четвъртък, 30 август 2012 г.

Криза - втори дубъл ?

Снимка:http://favim.com/yellow/


Лятото свърши, световната  икономика си е все така зле, а прогнозите за бъдещето са скептични.

Правителствата бълват все повече и повече пари в полза на обещанието за постигане на трайния просперитет. Това е сделка с дявола според Дъг Кейси, председател на „Кейси изследвания” и експерт по инвестиране в криза. Денят на разплата е близо.

Алабализмите на еврократите, толкова много срещи, толкова много договорености и нищо, нищо правене, та дори българите можем да се поуспокоим – ние не  правим реформи, но и тези, които с основание ни размахват пръст, са неспособни нещо да променят в политиките си. В глобализирания свят кризата в Европа се отразява и на икономиката на Китай и Индия, а повече от слабото възстановяване в САЩ подсилва депресирания облик на глобалната икономика.

Слуховете, че ЕЦБ скоро ще купува потенциално неограничени количества държавни облигации се потвърждават от председателя на ЕЦБ Марио Драги. Очаква се  и това да стане нормална практика, която естествено ще стимулира натрупването на нови държавни дългове. Централната банка ще пуска винаги печатницата.

Според  Детлев Шлихтер /автор на книгата „Колапсът на книжните пари”/ през миналия месец светът  влиза в шестата година от тази криза, въпреки че част от медиите, изглеждат решени да продължат да  наричат икономическата реалност "възстановяване". Самозалъгване. Ние сме в непрекъсната криза за половин десетилетие. Дозите Валиум и Прозак, наречени „количествени улеснения”, предоставени от  централните банкери успяват да успокоят нервите за кратко и подхранват невярната представа за изцеление.

Твърде популярният Марк Фабер заяви наскоро, че вижда  100%  вероятност от глобална рецесия през третото тримесечие на  2012 г. Според него всички се фокусират върху Гърция и Европа, но има и  далеч по-важни развития, които не трябва да се подценяват, а именно значимия спад в Индия и Китай. Фабер не изключва САЩ от прогнозите си за глобална рецесия в края на годината. Естествено г-н Бернаке е обсебен от хамлетовия въпрос – да печата ли нови пари за стимулиране на икономиката или не.

В Китай се вижда забележим отлив на капитал, собственици на бизнес и други богати хора започват деинвестиции и теглене на депозити. Растящото изтичане на капитали от Китай започна  в началото на 2010 г. и изглежда се влошава. Месечно се изнасят около $ 40-50млрд, и това подкопава капацитета на Китай да финансира инфраструктурата, производство и имотния пазар. Цените на жилищата започнаха да падат преди около година. Икономическият растеж се забави до 7,6% през второто тримесечие, което е най-ниския му темп от 2009 г. Китайският дълг, официално е около 50% от БВП, но неофициално – около 180%, по някои оценки.

 Д-р Крис Mартенсон твърди, че същите видове сигнали, които е имало през 2008 г. Отново се промъкват на преден план и тревожат пазарните наблюдатели. Не е точно същото, разбира се, но са налице достатъчно прилики.

Според Мартенсон Гърция трябва да напусне еврозоната, може би до края на тази година.

На този фон, маститите икономисти са загубени в превода, колкото и да е банално. Те водят дебати за последиците от кризата, например пропастта в доходите, много са заети да коментират екзотичните идеи на кандидатпрезидентите на САЩ и са особено пристрастени към дискусиите по теоретичните дефекти на макроикономиката. Е и – какво от това?

вторник, 28 август 2012 г.

Айнщайн за креативността

http://s5.favim.com/orig/53/amazing-awesome-beautiful-cool-Favim.com-488513.jpg


Описвайки ефекта на музиката върху вътрешния си живот,  А. Айнщайн казва на свой приятел: "Когато разглеждам себе си и своите методи на мислене, аз се приближавам до извода, че дарбата на въображението означава повече за мен, отколкото таланта за усвояване на абсолютното познание."„От време на време, обяснява той, "аз се чувствам сигурен, че съм прав, макар и да не знам причината. /още/

Съвременната наука разполага с инстументариума да изследва задълбочно функциите на мозъка и да се опитва да разкрие механизмите на появата на когнитивните прозрения. Но, ако внимателно вникнем в думите на Айнщайн, усещаме, че „магията” на творческата креативност още дъло време ще остане недостъпна и може би така трябва да бъде.



