събота, 29 септември 2012 г.

Трудни ли са уроците за живота?



http://www.nakedcapitalism.com/wp-content/uploads/2012/09/Screen-shot-2012-09-27-at-5.51.22-AM.png

Робин Хансен казва, че ние хората изненадващо зле усвояваме най-важните житейски уроци. Според него има много фактори, които допринасят за слабата успеваемост на хората в науката за живота. А някой би казал, че всички имаме право на своите житейски грешки, защото те винаги биха имали по-голям шанс да ни научат, отколкото скучната дидактика на другите, особено на по-възрастните.

Според Хансен хората в края на живота си не са твърде мотивирани да пишат есета за това, което са научили от собствения си дълъг живот. Тук не се включва мемоарната литература, чийто обект са успехите и борбите в живота на изявени хора, която въпреки познавателната си стойност, като правило е   украсена и не винаги напълно откровена. Но наистина младите хора смятат, че знаят всичко и дори често се държат така, сякаш животът започва от тях. Освен това, изобщо не е сигурно, че хората искат да чуят истината. Илюзиите са важна част от живота и прощаването с тях е винаги болезнено.

Независимо от всичко, мисля, че не са съвсем малко хората, които пишат за своите уроци в живота. В интернет могат да бъдат намерени доста  публикации по тази тема, например  тук и тук. Не трябва да се забравя и огромния поток литература за самоподкрепа, психологическата помощ,  и модерните напоследък /особено в САЩ/ треньори за живота.

Смятам обаче, че само четенето на  синтезирани  житейски мъдрости е съвсем недостатъчно, за да се научим и да прилагаме вече изпитаните, успешни специфични правила за поведение в живота. Самото прилагане на правилата изисква сериозни индивидуални позитиви – креативно и критично мислене, добро образование, умение за решаване на проблеми, етичност, търпение, толерантност, доброта, честност и още много други. Важно условие за наличието на тези качества е семейното възпитание.

Повечето истини за живота отдавна са установени, повечето уроци са написани,  малцина могат да си направят труда да ги прочетат, а още по-малко са хората, които могат успешно да приложат наученото.

Затова пък масовите клишета за  социалния успех  са много по-влиятелни и доста по-лесни за прилагане. Например – стани банкер – и на пръв поглед си успял в живота. Уви, нещата рядко са такива, каквито изглеждат. Но това е тема за отделен коментар.

петък, 28 септември 2012 г.

Политиката – този голям и вреден бизнес



Дори и да искаме, не можем да  игнорираме напълно политиката, която влияе силно и по-скоро определя какъв да бъде нашия свят. Тогава не е трудно да се разбере защо политиката играе такава централна роля в живота ни: вземането на политически решения все по-често  определя  това, което правим и доколко ни е  разрешено да правим нещата. Политиците гласуват за това, което нашите деца ще учат в училище и за начина, по който  те ще бъдат обучавани, а образованието е архаично. Политиците  гласуват правилата за това, което хората имат право да пият, пушат, и да ядат, за правилата по които хората имат право да се оженят и разделят. Политиката определя правилата на личната и обществена икономика. Политиката господства в сервилните медии. Политиката формира приятелства и делови обвързаности, генерира врагове и в крайна сметка струва много скъпо  на обществото, в пряк и преносен смисъл. А цената на политиката я прави може би най-големия бизнес.

Политиката в съвременните условия изцяло е обсебила икономиката, но от това икономиката изглежда  хронично болна. Влиятелните икономисти като правило са в услуга на политиката. Икономическата свобода не е празна дума, измерването й е винаги доста условно, а работещите хора, дори без да се замислят, винаги усещат, когато  икономическите регулации намаляват възможностите и доходите им.

Политиката се прави от хора, а хората винаги имат интереси и поради това са податливи на влияние, натиск и манипулации. Пристрастията в политиката са правило, а не изключение. Политиката трайно е пристрастна към силните на деня, групите със специални интереси и овластената администрацията и работи в тяхна полза. Много рядко, случайно, може да се окаже, че някои решения са в полза на обществото.

