Колко са качествени елитите?

Разделението между елитите и средните граждани може би е ситезирано най-кратко и най-точно от качествената художествена литература, – „Момчетата на Ананси” от Нийл Геймън.

„Дебелият Чарли умееше да борави с цифри и това му осигуряваше работа, ала едновременно с това беше срамежлив и социално несръчен, което му пречеше да изтъква постиженията си, които бяха забележителни и в количествено и в качествено отношение. Навсякъде около себе си Дебелият Чарли виждаше как разни хора се издигат неумолимо, надскачайки собствените си нива на некомпетентност, докато той самият се трепе на най-ниските длъжности, върши най-важната работа, а един ден се влива в редиците на безработните и отново се превръща в зрител на дневните телевизионни програми. Никога не оставаше дълго без работа, но за последното десетилетие толкова често беше оставал на улицата, че вече не се чувстваше добре на никоя работа. Добре поне, че не го приемаше лично.”

Описаната ситуация е много типична за държавната администрация, където резултатите и ефектите от труда на чиновниците са трудно дефиниранируеми и измерими, и където възможностите за изкривяване на оценките на работата и на професионалните умения са значителни. Наличието или отсъствието на интуитивните социални умения е особено важно за  размиване на критериите и за процъфтяването на мотивирания субективизъм при кариерното израстване на различните индивиди. Не е чудно, че административните елити не са видимо загрижени за ефектите от политиките, които формират и провеждат.

В частния сектор, в условията на силната мотивация за печалба способностите и квалификацията се оценяват по-адекватно. В същото време разделянето на собствеността и управлението води до нереално висока самооценка на заслугите на елитните мениджъри на големите компании и банки.

Като цяло елитите проявяват по-висока склонност към неетично поведение, в сравнение с индивидите от по-ниските нива на социалната стълбица.(повече)

Според Р. Хансън индивидите от елитите превъзхождат средните граждани в проявите на лицемерие. Елитите по-добре се ориентират в идеалите, които имат значение за тяхното лично благоденствие и пренебрегват моралните императиви на останалите идеали. Отношението към законите във висшите слоеве на обществото е подобно – знае се кои от тях може да бъдат нарушавани безнаказано или с минимални санкции. (повече)

Резулатът е недоверие към елитите и тяхната креативност и растящо недоволство от тяхната безотговорност.

По-важното е, че съществуващите елити са хранителна среда за конформизма,  пазят статуквото и съответно - са против развитието. А на финансовите елити дължим кризата, от която няма излизане.