събота, 25 август 2012 г.

Американските кредитни фантазии

http://s5.favim.com/orig/53/banana-black-food-green-Favim.com-486734.jpg


Уважаваният от мен Чарлз Хю Смит, е написал интересно есе за съвременната мания на американците по неограничения, евтин, универсален кредит.

Този вид кредит предлага завладяваща фантазия: хората са освободени от необходимостта да правят труден избор за това как да употребят собствените си ограничени средства и да приемат неизбежните жертви на едно или друго желание, което се придобива с пари, защото всичко може да се купи сега и  това е голямата настояща радост. В старите дни, когато кредитът е бил оскъден и скъп, е трябвало твърде внимателно да се обмисля всеки домакински разход.

В миналото, изпращането на детето в колеж е налагало икономии и в храненето, шофиране на единствената стара кола, отказ от почивки, различни от къмпинг. Налага се извънредна работа, за да се спечелят няколко допълнителни долара, тийнеджърите в семейството трябва да работят през лятото, но всичко това не решава проблема с ограничените доходи – нужни са много други жертви и компромиси.  

Доброто висше образование е скъпо. Не всички деца в семейството са имали финансова възможност да постъпят в университет. Често ако най-голямото дете получи прилична заплата след дипломирането си, той или тя прави жертва и плаща за образованието на младите братя и сестри.

В последните 30 години изобилието на евтин кредит преобръща стимулите за приемане на зрели компромиси и за жертване на текущата  консумация в името на бъдещи ползи.

Спестяването става съвсем ненужно. Ако искате да постъпите в колеж може да вземете студентски заем. Не е необходимо да се избира между разкошна ваканция, една година в колежа или лодка. Може всичко това да се купи на кредит. Е, стимулите за получаване на добро образование също се изместват към постигане на по-лесно благосъстояние, без големите разходи на труд и пари в колежите.

Както се знае, лесните решения са измамни, всичко, което е постигнато лесно, много бързо се обезценявя и губи значението си, а хората постепенно губят способността да мислят, да решават проблеми и не натрупват уменията, нужни за да управляват живота си.  Финансовата зависимост на американците от банките е тотална, но тя  е и  интелектуална зависимост от банковите консултанти, имотните брокери, от продавачите на всички желани материални неща, които се купуват всеки ден. Не случайно практиките за оказване психологическа помощ за живота са толкова разпространени.

Дори младите семейства, които са "работещи бедни", където бащата печели по-малко от $ 20,000 на година, а майката отглежда две малки деца, все пак  живеят не много по-зле от огромната част американци. Федералното правителство  им дава над $ 2000 на месец в парични обезщетения: $ 500  субсидия за наем, $ 600 в купони за храна и $ 1,000 в безплатно ползване на медицинско обслужване.

В същото време 90% от американците имат среден годишен доход от 31, 244  хил. Долара, който е стагнирал на това ниво в периода 1970-2008 г. /още/

Сега САЩ са в състояние, когато доходите на масата от населението вече не се увеличават, а лихвените проценти са намалени почти до нула, а намалението на дълговете на домакинствата е доста скромно. Нормалната икономическа логика би подсказала, че няма условия за  ново повишаване на кредитната задлъжнялост, но изградените инфантилни  финансови навици на американските домакинства, комбинирани с доминиращите интереси на банките, не дават основание да се очаква спиране нарастването на ливъриджа.

Животът на кредит по американски изглежда няма край. Материалните фантазии, които са негов продукт, са силно заразни и се разпространяват бързо зад океана и в развиващите се страни. Всички са обсебени от лесното трупане на дългове. Късогледото поведение на щатските политици е безотговорно и е в унисон с тяхното покровителствено и злорадо отношение към проблемите на Еврозоната.  

