Карикатура за прословутата OBAMACARE

Източник: http://www.investors.com/editorial-cartoons/michael-ramirez/684390-obamacare

Малко съвети

http://www.nakedcapitalism.com/wp-content/uploads/2013/12/kitty-christmas-dog-wallpapers-1024x768.jpg

Не знам дали хората се вслушват в чужди съвети, но намирам за интересен подхода на The Wall Street Journal,  който  е попитал 22- ма известни инвеститори и писатели какви са техните  най-добри финансови съвети.

Според мен два от съветите заслужат особено внимание:

"Платете дълговете си на първо място. Свобода от дълга е на стойност повече от всяка сума, която можете да спечелите. "- Марк Кубан, собственик на Далас Маверикс.

"Оценете себе си високо и да видим какво ще стане." Хората не са добри в познането на собствената им пазарната  стойност. - Scott Adams, Създателят на "Dilbert" и автор на книгата "How to Fail at Almost Everything and Still Win Big’.

Всички съвети може да се прочетат тук.

Икономиката

http://www.cashbox.bg/blog/pari/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0.html/attachment/save-money-save-planet

James Bianco, председател на Bianco Research, LLC, филиал Arbor Research & Trading, LLC вярва, че следващата криза ще бъде различна от предишната криза, и ще бъде резултат от прекалено многото правителствена намеса в икономиката. Той смята, че QE на този етап не  работи и води до балони на цените на активите. Джеймс също така отбелязва, че всяка централна банка в света внимателно следи резултатите от масивните емисии на количествени улесниния от Централната Банка на Япония. Ако Японската икономика  започне да расте по-бързо, Джеймс предвижда ускоряване на глобалното печатане на пари през следващата година.  САЩ вече обещаха, че няма да спрат ежемесечните милиардни инжекции за неодравяващата икономика.

Както и в САЩ, така и в  Еврозоната кризата далеч не е свършила. Проблемът е структурен, защото самото евро носи голяма част от отговорността за нерешимите проблеми на  страните- членки от южната периферия, Франция и Италия.

Независимо, че Европейската централна банка е предложила  безплатна застраховка за купувачите на държавни облигации на членовете на ЕС с цел успокояване на финансовите пазари, ситуацията с безработицата остава сложна. Обикновените работници  в еврозоната се безпокоят все повече за бъдещето на своите работни места. В Гърция и Испания  половината от всички млади хора, които не учат, са безработни. Особено тревожно е продължаващото нарастване на безработицата във Франция и Италия, където индустриалното производство се свива и ценовата конкурентоспособност продължава да се влошава. Много млади италианци и испанци с висше образование са отчаяни за възможността да намерят работа в родината си, дори и като берачи на портокали, и се насочват към Германия. Но и тук намирането на по-добре платена работа е доста трудно, а предлагането на  работна сила  за нискоквалифицирана работа, е все по- високо.

Европейската лидери се срещнаха в средата на декември, след като министрите на финансите от ЕС  се съгласиха на компромис за това как да спасят слабите банки в еврозоната, или  да закрият  тези, които са неспасяеми. Банално – пак основната грижа на бюрократите  са банките. Затова пък структурните рефоми традиционно са в сферата на темите силно недолюбвани  от лидерите на Франция, Италия, Испания и Гърция. Ангела Меркел отново е в изолация в призивите си за реформиране на болната  еврозона .

Германия от своя страна се  противопоставя на  ключови елементи в плановете за преструктуриране на проблемни банки вече 18 месеца, и въпреки някои отстъпки, осуети  опитите на френските лидери за създаване на спасителен фонд за ликвидация или за рекапитализация на банките в затруднение, в размер на € 500 млрд.

Докато Берлин не е  запален да се европеизира властта над банките в еврозоната, немските политици се стремят да наложат нова система за " юридически обвързващи договори '', задължаващи  държавите-членки да приложат структурните реформи.

Реформите са важни, защото всички са съгласни, че крайно скъпите икономики на Испания, Гърция, Италия и Франция остро се нуждаят от повишаване на  своята конкурентоспособност. Дали това ще стане чрез цените и намаляване на заплатите или чрез либерализиране на законодателството за защита на работните места, прилагането на мерките би било твърде дълъг и изтощителен процес, и  би генерирало политически риск.

Колкото до дълговете на южните европейски правителства, топката е в полето на кредиторите, които вероятно просто трябва да се простят с част от вземанията си.

Строгите бюджетни ограничения и преодоляването на фискалните дисбаланси са почти невъзможни и отново са заредени с политически риск.

Икономическият пеизаж е доста мрачен  и позитивните илюзии за 2014 г., особено отхранвани от смешните български политици, са израз на манипулативна глупост.

Човек може да помисли, че ако парите не съществуваха, икономиката не би била толкова зле. 

