Бил Бонер: How to Commit Financial Suicide

Препечатвам този пост на Бил Бонер, за модерните източници на богатството, което,  уви, ще се изпари в следващия спукан финансов балон. 

How to Commit Financial Suicide

Hey… you want a wealth effect? I’ll give you a wealth effect!”

By Bill Bonner, Chairman, Bonner & Partners:

Stocks are trading at a new record. Works of art hit a new record too.

From Bloomberg:

An almost 6-foot-tall Jeff Koons white plaster sculpture of a woman holding three Hermes Birkin bags sold for $4 million last night at a charity auction in New York, 60% more than similar works fetched in the past.

The sale of “Gazing Ball (Charity)” followed last week’s tally of $673 million for Impressionist and modern art sold at Manhattan auctions, setting the stage for a potential record season if high prices continue this week.

“I’m long-term bullish on the art market,” Rajiv Chaudhri, president of Sunsara Capital LLC in New York and an art collector, said at the event at the Four Seasons restaurant in New York. “Prices will keep moving up. There is still so much private wealth being created. Art is the ultimate asset.”

Mr. Chaudhri is wrong about several things…

First, private wealth is not being created; it is being fabricated by central banks.

Second, art is not the ultimate asset but probably a poor and unreliable one.

And third, the art market is not going up the way he imagines. When the money drains away, the aficionados will be punished: They’ll be stuck with their purchases.

Oceans of Liquidity

Still, Mr. Chaudhri is right about one thing: There’s a lot of money around.

Yes, rich people have gotten a lot richer in the last few years. The top 1% now own 35% of America’s wealth. The bottom 80% owns only 11% of it.

Where did all this money come from?

We’ve seen estimates for the effect of QE on the balance sheets of the country’s asset holders. Over the last five years QE has added between $2.5 trillion… to as high as $9 trillion. Now, with so much loose change in their pockets, the rich can bid for Jeff Koons’ confections, Manhattan condos, or whatever they want.

But that still leaves the question: Where does the money come from?

You already know the answer: from the central banks. And you know where they got it: from nowhere.

Central banks have created oceans of liquidity. Like water, it had to go somewhere. In the event, it went into stocks, real estate, art… and many other things. And now that the QE program is officially on “pause” in the US, the Japanese and the Europeans are taking over.

Trendsetters

“ECB council backs €1 trillion euro-zone rescue,” was the headline in the Financial Times as last week came to a close.

“Mario Draghi has secured unanimous support from the European Central Bank’s governing council to inject €1 trillion to rescue the Eurozone economy from stagnation,” continues the report.

And that comes on the heels of remarkable reports from Japan. The Bank of Japan has a new governor, Haruhiko Kuroda. Apparently, he is even more reckless and retarded than Prime Minister Shinzō Abe.

Kuroda has upped the central banks asset buying to ¥80 trillion ($700 billion) a year. And part of the deal includes direct purchases of Japanese REITs and ETFs. As the Real Time Economics blog reports:

In addition to bonds, the BoJ is investing heavily in private assets [...] by buying stocks in the form of exchange-traded funds, or ETFs, and real estate through Japan real estate investment trusts, or J-REITs. Those assets had been in the mix before, but will be tripled. The figures are small compared to the JGB purchases – ¥3 trillion for ETFs, ¥90 billion for J-REITs – but can have a big influence on markets.

“Hey… you want a wealth effect? I’ll give you a wealth effect!”

The Japanese are the trendsetters – at least in the world of suicidal financial policies. So, it probably won’t be long before the Fed gets back into the money-printing business.

Most likely, it’ll wait for the stock market to crack. Then it, too, could begin buying stocks directly.

The US stock market will fall because there is less and less fabricated money holding it up. The $3.6 trillion in QE helped push up the S&P 500 by 200% since its crisis low on March 9, 2009.