петък, 24 август 2012 г.

Настъплението на роботите и пазара на труда

shoes, shoe, sexy, hot, vintage
http://favim.com/image/463058/

Дали животът на отдих, с други думи – животът в мързел, благодарение на трудолюбиви роботи и дяволски умни киборги е мечтаната близка реалност или развитие, което вещае нови икономически проблеми?

Дискусиите по този въпрос в развитите страни са все по-активни. Технократите са хвалят, че роботите стават следващата голяма революция, толкова голяма, че тяхното значение ще съперничи на производство, използването и маниите по колите. Според някои коментатори фантазията „андроид” до голяма степен е преувелична, защото развитието на масово произвежданите полезни, търговски роботи не е толкова широко проникнало извън автомобилните фабрики и производството на мобилни устройства.

Силните претенции срещу много технологични компании са свързани с това, че те създават твърде малко работни места в собствените си страни. Ейпъл е типичен пример за това, защото не прозвежда продуктите си в САЩ. В допълнение, технологичните компании създават много работни места за роботи, измествайки човешкия труд. Foxconn, водещ производител на електроника в света, който прави  Iphones и iPads на Ейпъл и други продукти, планират да създадат работа за около 500 хиляди робота през следващите три години, които да заменят или да допълнят човешката работната сила на компанията. Все пак, в края на 2011 г. Foxconn допълва своите 1,2 милиона човешки работници с 10 000 роботи. Не е ясно точно какви са плановете на доста потайната тайванската компания за комбиниране на човешкия труд с труда на роботи, но загубата на работни места за хората е сигурна. Компанията има за цел да създаде "империята на роботите".

Страховете от нарастващата власт на роботите се увеличават бързо.
Когато огромна част от производството и услугите могат да бъдат произведени и доставени от компютри, роботи, интелигентните системи и вездесъщите компютърни устройства  и само с малка умна част от човешката работна сила, която имаме днес, ние нямаме друг избор, освен да  изработим система за създаване и разпространение на доходи, която да бъде  коренно различна, в сравнение с тази, която имаме днес или ще срещнем безпрецедентен мащаб на неизползван човешки труд, загуба на покупателната способност, колапс на икономиката, както и риск от системен обществен колапс.

Дори и да звучат пресилено, тези прогнози в основата си имат основание, тъй като трайно по-високите нива на безработицата в развитите страни са резултат и на технологичния прогрес. И без това нежеланието за труд и мързелът в благоденстващата до скоро Европа са факт, поради щедрите и продължителни помощи за безработица. Неслучайно заетостта в много сектори е осигурена от работници от развиващите се страни и бившите социалистически държави. Заетостта в администрацията нараства непрекъснато и като правило е осигурена от съответната национлна работна сила, а средните доходи на чиновниците са по-високи от тези в частния  сектор /въпреки огромните доходи на финансовата индустрия/. Пазарът на труда в Европа е силно регулиран чрез остаряли и неефикасни регламенти, които препятстват свободното движение и разпределение на работната сила.

Така, че прогнозите за развитието на  пазара на труда в света са достатъчно сложни и несигурни и без намесата на роботите.

вторник, 14 август 2012 г.

Системната криза на доверието в икономиката и в човешката природа


http://blogs.sas.com/text-mining/uploads/graphics/Faith-Trust-Pixie-Dust_6E9B819C.jpg


"Че хората не се учат много от уроците на историята, е най-важният от всички уроци, които историята  преподава "- Олдъс Хъксли

Докато човешката история е наситена с малки и по-големи финансови кризи, хората, като правило, твърде странно мислят, че настоящите обстоятелства и днешната криза са нови и уникални събития. Това дава основание за резонни съмнения в позитивното развитие на човешката природа, особено в сферата на нарушаването на нравствените имреративи. Алчността на банкерите и политиците е от памтивека.

