събота, 28 юли 2012 г.

Цитат на деня


https://encrypted-tbn1.google.com/images?q=tbn:ANd9GcQWdRMRsPl9XKfEZ1o7Rpi9pB5qvBJgkEZQXl9Sz0bnUnfXGZflYQ


Съвременните икономисти (в САЩ) не познават капитализма. На тях със сигурност не им пука за него. Ако икономиката расте, това се дължи на добрата политика, което означава ниски лихвени проценти и стимули. Ако икономиката не расте, то се дължи на лошата политика, което означава, че лихвените проценти са твърде високи (дори ако те са равни на нула) или на централната банка, кооято не печата достатъчно пари.  След като Никсън затвори златния прозорец ", ние постепенно  заместваме спестяванията с евтин кредит,  пазара - с политиката, а предприемачите и иновациите с FOMC (Federal Open Market Committee) и Г-20.


Триумфът на политиката

сряда, 25 юли 2012 г.

Държавата на хаоса



Каква е тази политическа класа в тази бедна България – няма един ден без скандали, показни битки, които дори не  преследват  властта - партиите вкупом са толкова слаби, глупави и непопулярни, че мислещите избиратели просто няма за кого да гласуват.

Наслушахме се на глупавото говорене  на политиците от всички лагери за човешката трагедия в Бургас. Не  им идва на ум да вземат малко пример от израелците. Основната грижа на управляващите е да не излязат виновни, а на опозицията – да им вмени вина. Важните неща за това как да се защитаваме от терористични атаки остават на заден план.

Не чухме нито един смислен аргумент нито от политиците, нито от  коментаторите за по- невинната човешка драма на хората, които трябва да си сменят местоживеенето или да напуснат работа. Е да – сега се започва с митничарите, а нас не ни засяга. Ако така умниците се борят с безработицата в провицията, остава въпросът как ще повишат качеството на администрацията, която става все по- скъпа на данъкоплатците, но от която страда бизнеса и икономиката. ”На когото не му харесва - да напуска” – може би за това все повече хора напускат държавата.

Отново слушахме (дори и не ги слушахме) шумните безсъдържателни дебати за провала на правоохранителната система и институционалната безпомощност в държaвата, за кой ли път напомнени от  Европейската комисия. Просто в обозримото бъдеще думата „правосъдие” ще продължи да се употребява само формално, без да има никакво съдържание.

Икономиката е в процес на спиране, цените скачат, възможностите за младите хора са все по-ограничени и всичко това на фона на безкрайното, самодоволство на политиците, обзети от  гордото съзнание за историческата си значимост.  А те са само фигуранти. 

неделя, 22 юли 2012 г.

Религията, моралът, финансите и парите





Крис Шеридан (Financial Sense) пише, че един от несъмнените ефекти на намаляването ролята на религията (секуларизация)  е упадъкът на американската култура и общество и обезценяването на колективния морал и на социални нрави. Фундаменталните показатели за морална стойност, които са основа на юдео-християнското общество  ерозират  с ускорени темпове през последните няколко десетилетия. Загубата на традиционните ценности и стандарти отдавна е допринесла за появата на релативизма, който  е причина за несигурността на модерната финансова и парична система. Моралният релативизъм се проявява в разпадането на традиционните ценности на обществото, а неговото проникване във финансовата система днес предвещава спад в бъдещата жизнеспособност на  глобалната икономическа система като цяло.

Тези констатации имат основание, но значението на секуларизацията за моралния упадък на постмодерния свят не  може да се изолира от съпътстващите го комплексни исторически промени през вековете. Нарастването на богатството и промените в обществеите отношения през последните няколко века са предпоставка за промените в мисленето на хората, включително и за промененото им отношение към религията. Социалните теоретици  Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Макс Вебер и Емил Дюркем, твърдят, че модернизацията на обществото ще бъде неизбежно съпроводена със спад в нивото на религиозност. Религиозните вярвания, практики и институции губят социална значимост, поради своята архаичност на фона на развитието на производителните сили, социалната практика, масовото средно образование, масовизиращото се висше образование, науката, технологиите, информацията и съответно – промените в мисленето на хората през последните 500 години. Необходима е нова религия, но ако се помисли добре става ясно, че няма желаещи да я  създадат. И без това парите са новата нетитулована „религия”, а моралът е трудно съвместим с тях. Да,  създаването на нова религии е трудна задача, защото съдържанието й трябва да увлече умовете и сърцата на модерните, образовани, информирани, прагматични, материални и скептични хора. Новите хора не само, че не са религиозни, те не вярват в авторитети, абсолютните истини не се вписват в практицизма на относителната, субективна стойност на нещата, която е различна според индивидуалното възприемане на обстоятелствата и конкретните интереси на хората.