Когато се оплакваме, че олигархията и обръчите от фирми в България са неизтребими, можем да се „утешим” от това, че развитите демокрации, които ни сочат с пръст имат същите, ако не и по-големи проблеми с техните олигархии.

Питър Швайцер казва, че в Съединените щати, градът с най-висок доход на глава от населението  е Вашингтон, окръг Колумбия, който задмина Силиконовата долина миналата година. Седем от десетте най-богати общини в Америка граничат с Вашингтон, така че правителството се превърнало в голям бизнес. Има много пари, които трябва да бъдат разпределени. Ето тук е ключовата роля на лобистите, в които например хедж фондовете са инвестирали големи пари и съответно печелят големи пари и постигат висока възвращаемост на вложенията си. Тези печалби не се дължат на това, че те са по-умни, а просто защото разполагат с информация по отношение на законодателството  и политиките, които им дава по-добри шансове. Според Швайцер това  нарушава цялата природа на американската свободна пазарна икономическа система.

 Една от най-бързо растящите индустрии  във Вашингтон сега е  "политическия интелект". Това звучи като оксиморон – доста странно е  под "политическата интелигентност" да се имат предвид действията на бивши политици или бивши сенатори, които се опитват да влияят върху   законодателството, в полза на хедж фондовете, тъй като са наети от тях или от големи инвеститори. Освен това, терминът е твърде ласкателен от гледна точка на поразиите, сътворени от финансова индустрия в последната икономическа криза.

Така се стига до състояние при което, тези които спекулират с чуждите пари се оказват най- високо възнаграждавани, в ущърб на тези, които създават материалните и духовни  продукти и услуги и съответно - реален просперитет. Политиката не е справедлива, а за честност - да не говорим.

Въпреки, че в отделни периоди от време, обществото  може да бъде в състояние леко да променя начина, по  който политическите решения се вземат, движещите сили, интересите и  същността на политиката не могат да се променят. Не знам колко наивници останаха, но едва ли са много избирателите, които вярват в добродетелните политици, които се грижат за тях.

Явно е, че все още демокрацията е най-приемливата политическа система, но също така е ясно, че демокрацията е  конструкция със сериозни дефекти  и  ще трябва да бъде сменена. За тази цел трябва да бъдат променени мисленето и културата на нашата цивилизация.

вторник, 25 септември 2012 г.

Безсмъртието



Наскоро прочетен спор на някои американски  философи за безсмъртието ме провокира да напиша няколко реда по тази необятна тема. За разлика от тях,  веднага бих казала, че философската сложност на въпроса е твърде абстрактна и несвързана с реалните проблеми на хората, а икономическите импликации на безсмъртието вероятно го поставят в графата на невъзможните неща.

Глобална икономика едва ли, или по-скоро няма да може да понесе безсмъртието на хората. Перспективите за пренаселване на планетата са реални и при настоящата продължителност на живота, енергийните и другите природни ресурси са ограничени и се изтощават все по-бързо, разходите за здравеопазване растат до небето, а разселването на човечеството в обозримо бъдеще е само непостижима фантастика.

Според философите безсмъртието ще доведе до сериозни промени в мотивацията на хората и до обезмисляне на нравствената и практическа значимост на едно или друго човешко поведение. Освен това Бърнард Уилямс твърди, че безсмъртието ще бъде наситено с досада, а според  Аарон Смут /”Безсмъртието и значимостта”/  безсмъртието ще доведе до общ мотивационен срив, защото това ще изцеди значимостта на  всички наши решения.