Коледни неща 2

http://lh4.ggpht.com/-VofxEyqqrbI/UoYpXo5TK9I/AAAAAAAAH6o/Gfqvf_c27vs/s1600/Amelia%25255B4%25255D.jpg

Честита Коледа, нищо, че е комерсиална и толкова неразумно разточителна!
Честита Коледа!
Нищо, че никъде по света няма стабилни работни места!
Нищо, че няма свобода, няма доверие, няма справедливост!
Нищо, че всичко добро става толкова трудно!
Честита Коледа!

2013 г. за банките и финансите

  От прегледа на събитията на 2013 г. на David Collum препечатвам малка част от текста за банките и финансите.

"Bankers and Finance

“I’m standing in one of New York’s most crime-ridden neighborhoods. I’m standing on Wall Street.”

~The Daily Show

“Financial Sector Thinks It’s About Ready To Ruin World Again”

~ Headline from the Onion

“They don’t have a ‘negative cash-flow position’. They’re broke! They’re fucking broke!”

~ George Carlin

2013 seems like an off year for banking crimes. Of course, there was a steady stream of behavior that makes you want to lynch a bunch of them, but we witnessed volumes of follow-throughs of old scandals and very few new, really colorful ones. The high point of the year was when JPMorgan decided to communicate with the public via Twitter by encouraging questions using hashtag #askJPM. They got thousands—literally thousands—of the most truly raucus rhetorical questions you could imagine:

"I have Mortgage Fraud, Market Manipulation, Credit Card Abuse, Libor Rigging and Predatory Lending. AM I DIVERSIFIED? #AskJPM"

~ Representative tweet to #askJPM"

http://www.peakprosperity.com/blog/84101/2013-year-review-part-2#confiscation

Бележка

Имам чувството, че достъпът до интернет в германската провинция е доста по-усложнен и несигурен, в сравнение с този в малките  български градове. Не смея да обобщавам, нито искам да правя анализ, но активността ми в блога е намалена в случая, именно поради проблеми с интернета в Германия. 

Pivotfarm's blog - Mandela and Obama: Millions of Miles Apart

Днес това е гост постът, който избирам, който напомня истината, че живеем в свят без лидери.

Pivotfarm's blog - 

Mandela and Obama: Millions of Miles Apart

http://www.zerohedge.com/contributed/2013-12-10/mandela-and-obama-millions-miles-apart

It’s always astonishing how funerals and memorial services can do two things to people. They make platform for public show and then they provide the opportunity for public speaking that knows no bounds in the hope that they will be remembered for eternity. Something that state funerals and public mourning have more than that is that the leaders, past and present, tend to flock to the ceremony in order to be viewed and counted amongst the solemn mourners and catch just a bit of the limelight.

Nelson Mandela died on December 5th and as the memorial service unravels today with leaders from around the world arriving in great exalted ceremony befitting in their belief to the high-status and rank, on the taxpayers’ money certain questions are raised as to the antagonistic difference between one man that fought for freedom and the others that have colluded to take the world’s freedom away.

Obama got a public tribune at the memorial service today in Johannesburg, South Africa. He didn’t just make a speech. He was on an international electoral roll and that in itself is unjustified and unbefitting in the situation. It ended up costing the taxpayer $5 million and seemed more like a personal tribute than a national one from the USA; a personal tribute to himself rather than to the great Mandela.

The flight came to a total cost of $180,000 per hour; fuel was included however. President Obama was accompanied by the First Lady. The Attorney General Eric Holder also went along and so did Susan Rice, the national security adviser. The speech given by Obama lasted 19 minutes.

Time and again Obama spoke of action and ideas. He talked of how actions are shaped by our ideas:

“Mandela taught us the power of action, but he also taught us the power of ideas; the importance of reason and arguments; the need to study not only those who you agree with, but also those who you don’t agree with. He understood that ideas cannot be contained by prison walls, or extinguished by a sniper’s bullet.”

It is most fitting that Obama has spoken of studying not only those that we agree with but also those who we don’t agree with. Perhaps that’s why the President took along with Susan Rice. Studying is a euphemism for surveillance and so now we understand why the President has been watching us all and condoning the NSA’s actions.

It seems so strange that the President of the USA should speak of the need to put things down into law: “Mandela demonstrated that action and ideas are not enough. No matter how right, they must be chiseled into law and institutions.”

We have seen the same things with the self-righteous laws of the USA on the state surveillance of the NSA, Mr. Obama allowing anything to become possible. But, please do not compare yourself to the great man and the great actions that tried to free a nation from Apartheid.

It was no time to talk of yourself Mr. Obama. No time at all: “But I believe it should also prompt in each of us a time for self-reflection. With honesty, regardless of our station or our circumstance, we must ask: How well have I applied his lessons in my own life? It’s a question I ask myself, as a man and as a President.” Although, yes the question begs an answer.

Perhaps you must stop asking yourself the questions and start listening to the answers: “The questions we face today -- how to promote equality and justice; how to uphold freedom and human rights; how to end conflict and sectarian war -- these things do not have easy answers.” The answers may not be easy, but they are there already, Mr. Obama.

President Obama ended his speech today on this one idea: that Mandela “makes me want to be a better man”. You have the inkling in an answer there already.

Mandela fought effortlessly for recognition. He painstakingly refused to accept the situation of the South Africans that were considered to be second-class citizens because of the color of their skin. The freedom, the human rights he lived for, that he was imprisoned for, that he became President for are all a million miles away from those that the USA has taken away from the rest of the world in the name of their personal fight for security. It’s time that that stopped, but it’s also time for the self-praise in unfitting moments to come to an end.

Цитат на деня

"George Washington never heard of calories or vitamins; he lived on meats and starches through every winter; he never saw a glass of orange juice; his diet was so deficient that he lost his hair and teeth at an early age.  His clothes were uncomfortable and unhygienic.  He traveled on foot, on horseback, on in a springless carriage.  His house had no toilet or bathtub, no furnace or heating stove, no light but candles.  What was his living standard?

It was so high that forty years ago not one American in ten thousand aspired to it."

 Rose Wilder Lane 

The Discovery of Freedom 

http://cafehayek.com/2013/12/quotation-of-the-day-834.html

Идва коледа, все пак

Снимка И. Борисова

http://farm3.staticflickr.com/2868/11235753876_b87b6d63b9_c.jpg

Scott Adams: Two Things

Препечатвам този пост на Скот Адамс, защото смятам, че все по-често  и на почти всички нас ще  се случва да се сблъскваме с нерешимите  проблеми  на страдащите на преклонна възраст. близки, любими хора.

Two Things

Scott Adams


http://dilbert.com/blog/entry/two_things/

I'll start with a question.

If you, your doctors, and your family all agree on an end-of-life healthcare strategy to minimize your suffering, should the government be allowed to veto your choice?

Before you answer, keep in mind that the government's veto might devastate your family's psychological and economic health. Who is on board with letting the government make those decisions over the wishes of you, your family, and your doctor?

I ask because I've never met anyone who would prefer the government to have veto control over their own healthcare decisions. That's why I think the debate over doctor-assisted suicide is a fake debate.

My hypothesis is that the alleged 49% of the country opposed to doctor-assisted suicide is more like 1% nut jobs and 48% people who got tricked by a poll question that was some form of "Should the government allow your doctor to kill you if it seems convenient?"

But I try to be open-minded. I really do. Can anyone point me to a rational person who would answer yes to the government having veto power over your end-of-life wishes, your doctor's advice, and your family's preferences?

It's no fair rewording my question into something you DO object to. I'm looking for someone willing to say proudly and loudly that the government should make their end-of-life decisions for them over their own wishes, the advice of doctors, and the wishes of their family. Any takers?

I submit that that person does not exist. If I am wrong, I'd like to debate you right here. Please show yourself. Maybe I'll learn something.

In the unlikely event such a person exists, and cannot be swayed with simple information such as the success stories of similar systems elsewhere, that brings us to the second topic on my list.

It turns out that having an outspoken opinion about anything important in this world is very bad for business. The folks who disagree with you on any sensitive topic will use it as a reason to take their business elsewhere.

That leaves no one but the nut jobs to dominate the debate. Sane people stay out of the line of fire.

Now here's the interesting part: I just became an orphan. 

Living parents are a huge limiting force on a writer. I was always worried about embarrassing them. They trained me to be that way. I'm now freed from that restriction. (The rest of the family wouldn't much care.)

My remaining reason to self-censor is purely economic. In my unique case, 100% of the money I earn for the rest of my life will be spent for the benefit of others. I already have enough for my own needs. The main reason I keep working is because I am in a rare position to make an oversized contribution to the economy, and perhaps add value in other ways. Apparently I am genetically inclined to find that prospect satisfying if not necessary. I don't want my valuable business engine to clog up just because I was outspoken on an emotional topic. That wouldn't be fair to a lot of people in the value chain who were minding their own business.

So I'm going to offer you (the public) an arrangement. If my new book, How to Fail at Almost Everything..." hits #1 on the NYT non-fiction list I will be freed of my last remaining reason to self-censor. And I will drive a stake through the government's heart on this doctor-assisted suicide topic.

You haven't seen me uncensored. You might enjoy the show.

I'll even sweeten the deal. I guarantee that you know someone who would benefit from the book. That person might be you, or it might be someone in your life who is making suboptimal career and lifestyle decisions and doesn't want your advice. The book is designed like one of those soft dog treats inside of which you hide the dog's medicine. The reader won't even see the useful stuff coming.

If you're counting, that's three potential benefits from one book: The book might help you personally, or at least entertain you. It might help someone you care about (after you read it first, of course). And it might free me to jackhammer some rational thought into the end-of-life debate.