На тази почва моралният релативизъм избуява, аабсолютните  етични стандарти избледняват, разбирането за правилно или грешно вече подлежи на индивидуалния избор на индивида. Всеки може да реши какво е правилно за него самия. Фиксираните стандарти за моралната ценност  не могат да съществуват встрани от променящите се капризи на обществото и правителството. Политическите, корпоративните и финансовите елити, твърде рядко в историята са  давали добър пример за спазване на универсалните етични правила, но в ерата на информацията многобройните простъпки на елитите са широко известни.

Докато  "юдео-християнските" морални стандарти продължават да бъдат в основата на гражданското право, повечето хора, политиците, финансистите и пр. професии се придържат към разбирането, че моралните абсолюти за добро и лошо, могат да бъдат  променяни, в зависимост от конкретните ситуация, човек или обстоятелство.
Поради това, не само финансите са пропити от релативизъм, но и правораздаването е слабо ефикасно. По същество моралният релативизъм руши установените принципи и правила, думата "трябва" става безсмислена, няма невъзможни неща. Понятието „честност” например, напълно загуби смисълъл в съвременния свят и дори доста рядко се употребява, може би поради някакви следи на неудобство.

Все пак, тази реалност не е възникнала внезапно, съвременният релативистичен псевдоморал има своите корени далеч в историята, която  е източник на безброй примери на лицемерен морал и фарисейство в политиката и икономиката, които са стари почти колкото света и когато религията е била силна. В природата на хората е да бъдат алчни, нечестни, мързеливи. Войните, грабежите, правителствените разточителства, високите данъци и прононсираните кражби на политиците са честа практика в последните 600 години. В края на краищата, след Втората световна война, британското, австралийското и американското правителства са силно  задлъжнели (около 240%, 150% и 120% от БВП). Общо взето – нищо ново под слънцето.

Крис Шеридан упреква политиците, че намирайки се в плен на релативизма, изоставят златния паричен стандарт, в резултат на което, с течение на времето  САЩ започва да печата твърде много пари за изплащане на нарастващите дефицити, като позволява неограничена обезценка на долара. Светът е наводнен с долари, а финансовата нестабилност е постоянен спътник на икономиката. Вместо насърчаване на дългосрочна стабилност и инвестициите, финансовата система насочва огромни количества от капитала  към хеджиране и спекулации. Така се подхранва високата волатилност, а резултатът е хаос.  Глобалната финансова система е наситена с огромни количества евтини, по електронен път създадени пари, които са в непрекъснато търсене на най-добрия улов (имоти, злато, сребро и т.н) и бързите печалби. Така изглеждат финансофите пазари, които за зла ирония, са основният индикатор за здравето на икономиката. Техните възходящи индекси са главната грижа на политиците, а  новите и по-масивни вливания на ликвидност са любимия сироп за кашлица на кретащите борси.

Шеридан разглежда връщането към златния стандарт като връщане към моралния абсолютизъм, който ще обърне финансовия  релативизъм в инвестиционния свят. Доста наивно и нереално.  Да, САЩ имат нужда от борд (фискален, валутен) но всичко става, когато е дошло времето за това. Просто кризата в икономиката все още не се е изчерпала.

Проблемът с все по-острия дефицит на морал е много по- труден за решаване.

петък, 20 юли 2012 г.

Голямата, проблемна финансова индустрия



"Ние нямаме нужда от повече банкери. Това от което имаме нужда са повече фермери. Невидимата ръка ще направи това магически”. Джим Роджърс

Е да, обаче, нещо не е както трябва с „невидимата ръка” на пазара. Наскoро чух по телевизията един добър български музикант да се хвали, че синът му е банкерче в Лондон, „стабилна професия” казва, „ние музикантите съвсем го закъсахме”.

Според теорията, разрастващата се финансова индустрия  в развития свят и нейното непрекъснато усложняване  помагат на икономическия растеж. Но пропастта между теорията и практиката се разширява все повече, особено в светлината на голямата финансова криза от 2008 г.,  и от липсата на наказание за кражбите, злоупотребите и грешките на изпълнителните мениджъри на големите банки в САЩ и в страните от Еврозоната. Последните банкови скандали са симптом на тежкото заболяване на финансовия сектор, което е проблем на цялото общество. Разрастването на финансовия сектор не е съпроводено с адекватен по-висок ръст на БВП, като че ли - напротив.

