на Уолстрийт е окола 8,6 трилиона долара, а за спасяването на американските граждани, теглили ипотечни кредити – 1,8 трилиона долара. Вижда се, че най-спасени са банките и това е логично, от гледна точка на това кой командва парада, уви.
Предстои да се узнае цената на лесните пари в Еврозоната, играта на ЕЦБ и частните банки е твърде интересна преди да настъпи колапсът на еврото.
Гърция вече плаща цената на лесните пари и опасенията са, че ще плаща много и дълго и защото германските банки трябва да си получат парите.



четвъртък, 26 януари 2012 г.

Границите на нещата


naked capitalism
Искам да започна с няколко изречения от книгата на Л.Ф. Мизес „Човешкото действие”, издадена пре 1949 г., която е актуална и днес, в условията на свръхпотребление на ограничените природни ресурси и спадащи стимули за труд.
„Основната задача на разума е да се бори с недоимъка, да се справя съзнателно с ограниченията, които природата налага на човека. Действащият и мислещ човек е продукт на вселена белязана от недостиг, в която всяко благоденствие може да се постигне единствено с цената на мъки и неприятности, тоест на поведение обикновено наричано „икономическо”.
Проблемите с намаляващите природни ресурси, замърсяването на природата и „икономическото поведение” на човешкото общество са във фокуса на много анализи, но натрупването на критична маса социална енергия за промяна на политиката е въпрос на бъдещето.
Индустриалната рвволюция доведе до промяна на движещите ресурси за нарастване на благосъстоянието на обществото от основно човешките физически усилия към експлоатацията на висококалоричните изкопаеми горива – въглища, нефт и природен газ. Ограничеността на тези ресурси налага да се търсят други източници на енергия, които задължително ще бъдат по-скъпи.
Благодарение на откриването и експлоатацията на изкопаемите горива, част от населението на планетата постига много по-добри материални условия на живот, в сравнение с тези в миналото, а много вероятно - и с бъдещите възможности.
Населението на света нараства от 1,6 милиарда души през 1900 г. до около 7 милиарда сега, като всяка година то се увеличава с 80 милиона души.
Тревогите за замърсяването на природата и за опасното натрупване на отпадъци нарастват, но политическите решения остават в рамките на напоителното говорене и безполезните договорености, зад които прозира успокоителната мисъл „след нас и потоп”.
Цивилизацията ще съществува в обозримо бъдеще в рамките на земята, поради което е време да се обсъждат мерки за рационализиране на потреблението и за икономии на ресурси. Вместо това потреблението остава основният двигател на икономическия растеж и политиците отново ще прилагат политики за неговото стимулиране. Кризата от 2008 г. не донесе чаканите анализи и изводи за промяна на политиката.
Въпреки, че икономиките все още растат, и все още растежът е първостепенна цел, дългосрочният растеж, поне в богатите страни, е твърде несигурен. За да се поддържа растеж в порядъка на 2-3% е необходимо ускорено производство на книжни пари, което е контрапродуктивно и може да доведе до пълен колапс на паричната система.
Екологичните и социални разходи за повишаване на производството растат по-бързо, отколкото ползите от продукта. Илюзията, че растежът е панацея,  и страхът от едно стационарно състояние икономика тласкат процесите на загуба на стимулите за труд, на биоразнообразието, до унищожаване на природните ресурси и промяна на климата.
Ясно е, че този растеж не решава проблемите на безработицата, престъпността, трафика на наркотици и хора, мръсотията, шума, мизерията, корупцията на политиката и администрацията. Напротив налице е загуба на контрол над политическия процес, където парите, а не хората, са определящият фактор

вторник, 24 януари 2012 г.

