петък, 27 април 2012 г.

Цитат на деня



The wildfire spread of the consumer life-style around the world marks the most rapid and fundamental change in day-to-day existence the human species has ever experienced. Over a few short generations we have become car drivers, television watchers, mall shoppers, and throw-away buyers. Thetragic irony of this momentous transition is that the historic rise of the consumer society has been quite effective in harming the environment, but not in providing the people with a fulfilling life....

Alan Durning
How Much Is Enough?

четвъртък, 26 април 2012 г.

Магиите в икономиката не работят

https://encrypted-tbn1.google.com/images?q=tbn:ANd9GcQR8bcVS8eTY6Y7YcUlTYEZQsejRkxRiaeCEU_WMtBk9PnnEVjElg



Политическите и финансовите надежди за магическо излизане от кризата се провалят.   Влиятелните магове не искат да променят финансово разточителните политики, но този път съвсем не могат да обвинят пазара за задълбочаващите се  проблеми в Европа. Докато не се смени мисленето на управляващите умници, ще се пързаляме надолу,  при перманентна несигурност  и непредсказуемост. 

След ревизията на данните за растежа в Еврозоната през 2012 г. до 0,3 %, Оли Рен каза, че последните развития в данните показват, че очакваното забавяне ще бъде леко и временно.  Оптимистичните заклинания, за пореден път предричат, че краят на проблемите е зад ъгъла. Подобно е положението и у нас, слабият шаман Дянков  на всеки няколко месеца прави неуспешни магии за  излизане от кризата. 

Великобритания, Гърция, Италия, Португалия. Ирландия, Белгия, Дания, Холандия, Чехия и Словения влизат в нова рецесия, а Испания трябва спешно да бъде спасявана. Спадът на БВП на Великобритания от 0,2 за първото тримесечие на тази години е лоша новина, но политиците се успокояват, че цифрата е в рамките на статистическата грешка.

Индексите на фондовете пазари в цяла Европа спаднаха рязко в понеделник, в отговор на падането на холандското правителство. Ако Холандия, със силната си икономика и високо развития си социален мениджмънт не е готова да спазва правилата за ограничаване на бюджетния дефицит до 3% от БВП, какво остава за Гърция, Испания, Португалия и Италия, които имат по-големи икономически проблеми.

Канцлерът Ангела Меркел е изтощена от проблемите на съюзниците си в битките за пакта за стабилност и непостижимата финансова дисциплина и това внася допълнителна неяснота в краткосрочен план.

Последните данни за Европа (колкото да са условни) дават индикации за навлизане на континента в повторна рецесия, а Българската икономика е зависима изцяло от нея.





сряда, 25 април 2012 г.

Правителствените икономии - мисия невъзможна


stock photo : Winter Welcome


Новата икономическа нормалност в последните 30 години в Европа и САЩ е трупането на дълг и дефицити. Както се вижда от графиката нарастването на дълга е съпроводено с намаляване темпа на икономически растеж. 


http://www.financialsense.com/contributors/lance-roberts/impatience-will-lead-to-our-demise

И както се очакваше няма по- невъзможно решение от балансиране на държавните приходи и разходи, особено в условията на висока безработица и големи погасителни плащания. Изглежда усилията на Германия са обречени на неуспех. В името на своите избиратели, политиците трябва да се грижат за растежа, който според влиятелните умници се оказва невъзможен без стимулиращи правителствени разходи. В тези условия изборът  между финансовата дисциплина и печатането на пари и новите дългове, е предопределен.

А ние продължаваме да слушаме и четем коментарите и дебатите на тези западни  икономисти и политици, които вкараха света в спиралата на финансовата и икономическа криза. Същите хора трябва да прекъснат тази спирала и да извадят икономиката от дъното. Може би интуитивно слушаме хората, които се смятат за успешни, защото те не биха били богати, ако не знаят неща, които за нас са неизвестни.  „Богат” става равносилно на „умен”.

Тези умни хора непрекъснато говорят срещу „финансовата репресия” ( това е популярен термин за бюджетни икономии), финансовия аскетизъм и строгост и настояват за още стимули и спасителни програми.  Международния валутен фонд  и САЩ пресират ЕЦБ  за увеличаване на европеиския спасителния фонд  до 2 трилиона евро. Шефът на ЕЦБ Марио Драги е принуден да се обяснява, че това не се налага след двете ликвидни инжекции в размер на 1 трилион евро. Волатилността на финансовите пазари е извънредно висока, въпреки, че те са основния  бенефициент на бюджетни средства в САЩ и Англия, а европейските страни в  южната периферия – Испания, Португалия са на ръба на банкрута. Известно е, че излизането от Еврозоната би им позволило девалвация на националните валути, увеличаване на износа, намаляване на безработицата и подобряване на бюджетните приходи, но този изход е политически неприемлив.

Порочният кръг се затваря с политическите проблеми в Германия, където данъкоплатците не приемат тяхната страна да осигури основната част от прословутите 2 трилиона спасителен фонд. Икономическата и моралната справедливост са на тяхна страна, но кой ли се вълнува от това в условията на новата нормалност. Професор Ханс-Вернер Зин, директор на икономическия институт  IFO казва, че германските данъкоплатци са изправени пред опасно покачване на кредитния риск от множеството спасителни схеми, които Германия трябва да финансира. Според него системата на еврото е близо до експлозия.