Свръхкредитирането индуцира кризата, насърчавайки прекомерното  жилищно строителстство, както в САЩ, така и в другите страни. Независимо от различните масщаби, резултатите от кредитния бум навсякъде са голям брой запустяли жилища (хотели в българския случай), спадане цените на имотите, неплатежоспособност и фалити. Особено негативно въздействие имат стимулите за банковите мениджъри за раздаване на все повече кредити, независимо от качеството на кредитополучателите. Масовите, евтини кредити са контрапродуктивни по отношение на ефективното използване на капитала.

Развитието на финансовия сектор вече създава трайна нестабилност. Нещо повече, развитието на финансовия сектор не е безплатно. Разширяването на финансите консумира оскъдните ресурси, които биха могли да бъдат използвани другаде. Големите доходи на заетите на предни позиции във финансовата индустрия  привличат най-добрите студенти, които мечтаят да работят като мениджъри на хедж фондове.

Изследванията върху  размера на финансите в една икономика използват показателите за относителния дял на заетостта и делът  на добавената стойност. Следва да се има предвид, че добавената стойност се определя от обема на комисионните, които финансовите посредници получават за предоставените от тях услуги. Събраните данни за 16 страни от ОИСР от 1980 до 2009 година показват, че и двата параметъра растат извън определените като рационални нива: 3,2% дял на  затостта и 6,5% дял на добавена стойност в областта на финансите в брутната добавена стойност на икономиката. Въз основа на данните за 2008 г. се констатира, че цифрите за заетостта във финансовия сектор в Съединените щати, Канада, Обединеното кралство и Ирландия са отвъд прага  от 3.2% (4.1%, 5,7%, 3,5% и 4,5%), а в Съединените щати и Ирландия добавената стойност е също отвъд рационалния праг  (7,7% и 10,4%).

Освен това, дебатите за необходимата регулация върху финансовите транзакции остават безплодни. Твърденията на банкерите за достатъчната ефикасност на невидимата ръка на пазара са съвсем прозрачни на фона на тяхната безотговорност, поглъщаща все по-голяма част от парите на данъкоплатците.

Невидимата ръка на пазара не работи без фалити на банки и то на големи банки.

понеделник, 16 юли 2012 г.

Американските финансови неволи във времето







http://lorenzo-thinkingoutaloud.blogspot.com/

Вижда се, че  президентът Обама изпуска съвсем юздите на дълга и дефицита, но оптимистите биха казали, че това е все още нищо, на фона на това, което може да се очаква.

неделя, 15 юли 2012 г.

Още нещо за бягството от реалността



008ad
http://www.theaoi.com/illustration/showphoto.php?photo=1231&size=big&cat=505&perpage=15

Хората предпочитат да вярват в това, което искат и се надяват да бъде вярно. Бягството oт от некрасивата и меко казано недружелюбна действителност е масово явление.

Когато си затваряте очите си, нищо не се променя. Нищо не  изчезва, просто защото не можеш да видиш какво става. В действителност, нещата дори ще бъде по-лоши следващия път, когато си отвориш очите. Това е видът свят, в който живеем. Дръжте очите си широко отворени. Само страхливец си затваря очите. Да си затваряш очите и да си запушиш ушите си, няма да застави времето да стои мирно.”

Харуки Мураками, Kafka on the Shore

На всеки се е случвало, колко  и добре да се чувства човек, има моменти, когато проблемите  стават непоносими, и хората избират да се преструват, че те не съществуват.

Бягството от реалността има тежки последици, когато хората се пристрастяват към лошите навици, които носят забрава на проблемите и неприятностите.  Алкохолът и наркотиците дават приятно усещане, което избутва проблемите далеч от сърцето. Уви това е само временно. Усещането за лекота намалява, а проблемите остават, често се влошават, в резултат на пренебрегването на навременните решения. В крайните стадии на такива пристрастявания, човешката личност деградира.

Вярата в чудеса, в езерни чудовища, призраци, вампири и други видове свръхестествени същества и НЛО е по-невината форма на бягство от действителността, която е свързана с емоционалния подход към действителността, който отхвърля рационалното мислене. Религията и чудесата, свързани с нея, са отделен вид бягство от действителността.