Or you could just buy clothes for everyone on your shopping list. Clothes are fun too.

Какво прави правителството и какво прави народът?

http://img2.timeinc.net/people/i/2013/cbb/gallery/holiday-toys/skip-hop-elephant-495.jpg

Отговорът на първия въпрос е даден, според мен, най-синтезирано от от Евгени Дайнов:

„В последните дни българското правителство реши, че революционната опасност е отминала и започна да настъпва – с новия, тип-Лукашенко закон за МВР, с обещания за подаяния за всички, с призиви към ЕС да не ни се бърка в политиката, с прославянето на Тодор Живков и следването на неговия пример „индустриални гиганти със заеми”, със забъркването на нова енергийна вакханалия, състояща се не само от Южен поток и АЕЦ-Белене, но и от нов блок на АЕЦ-Козлодуй, както и с поредния опит за изкореняване на самата идея някога България да добива енергията си от слънцето и вятъра.

Посланието е ясно: ще ви върнем към социализма – поне във вариант Жан Виденов, ако не направо към модела на Живков – а вие ще сте благодарни на подаянията, които ще ви чупим от заемите. Тук 4.50 лв на месец, там – петарка. Да ни благославяте…”

На този фон решението за връщането на тютюнопушенето на закрито  може би бледнее, въпреки че е толкова симтоматично за моралното падение на властта.  

Отговорът на втория въпрос съвсем не е по-розов:

Както българите сме най-страдащите на земята, така и ще продължим да бъдем, защото сме обречени да ни управляват големите партии на статуквото. Малцинството е безсилно и отчаяно, че може да наложи промяната,  а невежото мнозинство страда, но си харесва управниците.

http://pre.cloudfront.goodinc.com/posts/full_1337324999minority.jpg

Цитат на деня

Writing is a private thing. It's boring to watch, and its pleasures tend to be most

intense for the person who's actually doing the writing. - 

Audrey Niffenegger

Денят на благодарността

http://bigbackground.com/wp-content/uploads/2013/05/funny-thanksgiving-desktop-backgrounds1-600x450.jpg

Тази снимка избрах от американските блогове и сайтове, пълни с коментари относно приготовленията за деня на благодарността.

Минималната заплата vs заетостта

Задължителната, национално установена минимална заплата е контрапродуктивна по отношение на борбата с  безработицата. Но политиците, особено социалистите и социалдемократите използват минималната заплата като оръжие на популизма, който е влиятелен ососбено сред хората с ниски образование и квалификация. За зла ирония шансовете за заетост на точно тези хора намаляват с повишаването на минималната заплата. Те първи губят работата си, когато техният труд стане по-скъп, като си остава в същото време ниско продуктивен

Таблицата по-долу е доста показателна. Вижда се, че средната безработица в страните с минимална заплата е два пъти по-висока от тази в страните без задължителна минимална заплата.  Жалко е, че в резултат на тежките  коалиционни преговори след изборите, социадемократите вероятно ще се наложат и Германия ще премине в групата на старните с национално установена минимална заплата. Ще видим как ще реагира индекса на безработицата, още повече в условията на увеличения приток на нискоквалифицирани чуждестранни работници. 

http://www.aei-ideas.org/wp-content/uploads/2013/11/minwage1.png

Цитат на деня

://podaraci.org/product_images/uploaded_images/sreburni-statuetki-podaraci-org.jpg

The "aggregate demand is God" Keynesian Cargo Cult fetish of focusing on holiday sales is worse than meaningless--it is profoundly misleading. What the economy needs is not more mindless debt-based consumption (the "aggregate demand" that the cargo cult sees as a "folk cure" for everything that's wrong with the economy) but the exact opposite: paying down debt, reducing the share of the national income skimmed by a parastic banking sector, a boycott of low-quality junk (i.e. 90% of what's bought on Black Friday) and an evolution beyond a model of "growth" that's dependent on ever-rising debt and consumption of needless junk made overseas to benefit Corporate America's bulging bottom line.

Charles Hugh Smith

http://www.oftwominds.com/blog.html

България, 19.11.2013

България потъва бързо в условията на неразрешима политическа криза, която поглъща енергията на страната.  Икономиката едва ли наистина ще нарастне следващата година, дори със скромните 2%. И без това вече няколко мандата нямаме  никакъв късмет с финансовите министри. Услужливата статистика може да  докара растежа до планираната цифра, но при липсата на качество на физическия и човешкия капитал и при спрялото строителство, това на практика няма да се случи. Потреблението на населението ще остане свито, въпреки „гигантските” грижи на социалистическото правителство за бедното мнозинство – пенсионери, роми, инвалиди и другите зависими от държавата. Проблемът е, че недораслата средна класа е задушена от корупцията, дълговете към банките и липсата на икономическа свобода. Без  големи чужди инвестиции в реалния сектор, не се вижда кой ще създава работни места.

