Лъжата е силна без развито критично мислене

„Красивите лъжи винаги побеждават чистата истина”. Тази истина е добре  позната и след като наскоро я прочетох в „Първият закон” на Дж. Абъркромби, се замислих над причините, които правят лъжата толкова силна, а истината – толкова безпомощна.

Лъжата е сложно явление, което според Ницше е състояние на живот. Въпреки достигнатото ниво на социализация и нашата формална апология на истината, на практика обществото постоянно насърчава и дори възнаграждава лъжата. Така територията на лъжата расте за сметка на тази на истината и критичното мислене.

Лъжата е част от ежедневието, но според анализатори проблемът се игнирира от психолозите и е оставен почти изцяло на етици и теолози, а там нещата са еднозначни – хората не трябва да  лъжат.

Лъжата доста често е вплетена в романтичните взаимоотношения на хората.

Сладките малки лъжи и хуманите лъжи, често са предизвикани от алтруизъм, улесняват съвместния живот и се практикуват постоянно.

Лъжата е основен елемент при някои професии – адвокати, журналисти, медиуми и др. Политиците и икономистите практикуват особен вид професионална лъжа.

Стратегиите за разпространението на лъжи са един от основните инструменти на съвременната политика и икономика. Така, чрез подходяща пропаганда могат да бъдат използвани когнитивните пристрастия и слабото мислене (глупостта) и да бъдат манипулирани убежденията и мнението на хората. Политиците и авторитетните демагози редовно се опитват да  формират общественото мнение и да убеждават или разубеждават избирателите.(повече)

Политиците не ценят истината, а критичното мислене в класическия случай изобщо не понасят.

Политиците бързо научават урока, че хората ще възприемат голямата лъжа по-лесно, отколкото малката и ако тя се повтаря достатъчно често и дълго, рано или късно гражданите ще повярват в нея.

Ярък идеолог на голямата лъжа е А. Хитлер, който цинично пише в „Майн кампф”: „Широките маси от нацията винаги по-лесно се корумпират на най-дълбокото ниво на тяхната емоционална природа, отколкото на съзнателно равнище. И тук, на равнището на примитивната простота на техните умове, те са много по-готови да станат жертви на голямата лъжа, отколкото на малката, доколкото те често използватмалки лъжи в дребни дела, но се срамуват да прибягват до големи заблуди”.

Най-важното е, че дори когато лъжата е опровергана по-късно или дискредитирана, погрешните впечатления, произтичащи от нея се запазват.

Това, че голяма част от щетите от лъжата са необратими, дори ако лъжата е опровергана дава огромно предимство на поведението да се лъже.Тогава не е чудно, че политиката се трансформира в изкуство на лъжата.

Политиците навсякъде по света пускат големи лъжи преди избори. В последните избори кандидат президентите в САЩ например са обещавали да заздравят икономиката, да победят специалните интереси, да постигнат енергийна независимост. Е да, но всичко това се оказа лъжа.

Политиците в България и на последните избори излъгаха, че ще направят реформи. Не правят обаче, защото е трудно и защото от реформите винаги има недоволни, а целта е всички да бъдат доволни.

Лъжите около скандала с бонусите са големи и малки, но при всички случаи са много. Доста дразнеща беше лъжата по телевизията на един висш чиновник, че е раздал на бедните по улиците и на болни деца около 300 000 лева. Поведението на журналистите в телевизията и после в медиите беше твърде унизително и сервилно.

Лъжите в икономиката също са големи и много. Може да се започне с манипулируемите за политически цели статистикачески отчети и прогнози и  може да се свърши с лъжите за възстановяването от кризата, което аха е започнало и ето пак никакво не се вижда.

Играта на дoверие в икономиката се храни от големите лъжи и манипулации на мнението на потребителите, които трябва отново да започнат да купуват и да теглят кредити.

Устойчивостта на обществото по отношение на политическите и икономическите лъжи зависи от индивидуалните умения за критическо мислене, които за съжаление не се поощряват, нито развиват в достатъчна степен от образователната система. Хората не разполагат с време и достатъчна информация, за да анализират всяко обещание, изказване и политика. До голяма степен гражданите трябва да вярват на медиите да го направят вместо тях, но това е твърде рискован ход, защото модерните медии често са свързани с прословутите групи на специални интереси и с властта.