Религиозните сюжети и притчи са толкова архаични и неадекватни към реалния живот  през 21 век, че известният футурист Paul Saffo, казва пред The Economist :

Преди повече от век, Ницше отбелязва: "Почти 2000 години и няма нов бог!" Всъщност, независимо че  стотици нови религии се появяват и изчезват всяка година, през  вековете,  нова велика религия  не се е  появила на  планетата. Ние сме закъснели за нов бог.

Така, че въвеждането на предмет по религия в училищата у нас ще има като резултат забавление в добрия случай и присмех и подигравки – в лошия.  Ще бъде доста трудно да бъдат убедени съвременните деца в чудесата за  необходимото страдание и в непорочното зачатие, например. Съвсем не е позитив да се нареждаме в ретроградната компанията на Русия и Сърбия.


Съвременният живот е противоречив от гледна точка на условията, които създава за разпространението на бягството от реалността. От една страна, развитието на науката и технологиите, доколкото техните резултати са достъпни за широки кръгове от хора, работят против чудесата и пр. свръхестествени явления. От друга страна, все по-силното отдалечаване на хората от природата, ограниченото общуване на децата и възрастните с нея и непознаването на нейните елементарни закони, намалява имунитета на хората към атаки на измамни интереси и ги прави податливи към вярвания в реално несъсществуващи неща. Слабото критично мислене върви ръка за ръка с невежеството. 

Наауката е в дълг на хората по отношение на познаването на природата. В много природни дисциплини природните явления просто се регистрират и систематизират, но дълбокото им изучаване е недостъпно на настоящия етап на науката. От своя страна, част от научните капацитети в различни дисциплини, обикновено са твърде комерсиални и насърчават някои, според тях, невинни вярвания, с цел например да се стимулира туризма, търговията и всякаква друга икономическа дейност, насочена към печалба.

Така стигаме до икономическите ефекти от бягството от действителността, които вероятно са  силно негативни. Имам предвид, че тежките форми на бягство от реалността са обект на безкрайна интервенция от страна на държавата под формата на разходи за правоохранителните органи и медицински разходи за лечение на различните зависимости. Тези дейности се разрастват и стават все по-скъпи, но резултатите от тях са силно обезкуражаващи. В същото време търговските ползи от фантастичните исторически, антропологични и пр. атракции са доста по-скромни и краткотрайни. Добре известен е примерът с измамата с езерното чудовище, организирана на шотландското езеро Лох Нес през 1933 г. Целта е да се спаси туристическия бизнес на близкия град Инвърнес, след като железопътната линия до него е затворена по враме на голямата депресия.

Погледнато в тази светлина, изявите на българските археолози в последните години са доста банални като идея и смехотворни като реализация – свети мощи, вампирски кости в Созопол, вампирски кости във Велико Търново. Как не сме знаели до сега, че България в древността е била „царството на вампирите”! Може да се очаква в скоро време Македония да ни оспори първенството. Медиите се захласват да повтарят глупостите на казионните археолози, особено когато вампирите са поредната модерна дъвка на масовата култура. Дори петгодишните деца гледат детски филми за вампири. Какво лошо има да живеем в страшните приказки, те не са толкова страшни колкото е страшен реалният живот. Дори ще се увеличи туристическият поток от поклонници на вампирски кости. Хм-м

Участието на политиците в  игрите с вярванията на хората са прозрачни и неинтелигентни, но напълно се вписват в популистката платформа на съвременната слабо продуктивна политика.

петък, 13 юли 2012 г.

Цитат на деня


http://www.csmonitor.com/Photo-Galleries/Photos-of-the-Day/2012/Photos-of-the-day-07-12/(photo)/521370

"Проблем на света не са хората, които не разсъждават рационално. Проблемът са хората, които могат да включват и изключват рационалното си мислене, в зависимост  от това с кое ще спечелят повече в момента."

 Джош Базел,"Диво създание"  Обсидиан, 2012 

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Цитат на деня


    blue, candy, colorful, cream, eat

Снимка: http://favim.com/image/453201/

В интервю пред Lauren Lyster , Mike "Mish" Shedlock  критикува непрестанните призиви  на нобеловия лауреат, професор Пол Кругман за все по- високи публични разходи:

"Неговите Кейнсиански  тези просто никаква полза не добавят. Видяхме безкрайно кейнсиански и  монетаристки стимули в Япония. Те (японците) не  получиха  нищо от тях. Той не научи нищо от Япония. Той не научи нищо от Голямата депресия. И все пак, защото той има Нобелова награда, той може да напише книга и да кажа на всички, какво трябва да се прави. Хора, този човек трябва да се измъкне от своя кула от слонова кост, Лорън, и да слезе в реалния свят.