Марта Нусбаум предлага разумната теза, че причината е във времевата ограниченост на всяко човешко  решение:

Интензивността и всеотдайността, с които се преследват много човешки дейности, не могат да бъдат обяснени без отчитане на  разбирането, че възможностите ни са ограничени, че не могат да бъдат избирани едни или други  действия безкрайно много пъти. При отглеждане на дете, в грижите за любимия човек, при решаване на труден казус на работното място или в процеса на художественото творчество, ние сме наясно, на някакво ниво на мисълта, че всяко едно от тези усилия е структурирано и ограничено от определено крайно време.

Факторът „време” просто е основен ограничителен и едновременно стимулиращ елемент за всяка човешка дейност и така е един от основните двигатели на развитието.

Като се има предвид, че съвременният човек страда от голяма доза скука, наистина е доста вероятно безкрайният живот  да се окаже наситен с досада и еднообразие. В същото време любопитството, интересът към нещата в живота, креативността, удовлетворението от работата и творчеството може би ще оцелеят по- успешно при атаките на скуката и отегчението в безсмъртието.

Всички хипотези относно ефектите от безсмъртието страдат от липса на  прогнози за развитието на цивилизацията в следващите 1000 години. Заедно с това не трябва да се забравя, че независимо от прогреса на обществото, човешкият живот е все така крехък,   смъртта е на всяка крачка, а възкресението е невъзможно, независимо от религиозните притчи. Колко ни се иска да не приемаме, че смъртта е основна част от системата "живот". Достатъчно е да си спомним Стивън Кинг и „Гробище за домашни любимци”.  Идеите на Кинг за уникалността на всеки ограничен във времето човешки живот,  за инфантилното бягство от темата за смъртта и катастрофалните последици от не приемането на смъртта са  по- актуални и  по-полезни за разбирането на мотивацията и поведението на хората.

Можем ли да бъдем оптимисти за движещите сили на човешките решения в условията на безсмъртие, дали хората ще знаят за какво да използват безкрайния си живот и колко ще  ценят този безкраен живот, като се знае, че често не ценят краткия настоящ живот? Не знам, надали, но по-верятно – няма да ни се наложи.

сряда, 19 септември 2012 г.

Данъчният рекет и липсата на правосъдие съсипват дребния бизнес



https://encrypted-tbn3.google.com/images?q=tbn:ANd9GcT1LGTXn6n-zdJEgnGQSl8LPPEWva6FBtcZHpJh4CuHgwxDywYH

Българската Мики Маус икономика скоро може съвсем да се прости с дребния си бизнес. 

Много е интересно как се справят малкият и не толкова малък бизнес в България в поредната година на дефицит на финансиране,  високата и ненамаляваща банкова задлъжнялост, и непоклатимата така наречена „дребна” корупция? За съжаление в печатните и в електронните издания почти нищо не може да се прочете по този въпрос.

Е да, Институтът за пазарна икономика правилно констатира, че  „липсата на независима и безпристрастна съдебна система и слабата защита на частната собственост, пречи  на България да подобри позицията си в класациите за икономическа свобода, изготвяна всяка година от канадския институт „Фрейзър”. Като правило,  всички малко или повече теоретични коментатори на икономическите проблеми в България са фокусирани върху класациите и мястото ни в тях. Предприемачите обаче, абсолютно не се интересуват от тези класации, защото икономическата несвобода е тяхното ежедневие, а ако някой все пак ги попита, вероятно според тях дори постигната позиция би била нереално висока.

Тук имам предвид независимите предприемачи, несвързани с политически покровителства, които при всяка нова власт и при всяка нова- стара криза трябва да се преустройват, рационализират, съкращават, закриват, и така нататък – все сложни и болезнени и не винаги успешни промени в името на оцеляването.

СДС алармираха за  срастването на бизнеса с държавните и общинските администрации. Според тях това е достатъчно сериозен проблем, който руши конкурентоспособността по места. Всички заем, че в почти всяка община има хора с екзотични прякори, които на бизнес срещите дори не се представят със собствените си имена. Така е, уви при всяка власт  и СДС не е изключение.

