събота, 29 юни 2013 г.

Интересната американска икономическа блогосфера


http://pcdn.500px.net/38218282/668b5b075cf3f798d0d023a4c21f042f13c1d6fe/3.jpg

Американската икономическа блогосфера е доста широка, богата на различни, противоречащи си идеи и лично за мен представлява значителен интелектуален интерес, на фона на актуалната американските финансова и парична политики, която са твърде спорни и с не достатъчно добре предвидими резултати. Изразих се доста меко, но искам в този пост да наблегна на друго - на интелектуалните несъгласия, изразявани от авторите на икономически блогове  с позициите на академичните икономисти.

Тейлър Коуен обобщава няколко основни различия в мненията в сферата на макроикономиката. Според него блогосферата е по-вероятно да вярва, че активна парична политика може да намали равнището на безработица , подобно на спиране на кранче или обръщане на ключ. Вероятно той има предвид влиятелния блогър професор ПолКругман, който в отговор на поредните критики към кенсианството от други блогъри, наскоро  каза: „Всеки, който е проследил различните нападки срещу моя милост знае какво имам предвид: кейнсианците смятат, че никога бюджетните дефицити не са проблем, че нарастващото търсене може да реши всички икономически проблеми, че няма такова нещо като  теория на предлагането в икономиката, че повече разходи винаги е добре.”

Е да – има кофти странични ефекти – дългове и все по-високи дефицити, но според професор Кругман те нямат особено значение.

Другият особено спорен макроикономически инструмент са  Динамичните стохастични модели на общото равновесие /DSGE модели/, с които се прогнозират икономическия растеж, бизнес циклите, както и ефектите на паричната и фискалната политика. Докато много централни банки по целия свят, включително Европейската централна банка и Федералния резерв използват тези модели при формулирането на паричната политика,  блогосферата доста често  ги критикува.

Ето Арнолд Клинг: „Аз се броя като силно  противопоставящ се на моделите DSGE. По мое мнение, макроикономическите модели са много по-спекулативни и метафорични, отколкото микроикономически модели. Вземете търсенето и предлагането. В микроикономиката, аз вярвам, че когато се направи  диаграмата на търсенето и предлагането, тя предоставя интересно теоретично описание, което може да се използва емпирично.”

Според Ноа Смит, досега  изглежда не е постигната висока възвръщаемост от голямото количество интелектуален капитал, който е инвестиран при създаването, развиването и  прилагането на  DSGE моделите, но по принцип, няма причина, поради която те не могат да бъдат полезни.


Наистина американската икономическа блогосфера се интересува повече от моралните оценки на макроикономическата политика и на  действията на провеждащите макроикономическата политика. Това я прави интересна и влиятелна, въпреки, че нямам впечатлението,  американските политици да са респектирани особено от моралните присъди на блогърите.

сряда, 26 юни 2013 г.

Цитат на деня


Има само една разлика между лош икономист и добър: лошият икономист ограничава себе си до видимия ефект, а добрият  икономист отчита, както ефекта, който може да се види, така и тези ефекти, които трябва да бъдат предвидени.

Фредерик Бастиа

What Is Seen and What Is Not Seen

понеделник, 24 юни 2013 г.

John Cochrane: Stopping Bank Crises Before They Start

Препечатвам новия интересен пост на Джон Кокран.

Stopping Bank Crises Before They Start

John Cochrane

http://johnhcochrane.blogspot.de/2013/06/stopping-bank-crises-before-they-start.html#more

Regulating the riskiness of bank assets is a dead end. Instead, fix the run-prone nature of bank liabilities.

In recent months the realization has sunk in across the country that the 2010 Dodd-Frank financial-reform legislation is a colossal mess. Yet we obviously can't go back to the status quo that produced a financial catastrophe in 2007-08. Fortunately, there is an alternative.

At its core, the recent financial crisis was a run. The run was concentrated in the "shadow banking system" of overnight repurchase agreements, asset-backed securities, broker-dealers and investment banks, but it was a classic run nonetheless. 

