Моите последни наблюдения върху поведението на хората в трудни ситуации ме наведoха на някои размисли. Трябва да направя уговорка, че нямам претенции за представителност на заключенията, интересува ме поведението на предимно млади хора с висше образование.
Констатирам,че конформизмът е масово предпочитаното поведение в конфликтни ситуации, като примиряването с неправилни практики, налагани от висшестоящите се възнаграждава със съответния професионален и материален просперитет. Малцината, които не се съгласяват, са застрашени от маргинализиране, независимо от техните лични качества. В много от случаите критично мислещите постепенно се примиряват и се вливат в колектива крепящ статуквото.
Като правило хората се въздържат да изразяват критичната си позиция в почти всички случаи, а явното несъгласие е изключение.
Известно е, че човек не знае с колко по-лоши неща може да свикне, но самоналожените ограничения за отстояването на позиции водят до затъване в удобното тихо недоволство и трайното вътрешно неудовлетворение. Системната автоцензура е почвата, на която избуяват недоверието и цинизмът, които изключват предприемчивостта и социалната креативност.
Ясно е, че дефицитът на обществена енергия и капацитет за провеждането на тежките реформи е следствие и на дефицита на критично мислещи хора, убедни в ценности и принципи и способни да осъществят промените.