Реформи пак не се задават на хоризонта, независимо, че политиците много говорят за такива, но не е ясно какво разбират под тази обезценена дума „рeформа”. Парите на данъкоплатците потъват в пясъците на архаичните публични сектори.

Затова сме бедни и забогатяването също не се задава на хоризонта, но затова пък, че дефицитът на справедливост, ред и законност става все по-голям.

Според социолозите новите избори ще бетонират статуквото. Дано все пак студентите не се откажат от протестите. 

Цитат на деня

"We already live in a financial economy in which the debt and capital markets 

exceed the value of the real economy by far" 

Marc Faber 

От един дол дренки

https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQyTdAL2XsUqI0ckF8hQC1BIZF9hFfZWDlEfQFX6znqCotYG9g9Kg

Пол Кругман, светилото на американските неокейнсианци, изнесъл лекция в софийския Институт за национално и световно стопанство. Професорът поръсил присъстващите студенти, преподаватели и видни банкери-олигарси с обичайните мъдрости колко са вредни фискалните икономии и колко е хубаво да се трупат дългове. То лекцията е била насочена основно върху дефектите на европейската валута и политиката на ЕС. Като че ли американската икономическа политика е  цвете за мирисане. Американската централна банка няма да спре ежемесечните инжекции на количествени улеснения в размер на  85 млрд. Долара като по този начин активно ще участва  в надуването на следващия балон. Нищо не е научено от последната финансова криза.

За това не е чудно, че е налице единодушие между професионалистите пострадали от балоните и тези, които са се облагодетелствали от тях, относно ролята на Федералния резерв, за манипулиране на цените на  акциите и някои други класове активи. В резултат на това, цените на основните активи са напълно откъснати от базисните пазарни оценки. Дори и най-оптимистичните участници на пазара осъзнават, че текущите цени на активите са неустойчиви без постоянната подкрепа от страна на Федералния резерв. Какви пазарни цени, какви пазари?

Професор Кругман добре разбира глобалната икономическа обвързаност, но е пропуснал да се спре върху влиянието, което оказва политиката на ФЕД върху горките пазари в Европа, Азия и т.н.

Никой от ”българските корифеи” на икономическата мисъл не го е попитал нищо по този въпрос. Пък и България е безнадеждно изостанала във финансовите игри, поне нещо, което е само за добро. Що се отнася до интелектуалния, академичен дух в икономическия университет в София /колкото го е имало/, в годините на прехода  трайно бе заменен с комерсиалния дух,  „бизнес” практиките и изкушението в мръсната политиката, меко казано. Може би за това българските академични икономисти си харесват толкова професор Кругман. С две думи – от един дол дренки.

Цитат на деня

"You are never too old to set another goal or to dream a new dream."

 - Les Brown

За патоса и цинизма

Усещам напоследък, че развивам силна непоносимост към патоса и дръзновението.

Колко патос има само в националистическите крясъци срещу сирийските бежанци, турците и хората от другите националности. Патосът на омразата, зад който прозира цинизма и демагогията на лицемерната грижа за народа. За същия този народ, който е хукнал да търси работа в чужбина, където често не е добре дошъл.

Повдига ми се от патоса на политическите програми с купища цели и приоритети, които ще осигурят светлото бъдеще, хилядите рабтни места, държавността дори. Зад този патос прозира елементарната демагогия и цинизма на безконтролните, некомпетентни и алчни власт и бюрокрация, които правят всичко друго, само не и обещаното.

Неуместният патос на благотворителните кампании за събиране на пари за лечение на деца, болните от рак и други тежки заболявания е особено дразнещ, независимо от шанса за лечение на отделни хора. Този патос маскира катастрофалното състояние на здравеопазването, където всеки ден умират хора, неполучили адекватно лечение, незвисимо, че  често са платили  и „под масата” за него.

Какво за кажа за патоса на държавната грижа за хората, зависими от нея – пенсионерите, изоставените деца, инвалидите. Само безхаберие и цинизъм. Та дори в София проходимите тротоари се броят на пръсти, а безпризорните деца скитат по улиците и деградират.

Не хресвам патоса и в човешките приятелства, защото като че ли всичко е въпрос на интереси.

Спирам дo тук. Мисля, че ако цинизмът е неизбежен, трябва да се внимава  с патоса. Би било по-малко нагло.

Пак котка

http://www.nakedcapitalism.com/

Paul Rosenberg: THE ECONOMY CAN NEVER FULLY RECOVER AS LONG AS THIS REMAINS…

Препечатвам този пост на пол Резенберг 

THE ECONOMY CAN NEVER FULLY RECOVER AS LONG AS THIS REMAINS…

Paul Rosenberg

http://www.freemansperspective.com/regulations-business-economy/

When I was a young man, the older men I admired were the independent businessmen. Being a corporate suit issuing orders to underlings never appealed to me, but being a successful man who controlled his own life and business… that did.

