четвъртък, 31 януари 2013 г.

Цитат на деня


Само неща, които нямат никаква стойност са безплатни, тези неща са безполезни, но нищо не е безсмислено.

Jim Murdoch, Milligan and Murphy
http://jim-murdoch.blogspot.de/2013/01/looking-for-godot-meaning-in-jim.html

сряда, 30 януари 2013 г.

Държавата срещу бизнеса

stock photo : A closeup of a shovel on grass


http://www.shutterstock.com/cat.mhtml?cat=10&safesearch=1&prev_sort_method=popular&sort_method=newest&page=1#id=125904206


В един от последните постове на D. ACEMOGLU AND J. ROBINSON ми направи впечатление следното заключение, ксаещо САЩ:Правителство срещу бизнес: може да се твърди, че днес се появява особено отровна смесица от бизнес-държавни отношения, след като правителството се намесва в бизнеса, докато в същото време глези някои привилегировани бизнесмени и фирми (особено в създаването на нова и мощна охрана, в областта на отбраната, в областта на финансите, в здравеопазването, и в легионите на предприятията, които в момента получават правителствена защита). Как може САЩ да бъде приобщаващо общество, когато това е отношението на държавните служители и бюрократи, които определят успеха в бизнеса?”

Натрапва се паралелът с родните политици, които открай време определят успеха в бизнеса. С просто око се виждат няколкото фирми, които строят пътища, зали, музеи, писти, туристически комплекси и пр.  големи публични и частни обекти. Много от обектите „незнайно как” се оказват в природни резервати, паркове, гори, дюни. При всеки политически мандат се появяват съответните  „батко и братко” , които се разпореждат, след благословията на политиците. Ако в тази част на спектъра България е в крак с „водещите” тенденции /независимо от някои национални специфики/, то  по отношение на задушаващата политика към дребния бизнес, сме  печално оригинални.

Икономическата свобода се развива спонтанно чрез появата на оживения пазар на селскостопански и манифактурни стоки в средновековна Англия.  Политическата свобода е плод на икономическата свобода. В стара Европа дребният бизнес е икона, основа на икономиката, а разбирането на това е дълбоко проникнало в икономическата култура на управляващите. България нямаше шанс, свободният пазар да получи силно развитие за краткия период от освобождението от турско робство до идването на власт на комунизма. Традициите в икономическата политика се ограничават до практката да се просперира чрез ползване на държавни облаги, субсидии и протекции.  България не успя да изгради икономическата култура, която да създаде условията за просперитета на дребния бизнес. Не става дума за насърчаване и подпомагане, става дума за създаване на правила, които да дистанцират чиновниците от малкия и средния бизнес,  който е особено ценен продукт в страни без традиции в развитието на свободния пазар.

Като правило класациите за икономическа свобода са успокоителни за политиците и много условни. Ето България е на 45 място от 144 страни в „Икономическасвобода по света: годишен доклад 2012”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Доста добре, нали?

Един от основните критерии при оценяването на икономическата свобода е нивото на данъчното облагане, по който България е групата на страните с най-ниски преки данъци. Проблемът е, че класацията не оценява релевантно нивото на квази данъчното бреме, на корупционния данък и порочните регулации на централно и местно ниво. Класацията не може да оцени последиците от кривото разбиране на „публичния интерес”, по силата на което бизнесът, особено дребния бизнес е третиран от политиците и чиновниците на всички нива като дойна крава, която  заедно с това е третирана като голям хитрец и мошеник и трябва да бъде притисната до стената и да плаща дължими и недължими данъци и такси. Правилата се сменят непрекъснато, а на местно ниво  са почти като мъгла - в съответствие с инструкциите на поредния  полуграмотен кмет, който бърза да забогатее. Електронните админисративни услуги са непостижима мечта, бизнесът трябва да се среща от сутрн до вечер с нископлатени, кисели и алчни чиновниците на куп гишета – данъчни, кадастър, общински служби, НОИ, Здравна каса и т.н., да чака по опашки, да го връщат за всяка запетайка, ако чиновниците  сгрешат – отново да извърви целия път и да плати отново многобройните такси. Разхищение на пари и време, а времето е пари. И стрес, стрес.