вторник, 10 юли 2012 г.

Някои ефекти от ниските лихви и печатането на пари



    animal, broom, cartoon, cool, drawing
















http://favim.com/image/286072/

"Много хора сега казват, че са знаели, че идва финансова криза, но те не са знаели това наистина. След кризата, ние си казваме,  че  разбираме, защо  кризата се е случила и така се поддържа илюзията, че светът е разбираем."

Даниел Канеман

През миналата седмица  глобалната парична политика отново приложи познатите инструменти за борба с проблемите на ликвидността – Европейската централна банка намали отново  лихвения процент, Централната банка на Англия извърши нов кръг на монетизация на дълг, Китайската народна банка напечата нови големи обеми евтини пари – числата не са важни. Паричната политика е неефикасна, защото ефектите от нея са основно в забавяне и отлагане още малко по-нататък  на така необходимата ликвидация на огромните дисбаланси, които уви са резулат на предишната  такава паричната политика. Това със сигурност не е възстановяване на доверието.

Дали влиятелните икономисти са уверени, че  ако ЕЦБ намали  лихвата с 0,5% вместо 0,25%, капиталовите пазари ще   реагират по-оптимистично или отчаянието им и цайтнотът не оставят място за обсъждане на други, по ефективни мерки. В момента официалните лихвени проценти са под 1% и едва ли е реалистично  да се мисли, че още 0,25% по-ниски проценти ще вдигнат доверието на инвеститорите. В последните две години всяка позитивна реакция от страна на финансовите пазари в отговор на монетарните интервенции е траела от един до няколко дни и е била последвана от нови периоди на несигурност и недоверие.

Заедно с ниските лихвени проценти монетарните стимули са последната сламка на давещите се богати държави. Провалилата се, по думите на куп влиятелни гурута, икономическа теория съветва, че централната банка винаги може да се създаде допълнително "съвкупно търсене". Когато банките се рефинансират евтино, те намаляват лихвените проценти, които потребителите плащат по заемите си. Потребителските разходи ще растат, тъй като парите се заемат лесно и евтино. Правителството ще поиска увеличение на паричното предлагане, всеки път, когато икономиката започва да се забавя. Това ще стимулира допълнително харчене от страна на гражданите и повишаване на доверието в икономиката. Негативни ефекти от увеличеното парично предлагане са  в обезценката на националната валута, която стимулира ижноса и оскъпява вноса.

На повърхността миксът от максимално ниски лихвени проценти и изобилие на трилиони книжни пари, призведен от топ-20 централни банки, активизира хедж фондовете и банковите олигарси  отново ще поемат високи рискове, да правят дръзки залози в стоки, да спекулират с актви на развиващите се пазари, в токсични облигации, и т.н.  По този начин наводняването на кредитните и фондовите пазари с ултра евтина ликвидност, бетонира вредните стимули по отношение на субектите на тези пазари.

Почти нищо не е такова, каквото изглежда. За разлика от теоретичните, реалните ефекти от създаването на пари и кредит са твърде сложни. Л.ф. Мизес (Човешкото действие) акцентира въху  това, че новите пари навлизат в икономическата система през определена точка, където се извършва доброволна размяна на стоки и услуги. Новите пари не навлизат равномерно и този процес по различен начин се отразява върху  богатството на различните хора, в зависимост от това, дали те по-рано или по-късно имат достъп до новосъздадените пари. Икономическите агенти, които получават новите пари на по-късен етап, търпят загуба поради факта, че купуват стоки и услуги на по-високи цени през по-голяма част от времето, необходимо на парите за навлизане в икономическата система. Ето защо парите не са неутрални - промените в покупателната способност на парите са причина за това, че цените на различните стоки и услуги не се  се променят нито едновременно, нито равномерно и, че е неправилно да се поддържа тезата, че промените в количеството на парите, води до едновременни и пропорционални промени в "нивото" на цените.

Паричните стимули, никога не се отразяват пряко върху БВП и инфлацията. Всеки паричен стимул влияе и променя много други параметри, като  тези други ефекти често са протиоречиви и с по-дълготрайни последствия: паричната политика винаги  променя относителните цени, тя винаги  променя разпределението и използването на ограничените ресурси,  винаи променя разпределението на доходите и богатството. Всеки паричен стимул създава печелещи и губещ. Както казва Мизес, печелившите са субектите в началото на веригата на новите пари – банките и финансовата индустрия, губещите са – средния и дребния бизнес и потребителите. Тогава не е чудно, че въпреки дългосрочната политика на много ниски лихви и трилионите напечатани пари, растежът на БВП е в рамките на статистическата грешка, а безработицата остава висока.