Perhaps as a result, most of my friends are independent business people of one sort or another. Not long ago, I had a notable conversation with one of them, during which he said:

You know, Paul, business used to be fun. I’d take my children around and show them what we were doing, and explain the differences we’d make.

I waited just a beat as he winced and then continued:

Now, I don’t want to drag my kids into my business. Every time I move, there are regulations, permissions, forms to file. It takes up most of my time, for nothing. Business isn’t fun anymore. If I could find something else, I’d get out.

And this is a man who has been in his business since childhood, who loves to tell stories about it, and who used to enjoy his work immensely. If this guy is looking for the exit, the problem is dire.

It’s pretty obvious why

I have limited faith in government statistics, but there are a few informative ones on this subject:

The US Small Business Administration (SBA) recently reported that the annual cost of complying with government regulations is more than one trillion dollars per year and has been since 2005.

It goes on to report that big businesses (500+ employees), pay about $7,550 per employee to comply with the regulations. Small businesses, on the other hand (up to 20 employees) pay about $10,600 for every person they employ. And this is just one reason why small, independent businesses are being swallowed up by giant corporations.

Also bear in mind that this is just the cost of compliance with federal regulations. States also impose regulations on businesses. So do most of the county and city governments, especially large city governments.

New rules are produced constantly, and the cost of compliance rises constantly. In the US (and many other places), the cost of doing business has long since become prohibitive.

The Work-Arounds

Clever folks always find ways to get around this insanity, of course. But those ways are extra work and probably help relatively few people.

#1: They get rid of their employees

They find niches in their fields that allow them to escape the endless paperwork, penalties, and senselessly wasted time that comes with being an employer. (If you’ve ever had employees, you know what I mean.)

And what of the workers? Well, some get hired by the few related-industry employers that remain, while others have to take a mind-numbing mid-level corporate job just to pay the billsor get insurance. The rest are living on food stamps, disability, or a dozen other welfare programs.

#2: They go offshore

If your business is not resident where the regulators are, they usually can’t say anything about it.

Not many business people have moved abroad, but lots of them have set up offshore companies and are conducting business on the Internet. These people get their lives back… if they can find a way to make it work.

That is the dirty little secret of offshore companies, by the way: It’s not about escaping taxes; it’s about escaping all that ridiculous, insulting, pointless paperwork. No more spending days crunching numbers at tax time, no filing new reports every time you do something. You just take care of your customers and deliver good product. (Which ought to be enough.)

#3: They pay politicians for protection

Why would anyone donate thousands of dollars to a politician unless they expected to get something in return?

Big businesses pay politicians so that they can make a phone call to get problems that arise fixed. Small businesses can’t afford that, and most small business owners have moral problems with bribery.

Legit Is Dead

Unfortunately, the old “American way” of working hard, conducting honest business, and succeeding is gone, dead, and buried. It may still happen from time to time, but infrequently and off the beaten path.

Not long ago, I found this sign posted on a streetlight in Chicago:

The sign is right – the old “legit” way of doing business is dead. If you want to get ahead these days, you either try to play a game that is rigged against you, you pay politicians to bend the rules for you, or you avoid the situation entirely.

It seems that the best and brightest – the would-be drivers of the economy – are choosing the last option.

What does that say about where things are going?

Цитат на деня

 "Five percent of the people think; ten percent of the people think they think; and the other eighty-five percent would rather die than think."

- Thomas Edison

Простите истини

https://encrypted-tbn1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRXQbS5Sqiv6T7p5Y0R9RgHkRJI7Os_M3sO69qRiZdLEbnta-vk

Талантливото  фентъзи понякога съдържа най-доброто жудожествено разкриване на простите истини. Ето Джо Абъркромби, в романа "Герои", чрез устата на обикновения войник Тъни казва  тежките, верни думи за живота и войната:

"Човек непрекъснато си мисли колко глупав е този или онзи. Пияният старец. Женорята по селата. Децта, които замерят с камъни птиците. Такъв е животът. Глупост и суета, самолюбие и безхаберие. Колко много дребнавост, колко много глупост по този свят. Но на война, казваш си, ще е различно. По-добре ще е. Смъртта дебне от всяко кътче, трудности безброй и коварен враг, но ние сме мъже, ще ги посрещнем рамо до рамо, заедно, като един. Ще трябва да мислят двойно повече хората, казваш си ти, да действат по-бързо, да бъдат .....по-добри. Герои – но не. Всичко си е както преди, съвсем същото. Всъщност поради цялото това напрежение, тревогите, страха – е дори по-лошо. Малцина мислят трезво, когато стане напечено. Ето защо на война хората са дори още по-глупави. Мислят единствено как да избегнат вината за това или онова, как да се докопат до славата, как да отърват кожата, но никога как да стане нещо както трябва. Няма друга професия, която така да прощава глупостта, като войнишката. Няма такава, която да я насърчава повече."

