понеделник, 29 септември 2014 г.

За образованието, свободата и радостта от живота


Айнщайн е казал: "Образованието не е изучаването на факти, а обучението на ума да мисли." Но държавните училища са по-заинтересовани да ни превърнат в послушни безпилотни самолети ... и така  убиват радостта ни от живота.



http://www.lewrockwell.com/2014/09/no_author/you-were-born-free/

вторник, 23 септември 2014 г.

сряда, 17 септември 2014 г.

Защо парите са толкова секси?

Препечатвам това непретенциозно есе на доктор Риджио за разнообразие.


Why Is Money So Sexy?

Get money, get sexy.

понеделник, 8 септември 2014 г.

Цитат на деня



Call him Voldemort, Harry. Always use the proper name for things. Fear of a name increases fear of the thing itself. 

– J.K. Rowling, “Harry Potter and the Sorcerer's Stone” (1997)

събота, 6 септември 2014 г.

Предизборна психопатия


Пак идват избори. Българските политици, до болка вече познати и станали вкупом непотребни, са в истеричен напън да грабнат отново властта. Властта в тази обрулена, фалирала държава е толкова желана, че чак ръцете на какдидатите за нея треперят, логореята ги е обсебила, нищо, че са потънали до шия в смовлюбената си глупост.

И този напън "сигурно" се дължи на неистовото им желание да служат на народа. Този прост народец едва ли сериозно си  мисли, че някой толкова напира да го спаси от бедността, престъпността, корупцията и така нататък, но нейсе - ще си изпълни дълга към партиите, които си е харесал от край време.

За българските политици са напълно валидни думите на Карл Роув: "Всички политици действат в рамките на Оруеловото сияние, където думите не означават това, което обикновено означават, но Ровизмът постулира, че не съществува обективна, доказуема реалност изобщо. Реалността е това, което казваш, че е..."

Статуквото е бетонирано.



понеделник, 1 септември 2014 г.

Още нещо за очакванията и разочарованията


http://www.wiwo.de/images/euro-finanzkrise_globus_rosa-brille_aufm-imago-montage/10228250/4-format2101.jpg


Ели Камаров е казал, че най- хубавите неща в живота са неочаквани, защото при тях няма очаквания.

Ние всички  постоянно сме жертва на своите очаквания и трябва да се справяме с толкова много малки и големи разочарования. Очакванията имат свойството доста бързо да се превръщат в реалност  само в нашите глави, след което суровата действителност ни прави недоволни, нещастни и депресирани. Психолозите и не само те предлагат все по-нови рецепти за справяне с разочарованията, но явно те и очакванията са голяма част от живота на хората.

Всеки ден желанията и мечтите ни се трансформират в очаквания, мотивация, цели и действия, които  в различна степен  се разминават с действителността. Така ние водим безброй предварително обречени битки, но дори съвсем не е сигурно, че  ще си направим полезната реалистична равносметка от пораженията си. Една от най - неблагодарните битки, е тази за привеждане характерите на децата ни в съответствие с нашите очаквания към тях.

Като че ли не знаем, че реалността е феномен, толкова сложен и комплексен, че не е в нашите възможности да я моделираме. Е, разбира се, между нас има единични изключения – Стив Джобс, за други  не мога да се сетя.

Социума кипи от амбиции и в това няма нищо лошо. Модерният свят  е пълен с възможности за амбициозните хора. Но почти всеки мисли, че е специален, едва ли не – избран и също почти всеки мисли, че тревата на съседа е по-зелена.

Просто ние, хората, си имаме толкова много ограничения, за да може да оценяваме относително  коректно реалните ситуации и това, което ни се случва. Но затова пък всеки като че ли е сигурен, че собствената му интерпретация на събитията е единствено правилната.

Майкъл Фарадей казва, че  хората търсят такива данни и явления, които да подкрепят техните желания /и очаквания/ и в същото време пренебрегват други, които им противоречат, въпреки че всички признаци на здравия разум повеляват точно обратното. Такава нагласа  безспорно може да доведе и води до високо рисково поведение, последвано от тежки разочарования.

Защо става така? Мисля, че проблемът с нереалистичните очаквания не е само  психологически. Защо сме склонни да се самозалъгваме и да вярваме в измислици? Може би   глобалните проблеми в разпространението на знанието и асиметричността на  информация имат не малка заслуга за това. Защото образованието куца, невежеството и още повече - невежеството за науката са все така големи. Афинитетът към лесни победи и прости обяснения стимулира настъплеието на квазинауката от една страна и разцвета на позитивните илюзии и на  теориите за магическата сила на положителното мислене, от друга. Няма място за  критическо мислене, реализъм и скептицизъм. Карл Сейгън, /Свят, населен с демони/ казва с основание, че скептецизмът не се продава успешно, въпреки че недоверието към твърденията  на авторитетите е свещена заповед на науката.

Мисля, че в бизнеса също е необходима доза здрав скептицизъм в пълната с оптимизъм чаша, защото разочарованията там са особено болезнени и са свързани с големи загуби. Очакванията за поведението на пазарите и за успехите на инвестиционните решения, винаги изискват много труд, напрежение и стрес. Защото  ние можем да контролираме нещата, които са в нашите дейности и отговорност, но  често нямаме контрол върху процеса, където се намесват много вънни фактори и интереси.

Има ли, все пак, нещо добро да има очаквания?

Може да се съгласим с психолозите, че разочарованията са полезни за изграждане на характера, т. Е – за по-лекото понасяне на следващите разочарования. Свиква се и с разочарованията. За промяна на модела на глупостта, обаче, това не помага.

Също така, добре е, че  всеки  отделен човек, в съответствие със своите индивидуални физически, емоционални и интелектуални възможности, инвестира време, усилия, труд и пр. в постигане на очаквания резултат. Пък и много хора знаят, че когато е вложен много труд, позитивен резултат почти винаги има. Този резултат често дори може да не е очаквания, а да бъде съвсем неочакван. Няма лошо.