Особено лош ефект от тази политика е порочният кръг, от който няма излизане: в момента властите се борят с дълговата криза, като насърчават  натрупване на нови дългове и  не оставят шанс за реално намаляване на задлъжнялостта.

Особено  е странно, че управляващите икономисти в САЩ и ЕЦ настояват за още по-смела намеса от страна на ФЕД  и ЕЦБ, за да се възстанови доверието в икономиката. Дали тези експерти наистина вярват, че обществото ще се чувства по-уверено, ако банковите баланси продължат да се раздуват с помощта на печатната преса?

Докога ще растат  държавите дългове, ако централните банки обещават да подкрепят  правителства с по същество неограничен печат на пари и покупки на облигации, като по този начин за тези правителства ще бъде по-лесно да работят на дефицит? В силно интегрираната световна икономика всички страни, дори и тези, които са относително финансово по-стабилни ще кретат в границите между застоя и рацесията. 

Здравият смисъл в икономиката е изгубен трайно, да.

неделя, 8 юли 2012 г.

Малко модерна философия относно щастието




Славой Жижек е наречен "най-опасния философ на Запад" заради неговия анализ на световната екологична криза, биогенетичната революция, и не на последно място - на апокалиптичните икономически дисбаланси. През целия си живот, Жижек пише за политическата теория, а сърцето му е с Фридрих Хегел - немски философ идеалист от 19-ти век , който революционизира западното разбиране за съзнанието.

В скорошно интервю за сайта Big Think. Com, Жижек казва : "От дълго време, се държа така, сякаш все още съм млад, като че ли бъдещето е пред мен. Никога не съм бил така наречения зрял, нормален човек. Аз  претендирам, че съм млад, но Боже мой, аз съм в края на 50-те ... Мразя това, аз  сега съм като пословичната жена, която празнува своя 39-ти рожден ден, пет пъти по ред.  Разбрах  и не мога да се преструвам, че ще имам време да свършa голямата работа. Ако не го направя сега, това, което аз наистина искам да направя,  никога няма да го направя.  Тази голяма работа е по-малко от нищо.”

Коментирайки толкова мечтаното „щастие”, Славой Жижек твърди, че щастието е конформистка категория. И освен това, никой от нас наистина  не го иска. Което е  нещо добро, тъй като стремежът към щастие е едно разбиране за стойността, която е само малък аспект на това,  да живееш един добър живот.

"Ние наистина не искаме това, което мислим, че искаме", казва философът. Това е странна, почти екзотична мисъл, особено в момента, когато мнозина от нас ежедневно са залети с перспективата на безкрайния избор.

 Вече не можете да си купите даден продукт,  без да изразите мнението си и да направите труден избор в огромното разнообразие на предлаганите блага. Избирайки даден продукт, ние никога не сме сигурни дали сме взели това, което има най-високата потребителна стойност, точно съответстваща на нашата персоналната индивидуалност. За добро или лошо, персонализирането  е проникнало ежедневния ни живот в безпрецедентна степен и съобщението е ясно: Намери щастието си тук и сега.

Жижек анализира щастието, като резултат на творческата дейност:  "Нека бъдем сериозни: когато развивате творчески начинания,  и сте в прекрасна треска -" Боже мой, аз съм попаднал на нещо! " и така нататък - щастието го няма ", казва той. "Вие сте готови да страдате. Понякога учените, прочетох в историята на квантовата физика ... дори са били готови да вземат предвид възможността, че могат да умрат, в резултат на  радиацията. Щастието, за мен, е неетична категория. То също е скучно.” Но вдъхновението е ценно и креативно състояние, с елемент на емоционална удовлетвореност, наподобяваща щастие. Пък и вдъхновението има много общо с таланта и гениалността.

 Според него хората  могат да бъдат щастливи, без да са морални. Можем да бъдем щастливи, без да сме заинтересувани или ангажирани от света около нас. Можем да бъдем щастливи, без да се нуждаем от творческа идея, или интерес, или страст. Можем да получим всичко, което желаем, и все още можем да не се радваме и да бъдем  щастливи
И така, защо въобще трябва да се съсредоточаваме върху намирането на блаженството?

събота, 7 юли 2012 г.