The run made the crisis. In the 2000 tech bust, people lost a lot of money, but there was no crisis. Why not? Because tech firms were funded by stock. When stock values fall you can't run to get your money out first, and you can't take a company to bankruptcy court.

This is a vital and liberating insight: To stop future crises, the financial system needs to be reformed so that it is not prone to runs. Americans do not have to trust newly wise regulators to fix Fannie Mae and Freddie Mac, end rating-agency shenanigans, clairvoyantly spot and prick "bubbles," and address every other real or perceived shortcoming of our financial system. 

Runs are a pathology of financial contracts, such as bank deposits, that promise investors a fixed amount of money and the right to withdraw that amount at any time. A run also requires that the issuing institution can't raise cash by selling assets, borrowing or issuing equity. If I see you taking your money out, then I have an incentive to take my money out too. When a run at one institution causes people to question the finances of others, the run becomes "systemic," which is practically the definition of a crisis.

By the time they failed in 2008, Lehman Brothers and Bear Stearns were funding portfolios of mortgage-backed securities with overnight debt leveraged 30 to 1. For each $1 of equity capital, the banks borrowed $30. Then, every single day, they had to borrow 30 new dollars to pay off the previous day's loans. 

When investors sniffed trouble, they refused to roll over the loans. The bank's broker-dealer customers and derivatives counterparties also pulled their money out, each also having the right to money immediately, but each contract also serving as a source of short-term funding for the banks. When this short-term funding evaporated, the banks instantly failed. 

Clearly, overnight debt is the problem. The solution is just as clear: Don't let financial institutions issue run-prone liabilities. Run-prone contracts generate an externality, like pollution, and merit severe regulation on that basis. 

Institutions that want to take deposits, borrow overnight, issue fixed-value money-market shares or any similar runnable contract must back those liabilities 100% by short-term Treasurys or reserves at the Fed. Institutions that want to invest in risky or illiquid assets, like loans or mortgage-backed securities, have to fund those investments with equity and long-term debt. Then they can invest as they please, as their problems cannot start a crisis. 

Money-market funds that want to offer better returns by investing in riskier securities must let their values float, rather than promise a fixed value of $1 per share. Mortgage-backed securities also belong in floating-value funds, like equity mutual funds or exchange-traded funds. The run-prone nature of broker-dealer and derivatives contracts can also be reformed at small cost by fixing the terms of those contracts and their treatment in bankruptcy.

The bottom line: People who want better returns must transparently shoulder additional risk.

Some people will argue: Don't we need banks to "transform maturity" and provide abundant "safe and liquid" assets for people to invest in? Not anymore. 

First, $16 trillion of government debt is enough to back any conceivable demand for fixed-value liquid assets. Money-market funds that hold Treasurys can expand to enormous size. The Federal Reserve should continue to provide abundant reserves to banks, paying market interest. The Treasury could offer reserves to the rest of us—floating-rate, fixed-value, electronically-transferable debt. There is no reason that the Fed and Treasury should artificially starve the economy of completely safe, interest-paying cash. 

Second, financial and technical innovations can deliver the liquidity that once only banks could provide. Today, you can pay your monthly credit-card bill from your exchange-traded stock fund. Tomorrow, your ATM could sell $100 of that fund if you want cash, or you could bump your smartphone on a cash register to buy coffee with that fund. Liquidity no longer requires that anyone hold risk-free or fixed-value assets. 

Others will object: Won't eliminating short-term funding for long-term investments drive up rates for borrowers? Not much. Floating-value investments such as equity and long-term debt that go unlevered into loans are very safe and need to pay correspondingly low returns. If borrowers pay a bit more than now, it is only because banks lose their government guarantees and subsidies.

In the 19th century, private banks issued currency. A few crises later, we stopped that and gave the federal government a monopoly on currency issue. Now that short-term debt is our money, we should treat it the same way, and for exactly the same reasons. 

In the wake of Great Depression bank runs, the U.S. government chose to guarantee bank deposits, so that people no longer had the incentive to get out first. But guaranteeing a bank's deposits gives bank managers a huge incentive to take risks. 

So we tried to regulate the banks from taking risks. The banks got around the regulations, and "shadow banks" grew around the regulated system. Since then we have been on a treadmill of ever-larger bailouts, ever-expanding government guarantees, ever-expanding attempts to regulate risks, ever-more powerful regulators and ever-larger crises. 

This approach will never work. Rather than try to regulate the riskiness of bank assets, we should fix the run-prone nature of their liabilities. Fortunately, modern financial technology surmounts the economic obstacles that impeded this approach in the 1930s. Now we only have to surmount the obstacle of entrenched interests that profit from the current dysfunctional system.

петък, 21 юни 2013 г.

Малко инфо


България е на последно място по показателя "Брутен вътрешен продукт на глава от населението",  както е известно. Компанията на страните с БВП на глава от населението под средната стойност на показателя за Европейския съюз, се разраства и с Италия, Испания, Кипър и  други страни. Различията в икономическото положение се увеличават, сближаването е все повече в обедняването. 






http://www.zerohedge.com/sites/default/files/images/user3303/imageroot/2013/06/20130619_gdp.jpg

Вера Мутафчиева за българите


http://s8.favim.com/orig/72/bag-beautiful-believe-belly-button-Favim.com-726193.jpg

В условията на перманентна политическа криза в България от началото на годината, вече всичко е казано за родните не ставащи за нищо политици. Струва  ми се, че би било интересно да погледнем по-дълбоко в народопсихологията ни, защото там се крият някои от причините за българските обществени проблеми. Предлагам два цитата от интервютата на Вера Мутафчиева: 

"Българинът гледа да му е сгодно. Слава богу, че сме малко! Защото представяте ли си, ако имаше не 8 милиона, а 80 милиона българи? Щяхме да взривим планетата. И ще ставаме все по-малко. Защото българинът, като излезе от България, той веднага забравя, че е българин. И навсякъде, където отидат, идеално се вписват и не щат да чуят за България. На мен много ми е смешно: в нашите посолства има специални аташета да агитират българите за репатриране. Ние нали всичко тук решаваме, като увеличаваме администрацията. Щом някъде нещо куца, викаме: "О-о-о, сега ще направим комисия, комитет!", държавни чиновници назначаваме, неуволняеми. Акъл - море... Но не сме чак толкова за окайване, не. Първо, българинът е такъв живуч, той от всяко положение ще изплува. Никак не се боя за българина - ни тукашния, ни задграничния. Ние знаем как се минава между капките. Както вие казвате - да мушморочим. Имаме го това. И след като сме сведени дотам да мушморочим, така да бъде! Е, какво сега, няма като Раймонда Диен да легнем на релсите, пардон! Това е тя, стратегията на малките нации."

"Да променим своя начин на мислене. Нима за почти десет години не проумяхме, че реалността не е каквато беше и никога няма да се върне онзи ред на нещата, които бяха "сигурни". Ако се замислим или добре си припомним, сигурни те никога не са били, затуй пък ги представяха гръмко като такива. Днес всеки е длъжен да изнамира своя път през живота, да търси с все сили изхода си от мизерията, да открие собствена ниша в подвижното цяло. А непрестанно слушаш жалбата: Искам да намеря "държавна работа"! Аз пък искам да видя как ще се осъществи реформа и преструктуриране, когато всеки се стреми да седне зад някакво бюро и да не върши нищо производително, необходимо. Отчайващ стремеж към непродуктивност, към жалка, но осигурена консумация. Боя се, че от такъв стереотип не може да произлезе нещо перспективно."


http://veramutafchieva.net/interview_bg.php?newsID=133

сряда, 19 юни 2013 г.

Цитат на деня


Всичко, което  ви трябва в този живот, е невежество и доверие, тогава успехът е сигурен.

Марк Твен

вторник, 18 юни 2013 г.

петък, 14 юни 2013 г.

Сивата икономика настъпва поради все по-скъпата легалност

http://s5.favim.com/mini/74/hot-bag-beautiful-blond-755863.jpg

Високите нива на държавни разходи и високите и увеличаващи се  данъци  в Еврозоната, подтикват както много физически лица, така и голям брой фирми да практикуват незаконното наемане на работа, неофициалните договори и избягване плащането на данъци и осигуровки. Да се работи във формалната икономика е много скъпо, още повече в продължаващата вече шеста година криза.

Заедно с това, наказателните данъчни режими, засилена регулация на пазара на труда и все по-голяма липса на доверие в правителствата допълнително водят до нарастване на сивата икономика в развитите европейски страни. Много европейци  се отказват от полагането на легален наемен труд и се вливат в редиците на  заетите в сивия сектор на икономиката.

Според изследване, поръчано от базирания във Великобритания  Institute of Economic Affairs (IEA), в сивата икономика  в Европейския съюз работят до 30 милиона души, като незаконната икономическа активност представлява до 20 на сто от националния доход в страни като Испания, Италия и Гърция. /тези оценки изглеждат доста скромни/

В Обединеното кралство сивата икономика представлява около 10 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), а в скандинавските страни - около 14 на сто, както и между 20 до 30 процента в много южни европейски страни, според IEA.

Кръгът се затваря, защото когато  все повече хора са били принудени да се влеят в сивата икономика, правителствата губят данъчните приходи, което от своя страна мотивира политиците да повишават данъчните ставки.  Това на свой ред избутва заетите на черния пазар на труда още повече.

Данъчният рекет не е български патент. Според френската преса,  повече от 8 000 френски домакинства са платили данъци в размер на  100 процента от доходите си през 2012 г.

Позовавайки се на данни от министерството на финансите на Франция, бизнес вестникът Les Echos съобщава, че през миналата година, почти 12 000 домакинства са платили данъци на стойност повече от 75 на сто от техният доход за  2011 година и че доходите на още 9 910 домакинства са обложени с данъци в размер над  85 процента от тях.

И в социална Европа мъдростта изневерява на политиците, ако се съди по това колко старателно режат клона на който седят. 


четвъртък, 13 юни 2013 г.

Банално: Правосъдието е безсилно срещу престъпните елити


http://pcdn.500px.net/21921839/39a5e6c84b6864aae346cd682963b11cc4738b4e/3.jpg

Днешните банкови мениджърите смятат, че те могат да не се съобразяват с почти всеки закон, без ни най-малко страх от санкция. И ако се съди по минималния брой на осъдителните присъди  на висши финансови измамници в периода на световната криза, те направо са недосегаеми. Тази безнаказаност предизвиква не само чувството им за високомерие, но и продължаване на  кражбите и незаконните практики от тяхна страна. Ненаказването на измамите води до икономическо проблеми и това вече се вижда ясно.

Американското министерство на правосъдието  наскоро обяви, че големите компании не могат да бъдат подведени под отговорност, защото  САЩ така се „грижи” за здравето, както на националната икономика, така и на световната икономика, които впрочем са тежко заразени от американската финансова инфлуенца.

Главният прокурор Ерик Холдър  казва, че е обезпокоен, тъй като размерът на някои от тези институции [банки] става толкова голям, че това се превръща в трудност за прокуратурата да ги преследва. Холдър продължава да оправдава безсилието на прокуратурата с това, че ако  се направи разследване и ако се предяви наказателно обвинение, то ще има отрицателно въздействие върху икономиката на страната, може би дори и върху световната икономика. Прокуратурата не само не може да  подведе под отговорност  дружествата, но тя не може да преследва дори всеки от отделните престъпници в тези компании. Това е открито признание, че банки и други корпорации са буквално над закона.


Докато американските магистрати все пак признават за престъпленията в големите банки и корпорации, българската прокуратура, на която до скоро възлагахме плахи надежди, тези дни показа, че плътно си затваря очите за престъпленията на политическата мафия. Освен това, за разлика от американските магистрати, българските дори не се обясняват на местната манипулируема публика.

