четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Заслужените от нас правителства

http://s5.favim.com/mini/54/black-cute-ducklings-ducks-529764.jpg


Дефектите на демокрацията са много, но не може да се отрече, че в едно отношение тя е справедлива –  хората във всички страни в света имат правителствата, които заслужават.

Толкова много е казано за правителствата във всички форми, цветове и размери и от Томас Джеферсън до наши дни много капацитети са се произнесли по въпроса за заслугите на електората за тези, които го управляват.

Обичайната реакция на много хора би била: "Те получавт правителството, което заслужават и за съжаление аз получавам правителството, което  те заслужават ." Други хора обаче, вероятно са горди, че заслужават точното правителство.

Избирателите и избраните винаги са единодушни, че трябва нещо да се направи, като повече или по-малко отхвърлят направеното от предишните правителства. Парадоксът е в това, че нито един политик не може да се изправи срещу статуквото, като статуквото е  много популярно сред мнозинството, а промените в статуквото не са. Правителствата предпочитат лесните решения, замитат тежките проблеми под килима, или в добрия случай – прилагат палиативни решения на проблемите.

Мислейки спокойно за резултатите на правителствата, на повърхността се забелязват големите въпроси – войни и много „по-невинни” конфликти, куп морални дилеми – алчност, корупция и кражби, липса на справедливост, самонарастваща, задушаваща бюрокрация, растящо влияние на групите със специални интереси, посредствен социализъм и още доста неща. Всичко се прави в името и за доброто на избирателите.

Правителствата в масовия случай са намесени толкова дълбоко в икономиката, че пазарът е безсилен да поправи нещата и развитият свят и другите иколо него са в криза вече 5 години и не се знае още колко години ще бъдат. Влиятелните икономисти, като правило, обичат да повтарят цифрите на статистиката, но рядко критикуват икономическите политики на действащите кабинети. Понятието „дисидент” е отживяло.

Стигаме до популизма - протекционизмът е много популярен и процъфтява, а преразпределението на доходите от продуктивната част на населението към неработещата част от него е хипертрофирано и все по-вредно за повишаването на заетостта и растежа.

Власта в България по думите на  Васил Левски е с алчни ръце и е готова да граби народа. Както знаем - до ден днешен не се е променила. Действащият кабинет не прави изключение от посочените по-горе дефекти, но може би най-лошото е, че зависимата, неработеща съдебна система мултиплицира проблемите на бизнеса и така подтиска растежа.


Що се отнася до българската аморфна общественост, най-масовият протест е срещу рядко позитивното решение на правителството за забрана на тютюнопушенето и това е жалко на фона на всичките ни огромни проблеми. Според Карл Попър „Доктрината, че общественото мнение не е безотговорно, но някак си е "отговорно към самото себе си - в смисъл, че грешките ще се отразят обратно негативно на обществената група, която прокарва грешното мнение  - е друга форма на колективистичния мит за общественото мнение: погрешната пропаганда на една група на гражданите лесно може да навреди на други, различни групи.”

Ние  българите не харесваме правителствата си, но сме достатъчно скептични,  относно възможностите ни да променим нещо. Всички си решаваме проблемите с хищните институции, като се спасяваме, който както може. Най-често с връзки или с подкупи, или  с двете.



неделя, 25 ноември 2012 г.

Цитат на деня


Това не са страните с изобилие от природни ресурси, които са  се развили  най-бързо, а  те не-рядко се оказват в страни, защото природните дадености често водят до вътрешни конфликти. Не, основната причина  20% /от населението на света/ да консумира 80 % от ресурсите е, че те произвеждат 80 % от ресурсите.  Така 80% пак от населението на света, консумират само 20%, защото те произвеждат само 20 % от ресурсите. Това е вторият проблем,  с който трябва да се справим,  а именно – неадекватното използване на креативните и продуктивни възможности на бедните страни по светаПроблемът е, че много хора са бедни, а не, че някои хора са богати.

Johan Norberg, 

In Defence of Global Capitalism


http://cafehayek.com/2012/11/quotation-of-the-day-470.html

сряда, 21 ноември 2012 г.

България в Еврозоната??


Снимка: И. С. Борисова
 http://farm9.staticflickr.com/8442/8002804586_0f2d0706b3_m.jpg


Въпросът е много сериозен, за да приемаме безкритично дежурните политически декларации, че мястото на България е там, пък дори и след 5 години.