Не че родните политици не са чували, че развитият дребен бизнес осигурява високата аетост, не че не са чували, че данъкоплатецът трябва да бъде обгрижван. Нямат обаче дълбоко разбиране на нещата, нямат икономическо мислене, затова няма да помръднат на косъм бетонираната власт на чиновниците. На този фон риториката за „насърчаване” на малкия бизнес е толкова дразнеща. Да го бяха оставили просто да работи. Уви, вземащите решения не знаят какво означава това, интересите и приоритете им са други.

Убивайки дребния бизнес, властта чака много чужди инвеститори, обещава им куп неща и се хвали с „прекрасния” бизнес климат. А кративните българи ще стават чужди инвеститори в Австрия, Германия, Чехия. Оставащите да правят бизнес в Бългрия оцеляват в сивия сектор, защото белият е нереален.

събота, 26 януари 2013 г.

А зелената енергия?


Интересува ме развитието на енергетиката на основата на възобновяеми източници. Ако имаше рефередум за това, щях да гласувам.

Проеkтът Белене е  от така наречените в теорията "бял слон" инвестиции в бедните стрни, с прости думи - непосилни и ненужни инвестиции.  

Неефективността на публичния сектор в България

http://www.nakedcapitalism.com/2013/01/links-12413.html

Проблемите с твърде ниската ефективност на публичния сектор в бедна България едва ли имат шанс да попаднат в полезрението на родните политици. В следствие на това събраните данъци се прахосват и винаги не достигат. Не достигат за МВР, но никое правителство не е в състояние да намали огромния числен състав на полицията /около 59 хиляди души, по данни от 2011 г./, в това число е и мащабната полицейска администрация. За да се повишат заплатите на действащите полицаи трябва да се вдигнат данъците. Също така България поддържа ненужно голяма армия и военна бюрокрация.

 Няколко цифри:

По данни на Евростат, през кризисната 2010 г. България харчи за отбрана 1.8% от БВП, а за сектора на сигурността – 2.7% от БВП, повече от: Чехия – 1.0 за отбрана  и 2,0 за сигурност, Германия съответно – 1.1% и 1.6%, Унгария – 1.2% и 1.9%, Полша – 1.4% и 1.9%, Румъния – 1,5% и 2.4%, Финландия – 1.6% и 1.5%.

Какво да се каже за здравеопазването, където броят на болниците надхвърля 450, при население вече под 7 милиона души. Това са три големи структурни неефективности на секторно ниво, където парите на данъкоплатците потъват и винаги са много недостатъчни. Не може да се подмине и голямата бюрокрация, изобилието на училища, при все по-малко деца и т.н. Администрацията има свойството да самонараства непрестанно, въпреки безплодната реформаторска реторика на казионните органи за административна реформа.  

Разходите на българските правителства са около 40% от БВП, а всички публични сфери плачат, че са недофинансирани. Парадоксално е обаче, че при ефективност на разходите от 0.5, с половината от настоящите държавни разходи може да се произведе същия обем и качество публични услуги. Що се отнася до качеството на публичните услуги, картината е съвсем обезсърчаваща и се налага да се примиряваме със скъпите  и неудовлетворителни  държавни „блага”.  

Факт е, че българската политическа култура изцяло изключва говоренето и мисленето за ефективността на публичния сектор и печалбата от нея, за разлика от политиците в Обединеното кралство например, където поне ежегодно се приемаха /преди кризата/ програми за реализиране на бюджетни икономии от по- висока ефективност на държавните структури /efficiency gains/.

Според теорията, способността на публичния сектор на всяка страна, да осигурява висококачествени  стоки и услуги, с възможно най- ниски разходи /ефективно/, е от решаващо значение за насърчаване на икономическия растеж в дългосрочен план. България няма шанс да стане икономически тигър и поради икономическото невежество, и поради липсата на воля за провеждане на структурни реформи.  

В последните 10 години политическата енергия изтича в безплодни битки и игри между управляващи и опозиция, като състезанията в демагогията и популизма достигат все по- големи висоти. Свиване на правителството е необходимо, време е  политиците да научат поне това, че Южна Корея харчи за публичния си сектор само 30% от БВП.

вторник, 22 януари 2013 г.