неделя, 9 юни 2013 г.

петък, 7 юни 2013 г.

За съвремеността като за рисково общество



http://pcdn.500px.net/32979949/89aedaa1265019206ea67fa7e1a3abbeca2e7302/3.jpg

В книгата си "Рисковото общество. По пътя на една другa модерност, /София, 2013 г./ Улрих Бек прави смелото сравнение, че в производството на рискове развитият капитализъм е абсорбирал, генерализирал и нормализирал разрушителната сила на войната.

Подобно на войните, постепенно осъзнаваните рискове на цивилизацията могат да „разрушават” старите начини на производство /например коли, които изпускат прекалено много  газове, постигане на високи селскостопански доходи чрез прилагане на вредни изкуствени торове/ и да създават нови потребности и   нови пазари, които се разрастват по непознат до сега начин. Рисковото производство има своите агенти в сферата на влиятелната критика на цивилизацията, на техниката, на екологията. Масмедийната драматургия и изследванията на риска от своя страна са трансмисията на новите потребности, които извикват на дневен ред новиte производства на нови продукти.

С овладяването на рисковете обаче, те нарастват, защото причините за тях не се премахват. Всичко се прави в сферата на лесните, козметични решения: нови опаковки, леко снижаване съдържнието на вредните вещества, екологичните храни, които не са съвсем екологични и т.н.

Лавинообразното икономическо експлоатиране на рисковете от страна на съвременното общество и това, че то се храни от рисковете, които произвежда, системно генерира заплаха за неговата стабилност. Според Бек,  настоящата обществено-историческата ситуация и нейната динамика са напълно сравними със ситуацията на приключващата феодална епоха на прага на индустриалното общество.

Предстоящата социална трансформация поставя нови изисквания пред политиката и субполитиката. Но дали тя ще се окаже на необходимата висота, имайки предвид настоящите реализирани рискове?



сряда, 5 юни 2013 г.

Арнолд Клинг: Племенната политика в 21 -я век


Препечатвам това, според мен, интересно есе на Арнолд Клинг:

Tribal Politics in the 21st Century


American politics in the 21st century often resembles prehistoric tribalism. As pundits, politicians, or highly engaged citizens posting comments on Facebook or other Internet sites, we beat the drums to say that our side is good and the other side is evil.

Progressives, conservatives, and libertarians each have a mythology in which they are the heroes and the other tribes are villains. Partisans of these three ideologies even speak different languages.

The progressives' myth revolves around the axis of oppressors and oppressed. Progressives see themselves as standing up for groups that were historically oppressed. They see conservatives and libertarians as contributing to the evil of oppression, either overtly or through indifference. 

When a new issue or event arises in the political realm, progressive commentators will discuss it in the language of the oppressed-oppressor axis. For example, they describe the mortgage debacle of recent years as resulting from banks’ exploitation of borrowers. An awkward fact for this narrative is that rather than profiting at the expense of consumers, lenders and mortgage investors were making huge mistakes.

When a new issue or event arises in the political realm, conservative commentators will discuss it in the language of the civilization-barbarism axis. Their narrative for the mortgage debacle emphasizes the decline in lending standards. The traditional approach was to lend only to thrifty borrowers who made significant down payments and then proceeded to build up equity in their homes. Conservatives see the housing bubble as fueled by loans to profligate borrowers, who put down little or nothing, and who repeatedly borrowed against their home equity to fuel consumption. Under the traditional approach, mortgages constrained people from their natural inclinations to spend for today and ignore tomorrow. When these institutional constraints were lifted, civilization collapsed as people gorged themselves on borrowed money.The conservatives' myth revolves around the axis of civilization and barbarism. Conservatives see themselves as standing up for the institutions and traditions that constrain man's barbarous instincts and preserve civilization. They see progressives and libertarians as contributing to the decline of civilization, either overtly or through indifference.
The libertarians' myth revolves around the axis of freedom and coercion. Libertarians see themselves as standing up for voluntary transactions and individual choice, and they view all government interference as coercive. They see progressives and liberals as contributing to the expansion of government power at the expense of individual choice, either overtly or through indifference.
When a new issue or event arises in the political realm, libertarian commentators will discuss it in the language of the freedom-coercion axis. Their narrative of the mortgage debacle emphasizes the role played by government agencies. For some libertarians, the Federal Reserve Board is the Dennis the Menace of financial markets, manipulating interest rates to cause bubbles and distortions. Other libertarians see the mortgage crisis as the unintended consequence of financial regulation, particularly capital regulations that put mortgage securities into a “low risk” category. See my own analysis, “Not What They Had in Mind.”