След няколко години лутане и затъване, кризата на еврото е в поредната фаза, след която  разпадането на еврозоната може да изглежда и по-вероятно. Поредицата от безалтернативни решения като се започне от целевите кредити на Европейската централна банка (ЕЦБ), като се мине през закупуването от германската централна банка на държавни облигации от южните европейски страни против волята й, и се стигне до създаването на все по-големи спасителни фондове, нямат нищо общо с пазарната икономика, а ефектите от тях са твърде посредствени. Сега  се дискутира създаването на банков съюз, за да се социализират дълговете на банките в Южна Европа. Следващата стъпка ще бъде въвеждането на евро облигации.

Опасенията са, че когато Франция закъса съвсем, германското правителство вече няма да бъде в състояние да отказва въвеждането на еврооблигации. Ресурсите на ЕЦБ и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), постоянен наследник на сегашния спасителен фонд, ще бъдат  насочени в страните от Южна Европа, където, според много коментатори, те ще бъдат изхвърлени през прозореца и това ще доведе до загуба на растеж за цяла Европа. Администрацията не може ефективно да разпределя капитала, когато пазарът е отстранен изцяло.

Простата икономическа истина е, че Гърция и Португалия трябва да обезценят валутите си с около 40%, за да подобрят кокурентноспособността си, но това може да стане само ако излязат от Еврозоната. Вместо това еврократите залъгват света с невъзможните за успешно прилагане програми за фискални ограничения, като рискуват избухването на граждански войни.

България би била поредната, „южна” страна със слабо развита икономика, с твърде ниска производителност на труда /около 40% от средната за 27 страни –членки на ЕС/ и ораничено вътрешно търсене, която трябва да догонва развитите страни в алианса. Ниското ниво на средните доходи в страната кореспондира с ценовото ниво на хранителните стоки и на комуналните услуги. Преминаването към еврото автоматично ще удвои всички цени в страната, без обаче да е съпроводено с адекватно нарастване на средните доходи, което ще засили усещането за бедност, трайно уседнало в българите. Наскоро в Германия, разбрах колко са недоволни хората на средна възраст, които са  преживели ценовия шок след приемането на еврото на 1 януари 2001 г. и колко е силна носталгията по добрата стара марка.

А като наблюдаваме как Германия се опитва да подомогне Гърция за повишаване на продуктивността на публичния сектор, можем да си представим какво ни очаква, като се има предвид, че по броя на заетите в МВР сме едва ли не първенци в Европа. Германският заместник-министър на труда Ханс-Йоахим Фихтел и специален пратеник в Гърция казва, че според проучванията 1000 заети в Германия извършват същото количество работа като 3000 заети в Гърция и много искат да чуят как може да се повиши ефективността на работещите в публичния сектор в Гърция. Но това означава, че огромна част от администрацията е излишна, тоест - нова армия от безработни.....

Според Волф Рихтер, като правило обикновените хора в еврозоната са жертвите на дълговата  криза. Според анализатори цената, която плащат данъкоплатците за  спасяванията на облигационерите и банките, е огромна и хората изразяват своето възмущение в масови протести, които умело се подтискат. Лидерите на ЕС имат съвсем малко търпение по отношение на волята на гражданите си. Зад демократичната фасада се появява явната непоносимост към референдумите.

Зараждащото се искане за провеждане на референдум за излизане на Германия от Еврозоната беше пресечено в корен. Е да, огромният износ на страната разчита на пазарите в страните от Еврозоната, но парите, свързани с икономическата мощ на Германия, изглежда не са у хората.
Ако излизането на Великобритания от Европейския съюз бъде подложено на  референдум, 56% от британците биха гласували за излизане на Великобритания от ЕС (с 34% определено и 22% вероятно). Само 30% биха гласували за оставане на Великобритания в ЕС.

В повечето държави-​​членки, решенията за  спасяването на притежателите на държавни облигации са направени чрез парламентарно гласуване. Но в случаите, когато на хората  най-накрая се даде право на глас, се наблюдава тенденцията за появата на неприятните изненади за елитните политици, банкери и неизбрани бюрократи, които работят на шоуто. Достатъчно е да си спомним проблемите с няколко референдума за приемане на Европейската конституция във Франция и Холандия рез 2005 г.

И така – България – в Еврозоната? В какво качество – като дисциплинирана  южна страна с нисък дълг и дефицит, която ще трябва да спасява фалиралите южни страни, нищо, че е най-бедната и най-корумираната страна в Съюза? Или трябва да трупаме дългове и дефицити, да вдигаме заплатите, за да компенсираме нарасналите цени и после да се наредим на опашката на тези, които трябва да бъдат спасени? Не е голямо успокоението, че не настоящите политици ще вземат това решение /пък и дали Еврозоната ще ни приеме, след като и в Шенген не ни пускат/. Опитът показва, че не е разумно да сме оптимисти за следващите упраляващи.