Ангела Меркел настоява за строги икономии, но това изглежда лицемерно на фона на поведението на Бундесбанк, която тайно (интересно как) подписва от името на Германия  увеличаването на европейския дълг. Положението на Меркел ще се усложни, ако  Саркози не спечели втори мандат, което е твърде вероятно и финансовата дисциплина, както се очакваше, е била и си остава само залъгалка за наивници.

В тази ситуация не е от значение дали кризата е безкрайна или влизаме в нова криза.

вторник, 24 април 2012 г.

Още нещо за човешката красота


Кати Перри









http://www.elle.com/Beauty/Hair/Women-In-Music-The-Top-Beauty-Icons#mode=base;slide=5;


Преди няколко дни гледахме американски филм (Бойни кораби) за нашествието на извънземни и победата над тях, извоювана от един инвалид от войната, кораб от музей и  моряци ветерани. Филмът дори не е пародия, имаше дежурните ефекти, а в ролите блестеше Риана и един сладък младеж. Общото впечатление беше, че това е една доста нахална глупост,  захаросана чрез нереалната физиономия на Риана.

Филмът е типичният пример за това как масовата култура налага на детските умове актуалните императиви на успеха, в сверата на външния вид. Когато по-късно младите хора разбират,че не харесват  себе си, такива каквито са, някои от тях започват да четат книгите за самопомощ, а много момичета  прибягват до пластичната хирургия. Всички ние, всеки ден пропускаме да предложим на децата възможностите и средствата, чрез които те да изградят самочувствие за своята индивидуална ценност, и разбиране за красотата, която идва от вътре и се нарича „излъчване”.

Обществото слага на красотата цена,  характерна за изостаналите цивилизации. Още през 1929 г.  в своята книга „Цивилизацията и разочарованието от нея”  Зигмунт Фройд казва, че разочароващото впечатление  „се подкрепя от това, че хората мерят чрез фалшиви стандарти, всеки се стреми към власт, успех и богатство за себе си и се възхищава на другите, които са го постигнали, докато подценява наистина ценни неща ва живота”.

Щетите за здравето на индивидите и благоденствието на обществото от това поведение нарастват непрекъснато, а напоследък има доста предложения бюрокрацията да бъде натоварена и с превенция на анорексията.

Може би скоро съвсем ще изоставим стандартите, основани на естествената красота на хората, след което ще забравим какво означава човешка красота. 

Те толкова могат

stock photo : Cartoon plasticine character with an empty hand cart


Многобройните изяви на новото ръководство на здравната система - министърът Д. Атанасова и директорът на Здравната каса д-р Пл. Цеков, очертаха капацитета на бойните оръжия на управляващите за справяне с проблемите на здравеопазването. Тези проблеми са на ниво модел, тоест структурни, но Атанасова и Цеков не знаят това и по-скоро – не искат да знаят. В този смисъл каквито и мерчици да предприемат, ефектите ще бъдат посредствени и пациентите и лекарите  няма да бъдат доволни.

Министър Атанасова не е лекар и това би било  позитив в системата, управлявана изцяло от лекари, ако госпожата беше наистина добър юрист. Тогава тя щеше да знае основните  законови постулати,  че документите за самоличност  не могат да бъдат отказвани на българските граждани, или издаването им да бъде свързано с условия, а и свидетелствата за управление на моторни превозни средства не могат да бъдат отказвани или издавани при условия извън успешното полагане на изпитит в КАТ. Не смятам, че глупостите на овластените хора могат да бъдат невинни, агресивната некомпетентност трябва да има граници, защото последиците са сериозни.

Доктор Цеков  ( според медиите – неуморен лобист) направи няколко мъгливи изказвания за въвеждане на данък здраве и благоразумно млъкна. Вероятно някой му обясни, че изпада в нонсенс тъй като социалните и здравните осигуровки имат квазиданъчен характер. Проблемът е, че те се плащат от хората, които са наети на работа в обществения и частния сектор, а те по данни на НСИ за 2011г. са 2 088 хиляди души. Лицата извън работната сила  от 15 до 64 години са 1 671 хиляди души.   Тези хора не плащат осигуровки, още по- нереално е с административни методи да бъдат принудени да  се осигуряват, тъй като нямат официални доходи.

Европейските здравноосигурителни системи вече имат опит с тези проблеми, не е зле първо здравната администация да го проучи, да направи малко сметки и тогава политическите лица да говорят, поне ще бъдат по- подготвени.

Министър Атанасова не харесва думата „реформа”, това може да ѝ се прости, защото почти сигурно не разбира какво означава това. Тя смята, че в сиситемата няма напрежение, тоест финансирането е ритмично, нищо, че дълговете на болниците вече са над 350 млн. лева. Няма напрежение, въпреки, че онкоболните разчитат на всичко друго, но не и на родното здравеопазване и са прави.

 Лекарствената мафия ще си бъде жива и здрава. Колосалният брой на болниците – над 450, ще тежи и на следващото правителство.

Идеите за втори и трети стълб за доброволно здравно осигуряване и за демонополизация на първия стълб, потъват в интелектуалната безпомощност на Атанасова и Цеков. Затова е по-добре оръжията да се концентрират предимно в инспекция на болници и социални домове, тази дейност е благодатна, както и рязането на ленти.   

неделя, 22 април 2012 г.