Meanwhile, conservative commentator Victor Davis Hanson discussed gun control in terms of the civilization-barbarism axis: “Homeowners should have the right to own weapons comparable to those of criminals, who often pack illicit semi-automatic handguns.”These tribal interpretations can be seen in the responses to more recent events. For example, after the school shootings at Sandy Hook, progressive commentator E.J. Dionne praised President Obama's push for gun control in terms of the oppressed-oppressor axis: “He sought to mobilize a new effort to counteract the entrenched power of those who have dictated submissiveness in the face of bloodshed.”

Finally, libertarian commentator Nick Gillespie saw the aftermath of the shooting in terms of the freedom-coercion axis:
Many of the same people who are now calling for immediate action with regard to gun control recognize that the Patriot Act, rushed through Congress in the immediate aftermath of the 9/11 attacks, was a terrible piece of legislation that ultimately did nothing to protect Americans even as it vastly expanded the state's ability to surveil law-abiding citizens. There's no reason to think that federal, state, or local gun control laws promulgated now would result in anything different.
Political commentary tends to reinforce tribal myths while failing to persuade those who belong to other tribes. By speaking different languages, pundits increase polarization, not understanding.

понеделник, 3 юни 2013 г.

Криза, данъци, политици и още нещо


http://media.smithsonianmag.com/images/963*656/1024px-Titanic-lifeboat963.jpg

България потъва все повече в резултат на слабата и допълнително съсипана от кризата икономика. Сравнението с Титаник не е уместно по много причини, но интуитивно се налага.

Икономика не генерира достатъчно доход, но трябва да осигури на новото правителство достатъчно данъчни приходи, които да му гарантират ресурса за традиционно щедрите социални обещания, дадени от добре познатите ни социалисти. За сега това не става и липсващият милиард  и повече лева е съвсем обясним на фона на обективните реалности – общият показател на бизнес климата през май спада с над 1%, спрямо април. Спадовете в бизнес климата в отраслите на промишлеността и строителството са съответно 4.4% и  - 1.9%, според сивеещата статистика.

Премиерът Орешарски многократно декларира, че ще спре натиска  от страна на приходните агенции върху малките и средните фирми, но събирачите на данъци нямат навика да притискат фирмите от големия криминален и полукриминален сектор, които не плащат данъци, както и фирмите от съответните политически обръчи. Да не говорим за огромната контрабанда, чието намаление не е по „силите” на никое посткомунистическо правителство. Поради това доста повече от един милиард не влизат в държавния бюджет, но  политиците печелят и партийните каси  се пълнят.

Знаейки това, мисля че декларациите на премиера Орешарски ще останат само поредното неизпълнимо обещание.  По-вероятни е постигането на данъчната събираемост, съответстваща на напудрените ръстове на брутния продукт,  да се постига чрез  изтръскване на „брашнения чувал” на белия бизнес, колкото го има и колкото печели. Когато кризата бушува, вътрешното и външното търсене са слаби и  поръчките и продажбите – несигурни и плащането на данъци става  непосилно. Данъчните органи трябва да изпълнят раздутия  план за приходите, така че данъчният рекет  ще продължи. Безработицата ще остава висока, емиграцията - също. Въртим се в порочния кръг на политическите алчност и невежество, миниращи просперитета.