But QE is, as we said, now on “pause.” And the money-printing operations in Japan and Europe will probably not leak fast enough into the US to keep the water level high. Instead, liquidity will drain away – gradually… and then suddenly.

The Other “QE”

Not only has QE stopped, but so has the big boost that the US used to get from its trade deficits. At its peak, America’s current account deficit reached $800 billion. That money – largely credit-financed – went out of the US to buy foreign-made goods.

To stop their currencies from appreciating versus the dollar, foreign central banks – particularly the People’s Bank of China – had to print local currency to buy these dollars. They then reinvest these dollars back in the US. This was like QE before there was QE, says our friend Richard Duncan.

The US got a flood of liquidity from overseas money-printers. This is what helped inflate the stock market bubble of 1999 and then the housing and financial bubble of 2008.

But that’s gone too.

The current account deficit is only about half of what it once was. And as America’s oil industry coaxes more and more crude from the ground, there will be fewer US dollars headed overseas to buy energy and a lower current account deficit as a result.

This will mean less buying of US assets by the foreigners… and “excess liquidity” to float asset prices. The energy boom will not buoy up asset prices; it will help sink them. By Bill Bonner, Chairman, Bonner & Partners.

Върховете на икономическито неравенство

http://www.ritholtz.com/blog/wp-content/uploads/2014/09/inequality.png

Цитат на деня

Speculative bubbles do not end like a short story, novel, or play. There is no final denouement that brings all the strands of a narrative into an impressive final conclusion. In the real world, we never know when the story is over.

Robert J. Shiller

Продължителността на живота - кой, как?

http://www.google.de/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fwww.irishhealth.com%2Fresize%2Fa79a040e211a347bc9c9c4da9d4641ba_w320_h250_sc.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Fwww.irishhealth.com%2Farticle.html%3Fid%3D20179&h=256&w=320&tbnid=ZIqq80qV4EtlpM%3A&zoom=1&docid=xdcbv0JSiB8VJM&ei=QRiCU5nRNMiC4gSO84GQCA&tbm=isch&iact=rc&uact=3&dur=1547&page=20&start=323&ndsp=19&ved=0CHIQrQMwJDisAg

Статистиката може да бъде и полезна. Един такъв случай е здравната статистика за динамиката на средната продължителност на живота в отделните страни. Тя дава информация за сложния социален феномен „качество на живота” на мнозинството граждани на дадена страна, който от своя страна също се мери чрез сложни и доста условни показатели.

Безспорно е, че средната продължителност на живота расте постепенно навсякъде по света и особено в развитите страни, където стартовите позиции са доста по-добри, отколкото в развиващите се страни. Статистиката на Световната здравна органиация е интересна, тъй като проследявайки изменението на средната продължителност на живота в отделните страни от 1990 до 2012 г., очертава някои странни на пръв поглед отклонения от средните тенденции.

	Средна  продължителност на живота по страни
	1990 –мъже	1990 - жени		2012- мъже	2012- жени
Австралия	74	80		81	85
Австрия	72	79		78	83
Етиопия	42	48		62	65
Гвинея	46	48		57	59
Гана	55	58		61	64
България	68	75		78	83
Канада	74	81		80	84
Китай	67	71		74	77
Франция	73	82		79	85
Финландия	71	79		78	84
Германия	72	79		78	83
Япония	76	82		80	87
Нова Зеландия	73	78		80	84
Руанда	46	47		63	66
Русия	63	74		63	75
Сингапур	73	78		80	85
Швеицария	74	81		81	85
САЩ	72	79		76	81

Япония безспорно е страната с най-добри показатели за двата пола. Качеството на системите за здравеопазване и образование, както и начинът на живот, начинът на хранене и пр. създават комплексните условия, при които хората живеят все по- дълго. Страните от стара Европа също отбелязват съществено нарастване на продължителността на живота за тези над 20 години. Австралия, Сингапур, Нова Зеландия и Канада са също от страните, където качеството на живота е предпоставка за увеличаване на дълголетието.