По- голям цитат от книгата "Човешката природа и обществото"



"Социалното неравенство и
опитите за неговото смекчаване

Една от особеностите на човешката природа се проявява в генетично обусловените и неотстраними различия в способностите, силите и характера на отделните човешки същества. Нееднаквата природна, обществена и семейна среда също влияе върху начина на живот и мястото на всеки индивид и група в обществото. Колкото по-високо е развитието на производителните сили, на трудовия опит, знанията и културата на хората, толкова наследствените различия между тях обуславят при пазарното стопанство по-голямо социално разслояване и по-силна диференциация в начина на живот и степента на задоволяване на техните потребности. Защото индивидите с изключителни интелектуални способности са в състояние с помощта на съвременните технологии да правят научни открития и да създават продукти с огромна ценност и значение за обществения прогрес. Като собственици на тези нови продукти те получават част от добавъчния доход, създаден в резултат нa тяхното прилагане или продажба. В относително кратки срокове богатството им, имащо формата на капитал, многократно нараства и не може да се сравнява с богатството на хората със средни способности. Най-типичен пример са създателите и собствениците на високо технологичните компании в компютърната индустрия Майкрософт, Ейпъл, Гугъл и други. Мотивация и движеща сила на дейността им е преди всичко безграничният стремеж към удоволствие в различните му проявления (самоусъвършенстване, престиж, влияние, слава, богатство). Капиталът им дава възможност да удовлетворяват почти всички свои желания, включително и вътрешната потребност от реализиране на своя интелектуален потенциал и себеутвърждаване.

Произведенията на най-талантливите хора на изкуството и културата, получили признание на публиката, им носят в някои случаи доходи, които са хиляди пъти по-високи от средните. Съпричастни към богатството са близките и наследниците на създателите му. Но само до тогава, до като то функционира като капитал и самонараства. Богатството, материализирано в неликвидни и високо рискови активи, се стопява и рано или късно изчезва. Наследниците на голямо богатство могат да го загубят, аконе притежават определени качества и способности за рационалното му използване като капитал.

На другия полюс на социалната иерархия са хората с ограничени естествени способности и сили. Те не са в състояние да получат добро образование и квалификация, необходими за успешно участие в стопанския живот. Поради това обикновено изпълняват най– прости, тежки или неприятни трудови дейности и получават ниско възнаграждение. В почти всички страни съществуват социално и териториално обособени групи, които не са напълно интегрирани в обществото. Най-често такива групи се формират според етническата или религиозната принадлежност на влизащите в тях лица. Характерни за тях са ниското образование и квалификация, липсата на постоянна работа, лошите битови условия, по-големият процент на престъпност и неблагоприятните перспективи. Дори за членовете на тези групи с висок интелектуален потенциал е трудно да се откъснат от своята социална среда и да получат добро образование и добре заплатена работа. Все още съществуват страни и народи с крайно ниско ниво на икономическо и културно развитие. Близо един милиард от населението в такива райони разполага с един – два долара на ден за своята издръжка. Бедността, мизерията, болестите, несигурността за живота и страданията са неотвратими. Най-често причините са в неблагоприятната природна среда (твърде горещ климат), религиозни предразсъдъци, постоянна политическа нестабилност. Вълни от легални и нелегални емигранти от такива страни и райони заливат богатите държави и създават заплаха за работните места и обществения ред.

В същото време броят на милионерите и милиардерите в света постоянно расте. Все повече хора получават годишни доходи от стотици хиляди и милиони долари, предимно под формата на дивиденти и капиталова печалба от притежавания паричен или интелектуален капитал. За тях практически не съществуват бюджетни ограничения на разходите за задоволяване на потребностите и желанията им, колкото и те да са странни, неестествени и с вредни последици за околната среда и за самите богаташи и техните семейства. Смазващата бедност за едни хора и огромното богатство и разкош за други поражда остри социални противоречия и конфликти. Това състояние на обществото, особено в държавите, намиращи се на по-ниско стъпало на икономическото и културно развитие, се осъжда като най-голяма социална несправедливост и икономическо зло в съвременния свят. Правителствата и парламентите на развитите страни, международните хуманитарни организации и финансови институти, както и частните благотворителни фондации, прилагат различни програми за облекчаване тежкото положение на бедните и онеправдани народи и социални слоеве. Една от важните цели на програмите е да съдействат за съживяване на икономиката, повишаване на образованието, квалификацията, заетостта и доходите на населението.