В България трябва да бъдеш огромен оптимист и наивник, за да поемеш авантюрата да бъдеш частен предприемач, ако нямаш политически гръб. А и проблемите на тази  смаляваща се група ентусиасти са скрити, не се коментират, всеки  бизнес се спасява по единично и както може.

Ако вземем за пример засиления рекет от страна на данъчната администрация /а това е голям проблем, защото е впрегната държавната машина/, ще видим, че малкият бизнесът няма изход от капана, в който се е вкарал само поради това, че произвежда нещо, продава нещо, строи и продава, с една дума – просто мърда.

В условията на свити бюджетни приходи, освен задържане възстановяването на данъчния кредит, данъчната администрация в последно време все  по-често генерира несъществуващи /незаконни/ данъчни задължения на фирмите, които са принудени да ги плащат, в противен случай дейността страда и предприятието търпи загуби. Това вече е любима практика на общинските данъчни служби, които са с развързани ръце да упржняват данъчен произвол върху бизнеса на територията на общините. Данъчният рекет чрез налагане на несъществуващи задължения за местни данъци и такси произвежда длъжници от голяма част от местния бизнес, разбира се в общините, където има бизнес и особено в морските общини. 

В правовата държава, ако наложените публични задължения на една фирма са в разрез със закона, фирмата ще осъди данъчната администрация. В България ако бизнесът реши да съди данъчните, той не трябва да плаща мнимите задължения, но така се лишава от административните услуги на данъчната администрация, например издаването на данъчни оценки. Ако платиш и не съдиш, ще останеш без оборотни средства, ако не платиш и съдиш – не можеш да продаваш и трябва да спреш да работиш - и в двата случая губиш. Политиците не разбират колко е самубийствена тази политика – когато малкият бизнес губи, всички губят и те самите губят. Няма да има висок икономически растеж и няма да забогатеем.

Данъчният рекет върху малките магазини е пословичен, а след свързването на касовите апарати с данъчната администрация,  вече е системен.

Дали да съдиш или не администрацията е почти излишен въпрос, поради невъзможното правосъдие в тази страна. Публична тайна е, че законите са с много ниско качество, пълни са с двусмислени текстове, позволяващи всякакво тълкуване, а съдът, в частност Административния съд е меко казано зависим от държавата. Ето защо солените разходи за едно дело срещу данъчните власти са 100 % хвърлени пари на вятъра.

При така изложените алтернативи, на пръв поглед най-евтиния вариант за излизане от ситуацията е подкупът. Но това е само на пръв поглед, защото подкупът има свойството да се размножава във времето.

Спомням си, че бившият финансов министър Орешарски беше казал в парламента, че чужди посланици се жалвали от данъчния рекет. Българският дребен бизнес няма  на кого да се оплаче.



вторник, 18 септември 2012 г.

Новите спасителни програми, цените на храните и глада



http://timebusinessblog.files.wordpress.com/2012/03/360_eco_tomato_07201.jpg?w=360&h=235&crop=1

В последните седмици САЩ и Европа   отново анонсираха щедро разточителни спасителни програми за лошо управляваните и крадливи банки, които ще  добавят нови трилиони книжни пари без покритие към вече направените разходи по старите спасителни програми, които уви не доведоха до преодоляване на  финансовата кризата, прераснала в глобална икономическа криза.

Безкрайният цикъл на спасявания възнагради миналото лошо поведение и естествено индуцира  бъдещото разпространение на лошото поведение,  (това, което икономистите наричат ​​морален риск).

В САЩ  се очаква новата програма за изкупуване на активи да възлезе на $ 40 млрд. на месец. Някои коментатори наричат тази програма  QE /количествено улеснение/ 3. Други я наричат ​​QE  в безкрайност.