Monty Pelerin's World blog: Keynesians and Ponzians


Препечатвам постa от  Monty Pelerin's World bloghttp://www.economicnoise.com/2013/01/21/keynesians-and-ponzians/
The economy cannot recover without a complete cleansing of the excesses that have built up over the last half century plus. This mantra has been repeated again and again on this website and elsewhere. It is not a unique idea. It is a foundational belief of Austrian economics and an integral part of Austrian Business Cycle theory.
Ludwig von Mises provided this fundamental observation:
Credit expansion can bring about a temporary boom. But such a fictitious prosperity must end in a general depression of trade, a slump.
There has likely never been a boom so great (and so fictitious) as the one that this country experienced for the last several decades. Its origins began with the hubris of government economists in the decade of the 1960s who believed that the economy could be managed like a piece of machinery. They believed that they had the tools (and wisdom) to eliminate business cycles by judiciously stepping on and letting off the gas at the correct times.
This incorrect belief is still fundamental to Keynesian economists, despite the impressive string of failures it has produced. Empirics notwithstanding, the belief is maintained. The misjudgments of practitioners, not the theory, are responsible.
The movement toward a social welfare state provided additional incentives for Keynesians. With its “costless” provision of increasing benefits to increasing numbers of people, the welfare state required that a boom be maintained lest the Ponzi scheme collapse prematurely. The Ponzians and Keynesians became natural comrades and allies.
Keynesianism promoted activist government. The welfare state was activist government taken to an extreme and required increasing amounts of money to survive. A symbiotic relationship was evident. The growth of one promoted the other and vice versa. The complementarity is apparent when one realizes that members of one of these cults generally belong to the other.
Whether this boom was the greatest in history might be debated. What cannot be debated is the fact that no other boom has been more dependent on government for its formation and maintenance. No boom in history has been created by easier money and bigger government interventions. Nor has any other been so desperately maintained by government.
As a result, this boom has been more artificial and damaging to the economy than any other. For decades the Fed and government interventions distorted interest rates and product prices. These incorrect price signals encouraged entrepreneurs to engage in behavior that should never have been undertaken. Massive mis-allocations of capital and labor are the result and they have built up over fifty years.
Markets are now trying to right these wrongs. Government is desperately trying to prevent the curative process. More stimulus and interventions may stem the tide for a while longer, but they also increase the distortions. Government efforts to stop markets are doomed to failure.  Markets will prevail. They always do. Regarding such efforts, Mises observed:
There is no means of avoiding the final collapse of a boom brought about by credit (debt) expansion. The alternative is only whether the crisis should come sooner as the result of a voluntary abandonment of further credit (debt) expansion, or later as a final and total catastrophe of the currency system involved.
This quote is the bottom line. It summarizes what will be.  It describes what the last five years has been about — a battle between political desire and economic law. It is a battle of hope against reality.
Politicians foolishly believe they can bend the laws of nature. They are fools for trying. Sadly, the pain and suffering that will be incurred will be borne by the millions of citizens dependent on markets and the economy.
Do not forget the big picture. The inexorable theme that is playing out is captured in Mises’ second quote. Knowing the underlying and immutable laws of economics will ensure you don’t fall prey to the political propaganda spewed out daily from Washington, their media minions and Wall Street shills.

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Растежът е императив, но нещо го няма



http://danieljmitchell.wordpress.com/


Наскоро прочетох, че кризата в Европа и САЩ била свършила. Не знам колко е сериозно да се казва това, но дори по- грубите цифри за растежа на БВП в ЕС говорят друго.

От третото тримесечие на 2011 г. икономиката на еврозоната не е нараснала. Общата заетост е под нивото, постигното за първи път през второто тримесечие на 2006 г. и  намалява. Равнището на безработица е разбира се на рекордните 11,8%. По-лошото е, че дори официалните прогнози за 2013 и 2014 г. са за твърде слаб растеж.

Разглеждайки данните на Евростат за четирите групи страни, се вижда, че почти всички през 2010 и 2011 г. отбелязват известно съживяване на растежа, след което 2011 попарва надеждите за възстановяване и определя следващите години като високо несигурни и депресивни. Вижда се, че страните от Еврозоната очакват за 2013 г.   растеж от 0.1% / в рамките на статистическата грешка/, като  евентуално могат да достигнат темпа на растеж  от 2011 г. /над 1%/  през 2014 г. Това е на фона на колосалните парични интервенции на ЕЦБ, повишаването на данъците и незбъдващите се призиви за фискални икономии.