Още нещо за креативността











Четете всеки ден нещо, което никой друг не чете. Мислете всеки ден нещо, което никой друг не мисли. Правете всеки ден нещо, което никой друг не е достатъчо глупав, за да прави. За ума е много лошо непрекъснато да бъде част от някакво единодушие.

В 21 век полето за социално полезна креативност, нововъведения, технологични пробиви и творчество са необозрими в сферите на бизнеса, потреблението,  на работното място, отдиха и свободното време.

Креативността е свързана със създаването на нови, оригинални и  полезни неща. Благодадатната почва за нея включва различно мислене (генериращо много уникални идеи) и комбиниране  и реализиране на тези идеи в най-добрия резултат.

Интересно е, че аутсайдерите” ( например външните за дадена област експерти) чессто са по-продуктивни от хората, които са потънали дълбоко в проблемите и дълго време изследват възможностите за тяхното решаване. Работата в рамките на едни и същи  идеи и категории  води до интелектуално вглъбяване и често прави инвенцията на нови решения практически невъзможна. Иновативните решения могат да дойда от експерти работили в периферията на научните области или социални сфери. „Аутсайдерите” преформулират и рекомбинират идеите и откриват нови мисловни направления. Креативността се случва, когато мозъкът е принуден да открива връзки между нещата, които на повърхността изглеждат без значение едно за друго. Обичайните модели и преки пътища не работят. Това не означава, че професионалистите приемат леко креативизма на аутсаидерите и на любителите. В много сфери на изкуството любителите са много креативни. Децата също са забележително креативни.

Креативността е крехко цвете, среща се рядко и трудно оцелява.

Всекидневният начин на мислене предлага очевидни, удобни решения, така наречената от психолозите „функционална неподвижност”. Така не винаги се оценяват страничните ефекти на дадено решение и влиянието му върху другите хора, а полето за нововъведения е ограничено.

Друга пречка пред креативността е автоцензурата, наложена от неизбежния конформизъм, в който живеем.  Нашите решения са ограничени в рамките на това, което е приемливо за авторитетите, които уважаваме или просто в поведението, което не излиза от общоприетите рамки за поведение в дадена социална среда.

Освен това, човешката природа противопоставяйки се на несигурността, предизвиква безпокойство и предубеденост към всяка творческа промяна. Опасенията на хората почти винаги са скрити. Резултатите от направените изследвания на несигурността по повод на иновациите, регистрират големи трудности при одобряването на нови идеи и тяхното внедряване в практиката. Мълчаливите предубеждения спрямо творчеството, често са мотивирани от чисто практически съображения.

Типичен пример за това е провалът на креативизма в образователния сектор. Училището изобщо и особено в България много рядко създава условия за  развитие на  креативността и творчеството. Базовите образователни модели, които се използват в света, са разработени преди повече от 100 години. Те се използват не защото работят перфектно в наши дни, а защото кардиналните промени биха нарушили комфорта и биха увеличили несигурността на субекта на системата – учителя.

В България учебните програми и методите на преподаване все още имат за цел заучаване на огромен фактически материал, учителите са претоварени и изнервени и не насърчават критичното мислене, нестандартните идеи и различността при учениците.

Повод за оптимизъм е това, че в човевешката природа  са заложени стремежът към творчество, любопитството и жаждата за създаване на нови идеи и неща. А нашата индивидуална креативност  е неограничена, ако сами не си поставяме ограничения.

петък, 20 април 2012 г.

Корпорациите и отстъплението на капитализма

stock photo : SHANGHAI-MARCH 29, 2009. Citi office on March 29, 2009 in Shanghai. Citigroup, operating as Citi, is an American financial company formed from merger of Citicorp and Travelers Group on April 7, 1998.
Модерната икономическа история  на западна цивилизация изглежда наистина е белязана от замяната на капитализма  със  завършена корпоратокрация. Мащабите в отделните страни са доста различни, в САЩ те естествено са най големи. По-слабо развитите страни също са заразени, тъй като финансовата индустрия налага правилата навсякъде по света.


Според  Дж. Сакс  Америка губи своята демокрация, защото политиците служат на хората, които управляват големите корпорации, които съответно финансират техните политически кампании. Тези хора, тъй наречените CEOs, (главните изпълнителни директори на големите корпорации) контролират и значителната част от медиите  и не носят отговорност пред никого.

Акционерите на Сити груп  отхвърлиха предложената компенсация за 2011 г. в размер на 15 милиона долара на главният изпълнителен директор  Викрам Пандит и съответните  подобни суми на другите четирима изпълнителни директори. Мениджърите на институционалните инвеститори, особено пенсионните и взаимните фондове са твърде активни напоследък в негативната си реакция, тъй като твърде дълго са приемали пасивно това поведение на корпоративното управление, пренебрегвайки задълженията си към хората инвестирали в тях.

Според новия закон Додд-Франк, който в голяма степен е повлиян от адвокатите и лобистите на Уолстрийт, акционерите имат право да гласуват компенсациите, което все пак не е задължаващо, но показва неудовлетворението на акционерите.

Скандално високите компенсации продължават на фона на посредствените резултати на Сити груп в последните 10 години и скорошните ниски резултати на стрес-тестовете. Явно банкерите са абонирани за космическите си заплати и бонуси, които не зависят от постиженията им. А много от парите идват от субсидиите на ФЕД.

Главните изпълнителни директори в публичните компании (акционерни дружества) получават възнаграждение, което е около 300 пъти по-високо от това на средния американец.