Нийл Фъргюсън отбелязва, че човешките същества не са се променили през вековете. Ние сме дефектен вид, предразположен към емоционални изблици, нерационално поведение, последователно, движени от алчност и страх, с доза на халюциногенно мислене и винаги се надяваме  на най-доброто. Тези пропуски винаги  се разкриват, защото въпреки че времената се менят, човешката природа не. Цикличният характер на историята е отражение на нашите човешки слабостите и недостатъци. Любовта към парите, властта, и статуса е движещата сила зад всеки възход и спад в историята.

Чарлз П. Киндълбъргър пише своята книга  „Мании, паники и катастрофи през 1978 г. и се налага да я актуализира още три пъти, за да улови най-новите и най-големите възходи и банкрути. Последното издание на книгата е публикувано през 2000 година.  За съжаление, Киндълбъргър пропусна да опише Интернет балона, който избухна през 2001 г. и жилищния / дългов балон, който продължава да тресе света и днес. Киндълбъргър описва в детайли 38 предишни финансови кризи след 1618 , включително:

Манията по луковиците на холандските лалета
Балонът на Южното море
Банковата криза от 1837 г.
Паниката от 1857
Паниката от 1873 г.
Паниката от 1907 – използвана е като извинение за създаването на Федералния резерв
Голямата катастрофа от 1929 г.
Петролен шок от 1974-75
Азиатската криза от 1998 г.

Всяко поколение смешно и егоистично счита кризата, в която живее за най-лошата от всички предишни кризи:

1837: "Една от най-катастрофални паники, която тази нация някога е изпитвала"
1857: "Кризата от 1857 е най-тежката, с която Англия или  другите народи са се сблъсквали."
1873: "От 56 години няма такава продължителна криза."
1929: "Най-великият спекулативен бум и срив в модерните времена

Последният банкрут, не е уникален, той има много общо с всички предишни финансови балони - алчните банкери, прекомерна задлъжнялост, неспазване на правилата, корумпирани държавни служители, рафинирани измами, които имат за цел лесното богатство. Когато балонът расте, рационалността е изхвърлена през прозореца, всички стават лековерни нещастници, които трябва да продължават да  купуват. Веднага след като съмнението и недоверието се промъкнат, в прекрасната картина настъпва паниката.

Обяснението на тези процеси може да се открие в особеностите на човешката природа. Носителите на публичната власт са в някаква степен зависими от гласоподавателите и от влиятелните икономически кръгове в качеството им на спонсори и реципиенти на средства от публичните фондове. Действията на всеки от тях са обусловени от стремежа към „удоволствие без мъка“ и от генетично фиксираните индивидуални наклонности и черти на характера. Сред овластените има и хора, които използват целия си интелект и опит за лично облагодетелстване, без оглед на вредите за другите. Импулсивното и осъзнатото им поведение постоянно се преплитат, с доминация на едното или другото. Обосноваността на вземаните решения трудно може да се оцени предварително, дори и с помощта на най-сложни симулационни методи, поради взаимнообусловеното влияние на голям брой стохастични и променящи се фактори. Системата на гласуване при вземане на решенията от колективните органи на властта допълнително обезличава отговорността за последиците, особено когато те са твърде отдалечени във времето. По самата си същност политическата система в съвременното общество почти изключва възможността да стигнат до върховете на властта лица, които са мотивирани от удоволствието да я използват за доброто на всички хора. Освен в момент на изключително остра криза, когато огромните тежести и отговорности на властта отблъскват алчните и лицемерните”, казва Г. Петров в книгата си „Човешката природа и обществото”.

Е, доверието явно е съвсем невъзможно, .......ако мислехме рационално.

сряда, 8 август 2012 г.

Силните на деня и статуквото





http://www.nakedcapitalism.com/wp-content/uploads/2012/08/ATT00017.jpg


Дани Родрик пише, че най-широко разпространената теория на политиката е, че силните получат каквото искат. Финансовите регламенти се ръководят от интересите на банките, здравната политика се определя от интересите на застрахователните компании, както и данъчната политика - от интересите на богатите. Тези, които успешно влияят на правителствата, благодарение на това, че държат  контрола върху  големи чужди пари, информация, достъп до ресурси, или чрез  заплаха от насилие насочват публичните политики  в крайна сметка в своя полза.