неделя, 18 ноември 2012 г.

Из дебрите на свободата



http://favim.com/image/562674/

Свободата ме интересува от гледна точка на възможността на хората съзнателно да избират сами поведението си, да управляват  решенията си и да носят отговорност за тях. Свободата като атипод на робството, наложено от външни сили е извън интереса ми. 

Свободата, която е състояние, присъщо на индивидуалната жизнена позиция на  човека при всички житейски ситуации не е безусловна и винаги е рамкирана  /по-силно или по-слабо ограничена/ от качеството на институциите. За да може да прави избор един човек, обществото, в които живее трябва да му осигури възможностите за избор и да гарантира свободното упражняване на човешките му права. Така стигаме до институциите на образованието, здравеопазването, законите и прилагането им и икономическите институции. С две думи, ако смятаме, че здравият и богат човек е относително по-свободен от бедния и болен човек, вероятно ще бъдем доста далеч от действителното състояние на нещата, защото факторите, влияещи върху свободата са многобройни и сложни и често са извън нас. Например всички ние не сме свободни да не работим, принудата към труд е универсална.

Индивидуалната свобода е функция на нравствените качества на човека, но това не означава, че неморални хора не могат да бъдат свободни да правят избор в определени ситуации и социални взаимоотношения. Сложността идва от това, че всяко общество и всеки индивид оценява човешкото поведение в две основни категории - правилно и грешно, но проблемът с този модел е, че хората не винаги са съгласни по между си какво не е наред.

Колко просто би било, ако хората следваха единни морални ценности и търсеха и оценяваха силата на някаква обективна истина. Тази утопия е описана от  Бертран Ръсел , в едно интервю в края на 1959 г. Според него интелектуалната страна на индивидуалното поведение трябва да съдържа осмисляне на фактите, защото истината е това, което фактите потвърждават. Моралната страна на човешкото поведение, според Ръсел, е много проста: „Любовта е мъдра, омразата е глупава”, а дружелюбността и толерантността са жизненоважни за живота на планетата.

В действителност обаче, истината изглежда винаги е субективна, а свободата вероятно също е в голяма степен субективно оценявана. Както стойността на различните потребителски стоки и услуги не се съдържа обективно в самите неща, а само и единствено в съзнанието на човека, който прави оценка на субективната полезност на стоката, така и нравствените ценности  се оценяват субективно. Субективизмът по своята същност е тясно свързан със свбодата. Няма обективни ограничения на свободата да оценяваме стойностите на материалните неща и етичните ценности на основата на очакваното удовлетворение от тях. Това означава, че почти няма такова нещо като общо понятие за добро или зло, с изключение на това, което всеки индивид мисли, че е добро или зло за него. Избирайки свободно нравствените ценности, които да следваме и които ни носят удовлетворение, ние рядко си даваме сметка за отговорностите които поемаме и , които трябва да понесем. В този смисъл моделът на свободата се разпада.

Ограниченията от професионален характер на индивидуалната свобода са цяла вселена, те са почвата на полезния и вредния конформизъм. Особено итересно е тяхното отражение върху хората, занимаващи се с политика и тези, които имат власт. При тях зависимостите от  началници, избиратели, клиентела, и пр. рядко оставят място за свободен избор и почти никакво място за носене на отговорност. Но явно хората са готови да отстъпят големи части от свободата си в името на твърде примамливи преимущества.

Според Bruce Bueno de Mesquita: Има едно  интересно взаимодействие между покваряващата власт и овластяващата корупция. Трудно е да се говори за причинно-следствена връзка, тъй като това не означава, че  властта кара хората да бъдат корумпирани, а по-скоро хората, които са готови да бъдат корумпирани, е по-вероятно да се борят за власт и да се удържат на власт, защото, в края на краищата, за да се задържи  властта, трябва да се запази лоялността на хората, които  държим в офиса си, и  да се даде възможност на тези хора да бъдат корумпирани, така че те  да правят много пари и така ще бъдат  лоялни към политика, докато  той продължава да бъде на власт.

Примерите за такъв свободен избор и съответно - зависимости изобилстват в родния властови пейзаж, а най-пресният е този със съдия Марковска, която е лоялен служител /добре печелещ/ на своите политически покровители, които са й задължени и които очакват бъдещи услуги от нея, като в същото време осигуряват имунитет на  прононсирано корумпиран висш чиновник. Дамата добре използва зависимостите си в своя изгода, явно въжръжена с опасна информация.