Медианата на сумата от заплатите, бонусите и дългосрочните стимули за СЕОs на  350 основни компании на Уолстрийт за 2010 г.  е в размер на 9, 3 милиона долара.

На този фон, в България цари пълна тишина ( тежаща от силни подозрения) по въпроса за бонусите и стимулите на банковите мениджъри, на директорите на НЕК, електроразпределителните дружества, мобилните оператори, Булгартабак, ВИК, топлофикациите и прочие корпорации, които са длъжници на гражданите, заради ниското качество на услугите им, което не съответства на цената, която изискват.

Липсата на публичност за възнагражденията на висшите корпоративни мениджъри ни поставя в групата на корпоратократичните бананови републики. Що се отнася до контрола върху медиите от страна на олигархията, може би сме надминали Америка.   

сряда, 18 април 2012 г.

Международната трудова миграция на българите

        

http://willwilkinson.net/flybottle/2012/04/

Българите напускат страната все по-масово, въпреки че не съм срещнала статистически данни за това. Квалифицираните млади хора и квалифицираните възрастни хора си намират работа в Европа и Америка, колкото и да е напрегнат пазарът на труда навсякъде. Строителните работници също намират работа извън България. Въпросите, дали това е добре или зле, защо става и на какво е симптом, са излишни. Всички знаем отговорите.

Позитивни илюзии и оптимизъм

http://www.artsytots.com/attachments/Image/Happy_Monkey_in_Tree.jpg

Наблюдавайки твърде дразнещото, безметежно, самохвално и често неадекватно поведение на българските политици ( не само настоящите) на фона на катастрофиралата икономика, силно неефективната публична сфера и другите проблеми, които са коментирани в предишни постове, се замислих какво би се променило ако те  поне показваха по-дълбоко разбиране на проблемите и честно ги признаваха. Това би било първата крачка към по-добро управление. Явно няма място за наивност, тъй като нашите политици не правят изключение от политиците навсякъде по света.

Психологията дава някои отговори на  явлението, свързано с бодрото високо  самооценяване. Според Тейлър и Браун (1988) психически здрави хора имат позитивни илюзии за самите себе си и така разполагат със завиден капацитет за нарушаване на реалността, в посока, която повишава самооценката им, води до убеденост в личната им ефикасност и в светлите им бъдещи перспективи. Позитивите от това изкривяване във възприемането на самия себе си са свързани с по-силната мотивация, щастието и оптимизмът. Безспорно високото самочувствие е важно за успеха в живота, но трябва да се прави разлика между инфантилните позитивни илюзии и здравия житейски оптимизъм и обоснованото самочувствие.

Наблюдавайки непрестанния илюзорен оптимизъм на г-н Дянков, на американските и европейските политици, е интересно да се знае, че до края на 1970 г. оптимизмът като цяло се разглежда като психологически дефицит,  знак за незрялост или слабост на характера. (Кар 2004 г.) Но в следващите години надделява по-интуитивното схващане, че дори илюзорният оптимизъм помага на хората да се борят за оцеляване при всякакви условия. Негативните страни на бягането от реалността,  в социален план, са свързани с недооценка дълбочината на проблемите и забавяне и непредприемане на корективни действия, което води в добрия случай до запазване на статуквото, а в по-лошия – до задълбочаване на провалите.

За това допринася екстремно високото илюзорно самооценяване, което е типично за хората, които стават политици.  Не рядко така се проявяват проблемите с нарцисизма. Нереално високата самооценка не е свързана непременно с успех в училище, с добри социални умения и води до увеличаване на рисковото поведение. Нови изследвания показват, че стеснителните и интелигентни хора много по-рядко постигат социален успех, дори, когато са високо компетентни и това е загуба на социална енергия.

Позитивните илюзии пречат на реалистичната оценка на полезния негативен опит. Така се губи възможността за корекции на бъдещото поведение и избядване на провали.

От друга страна, психологията не е категорична относно хипотезата, че осъзнаването на истината за себе си е най-добрият начин за постигане на психично здраве. За да се постигне физическо и психическо равновесие са необходими умения за ограничаване и контролиране на негативната информация и подтискащите мисли за нея. Този процес е сложен и изисква интелигентност, креативност, позитивизъм, аналитични и когнитивни умения. Създаването на позитивни илюзии е по- лесен и по-широко достъпния механизъм, чрез който хората се борят с ежедневните житейски трудности, с конкуренцията на работното място, в любовта. Може би позитивните илюзии са най- полезни в борбата с тежките заболявания – рак, спин, инсулт, инфаркт.

Позитивните илюзии в поведението на хората  в сферите на политиката, бизнеса, науката,  културата, изкуството, могат да бъдат контрапродуктивни и дори вредни.

За да се развива обществото, човешкото поведение трябва да подкрепя креативността. Необходимите условия за това са свързани с изработване на относително по-реалистична преценка за себе си, съпроводена с иновативно мислене, адекватно самочувствие и оптимизъм и непременно - способност за самоконтрол за избягване залитането в крайности.  

вторник, 17 април 2012 г.

Кухите етикети и практическата политика



Противоречивите политики на различните политически партии размиват тяхната идеологоческа идентичност и до голяма степен обезмислят практическата стойност на самите идеологии. Последните все повече остават кух етикет пред набор от теоретични принципи, които никой не спазва. Етикетите трябва да бъдат твърде привлекателни, за да омаят недоверчивите избиратели.