Избирателите, в качеството им на данъкоплатци, кредитополучатели, пациенти и пр. трябва да разчитат основно на организациите на гражданското общество за прокарване на отделни политики с по-висока обществена полза, но и тук лобистките интереси имат голям дял.

 Ето защо в бутафорната демокрация всички възнаграждават конформизма. /за който съм писала вече/ Да, често има сладка ниша за ексцентрични гении. Но всички останали са изправени пред неизбежния компромис: Колкото повече искаме да успеем, толкова повече ще трябва да се поставим в услуга на наложените от силните  обществени групи правила и  социалните норми и така бетонираме статуквото.

Браян Каплан констатира, че на емоционално ниво, това е доста разстройващо, защото едва ли е добре овце да наследят земята. В същото време, обаче, конформизмът е от решаващо значение за човешкото сътрудничество и за съществуването на самото човешко общество. Ние не можем да стартираме бизнес, без да спазваме основните правила и купищата регулации и регламенти, които съвсем не ни харесват  и са доста скъпи в пари и време.  Съвсем естествено е за работодателите да възнаградят конформизма на работниците - и също толкова естествено е работниците, да се преструват и да изглеждат по-конформисти, отколкото са в действителност, за да получат тези награди.

Конформизмът подхранва пристрастията към статуквото, а промените в политиките и социалните практики са бавни, противоречиви и незабележими. С натрупването на социалните напрежения, статуквото става нестабилно. Големите промени се осъществяват след войни и революции, но новите – стари силни елити  бързо изграждат новото, полезно за тях статукво. 

Като правило, всички силни елити са много привързани към статуквото, бранят го с всякакви средства и обичат да се хвалят с него. И  в тази голяма финансова криза не чухме  банкерите да си посипват главите с пепел.

Добре е, че хората, които постигат  големи индивидуални  резултати, с които могат да се похвалят, често държат своите постижения в себе си.

неделя, 5 август 2012 г.

Милтън Фридман - малко цитати


С малко закъснение /годишнината от рождението му беше на 31 август/ искам да припомня някои пророчески мисли на Милтън Фридман, който приложи своите забележителни умения като икономист  и полемист при ефективното  застъпничество за класическите либерални идеи, за ограниченото правителство, свободната търговия, за личната свобода.

Живеейки във времето на огромната, патерналистична, свърхскъпа и слабо ефикасна държава, хората трябва да се примирявят със силно ограничената  си индивидуална свовода и с все по-ограничените възможности за просперитет.

 Затова М. Фридман звучи съвсем актуално:

„Ако сложите федералното правителство да отговаря за пустинята Сахара, след 5 години би могло да има недостиг на пясък.”

„Запазването на свободата е защитна причина за ограничаване и децентрализиране на управленска власт. Но има и конструктивна причина. Великите постижения на цивилизацията, независимо дали в областта на архитектурата или живописта, в науката или в литературата, в промишлеността и в селското стопанство, никога не са дошли от централизираното правителство.”

„Правилната роля на правителството е точно това, което каза Джон Стюарт Мил в средата на 19-ти век във „Върху свободата”. Правилната ролята на правителството е да предотврати  нараняването на други хора от  страна на физическо лице. Борбата за забрана на наркотиците е точно толкова силна, и слаба като борбата за забрана на хората да преяждат. Ние всички знаем, че преяждането причинява повече смъртни случаи от наркотиците. Ако това  по принцип  е OK за правителството, за да  каже, че не трябва да се консумират наркотици, защото те ще ви навредят, защо да не е правилно да  каже, че не трябва да ядете твърде много, защото ще  си навредите? Защо да не бъде правилно да  каже, че не трябва да се опитвате да  скачате с парашут, защото е по-вероятно да умрете? Защо да  не е добре да каже: "О, карането на ски,  не е добре, това е един много опасен спорт, ще се нараниш"? Откъде  да се тегли чертата?”


