събота, 19 октомври 2013 г.

Простите истини

https://encrypted-tbn1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRXQbS5Sqiv6T7p5Y0R9RgHkRJI7Os_M3sO69qRiZdLEbnta-vk

Талантливото  фентъзи понякога съдържа най-доброто жудожествено разкриване на простите истини. Ето Джо Абъркромби, в романа "Герои", чрез устата на обикновения войник Тъни казва  тежките, верни думи за живота и войната:

"Човек непрекъснато си мисли колко глупав е този или онзи. Пияният старец. Женорята по селата. Децта, които замерят с камъни птиците. Такъв е животът. Глупост и суета, самолюбие и безхаберие. Колко много дребнавост, колко много глупост по този свят. Но на война, казваш си, ще е различно. По-добре ще е. Смъртта дебне от всяко кътче, трудности безброй и коварен враг, но ние сме мъже, ще ги посрещнем рамо до рамо, заедно, като един. Ще трябва да мислят двойно повече хората, казваш си ти, да действат по-бързо, да бъдат .....по-добри. Герои – но не. Всичко си е както преди, съвсем същото. Всъщност поради цялото това напрежение, тревогите, страха – е дори по-лошо. Малцина мислят трезво, когато стане напечено. Ето защо на война хората са дори още по-глупави. Мислят единствено как да избегнат вината за това или онова, как да се докопат до славата, как да отърват кожата, но никога как да стане нещо както трябва. Няма друга професия, която така да прощава глупостта, като войнишката. Няма такава, която да я насърчава повече."

Няма коментари:

Публикуване на коментар