В условията на масов политически  популизъм, слугите на народа са толкова гъвкави в ежедневните си решения, че са готови да посегнат към арсенала на всяка подходяща за случая идеология, само и само да намерят бързи и лесни решения на трупащите се проблеми.

Примерите са много. Социалистическата партия в България въведе плоския данък, конкурирайки се с опозицията, а сега настоява за отмяната му, спомняйки си за идентичността си. Десният Б. Борисов субсидира почти всеки, който шумно се оплаква и участва в покупко-продажбата на частни фирми, поради „съпричастност”.

САЩ поддържа огромен брой субсидиращи програми. А изливането на публични средства в частни банки и предприятия няма нищо общо с познатите принципи на либералния капитализъм за минимална намеса на държавата в икономиката.

Зад либертарианския етикет стоят откъснати от реалността романтици, основно поради това, че свободният пазар е неосъществима мечта, а индивидуалната и икономическата свобода намаляват. Регулациите във всички сфери на живота лавинообразно нарастват навсякъде по света, пазарната конкуренция  постоянно се елиминира
.
Не е чудно, че известният американски публицист Уил Уилкинсън казва, че политиката ни прави глупави. Той отказва да му се поставя етикета на либертарианец, защото смята, че приемайки политически етикет, неговата интелигентност намалява с около 15%.

Придържането към определени идеологически рамки неизбежно ограничава мисленето и води до бесусловно отхвърляне на различните идеи. Освен това политиката изисква  по-скоро лоялност, отколкото компетентност.

Хората имат политически пристрастия, основани на определени идеологически разбирания, но срещата между тях и обещанията и действията на  политиците  е в сферата на позитивните илюзии.

неделя, 15 април 2012 г.

Упадъкът на западната цивилизация


Проблемите на цивилизациите на земята са постоянни, натрупват се във времето , в резултат на което нациите преминават през периоди на възход, разцвет, упадък и крах.
Известният американски историк Нийл Фъргюсън коментира причините и белезите за упадък на западната цивилизация. По негово мнение този упадък е неизбежен, тъй като историята показва, че  всяка цивилизация след периода на възход преминава през период на  деградация, упадък и загиване. Според Фъргюсън цивилизациите преминават през 7 етапа на развитие, а САЩ са в 6 етап, който има белезите на упадъка и загниването.
През късните 70 години на 20 век, стандартите на живот в западния свят превъзхождат тези на най- богатите китайци около 20 пъти, докато през 15 век средният китаец е по-богат от средния американец. В началото на 20 век, дузина западни държави, в това число и САЩ контролират 74% от глобалната икономика, при 58% от земната повърхност.
Както се видя при последната криза, развитото общество не разполага със система за ранно предупреждение, твърде рядко може да предвиди и да изгради разбиране за проблема, преди той да избухне. Липсата на предишен опит или пренебрегване и непознаване на историята,  прави хората невежи за последиците от една или друга дългосрочна политика.
Когато се говори за развитието на цивилизациите се има предвид, че човешкото поведение е източникът на развитието, било то позитивно или негативно. Инстинктът за самосъхранение на човешкото тяло е заложен от природата в нашите гени, за да се гарантира оцеляването на човешкия вид в суровия свят на дефицитите. В  условията на разцвет на западната цивилизация и постигането на изобилие от блага, стремежът към удоволствия и избягване на болката  става доминиращ. Хората се държат така, сякаш се опитват да компенсират изцяло лишенията, понасяни от човешката раса през дълги периоди  в миналата история.
Развитата западна цивилизация даде възможност на хората да се освободят от неизбежността на труда, принудата и стимулите за труд прогресивно намаляват. Високите нива на данъчно облагане и преразпределението на доходите над 50% (особено в социална Европа) подтискат предприемаческата инициатива и стимулират укриването на данъци. Средният южнокорейски работник се труди около 39% повече часове на седмица, в сравнение със средния американец. Усещането за несправедливост се засилва от хипертрофиралите  системи за социално и здравно осигуряване.
Потреблението е основата на пазарната икономика, но развитото общество не е  в състояние да управлява нивата на потребление в рамките на рационалните и разумни нива.  Още Адам Смит казва, че държавните институции не могат да регулират обществото, ако гражданите не се обучават в общ набор от добродетели. По-скоро,  поведението на институциите  само по себе си  е проблематично, тъй като те следват плътно човешката природа и насърчават свръхпотреблението. Обществото не може разумно да управлява изобилието.
Хората не се замислят за страничните ефекти за самите тях от прекаляването с някои съвсем невинни удоволствия като храненето. Голяма част от населението на западната цивилизация се храни прекомерно, поради което затлъстяването и другите хранителни разстройства са голям проблем,  който политиците с едната ръка насърчават, и с който се борят с другата  ръка. Същото е с другите не толкова невинни удоволствия – тютюнопушене, употребата на алкохол, на дрога, чието ограничаване също е работа на всесилната бюрокрация, за което всички ние й плащаме. Вредните  прекомерни удоволствия тласкат развитието на медицината и са една от причините за лавинообразното нарастване на разходите за здравеопазване.
Пазарите непрекъснато генерират нови потребности, които трябва да бъдат задоволени, а задоволените потребности на другите хора създават нашите нови потребности.
Настоящите нива на потребление в развития свят са неустойчиви в дългосрочен план. Вероятно следващите поколения ще наследят дългове, изчерпани ресурси и отровена природа. Още повече, че дори днес милиони деца умират от глад в света всяка година. Бедността се увеличава и в развития свят. Справедливостта е илюзия.
Тъй като моралът реално е далеч назад в скалата на ценностите (независимо, че всички се кълнат в него, може би по навик), все повече са хората готови да лъжат, мамят и крадат, да стават политици, за да постигнат богатството. Последната икономическа криза, инспирирана от жилищния балон в САЩ, е белязана от измами и злоупотреби в огромни размери от страна на брокери, банкери, застрахователи и кредитополучатели. Тези практики са твърде заразни и с далечни последици.
Симптомите за упадък нз западната цивилизация са много уви, за да се обхванат в кратък пост.
Все пак Финландия, Дания, Швеция, Германия (без банките) са с по-стабилни позитивни перспективи.  
Проблемът е, че в САЩ няма сигнали за промяна на политиката, мотивациите, стимулите и прочие лостове за преодоляване на контрапродуктивното човешко поведение и това подтиска оптимизма, че колапсът ще бъде избягнат.  
Западната цивилизация разполага със средства да отлага пълния провал дълго време, но един крах винаги може да бъде ново начало.