Уви, безплодната битка с наркотиците е безкрайна.



http://www.csmonitor.com/var/ezflow_site/storage/images/media/content/graphics/2012/0806-weekly/0730-cdrug-newdrugwar-wtext600/13303720-1-eng-US/0730-CDRUG-newdrugwar-wText600_full_380.jpg

петък, 3 август 2012 г.

Мит Ромни и българската бедност

http://www.nakedcapitalism.com/wp-content/uploads/2012/08/ATT00029.jpg


Тези дни прочетох изказването на  кандидатпрезидента на САЩ Мит Ромни, че като се сравнят данните за БВП на глава от населението на Израел, който е около $ 21.000,  с БВП на глава от населението в областите, управлявани от Палестинската автономия, който  е около 10.000 щатски долара на глава от населението,  ясно се откроява драматичната разлика в икономическата жизнеспособност.

Г-н Ромни твърди, че културата прави цялата разлика и  няколко други неща, например -  ръката на провидението в избора на това място.

Това изказване разбуни духовете, капацитетите се изказаха, че не културата и географията са определящи по отношение на динамиката на растежа и благоденствието и, че г-н Ромни трябва да чете още. Да, развитието на човешкия капитал,  институциите и достъпа до капитал и технологии са определящи за икономическия просперитет. Безспорно е обаче, че културата на нациите поставя силен отпечатък върху качеството на човешкия капитал и институциите и чрез тях – върху всичко останало./още/

В Европейския съюз дисперсията на данните за БВП на глава от населението между страните членки е много висока. Страната с най-голям БВП на глава от населението,  Люксембург, е с два пъти и половина по-високи данни от средните за 27-те страни членки и  с над 6 пъти по- висок БВП на глава от населението от този на България, която е с най-нисък резултат по този показател за икономическа жизнеспособност в Европа. /още/

Този плачевен резултат е достатъчно показателен за традиционната неефикасност на институциите и  човешкия капитал, а за културата на нацията – да не говорим. Дори да можем да си внесем политици – реформатори, провалът им е сигурен в токсичната  местна среда. Така че, само ще мечтаем за гръцките заплати, дори.   

сряда, 1 август 2012 г.

Сложният егоизъм, мнимият алтруизъм


http://favim.com/yellow/


Егоизмът е един от най- сложните и противоречиви етични елементи на човешкия характер, който има определящо влияние върху  икономическото поведение на хората. Универсалността на  етичните проблеми, свързани с егоизма е изразена отдавна от Адам Смит:

Това  не е от благоволението на месаря​​, пивовара, или на хлебаря, че ние очакваме нашата вечеря, но това е  от тяхното отношение към собствените им интереси.

Известни са популярните негативни нагласи  по отношение на егоизма и твърде силните възхвали на алтруизма. Вероятно това е поредното разпространено пристрастие в мисленето, което маскира мотивите и целите в поведението, подценявайки ролята на психологическия егоизъм в движещите сили на човешките стремежи, действия и постижения.

Психологическият егоизъм мотивира хората в техните действия. Постигането на собствения интерес и  получаването на признание са силен двигател на предприемчивостта, творчеството и развитието на обществото. Наблюдението върху поведението на хората до нас подкрепят идеята, че психологическият егоизъм може да бъде креативен, когато хората работят това, което истински харесват и се грижат за близките си и за другите хора, при което, освен материалното благополучие, постигат удовлетворение и щастие. Заедно с това, в ежедневния живот, егоизмът често е маскиран като загриженост и ние не знаем, когато човек се отнася с нас добре, дали той искрено ни помага и се  грижи за нас. По-вероятно просто се очакват бартерна грижа, бъдещи бизнес отношения или обикновени услуги, така че икономиката прозира зад всяко човешко действие.

Психологическит егоизъм е масово явление, но това не означава, че безкористната грижа за другите не съществува, в съответствие с  традиционните етични системи, които изискват поне от време на време човек да проявява алтруизъм. Ако резултатът от дадено човешко действие е позитивен, дали мотивите са користни или идеалистични е второстепенен въпрос, още повече, че и егоистичната и алтруистичната мотивация, наред с позитивните ефекти, не рядко водят и до плачевни резултати. Границата  е деликатна, преценката на нещата не винаги е точна, но нищо лошо не би имало ако, Майка Тереза отдвайки целия си живот в помощ на бедните, постига и свои дългосрочни духовни цели.

Може би алтруизмът е доста илюзорна реалност, в която ние всички искаме да вярваме, защото е доста стряскаща мисълта, че хората не правят нищо, ако нямат полза от това. А може би алтруизмът е един от добрите ефекти на егоизма. Нашият собствен егоистичен интерес се постига чрез съзнателни действия, които често са морално мотивирани.

Например, някои богати хора даряват голяма сума пари на болници, университети, изкуствата, и така нататък.  Дали те просто желаят щедро да подкрепят институциите и индивидите, или искат да повлияят на тези организации в полза на някои свои егоистични цели или може би, току-виж, техните имена се появят върху предната част на големи сгради?

Например фондация "Бил и Мелинда Гейтс", сега дава огромни суми  за различни каузи, но най-вече за бедните и маргинализирани хора и се фокусира върху здравеопазването и образованието. Те правят нещо добро, етично и алтруистично,  може би поради егоистичните или нарцистични причини или просто, за да изпълнят изискванията на обществото към най-богатите хора. И все пак, когато резултатът е позитивен, често егоизмът движи алтруизма.

Не така стоят нещата, когато се оценява мотивацията на хората и институциите, които имат властта и възможностите за налагане на справедливост и защита на по-слабите, особено в сверата на политиката, зад която винаги стоят икономическите приоритети. Брайан Каплан казва, че изучаването на ситуациите, при които някой има надмощие, често води до песимизъм за човешката природа. "Когато X не се нуждае от Y, X третира У лошо" но и тази ситуация не може да се универсализира –  и в индивидуален, и в социален план  негативните  ефекти се смекчават от това, че няма пълно щастие за малцината богати и овластени сред масата бедни и нещастни хора. Алтруизмът тогава е реален.

Разбирането на истинските мотиви в политиката е важно, особено по отношение на отделните субекти, които имат надмощие. Външната политика е най-очевидния пример. Под табелата на дълбока загриженост за лошите диктатори, за подтиснатите народи и срещу тероризма, Съединените щати  неизбежно увеличиха насилието в света и станаха причина за много невинни човешки жертви. Оказва  се, че цената на тази грижа е много висока, а резултатите са противоречиви – един диктатор се сменя с друг, тероризмът се усложнява, религиозният фундаментализъм се втвърдява. Проблемът е, че не може да се погнозира развитието на конфликтите при отсъствие на намесата на американското надмощие, а ефектите /при отсъствието му/ е възможно да бъдат дори по- негативни.

Напоследък се случиха твърде много събития, наситени с крайно насилие и човешки жертви. Напълно очаквано,  по повод жертвите на атентата в Бургас, Обама побърза да заяви засилване на американската подкрепа за Израел.  На близките на загиналите в Колорадо, от ръката на поредния изтрещял индивид, Обама каза нищо незначещите думи, че е  с тях и ги подкрепя и, че предстоят по-светли дни.

Политическият алтруизъм по отношение на загиналите и пострадалите при терористичната атака в Бургас е разбираема в контекста на интересите на САЩ в Близкия Изток, които в крайна сметка са икономически интереси и напълно се вписва в силно нащърбения формален образ на САЩ като световен страж на  справедливостта и демокрацията. В същото време насилието и смъртта на невинни хора инстинктивно предизвиква очакването за намесата на силната и справедлива ръка, която  строго ще накаже виновните. За съжаление, обаче, при досегашната практика на раздаване на справедливост, много невинните хора винаги са ставали жертва.

Политическият псевдоалтруизъм е постоянен фактор в човешката история, често нанася големи щети, но стимулира икономическото развитие чрез растящите военни разходи и както изглежда – е неизбежен.