Кредитът, парите, политиката и властта

Debt: The First 5,000 Years на David Graeber е интересно изследване върху природата на дълга, кредита, парите и властта в исторически план и в условията на финансовата криза от 2008 г. Д. Гребер е антрополог и активен участник в много демонстрации за справедливост и в движението „Окупирай Уолстрийт”.
Гребер прави исторически пеглед на социалното разбиране на дълга и на отношенията между кредитор и длъжник. В исторически план, важното в тези отношения е моралният елемент - всеки дълг трябва да се плаща. Дългът е двигател на икономическия растеж и едновременно с това – средство за подтисничество.
Дългът не предпоставя реално равноправно отношение между равни страни. Поемането на дълг е отложена във времето пазарна размяна, при която длъжникът се съгласява да бъде в подчинена позиция за срока на кредита. След пълното изплащане на кредита, длъжникът веднага става равен с кредитора.
Според Гребер подчинеността на длъжника освен морална е и политическа категория. Кредиторът държи лостовете за принуда и наказания за неизрядни длъжници. По времето на римската империя дори децата могат да служат за обезпечение на кредит, а при неплащане – стават роби.
Дългът е един от основните лостове, чрез който богатите и силните могат да държат в подчинение останалите. Във времето така се формира една от политическите линии за отнемане на собственост, концентрация на власт и разместване на социалните пластове.
Кредиторите стават по-богати, когато дълговете на длъжниците растат. Симбиозата между банките и държавата достига нови висоти в модерния свят, а настоящите и бъдещите данъкоплатци са дълбоко въвлечени в дълговите проблеми на развитите страни.
Когато кредитът се управлява като частен актив, предназначен за разширяване на богатството и привилегиите на тези, които го контролират, концентрацията на власт и богатство става силно дестабилизиращ фактор и е нормално движения като „Окупирай Уолстрийт” да се разрастват.
Гербер обяснява защо моралните императиви на дълга (че трябва винаги да се изплаща) са сериозно подкопани от политическата власт на кредиторите, които третират по различен начин богатите и властимащите длъжници. Много икономисти коментират случаите на „морален хазарт”, когато определени лица и институции се освобождават от плащане на дълговете си.
Когато банките на Уолстрийт не са в състояние да възстановят трилиони долари необезпечени дългове, натрупани в преследване на лесни печалби, светостта на мантрата за изплащането на дълговете изчезва.
В разгара на финансовата криза от 2008 г. огромна част от междубанковата задлъжнялост е предоговорена на фона на скромния размер ипотечни дългове, които са предоговорени. Федералният резерв е отпуснал на банките 7,7 трилиона долара за покриване на техните дългове.
САЩ са друг свят, те контролират и световната резервна валута и според Гербер това не дава надежди, че те ще платят дълга си.
Колкото несправедлива и да е финансовата власт в развития свят, много по-несправедлива е тя по отношение на обикновения кредитополучател в рзвиващите се страни, такива като България. Лихвите са много по-високи, задълженията нарастват лавинообразно, банките естествено нямат интерес от пълно погасяване на кредита. От друга страна, злоупотребата с практиката на предсрочно изискване изплащането на целият дълг е свързана с евтино придобиване на атрактивни активи.
Селекцията на кредитополучателите и диференцираното отношение към различните типове длъжници е друга голяма тема, изискваща специално внимание.

понеделник, 23 януари 2012 г.