Резултатите са твърде противоречиви. Според различни оценки, близо половината от помощите се присвояват от корумпираните чиновници и хора в сенчестия бизнес. Причината е преди всичко в човешката природа. Когато един човек се разпорежда с чужди средства, обезличени в някакъв публичен фонд, той изпитва непреодолим стремеж (и удоволствие) да се облагодетелства от тях. Не го спират дори високите санкции, доколкото разкриването и доказването на злоупотребите е труден, скъп и продължителен процес с несигурен резултат. Лишените от морални задръжки и склонните към риск лица разчитат на вероятността да избягнат болезнените санкции, като прикрият разхищенията или платят за благосклонността на контролните органи и съда. Така корупционните практики проникват във всички звена на публичните власти.

Оказва се, че смекчаването на бедността и мизерията в повечето случаи има твърде висока цена и незадоволителен резултат. Теоретици и лидери на левите партии и движения (като Тони Блеър, например) разглеждат растящото неравенство в доходите в развитите държави като най-съществена пречка за увеличаване на потребителското търсене, растежа и заетостта. Решение на проблемите те виждат в засилените регулации и преразпределението на доходите. Като игнорират негативните последици от такава „лява“ политика, влизаща в противоречие с интересите на хората като самостоятелни, самоиздържащи се, стопански субекти. Подобни проблеми възникват и при формирането на публичните социални фондове (пенсионен, здравен, за подпомагане на безработните и социално слабите и други). Като правило те са изградени върху принципа на солидарността. Вноските са пропорционални на дохода на отделните лица, а средствата от тях се разпределят в повечето случаи според нуждите. Най-последователно е приложен този принцип в държавния здравно-осигурителен фонд. Но елементи на уравнително разпределение се проявяват и в държавния пенсионен фонд, където при кризи и недостиг на средства се въвежда таван на максималните пенсии, а ниските пенсии се индексират с по-висок процент.

Колкото по-висок е процентът на преразпределение на доходите на едни лица и групи за подпомагане на други, толкова по-силен е интересът на „нетните донори“ да укриват доходите си и да намаляват вноските в публичните фондове. Част от стопанската дейност преминава в сивия сектор, което води до дълбоки деформации в пазара и конкуренцията. И до намаляване на общата ефективност на националната и световната икономика. Замяната на труда със свободното време е един от начините да се избегне по-високата норма на преразпределение, обоснована с целта за повече „равенство“ и „социалната справедливост“. Когато хората с по-големи естествени способности и доходи ограничават времето и интензивността на своя труд, икономическият растеж се забавя и не се използва напълно потенциала за повишаване на общото благосъстояние. Същевременно отслабва мотивацията към труд и икономии на лицата, които получават повече средства от осигурителните и другите публични фондове, отколкото е приносът им за тяхното формиране. Едно от най-дълбоките противоречия на съвременното общество е между необходимостта от смекчаване на социалното неравенство и изискването за еквивалентност в отношенията между частните собственици, произтичащо от инстинкта за
самосъхранение.

Водени от материалния си интерес и инстинкта за самосъхранение, живеещите в нормална обществена среда хора се опитват импулсивно и осъзнато да постигнат по-пълно задоволяване на своите потребности (и да изпитат повече удоволствие), като полагат усилия да повишават своите знания, опит, производителност на труда и доходи. Напрежението и тежестите в процеса на труда се възприемат като предпоставка за удоволствието, а при свободния творчески труд и като едно от удоволствията. Но ако обичаите и законите допускат възможността за безплатно получаване на блага, създадени от другите, мнозинството човешки същества с охота ще ги приемат, за да избягнат (или смекчат) тежестите и напрежението на трудовия процес. А някои дори ще нарушават моралните и законовите норми, за да се облагодетелстват допълнително, особено ако могат да останат безнаказани.

Отрицателните последици от растящото социално разслояване могат да се минимизират, без да се отрича човешката природа и съответстващите й отношения на частна собственост и еквивалентна размяна. Едно от условията е да се снижи значително нормата на преразпределение на брутния обществен продукт чрез публичните фондове, без да се ощетяват получаващите помощи недееспособни членове на обществото. Другото условие е принципът на солидарността, който отрича еквивалентността, да се съчетае по възможност с принципа на личната отговорност и заитересованост, съвместим с частната собственост, еквивалентната размяна и правото на личен избор. Което означава да се създават законови и институционални предпоставки за запазване правото на избор и следователно свободата и отговорността на гражданите на съвременното цивилизовано и богато общество. Постигането на тези цели зависи в значителна степен от съвършенството на политическата система и нейната основна институция – държавата.

Човешката природа и обществото, автор Г. Петров, професор, доктор на икономическите науки, издадена 2012 г. от Булгарресурс