четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Денят на благодарността




http://bigbackground.com/wp-content/uploads/2013/05/funny-thanksgiving-desktop-backgrounds1-600x450.jpg

Тази снимка избрах от американските блогове и сайтове, пълни с коментари относно приготовленията за деня на благодарността.

петък, 22 ноември 2013 г.

Минималната заплата vs заетостта


Задължителната, национално установена минимална заплата е контрапродуктивна по отношение на борбата с  безработицата. Но политиците, особено социалистите и социалдемократите използват минималната заплата като оръжие на популизма, който е влиятелен ососбено сред хората с ниски образование и квалификация. За зла ирония шансовете за заетост на точно тези хора намаляват с повишаването на минималната заплата. Те първи губят работата си, когато техният труд стане по-скъп, като си остава в същото време ниско продуктивен

Таблицата по-долу е доста показателна. Вижда се, че средната безработица в страните с минимална заплата е два пъти по-висока от тази в страните без задължителна минимална заплата.  Жалко е, че в резултат на тежките  коалиционни преговори след изборите, социадемократите вероятно ще се наложат и Германия ще премине в групата на старните с национално установена минимална заплата. Ще видим как ще реагира индекса на безработицата, още повече в условията на увеличения приток на нискоквалифицирани чуждестранни работници. 


http://www.aei-ideas.org/wp-content/uploads/2013/11/minwage1.png

сряда, 20 ноември 2013 г.

Цитат на деня



://podaraci.org/product_images/uploaded_images/sreburni-statuetki-podaraci-org.jpg

The "aggregate demand is God" Keynesian Cargo Cult fetish of focusing on holiday sales is worse than meaningless--it is profoundly misleading. What the economy needs is not more mindless debt-based consumption (the "aggregate demand" that the cargo cult sees as a "folk cure" for everything that's wrong with the economy) but the exact opposite: paying down debt, reducing the share of the national income skimmed by a parastic banking sector, a boycott of low-quality junk (i.e. 90% of what's bought on Black Friday) and an evolution beyond a model of "growth" that's dependent on ever-rising debt and consumption of needless junk made overseas to benefit Corporate America's bulging bottom line.

Charles Hugh Smith

http://www.oftwominds.com/blog.html

вторник, 19 ноември 2013 г.

България, 19.11.2013


България потъва бързо в условията на неразрешима политическа криза, която поглъща енергията на страната.  Икономиката едва ли наистина ще нарастне следващата година, дори със скромните 2%. И без това вече няколко мандата нямаме  никакъв късмет с финансовите министри. Услужливата статистика може да  докара растежа до планираната цифра, но при липсата на качество на физическия и човешкия капитал и при спрялото строителство, това на практика няма да се случи. Потреблението на населението ще остане свито, въпреки „гигантските” грижи на социалистическото правителство за бедното мнозинство – пенсионери, роми, инвалиди и другите зависими от държавата. Проблемът е, че недораслата средна класа е задушена от корупцията, дълговете към банките и липсата на икономическа свобода. Без  големи чужди инвестиции в реалния сектор, не се вижда кой ще създава работни места.

Реформи пак не се задават на хоризонта, независимо, че политиците много говорят за такива, но не е ясно какво разбират под тази обезценена дума „рeформа”. Парите на данъкоплатците потъват в пясъците на архаичните публични сектори.

Затова сме бедни и забогатяването също не се задава на хоризонта, но затова пък, че дефицитът на справедливост, ред и законност става все по-голям.


Според социолозите новите избори ще бетонират статуквото. Дано все пак студентите не се откажат от протестите. 

неделя, 17 ноември 2013 г.

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

От един дол дренки


https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQyTdAL2XsUqI0ckF8hQC1BIZF9hFfZWDlEfQFX6znqCotYG9g9Kg

Пол Кругман, светилото на американските неокейнсианци, изнесъл лекция в софийския Институт за национално и световно стопанство. Професорът поръсил присъстващите студенти, преподаватели и видни банкери-олигарси с обичайните мъдрости колко са вредни фискалните икономии и колко е хубаво да се трупат дългове. То лекцията е била насочена основно върху дефектите на европейската валута и политиката на ЕС. Като че ли американската икономическа политика е  цвете за мирисане. Американската централна банка няма да спре ежемесечните инжекции на количествени улеснения в размер на  85 млрд. Долара като по този начин активно ще участва  в надуването на следващия балон. Нищо не е научено от последната финансова криза.

За това не е чудно, че е налице единодушие между професионалистите пострадали от балоните и тези, които са се облагодетелствали от тях, относно ролята на Федералния резерв, за манипулиране на цените на  акциите и някои други класове активи. В резултат на това, цените на основните активи са напълно откъснати от базисните пазарни оценки. Дори и най-оптимистичните участници на пазара осъзнават, че текущите цени на активите са неустойчиви без постоянната подкрепа от страна на Федералния резерв. Какви пазарни цени, какви пазари?

Професор Кругман добре разбира глобалната икономическа обвързаност, но е пропуснал да се спре върху влиянието, което оказва политиката на ФЕД върху горките пазари в Европа, Азия и т.н.

Никой от ”българските корифеи” на икономическата мисъл не го е попитал нищо по този въпрос. Пък и България е безнадеждно изостанала във финансовите игри, поне нещо, което е само за добро. Що се отнася до интелектуалния, академичен дух в икономическия университет в София /колкото го е имало/, в годините на прехода  трайно бе заменен с комерсиалния дух,  „бизнес” практиките и изкушението в мръсната политиката, меко казано. Може би за това българските академични икономисти си харесват толкова професор Кругман. С две думи – от един дол дренки.


неделя, 3 ноември 2013 г.

За патоса и цинизма


Усещам напоследък, че развивам силна непоносимост към патоса и дръзновението.

Колко патос има само в националистическите крясъци срещу сирийските бежанци, турците и хората от другите националности. Патосът на омразата, зад който прозира цинизма и демагогията на лицемерната грижа за народа. За същия този народ, който е хукнал да търси работа в чужбина, където често не е добре дошъл.

Повдига ми се от патоса на политическите програми с купища цели и приоритети, които ще осигурят светлото бъдеще, хилядите рабтни места, държавността дори. Зад този патос прозира елементарната демагогия и цинизма на безконтролните, некомпетентни и алчни власт и бюрокрация, които правят всичко друго, само не и обещаното.

Неуместният патос на благотворителните кампании за събиране на пари за лечение на деца, болните от рак и други тежки заболявания е особено дразнещ, независимо от шанса за лечение на отделни хора. Този патос маскира катастрофалното състояние на здравеопазването, където всеки ден умират хора, неполучили адекватно лечение, незвисимо, че  често са платили  и „под масата” за него.

Какво за кажа за патоса на държавната грижа за хората, зависими от нея – пенсионерите, изоставените деца, инвалидите. Само безхаберие и цинизъм. Та дори в София проходимите тротоари се броят на пръсти, а безпризорните деца скитат по улиците и деградират.

Не хресвам патоса и в човешките приятелства, защото като че ли всичко е въпрос на интереси.


Спирам дo тук. Мисля, че ако цинизмът е неизбежен, трябва да се внимава  с патоса. Би било по-малко нагло.