Неефективната богата държава


Видимо икономическият растеж в САЩ и ЕС не може да бъде постигнат без големи правителствени дългове и без публичните разходи да надхвърлят държавните приходи. Частният сектор в развития свят е неспособен да осигури  скромния растеж без впечатляващата намеса на правителствата. Едва ли този факт може да се обясни с добре известните „пазарни провали”.
Свидетели сме как виден банкер се радва на благоденствието, което ще осигури поредното количествено улеснение на ФЕД, предстоящо през април тази година, а новото изливане на евтини пари ще обезцени за пореден път усилията на реалния бизнес в борбата му с банките, регулациите, администрацията, корупцията и пр.бариери.
Икономическият растеж дефиниран като дългосрочно нарастване на подуктивния потенциал на икономиката беше мощен двигател на значителен просперитет в западния свят през 19 век и донякъде през първата половина на 20 век. Постигнатата динамика на икономиката се дължи основно на промените, при които по-слабо продуктивните произвоства се заменят с нови, а заетостта се трансформира към новите индустрии и услуги.
Растежът на БВП в ЕС постепенно се забавя, а след 2000 г. е силно разочароващ на фона на динамиката в Азия и Латинска Америка, което говори за структурни проблеми. Дори в по-добрите години 2003-2007, когато голяма част по-високите бюджетни приходи са насочени към допълнителни разходи, ръстът на разходите надхвърля растежа на БВП. Наблюдава се процес на задълбочаваща се неефективност, тъй като въпреки по-високите разходи икономиката в редица европейски страни расте слабо преди кризата.
САЩ от своя страна са жертва на евтин кредит, изливани в икономиката евтини пари и посредтвен растеж.
Развитият капитализъм (употребявам този термин за удобство, по същество той е слабо приложим към модерния икономически модел) развива склеротични симптоми, които се отразяват в подтискане и забавяне на реалния растеж.
  • Голяма част от парите се насочват към скъпи активи, облигации и други ценни книжа, злато – малко или повече спекулативни инвестиции, които носят големи печалби, но са високорискови и предизвикват балони и спадове.
  • Регулациите на стопанската дейност нарастват лавинообразно, стават все по-сложни и скъпи, а разходите в пари и време за тяхното спазване са все по-високи. Продуктивността на бизнеса намалява.
  • Бюрокрацията е силно екстензивна, особено в ЕС и води до разхищение на парите на данъкоплатците, утежнява средата за бизнес и живот.
  • Училищното образование трайно изостава в доставката на знания и умения, адекватни на изискванията на икономиката в развитите страни, което се изразява в дефицити на квалифицирани работна ръка на пазара на туда.
  • Иновационната активност спада, а проблемите при внедряването на иновативните продукти нарастват.
  • Икономиката страда от недостатъчно иновативни инвестиции и продуктивен капацитет, поради което „пълната” заетост е съвсем непостижима, дори и при значителните правителствени интервенции.



Коефициент на структурна безработица - NAIRU, с прогнози за 2011, 2012 и 2013





Средно 1987-96
Средно 1997-06
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
САЩ
5,9   
5,5   
5,7 
5,8 
6,0 
6,1 
6,1 
6,1 
6,1 
Еврозона
8,9   
8,7   
8,5 
8,5 
8,8 
9,0 
9,1 
9,1 
9,0 

OECD Economic Outlook, Volume 2011 Issue 2 - No. 90 - © OECD
  • Пресищането на населението с конвенционални портребителски стоки стимулира заетостта в съответните сектори, но измества и забавя формирането на следващо ниво потребности, което би подкрепило ново качество на живота.
  • Корпоративното управление е неефективно поради отделянето на собствеността от управлението на фирмите. Контролът от страна на собствениците намалява, а когато техните интереси се различават от тези на висшия миниджмънт, резултатите на фирмите отслабват. Размиването на стимулите за постигане на ефективност, които носи частната собственост е непродуктивно.
Конкуренцията на по- ефективните азиатски държави подхранва гбализацията и насочва големи потоци инвестиции извън развитите страни.


Изходящи потоци на преки чуждестранни инвестиции

милн. долара
2004
2005
2006
2007
2008
2009
2010

Франция
56 767
114 909
110 734
164 341
154 747
102 955
84 117

Германия
20 559
75 848
118 767
170 650
76 992
78 205
106 961

Япония
30 963
45 831
50 243
73 545
127 981
74 698
56 276

Италия
19 272
41 795
42 089
90 795
66 870
21 277
21 011

Великобритания
94 375
79 995
82 808
325 473
160 425
44 424
11 016

САЩ
316 222
36 236
244 922
414 039
329 080
303 605
351 350










милн. долара
Входящи потоци на преки чуждестранни инвестиции

Франция
2004
2005
2006
2007
2008
2009
2010
Германия
32 579
84 898
71 888
96 240
64 060
34 029
33 907
Япония
-10 195
47 411
55 657
80 223
4 063
37 629
46 136
Италия
7 818
2 778
-6 503
22 548
24 417
11 938
-1 670
Великобритания
16 824
19 960
39 259
40 209
-10 814
20 078
9 498
САЩ
57 178
177 868
156 218
200 808
91 132
71 208
44 696

145 966
112 638
243 151
221 166
310 091
158 581
236 227


OECD Factbook 2011: Economic, Environmental and Social Statistics - ISBN 978-92-64-11150-9 - © OECD 2011
Вярно е, че останалият свят също има много икономически проблеми. Пред всички стои въпросът за лидерите на идеите за промяна на икономическите политики. Липсата на този етап, на влиятелни иновативни идеи за управлението на икономиката, е особено обезкуражаваща.