четвъртък, 12 април 2012 г.

Просперитет и институции


Последните неграмотни, ограничаващи свободата и несъобразени с интересите и възможностите на гражданите,  идеи на българските политици с цел решаване на структурни проблеми в нереформирани сектори и предприятия, вече са коментирани достатъчно. Те, обаче,  ме провокираха отново да обърна внимание на неработещите институции и безпомощността на политическата класа да промени каквото и да било в правораздаването, корупцията, здравеопазването и средата за правене на бизнес.
Според Индекса на глобалната конкурентноспособност 2011-2012 г. (  The Global Competitiveness Report 2011-2012 © 2011 World Economic Forum) по показателя „институции” България е на 110 място от 142 страни, включени в класацията. Свързано с това, корупцията е най-големия проблем при правенето на бизнес, следвана от неефективната държавна бюрокрация. По показателя „права на собственост” България е на 119 място, а по „прозрачност на правителствената политика” и по „организирана престъпност” се класираме съответно  на 130  и на 124  място. Пословичната бедност в България  е симптом  и на системният провал на властта да изгради работещи политически и икономически институции.    
Според  Дарън Асемоглу и Джеймс Робинсън в книгата им „Защо нации се провалят”,    богатството на една страна зависи главно от степента, в която обикновеният човек може да се възползва от своите собствени инициатива и усилия. С други думи  климатът, трхнологиите или дори природните ресурси  не са от такава важност за просперитета, ако институциите ограничават икономическите възможности на обикновените хора, а правата на собственост не са защитени. Според  авторите, САЩ са имали „включващи институции” през голяма част от историята си, поради което обществото е било в състояние да извлече полза от таланта и способностите на всички граждани, които в последствие са имали високи нива на мобилност. Некачествените политически и икономически институции фаворизират елитите, при слаби или липсващи права за мнозинството от обществото. Напредъкът в информационните и комуникационните технологии има заслуга за неравенство във възможностите и доходите в САЩ, но по- съществените фактори са  процесите на деиндустриализация и разрастване мощта на финансовия капитал. Те се  отразяват в  засилване контрола върху политическите и икономическите институции от страна на групите със специални интереси и овластените разпределителни коалиции.
Манкур Олсън, в книгата си „Възходът и упадъкът на нациите”, публикувана през 1982 г. анализира влиянието на лобирането, разпределителните коалиции и групите със специални интереси върху картелизацията на пазарите, поведението на цените и заплатите, промените в търсенето, ниската ефективност на икономиката и съответно – върху просперитета и упадъка на нациите.
Връщайки се към България, известно е, че партиите и другите групи със специални интереси от началото на прехода след тоталитаризма до сега, осигуряват на своите членове привилегии и блага, пазарите са парцелирани и достъпът до тях е силно ограничен, картелите в секторите на горивата, олиото, захарта, зеленчуците и т.н. са добре ситуирани, а Агенцията за защита на конкуренцията, спазва „сложна процедура” и е безполезна.
 Тъжното е, че след комунизма, България, като че ли не е имала ценния период на по-благоприятна институциална среда, условията за правене на бизнес стават все по-сложни за обикновените хора. Предприемачеството е трудна и рискована авантюра изобщо, а в България – съвсем. Може би изборът не  е между просперитет и провал на нацията, а просто ще продължи оцеляването.

вторник, 10 април 2012 г.