Debt

http://images.mises.org/MisesDaily/debt.gif

Щом "непосилно великата"  сила САЩ не може да се справи без още нов дълг /колко над 17 трилиона долара е незначителен въпрос/, какво остава за нас българите с гайдите? Рзбира се и ние ще следваме великия брат - ще трупаме всяка година по 1, 2 но може и по 3 млиарда лева нов дълг. Такава е господстващата икономическа мода. Е, българите след нас ще трябва да го плащат, ако разбира се тогава  все още има България.

Цитат на деня

Колкото пъти човек се изплъзва на смъртта, толкова пъти се ражда повторно, и то с все по-дълбоката благодарност, че се е отървал от илюзията да предявява някакви изисквания към живота.

Ерих Мария Ремарк
Хивот на заем

САЩ - богатите имат активи, а бедните - дългове

http://www.zerohedge.com/sites/default/files/images/user5/imageroot/2013/09/Rich%20vs%20Poor.jpg

Цитат на деня

“People who pride themselves on their “complexity” and deride others for being “simplistic” should realize that the truth is often not very complicated. What gets complex is evading the truth.”

 Thomas Sowell,     Barbarians inside the Gates and Other Controversial Essays   

Дъглас Френч:Нима наистина Wall Street е сърцето на капитализма?

https://encrypted-tbn2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTOqLtLrnebkSW88kv-n0_e1Tz-hY4l1wBOaAGVzYkakF5I0STizw

Препечатвам този пост на Д. Френч. Въпрост е донякъде риторичен и допълва картината на инфарктното състояние, в което се намира развития капитализъм.

Is Wall Street Really the Heart of Capitalism?

Blaming the Wrong People for 2008

SEPTEMBER 24, 2013 by DOUGLAS FRENCH

While telling the crash story, the movie flashes in and out of a street tour offered by an ex-mortgage bond trader. The young man has the required effervescence to keep a dozen tourists entertained while they look at nothing more interesting than office buildings. He cleverly lets members of his tour touch a toxic asset. Well, a page of the legal document of a collateralized debt obligation (CDO), anyway. 

The camera pans to tourists taking pictures next to “Charging Bull,” the 7,100 lb. bronze sculpture closely associated with Wall Street. The guide starts his tour saying what has become a worn out cliché. “Welcome to Wall Street; this is the heart of American capitalism.”  

  

But is Wall Street really the heart of capitalism? 

If we understand capitalism as a social system of individual rights, a political system of laissez-faire, and a legal system of objective laws, all applied to the economy with the result being a free market, is Wall Street really capitalist?  

The laws that govern the securities industry start with the Securities Act of 1933, the Securities Exchange Act of 1934, the Trust Indenture Act of 1939, the Investment Company Act of 1940, The Investment Advisors Act of 1940, the Securities Investor Protection Act of 1970, the Insider Trading Sanctions Act of 1984, the Insider Trading and Securities Fraud Enforcement Act of 1988, the Private Securities Litigation Reform Act of 1995, and the Sarbanes-Oxley Act of 2002. Of course all of these acts weren’t enough to prevent the crash of 2008, so we now have the Dodd-Frank Wall Street Reform and Consumer Protection Act of 2010 and the Jumpstart Our Business Startups Act of 2012. That seems like a whole lot of regulating for something that’s supposedly a capitalist marketplace.

Back when lawmakers were pithier in writing legislation, the Securities Exchange Act of 1934 ran 371 pages. Dodd-Frank totals 848 pages. This mountain of paper and regulation is anything but laissez-faire. Thousands of government employees are charged with enforcing these byzantine rules. Does this sound like the deregulated, Wild West Wall Street we’re told brought the nation to its knees?

When investment banks Goldman Sachs and Morgan Stanley were in danger of failing in September 2008, they applied to become commercial banks; their applications were quickly approved. Even in the boom times, bank charters normally took a couple of years to be approved. Now, it’s impossible. The last de novo charter was approved in the fourth quarter of 2010. While The New York Times made a big deal of the additional regulations the banks would have to endure, these banks were rescued as the FDIC insured their deposits, stemming a possible run. The change also allowed the banking behemoths to borrow from the Fed against a wide array of collateral. No one can call this “survival of the fittest” capitalism.  

Much of the business on Wall Street is bond business. As of a couple years ago, the bond market totaled $32.3 trillion. Just over half this market is corporate, mortgage, and asset-backed bonds. Government, municipal, and agency bonds make up 44 percent of the market. 

The trading of government and mortgage bonds can be considered capitalism, but the instruments traded certainly aren’t the spawn of free markets.