По повод манията за спасяване на виновнте за икономическите проблеми, Дани Мичъл казва:

 Про-спасителената  тълпа твърди, че депутатите не са имали избор. Ние трябваше да рекапитализираме финансовата система, твърдят те, за да се избегне нова Голяма депресия. Това е пълна глупост. Федералното правителство може да използва това, което е известно като "FDIC резолюция" и да поеме неплатежоспособните институции, като същевременно да защити клиентите на дребно. Да, парите на данъкоплатците  ще участват, но акционерите, облигационерите и топ мениджърите ще трябва да понесат по-големите загуби. Тези относително богати групи от хора са точно тези, които трябва да изгорят пръстите си, когато  се допират до горещи печки. Капитализъм без фалит, в крайна сметка, е като религия без ад.  Частните печалби и социализираните и загуби не са начин  проспериращата икономика да работи.

 Наводняването на икономиката с евтини пари е игра с огъня. Спасяването на едни води да глад за други. Новите програми за количествено облекчаване  и за купуване на всякакви токсични книжа дават още един силен тласък на инфлацията на цените на хранителните стоки, петрола и др. стоки. Като се добави и ефекта от  сушата,  спекулантите са стимулирани да купуват и натрупват огромни количества определени борсови стоки, което далеч надхвърля рационалното икономическо търсене. Крайният резултат на порочната парична политика, чието съдържание са безкрайното печатане на пари и нулевия лихвен процент е масираното непродуктивно разпределение на капитала, което има като следствие глада и социално-политическа нестабилност.

Според последния доклад на Международния валутен фонд /2011 г./ за всяко 10% увеличение в цените на хранителните продукти в световен мащаб може да се очаква 100% увеличение на антиправителствените протести. При последните увеличения на цените на селскостопанските стоки в световен мащаб с около 20%, досега тази година,  може би нивата на размириците ще се утроят /  пак според МВФ/ и вероятно това е, което се случва. Най-засегнати са бедните страни в Африка и Америка. /още/

В бедна България, не е зле българският аграрен министър, пък и финансовият му колега, който странно го подкрепя,  да прочетат малко учебниците по микроикономика, защото в тези условия на световния пазар контролирането /фиксирането/ на цените на храните води само до дефицити, черна борса и инфлация. 

сряда, 12 септември 2012 г.

неделя, 9 септември 2012 г.

ЕЦБ е безсилна пред агонията на Еврозоната

http://imagesize.financialsense.com/http://www.financialsense.com/sites/default/files/users/u98/images/2012/2012-09-06-duck.jpg


Най - после ЕЦБ се произнесе за официален кредитор от последна инстанция за правителствата от еврозоната, чрез неограничено изкупуване на държавни облигации на тези страни.  Наблюдателите отбелязват, че неспособността на повечето правителства да управляват публичните си разходи и да сложат край на зависимостта си от непрекъснатото трупане на дългове е истинската причина за напъните на Драги да свали цената на новите дългове за слабите страни в Еврозоната.

Планът на Драги осигурява време на Еврозоната, но няма индикации, че това време ще бъде използвано за струстурни промени, с цел намаляване на дефицитите и спиране трупането на дългове.

Сигурността, че държавата винаги може да заеме ресурс на удобно ниски цени е обявен за основен компонент на политиката за "поддържане на финансова стабилност и по този начин стандартен елемент от модерното централно банкиране. Въпреки всичките си  различия и различните правни рамки, всички големи централни банки са се превърнали от съответните им правителства в неизчерпаем банкомати, чрез печатане на пари от централната банка директно в полза на държавата (дори ако тя се провежда на вторичния пазар).

Защо ли не е чудно, че така наречените „пазари” и „инвеститори” обичат толкова силно паричния активизъм. Ентусиазмът им е  наивен и преходен, дори не е интересно да се описва поредното повишение на Dow, който затвори на най-високото си ниво от декември 2007 г., чудесните най-високи нива на S & P  от януари 2008 г. и -  ах - Nasdaq се е върнал до нивата си от  ноември 2000 г.