Печатане на пари, инфлация и други екстри


Икономиката на света  обективно,  все още е  силно зависима от икономическата политика на САЩ през изборната 2012 г .  Връщайки се в сферата на икономиката, прочетох интересни коментари на американски експерти, които хвърлят светлина върху  възможните развития в следващите две, три години.
Според д-р Марк Фабер, известен инвеститор и коментатор, глобалните централни банки  са в бизнеса за печатане на пари, което означава, че ще има повече количествени улеснения (лесни пари за инвестиционните банки). Неговите очаквания  са за нарастване на инфлацията, което потвърждава очевидното, че всички централни банки биха искали чрез нея да се намалят държавните дългове във времето. За съжаление инфлацията ще се отрази негативно на просперитета и благосъстоянието на електората.
Фабер очаква нова криза, но той като инвеститор е сигурен, че за да се подкрепят капиталовите пазари, ще трябва да се отпечатат още повече пари. Той не си прави илюзии, че печатането на пари е с ограничен ефект във врмето, но  не е ясно как ще се тласка бичия пазар, след като паричните стимули станат безполезни.  Според Чарлз Хю Смит, краен критик на финансовата политика  на ФЕД, за да поддържа бичия пазар през 2008 г. ФЕД наля 1 трилион долара ликвидност на Уолстрийт, но следващите инжекции ще бъдат много по-големи.  Факт е, че  целта за стабилизиране на жилищния пазар и повишаване цените на жилищата,  беше постигната основно за скъпите имоти в престижните места.
Стимулираните с напечатани пари инвестиции преди 2000  г. са били вложени в акции на Nasdaq и в акции на телекомуникационни компании и медии, а в следващите години се инвестират главно в жилищния пазар до спукването на балона през 2008 г. Сега те се влагат в акции.
Колкото повече пари се печатат, толкова повече хора ще се спасяват от инфлацията и отрицателните лихвени проценти,  като купуват картини на Анди Уорхол и всички видове активи, в това число и  ценни книжа. Стойността на акциите ще нарасне нездравословно, а размерът на необходимата за поддържане на пазара доза ликвидност, ще расте главоломно. Споменават се различни цифри – от 3 до 5, или 7 трилиона долара в световен мащаб (основно САЩ, Великобритания и Еврозоната) в следващите години.  
Машината за дългове ще работи усилено, като ще продължи да прави някои хора много богати, а масата ще бъдат бедни поради това, че икономическият растеж ще бъде мираж.
Към това се добавят и проблемите с цената на петрола, които изискват отделен анализ.
В България кризата не е свършила, а последните данни на статистиката показват задълбочаване на  проблемите в производството, строителството и услугите. На фона на тенденциите за трайно влишаване на икономическата среда  в развитите страни, шансовете ни за добра 2012 година са твърде слаби. А през  изборната 2013 г. ни чакат познатото „целуване на бебета и обещания за безплатни обяди”. БНБ обаче, няма право да печата пари и обещанията ще бъдат съвсем нереални.

неделя, 8 април 2012 г.

Още един цитат

stock vector : Old gold key isolated on white background

"Разбира се, втората тема: непригодността на светлия, добронамерен, духовен човек за участие в играта между политически сили. И до днес съм вярна на това убеждение. Тихо - за да не ги разстройвам -жаля онези свои приятели, които се опитват да внесат разум и човечност във все по-многолюдната битка за интереси и печалби, с предвидими черни загуби. Вече силно ми се натрапва убеждението, че характерна черта на човечеството става нефункционалната лакомия: сякаш всеки е зинал да живее добре, най-добре. Без да смисли, че това нито някога е било, нито ще бъде. Не е ли по-умно да се съгласиш с хала си срещу известен душевен уют и умствени кефове? “Гладни гробища няма” – казваше баба. И в никой случай не в Българско."


 Вера Мутафчиева
http://veramutafchieva.net/interview_bg.php?newsID=131

От интервюто на Генка Маркова с писателката, вестник  24 часа, 12 декември 2005 г.
Битката за интереси и печалби е с предвидими черни загуби. Нефункционалната лакомия става характерна черта на човечеството

събота, 7 април 2012 г.

Oще нещо

Kid and sunflower

http://www.livescience.com/19365-images-sunflower-varieties.html

Непостижимото щастие










http://www.psychologytoday.com/blog/the-good-life/201006/who-most-enjoys-the-small-things-in-life-0

Бедните не са щастливи, но и материалното богатство  само по себе си не прави хората щастливи. Според психолозите богатите хора по-често нямат време да се радват на малките неща.
За последните 50 или 60 години реалните доходи на населението  в страни като САЩ и Великобритания са се увеличили значително, но гражданите им днес са по-малко щастливи, отколкото тогава. Хората имат по-малко време, те са по-самотни, мнозина употребяват антидепресанти.
Това означава, че хората не разбират защо не са щастливи и следователно - не знаят какво да направят, какво да променят в живота си, за да се чувстват по-добре. Може би имат проблеми  с начина на мислене, а може би дефицита на морал и фиксацията върху удоволствията са вредни за щастието.
Ако намаляването на щастието на хората в богатите държави е трайна тенденция, възникват много въпроси за бъдещето на света. 

петък, 6 април 2012 г.