В  случая на  генерал Дейвид Петреъс, който си призна любовна връзка с  биографката си, нещата имат някои нюанси. В светлината на религиозното разбиране за добро и лошо, извънбрачните му връзки са били известни отдавна, но в отношенията му с биографката  се промъкна шпионски подтекст. А и никой в САЩ не би желал шеф на ЦРУ да бъде обект на изнудване. От гледна точка на субективната теория за ценностите обаче, професионалната позиция на Петреъс ограничава свободата на сексуалния му живот.

И в двата случая героите са упражнили свободата си на избор да се корумпират или да прелюбодействат по удовлетворителен за тях начин, след което за укоримото от гледна точка на стандартната етика поведение едва ли ще бъде понесена реална отговорност. Е да, от кумова срама не оставиха Марковска да се закълне, а Петреъс принудиха да си подаде оставката. Освен това индивдуалните избори на изневярата и корупцията не са съпоставими от гледна точка на тежестта на социалните последици от тях.

Ще спра до тук, стана дълго. Мисля, че като цяло живеем в твърде несвободен свят, а за нас българите с провалените публични институции, свободада е съвсем илюзорна.

петък, 9 ноември 2012 г.

Неудържимите американски дългове и дефицити


 http://farm9.staticflickr.com/8348/8169976936_16a690eb31_b.jpg


Едва ли не най-спряганата фраза в икономическите коментари зад океана в последните седмици е така нареченият „Fiscal cliff”, в груб превод  - фискална скала, пред която САЩ ще се изправи в началото на 2013 г. Това не е нищо друго освен стандартната, позната фискална консолидация, която има за цел намаляване на бюджетния дефицит чрез прилагане на комбинация от орязване  на разходите и повишаване на приходите, чрез увеличаване на данъците.

Влиятелните кейнсиански икономисти, които доминират политиката на Федералния резерв смятат, че всеки долар  намаляване на дефицита ще се отрази в съответното свиване на икономиката и намаляване на икономическия растеж, точно както вярват, че фискалните инжекции ускоряват растежа. Емпиричните доказателства за едното или другото са твърде манипулируеми и  съответно – неубедителни, но господстващата икономическа мисъл се е хванала за интервенционистичната политика, като удавник за сламка.

Преизбраният президент Обама обеща да намали бюджетния дефицит, но не обеща подобно нещо по отношение на правителствения дълг. Нищо чудно, имайки предвид тезите на икономическите гурута около президента, в крайна сметка и дефицитът и дългът още да нараснат през  втория му мандат.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Безработицата, глупаци




http://favim.com/image/448670/

Безработицата в Гърция през август е 25.4%, при  24.8% през юли и 18.4% година по-рано. Може да се прогнозира, че тя ще нарасне към края на годината и едва ли ще бъде много по-ниска от 30% Все пак гръцката безработица е символично по-ниска от тази в Испания - 25,5% /ако се вярва на официалната статистика/. Що се отнася до  безработицата сред младите хора, Гърция държи първенството с ниво от 58%, при 54.2% през юли.

В "просперираща"  България /според нашите политици/реалната /не официалната/ безработица е около 20%.

Докато еврократите се наумуват, бичът на безработицата ще разклати съвсем политическото равновесие в Европа. 


събота, 3 ноември 2012 г.

Малко музика

Няма прегради за държавната корупция в България


http://government-corruption.blogspot.com/p/stopping-it.html

Прясната сага за "избирането" на поредния корумпиран магистрат в абсолютно бутафорния Конституцинен съд е много симптоматична за симбиозата между съдебната система и политическата власт. Еда ли останаха наивници, които вярват, че  магистратите ще прилагат буквата на закона. Политически послушните съдии, особено по административни  дела решават съдебните спорове по целесъобразност, в полза на "публичния интерес", който се приравнява на държавния интерес.  Процесът на обезмислянето на съдебната система от гледна точка на интересите на гражданите и честния бизнес изглежда завършен. Обикновените българи нямат надежда, че съществува възможност да се защитят срещу произвола на безконтролните институции - монополите /топлофикация, ВИК, електоразпределение/, данъчната администрация, "непогрешимата" полиция, бюрокрацията. Толкова е иронично - тази съдебна система трябва да се бори с държавната корупция.

Европейската комисия е безсилна, явно ще чакаме Годо.