Уви, тези чудесни новини са просто поредната преходна популярна заблуда, защото няма парични решения на структурните проблеми, в плен на които се намират страните от Еврозоната. Монетизацията на дълга от ЕЦБ и натоварването на данъплатците във фискално по-разумните страни е опит да се елиминират  сигналите, че са нужни дълбоки реформи не само в  по-слабите икономики в Европа. Явно еврократите пак ще си затварят очите и ще замитат проблемите под килима с надеждата, че нещата по чудо ще се оправят.

Все по убедително става твърдението, че  еврозоната в сегашния си вид е обречена. Планът на Драги ще спечели малко време, може би ще има и други, наример „План Драги 2” и т.н. Всичко е конструирано в полза на трупането на нови суверенни дългове, което в комбинация с гнева на избирателите и  в северните и  в южните страни, вещае  нови – стари финансови и политически кризи.   Просто въпрос на време.

събота, 8 септември 2012 г.

Размисли за германския просперитет и имигрантите


http://s5.favim.com/mini/53/luxo-amazing-art-arte-493654.jpg


Германия е създала рамката на трайния си икономически просперитет отдавна. Стабилните  правила, ясно и точно расписани и спазвани от администрацията, която не изнудва бизнеса /случаят на България/ е твърде голямо преимущество, незвисимо от високите  данъци върху доходите и печалбите. Стандартната ставка на ДДС е 19%, но за основните потребителски стоки -  храни и селскостопански стоки тя е 7%, а възстановяването на данъчния кредит е регулярно и точно /пак за разлика от България/. Мълчаливото съгласие гарантира свободата на бизнеса от "капризите" на администрацията.  С една дума - умната държава  дава свобода  на хората да работят, но налага високи данъци в полза на публичните социални цели. Високото преразпределение на парите на данъкоплатците подтиска чувствително стимулите за труд.

Традиционно голямата средна класа В Германия /над 50% от населението, достигаща до 64% от него през 1980-тте години, след което спада/ е спестовна, ефективна, с изградена висока материална култура. Много хора с доходи над медианния доход на населението живят в  собствени къщи с двор в малки градчета близо около големите градове.  Архитектурата на къщите е почти еднаква, те са подредени в правилни редове, а градинките на почти всяка къща, са старателно обгрижени. Много цветя, храсти и дървета са засадени във всеки двор, тревата е зелена, чиста и окосена. В събота германците почистват дворовете си, косят и чистят тротоарите пред къщите си с прахосмукачка. Особено впечатление правят декоративните градински украшения в традиционен стил, които понякога са твърде интересни, дори екзотични.

Германците от средната класа не са пристрастени към скъпите, нови коли – напротив. Те карат малки опели, често твърде стари, понякога БМВ и Ауди, Мерцедеси се виждат съвсем рядко. Хибридите  са все по-разпространени.
 
Материалното благополучие и напълно уреденият живот, с повтарящо се безпроблемно ежедневие, неизбежно притъпяват остротата на мисленето, принудата за работа и желанието за труд, които са характерни за страните, в които хората непрекъснато трябва да преодоляват проблеми от всякакъв характер. Навиците и уменията за справяне с проблемите и силните стимули за труд са  сериозните преимущества  на големия брой чужденци от развиващите се страни на  сложния германския трудов пазар.

Разбира се, германците не приемат с отворени обятия чуждите работници и дори инвеститори, още повече -  сянката на германската изключителност / или тесногръдие/ е средата за развитието на национализма и се чувства във всичко. Това усещане е смекчено от толерантността и възпитанието на масовия германец, който обаче е обезпокоен от странната конкуренция, която създават тези хора, които според него не са „толкова добри” в нищо. Още повече, че икономическата криза засяга всички и безработицата в Германия не е за подценяване, въпреки че развитите пазари на стоки и услуги в страната генерират много възможности за работа.

Офицалната безработица  е около 6,8%. Тази цифра не дава достатъчно информация за реалоното състояние на пазара на труда, но може да се каже, че не е висока като се има предвид, че политиката в подкрепа на останалите без работа  е контрапродуктивна по отношение на стимулите за започване на работа. Безработните получават 80% от доходите си преди загубата на работа през първите три месеца от безработицата и 70% от тях от четвъртия месец в продължение на постоянно удължаващ се период, ако индивидът не си намери работа. 

Проблемите на финансирането  на малкия бизнес са вече по-големи и в Германия. Опитът от кризата, предизвикана от свръхредитирането в САЩ променя политиката на немските банки по отношение на кредитирането на бизнес проекти. Просто такива проекти почти не се кредитират. Банките с охота продължават да кредитират покупката на жилища, поради което строителството и пазарът на имоти са по- активни, още повече в условията на здравословно спадане цените на имотите.

Германците все повече отстъпват работата в секторите на услугите, търговията и строителството на гражданите на Турция,  от бившите социалистически страни, от арабските страни и др. Този процес е естестен, наистина добрата бизнес среда, големите възможностите за труд и просперитет привличат гражданите и  малкия бизнес от развиващите се страни, където той е задушен от корупцията, липса на поръчки и финансиране
.
Демографската криза и ниската раждаемост са другите проблеми, които са трудно решими в богата  Германия и може би  имиграцията ще има все по-голяма роля за тяхното смекчаване.

понеделник, 3 септември 2012 г.

Размисли по пътищата на Европа



http://s5.favim.com/orig/53/architecture-design-door-home-Favim.com-488125.jpg

Когато човек пътува с кола от България към Германия  много ясно се открояват различията в културата и социалната организация на обществата в Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия и Германия. Набива се в очи значението на общeствената организация за качеството на средата за живот. Атомизираното общество, с убити стимули за ежедневна креативност и интегрираното общество, в което индивидите спазват общи правила, ценности и цели имат съвсем различни, видими с просто око резултати. Все пак, заключенията не могат да бъдат категорични, защото достойнствата и недостатъците на националните общества не могат да се абсолютизират. Човешкото общество по дефниция е много далеч от съвършенството.

Класирах страните, през които минахме от гледна точка на качеството на магистралите, цената за ползването им и начина на плащане, поведението на хората на пътя, крайпътните заведения, организация на движението. Сърбия е в най-ниската част на стълбицата с откровено мръсните бензиностанции, неработещи тоалетни, безбожно високи цени на застоялите храни и напитките и твърде високите тол такси. Амбициозните хърватци бързо наваксват изоставането си от европейсксте стандарти, особено  от гледна точка на обслужването на бензиностанциите и доброто качество на магистралите, но като цяло Словения е безспорният лидер сред балканските страни по социална организация и качество на  обслужването. С едно изключение – организацията на плащане на тол таксите причинява 15 километрови опашки в пикови дни и поставя редица въпроси за реалните проблеми на словенската политика. Австрия и Германия естествено са друг свят, дори и по отношение на Словения, която е изградила външните белези на благоденстващите общества, но съдържанието още куца. Австрия и Германия са друг свят, дори ако трябва сам да си наливаш горивото. Оганизацята ня движението и  уравновесеното поведение на пътя в несравнимо по -високия трафик, правят силно впечатление. Разбира се има изключения – никой не обича задръстванията и не малко хора са склонни да се предредят с  хитрост. Добре е, че голямата толерантност на хората е съчетана с открита нетърпимост към хитреците.

Широко известното твърдение на Макс Вебер /”Протестантската етика и духът на капитализма”/, че  "националните култури" или насърчават, или обезкуражават усилената работа и отвореността към идеите и иновациите е съвсем актуално, въпреки че културните различия сами по себе си не  обясняват дълбоките различия в  развитието на обществата. Всъщност взаимодействието между културните фактори,  институциите и политиката е сложната основа на високата организацията на обществото и е предпоставка за неговите икономически и социални резултати.