Разсъждения за бъдещето на растежа



Как ще изглежда икономиката на развития свят след около 20 години, през призмата на настоящата нова нормалност, белязана от тоталната несигурност, паническото харчене на публични средства и огромното потребление на ограничените ресурси? Въпросът е доста сложен, но е твърде важен от гледна точка на перспективите на България да реши проблемите си с бедността и изостаналостта в идващите години.
Икономическата експанзия е единственият познат път за увеличаване на благосъстоянието. Ако икономическият растеж е слаб или липсва в средносрочен план, икономическата политика трябва да разработи алтернативни сценарии и политики, които на този етап дори не се споменават. От всички нас се изисква да бъдем оптимисти.
Вметвам, че става дума за истински растеж, тъй като в условията на политизирана икономика, статистиката (макроикономиката) е твърде манипулируема и може да обоснове необходимите на политиците цифри за растеж, инфлация, заетост и пр.
Изследователи от Масачузетския ехнологичен институт (MIT) предсказват глобален икономически колапс през 2030 г., при условие, че хората продължат да консумират природните ресурси в настоящия обем. Много коментатори днес си спомнят доклада „Границите на растежа”на Римския клуб от 1972 г.
Повечето компютърни сценарии показват постоянен слаб растеж и по-голям ръст на населението до 2030 г., но без инвестиции в зелени технологии, вероятността за икономическа катастрофа нараства значително. Дори и при скептицизма относно точността на всяко моделирано измерване на социални процеси, непредубедената съпоставка на достъпната информация поражда безпокойство за бъдещето на световната икономика.
Според Ричард Хайнберг, автор на книгата "Краят на растежа", трите основни фактора, които е твърде вероятно да подтиснат растежа през следващите години  са свързани с изчерпването на евтино добиваните изкопаеми горива и минерали; с лавинообразното нарастване на разходите за предотвратяване на екологични катастрофи и изчистване на индустриалните замърсявания; с финансовите проблеми породени от високо рисковите финансова, парична и инвестиционна системи, които не адресират адекватно дефицита на евтини ресурси и замърсяването на природата от една страна и не са в състояние да редуцират съществено държавните дългове, от друга.
През 19 и 20 век разширяващият се достъп до евтини и изобилни фосилни горива благоприятства растежа на икономиката  и натрупването на благосъстояние, но нещата се променят и изискват адекватна промяна на политиките.
В последните години разходите за добива на петрол трайно нарастват, цените му – също. Господи Бернаке знае, че новото вливане на евтини пари на Уолстрийт ще изстреля тази цена към нови висоти.
Настоящата финансова и парични системи изискват растеж. Това означава високо доверие, високи очаквания, високо потребление, високо корпоративно кредитиране и редовно изплащане на лихвите по всички кредити. Но ако икономиката не расте и не генерира нови пари, лихвите по кредитите спират да се плащат и колелото се върти вече в обратна посока - губят се работни места, доходите спадат, потребителските разходи се свиват, бизнесът не тегли кредити, което води до още по-голямо свивана на новите пари в икономиката. Затова инвестиционните банки стават трансмисията на паричните потоци от ФЕД и оказват силен натиск на правителството за ново вливане на евтини, напечатани пари.
Растежът изисква развитие на производството, търговията и транспорта. Обемът на необходимата енергия за развитието трябва да се увеличава успоредно, в противен случай тя става много по- скъпа и подтиска растежа. Това вече става в момента.
По- слабият растеж или липсата на растеж, ще се отразят негативно върху всички икономически агенти и всички трябва да работят по-ефективно и да спестяват ресурси. Ще се търсят алтернативни източници на енергия. Може би само финансовата индустрия няма да може да приеме съкращаване на печалбите и доходите си.
За сега няма индикации, че политиците са готови да променят статуквото. А влиятелните икономисти в масовия случай изглеждат склеротизирани кейнсианци, които разчитат, че правителствените финансови инжекции са панацеята на растежа. В краткосрочен план явно няма друго средство, освен паричните инжекции. Модерният опит показва обаче, че те поддържат статуквото, но почти не ускоряват растежа.
Може би сега живеем в посткапиталистическа корпоратократична икономика, но е твърде любопитно какво ще я замести. Нещата винаги се променят, подобряват се, после се влошават, после може пак да се подобрят, но не достатъчно, и така нататък. 

четвъртък, 5 април 2012 г.

Цитат на деня

"Hope is not an option. There is too much debt, too little cash-flow, too many promises, too many lies, too little common sense, too much mass delusion, too much corruption, too little trust, too much hate, too many weapons in the hands of too many crazies, and too few visionary leaders to not create an epic worldwide implosion. Too bad."


http://www.theburningplatform.com/?p=32217




вторник, 3 април 2012 г.

Защо българите сме толкова нещастливи?


Може би защото сме твърде завистливи, не достатъчно добри еди към друг, не можем да се радваме на простите неща, много сме амбициозни, без достатъчно покритие. Обръщаме прекалено много внимание на външните белези на успеха и се състезаваме по тях, за сметка на  духовното личностно развитие. Сигурно има и още.

Материалната бедност, съчетана с духовна бедност ни прави недоволни и неудовлетворени.

Добре е също да спрем да се надяваме толкова много на фалиралата държава и да работим повече.

На къде върви науката ?


stock vector : Scientist thinks
Отдавна е известно, че слабата научна общност в България  се отразява в недостатъчния научен продукт и неразвития иновационен потенциал на БАН и университетите.
              
Но скептицизмът относно качеството на научната общност нараства и зад океана, след като Глен Бегли установява, че от 53 открития на реномирани лаборатории в областта на медицината, които са оповестени в авторитетни специализирани списания, 47 не могат да бъдат повторени. Сиситемата от стимули за натрупване на голям брой публикации в престижни научни издания, като основен показател за качеството на академичната кариера, поражда недоверие в добросъвестността на учените.

Всички искат да вярват в науката, но загубата на доверие в научната общност и нейната продуктивност, подкопава доверието в качеството на научния продукт.

От графиката се вижда, че високо образованите консерватори са особено обезсърчени относно качеството на науката в САЩ.  През 2010 г. малко над 34% от консерваторите са имали доверие в науката, което показва дългосрочен спад от нивото му  през 1974, когато е  48% .