Както се вижда от таблицата, балтийските страни имат относително по-висок темп на растеж през всички години след 2008 г., но безработицата остава висока, от порядъка на около 13% -Литва, 15% - Латвия и 10% Естония -"jobless growth". /Евростат/

Развитите страни от Еврозоната са твърде предпазливи в прогнозите за растежа за тази и следващата година. Дори Германия, Австрия и Финландия не са застраховани от рецесия през настоящата година.

Бившите социалистически страни, според някои оценки, потъват постепенно в блатото на рецесията, но това явно не се отнася за Полша и Словакия, въпреки че през 2012 г.  безработицата в Полша е около 10%,  а в Словакия – около 14%. Унгария, Словения и Чехия са по-зле, а що се отнася до България – растежът е далече по-нисък от този на отличниците / Дянков винаги доста преувеличава/. Според данните в таблицата, Румъния и България едва изплуват на повърхността, от гледна точка на темповете на растеж след 2008 г., но  по отношение  нивото на безработицата през 2012 г. Румъния е доста по-добре със 7%, срещу над 12% в България.

За Испания, Португалия и Гърция няма какво особено да се каже, освен, че прогнозите за 2013 и особено за 2014 г. изглеждат твърде оптимистични.

Pеален растеж на БВП  в процент, спрямо предходната година
Страни/години
2008
2009
2010
2011
2012*
2013*
2014*
EС (27 страни)
0,3
-4,3
2,1
1,5
-0,3
0,4
1,6
Еврозона (17 страни)
0,4
-4,4
2
1,4
-0,4
0,1
1,4
Естония
-4,2
-14,1
3,3
8,3
2,5
3,1
4
Латвия
-3,3
-17,7
-0,9
5,5
4,3
3,6
3,9
Литва
2,9
-14,8
1,5
5,9
2,9
3,1
3,6
Унгария
0,9
-6,8
1,3
1,6
-1,2
0,3
1,3
Полша
5,1
1,6
3,9
4,3
2,4
1,8
2,6
Румъния
7,3
-6,6
-1,1
2,2
0,8
2,2
2,7
Словения
3,4
-7,8
1,2
0,6
-2,3
-1,6
0,9
Словакия
5,8
-4,9
4,4
3,2
2,6
2
3
Чехия
3,1
-4,5
2,5
1,9
-1,3
0,8
2
България
6,2
-5,5
0,4
1,7
0,8
1,4
2
Германия
1,1
-5,1
4,2
3
0,7
0,8
2
Франция
-0,1
-3,1
1,7
1,7
0,2
0,4
1,2
Италия
-1,2
-5,5
1,8
0,4
-2,3
-0,5
0,8
Австрия
1,4
-3,8
2,1
2,7
0,8
0,9
2,1
Нидерландия
1,8
-3,7
1,6
1
-0,3
0,3
1,4
Финландия
0,3
-8,5
3,3
2,7
0,1
0,8
1,3
Португалия
0
-2,9
1,9
-1,6
-3
-1
0,8
Испания
0,9
-3,7
-0,3
0,4
-1,4
-1,4
0,8
Гърция
-0,2
-3,1
-4,9
-7,1
-6
-4,2
0,6
* прогноза
Източник: Евростат


Едва ли има смисъл да се спори дали кризта е свършила, когато Европа е в криза по отношение на визията за реформиране на финансовата си система и когато трайно е изгубила способността си да живее в границите на финансовите си възможности.


понеделник, 14 януари 2013 г.

Цитат на деня

christmas, richie stringini, winter, snow, yellow

http://favim.com/yellow/page/5/

"Западният "модел на социална държава", "светлият социализъм", ще се срине точно като "класическия" социализъм, разбира се, аз не мога да кажа дали в разстояние на пет, десет или 15 години. Ключовите думи са: държавен фалит, хиперинфлация, реформа на валута и ожесточени битки за разпределение /на властта и парите/. След това ще дойде на ред  поканата за "силния човек" или да се надяваме  - масивно отцепническо  движение."

Ханс-Нерман Хоп
http://mises.org/daily/6332/Obsessed-by-Megalomania