The 30-year mortgage would not exist without government. Before the Depression, home loans were short-term. Residential mortgage debt tripled during the roaring ‘20s, however, and “much of this financing consisted of a crazy quilt of land contracts, second and third mortgages, high interest rates and loan fees, short terms, balloon payments, and other high risk practices,” explains Marc Weiss in his book The Rise of the Community Builders. 

Mortgage lenders would often lend only 50 percent of a home’s cost and often for only three years. But from the National Housing Act of 1934 emerged the Federal Housing Administration (FHA), with the intent being to regulate the rate of interest and the terms of mortgages that it insured, or in the words from the FHA’s first annual report, “to bring the home financing system of the country out of a chaotic situation.” 

The FHA standardized housing and financing through its Underwriting Manual, which required homes to be built and financed by the book. The FHA initially insured mortgages for 20 years at 80 percent of cost. This was eventually increased to 30-year, fully amortizing terms and 97 percent loan-to-cost. 

The FHA believed its appraisal process would expose inflated values and risky properties. Of course, the agency would claim not to dictate development practices. “The Administration does not propose to regulate subdividing throughout the country,” the FHA’s 1935 handbook Subdivision Development claimed, “nor to set up stereotype patterns of land development.” However, the handbook’s very next sentence states, “It does, however, insist upon the observance of rational principles of development in those areas in which insured mortgages are desired.” 

James Moffett, who headed the FHA in 1935, said his agency, by guaranteeing mortgages, “could also control the population trend, the neighborhood standard, and material and everything else through the President.”

After World War II another mortgage guarantee program was born so war veterans could more easily obtain credit. The U.S. Department of Veterans Administration (VA) loan program started modestly, guaranteeing only 50 percent of a loan up to $2,000 for 20 years. Today veterans can borrow up to 102.15 percent of a home’s sales price.

Fannie Mae was created by the government in 1938 to provide a secondary market for mortgages. After the Civil Rights Act of 1968, the government established Ginnie Mae to buy FHA loans originated as a result of the Fair Housing Act. In 1970 Congress authorized Fannie Mae to purchase conventional mortgages and chartered Freddie Mac to also purchase mortgages under control of the Federal Home Loan Bank Board.

Fannie and Freddie were taken over by the government during the financial crisis, and the FHA is in financial trouble. 

Every modern president has been four-square behind home ownership. In 1994, Bill Clinton’s HUD Secretary Henry Cisneros rolled out the National Homeownership Strategy that championed looser loan standards.

Ten years later, George W. Bush said, “If you own something, you have a vital stake in the future of our country. The more ownership there is in America, the more vitality there is in America, and the more people have a vital stake in the future of this country.” 

Ironically, at the height of the housing bubble, government backed fewer than 40 percent of mortgages. Since the crash, as Jesse Eisinger wrote for ProPublica last December, “With little planning and paltry public discussion, the government has almost completely taken over the American home mortgage market.”

"It is creeping nationalization," says Jim Millstein, an investment banker who worked in the Obama administration's Treasury Department as the Chief Restructuring Officer.

Speaking just weeks ago in Phoenix, the current president laid out five steps to heal the housing market and promote homeownership. The President urged Congress to pass a bill allowing every homeowner to refinance at today’s low interest rates. Second, he said, “Let’s make it easier for qualified buyers to buy homes they can.” Reforming immigration, putting construction workers back to work, and creating adequate rental housing were also part of the President’s pitch.

Defending the 30-year mortgage in The Washington Post, Mike Konczal writes, “It would be nice to imagine that the ‘free market’ will just take care of this issue. But remember that the housing market is created through a huge web of government policy.”  

    

And if there wasn’t enough government involvement in the housing and mortgage markets already, the Federal Reserve’s third round of quantitative easing (QE3) policy consists of the central bank purchasing $85 billion per month of Treasury and mortgage-backed securities. 

Since its founding 100 years ago, the central bank’s manipulation of interest rates has distorted asset values and misdirected capital, working contra to where free markets would funnel resources.

Near the end of The Flaw, tour guide Andrew Luan is asked if he feels any responsibility for the financial crisis. He looks away from the camera nervously and contemplates. While he doesn’t answer verbally, the cheerful tour guide’s face becomes etched with guilt.

However, Mr. Luan has nothing to be sorry for. People want to direct their anger at Wall Street and blame the crash on investors and traders. But Wall Street is not synonymous with capitalism and markets. It was government intrusion and regulation over many decades that caused the crisis. We know this. And yet the counternarrative persists in the public mind. 

Sadly, rather than get out of the way, increased government interference keeps capitalism from doing its regenerative work. This keeps the crisis fresh in people’s minds, the search for scapegoats heated, while the punk economy lingers.

Read more: http://www.fee.org/the_freeman/detail/is-wall-street-really-the-heart-of-capitalism#ixzz2fwnsJI4R