България потъва бързо в условията на неразрешима политическа криза, която
поглъща енергията на страната. Икономиката едва ли наистина ще нарастне
следващата година, дори със скромните 2%. И без това вече няколко мандата
нямаме никакъв късмет с финансовите
министри. Услужливата статистика може да докара растежа до планираната цифра, но при
липсата на качество на физическия и човешкия капитал и при спрялото
строителство, това на практика няма да се случи. Потреблението на населението
ще остане свито, въпреки „гигантските” грижи на социалистическото правителство
за бедното мнозинство – пенсионери, роми, инвалиди и другите зависими от
държавата. Проблемът е, че недораслата средна класа е задушена от корупцията,
дълговете към банките и липсата на икономическа свобода. Без големи чужди инвестиции в реалния сектор, не
се вижда кой ще създава работни места.
Реформи пак не се задават на хоризонта, независимо, че политиците много
говорят за такива, но не е ясно какво разбират под тази обезценена дума „рeформа”.
Парите на данъкоплатците потъват в пясъците на архаичните публични сектори.
Затова сме бедни и забогатяването също не се задава на хоризонта, но затова
пък, че дефицитът на справедливост, ред и законност става все по-голям.
Според социолозите новите избори ще бетонират статуквото. Дано все пак
студентите не се откажат от протестите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар