Показват се публикациите с етикет масови идеали и реализъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет масови идеали и реализъм. Показване на всички публикации

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Масовата литература, реализмът и конфликтите



Книгоиздаването е заначителен бизнес, с големи обороти и печалби. Според Боукер[1], световен лидер в библиографската информация, предварителните данни показват, че въпреки популярността на електронните книги, броят на новите печатни заглавия през 2010г. е нараснал с 5%, спрямо 2009 г. - до 316 480 броя нови заглавия.
Литературата за масовия читател е преобладаващата част от тази впечатляваща бройка.
В тази литература, независимо от жанра – фентъзи, детективски романи, дамска проза, политически трилъри, мемоари  и пр. преобладава идеализацията на героите, хепиендът (с много редки изключения), банализиране на фабулите и елементаризиране на ситуациите и конфликтите, в резултат на което масовата романистика се отдалечава от реалните проблеми и конфликти в живота. Напрежението, романтиката и секса присъстват неотменно в романите от всички жанрове и това не би било толкова нереалистично ако се прави талантливо, но талантът е рядкост.
Често срещан конфликт в криминалните романи е с корумпираните ченгета, но в края побеждават винаги добрите. Ние знаем, обаче, как е в живота.
В политическите трилъри ситуацията е подобна.
В чиклитите и любовните романи героинята пленява прекрасния герой, който е много изкушен в любовта, но става най- верния съпруг.
Фентъзито като правило третира измислени герои и конфликти, които с усилие рядко могат да се припознаят в действителните.
Масовата литературна продукция е наивистична и бързо омръзва. Робин Хансен[2] се тревожи, че на историите е необходим конфликт, но историите за конфликти могат да нарушат ключови идеали. Според него в книгите за войници, детективи, политици, художници, лекари, юристи и учители, се знае за социално приемливи форми на конфликт, които не оспорват ключови идеали. Но истории за конфликтите в обикновените работни места по-лесно  ги нарушават, и могат да предизвикат морално възмущение.
Като не представя реално конфликтите, обаче, литературата става лицемерна и инфантилна.
Според Хансен, ние не разказваме на децата истории за корумпирани полицаи и за учители, които се възползват от властта си, тъй като се опитваме да накараме децата си да уважават и вярват в тези институции. По същия начин, ние избягваме да разказваме на децата истории за егоизъм и предателство в романтични и сексуални отношения, като идеализираме брака, любовта и т.н. По същия начин ние като възрастни можем да избегнем истории, които заплашват съществуването на други идеали.
Тук е налице резонен контрааргумент, че самият живот често заплашва съществуването на много идеали и не е необходимо да се пазят идеалите като на възрастните се спестяват горчивите истини, както това се прави с децата. 
От друга страна, разбираемо е, че приятните книги с илюзорни противоречия и щастлив край са подходящи за четене вечер след тежък ден и за почивните дни и отпуските.
Безспорно не трябва да се пренебрегват великолепните изключения във всички жанрове на масовата литература с изградени сложни индивидуалности и конфликти.
Проблемът е, че четенето на масовата литература като цяло наподобява бягство от действителността и е слабо удовлетворително. Явно това е един от факторите, който влияе върху интересът към четенето.
Според едно проучване на АП[3] за 2007 г, 73% от американците четат една книга за предходната година, средно 20,4 книги се падат на човек за годината, а медианата е само 6,5 прочетени книги на човек за същата година.


По-негативният ефект от рядкото пресъздаване на реалистични конфликти в масовата литература е липсата на стимули за развитие на човешкото мислене и емоционалност от гледна точка наложителните промени в голяма част от настоящите социалните практики във всички сфери на живота. 


1] http://mickrooney.blogspot.com/2011/05/bowker-releases-preliminary-2010-annual.html