От друга страна, като се има предвид размера на парите, изразходвани за здравеопазване, човек би си помислил, че САЩ трябва да бъдат най-малко една от първите десет страни по показателя за средната продължителността на живота. Но това не е така. Въпреки, че американците харчат над 18% от брутния национален продукт на страната за здравеопазване, средната продължителност на живота изостава от достигнатите в развитите страни параметри. Незвисимо, че според някои оценки, американците консумират над 50% от фармацевтичните лекарства в света. Изглежда, че САЩ имат нужда от промяна на голяма част от политиките, формиращи качеството на живота.

Другата аномалия е доста фрапираща, но може би е закономерна.   „Велика” Русия е  страната, в която средната продължителност на живота на мъжете от 63 години през 1990 г. не нараства  изобщо и през 2012 г. остава същата.  Такава е /63 години/ и средната продъжителност на живота на мъжете в Руанда. Руанда, за която преди месец светът отбеляза 20 години от извършения през 1994 г. геноцид от Патриотичния фронт на Уганда, при който  за 100 дни бях избити между 500 000 и 1 030 000 човека.

Коментарът за проблемите на гражданите на Русия и болното общество, може би е излишен. Световната банка предупреждава, че Русия се доближава до момента, когато в страната няма да има достатъчно мъже, за да пазят огромните граници и да работят, за да плащат пенсиите на пенсионерите. 

Политиците от вида на Вл. Путин изглежда смятат, че средната продължителност  на живота в техните страни е показател, който зависи от биологични фактори и не е в сферата на тяхната отговорност.

Личните финанси - стрес и много "полезни" съвети

http://i.kinja-img.com/gawker-media/image/upload/s--3pN94mwc--/k7tovzwiwzbewt6m4fhc.jpg

Управление на личните финанси е голям източник на стрес. Този стрес се отразява върху взаимоотношенията в семейството и  често може да е причина за депресия. Затова се множат професионалните консултанти по управление на домашния бюджет. Медиите тиражират множеството съвети за това как се прави  бюджет: да се плащат ипотеките, да се направи фонд за непредвидени раходи и още много добри, но винаги теоретични съвети. Никой обаче не съветва хората да спестяват, напротив, това е „вредно” за икономиката. Но за личните финанси скътването на малко пари е доста полезно, в условията на перманентна икономическа несигурност.

Обективният проблем е, че винаги стои въпросът с достатъчността на парите в семейния бюджет. А субективният - външните съветници по-лесно правят сметки на чуждите пари, отколкото на своите собствени, разбира се.

Няма лесни решения, но като че ли задлъжняването и затрупването с вещи са най-слабите места на домакинствата. Като се прибавят и постоянно растящите  раходи за образование и здравеопазване, и  за комунални услуги, действително  личните финанси изискват много смятане и желязна ръка. И без стрес няма да мине.

Lorenzo: За хегемонията на САЩ и икономическия растеж на Китай

On the US world-role and the economic rise of China

BY LORENZO

http://skepticlawyer.com.au/2014/05/03/on-the-us-world-role-and-the-economic-rise-of-china/

The World Bank reports that, on a purchasing power parity (PPP) basis, China’s economy is set to become bigger than the US’s while India has overtaken Japan.  China has declined the honour of being soon the world’s largest economy.

The economic rise of China to becoming (at some stage) the world’s biggest economy is the return of the normal pattern of world history. At least since the First Emperor (r.210-220BC), whenever China was unified, it was the world’s largest single economy (with the possible exception of the Roman Empire at its height).

Indeed, China was historically more economically “dominant” than it has any prospect of becoming in likely futures. According to the Maddison estimates, in 1820, over a third of the world’s population was in the Qing Empire, producing about a third of world GDP. This is the sort of economic “dominance” that is never likely to come China’s way again.

Economics and hegemony

Talk of the Chinese economy overtaking the size of the US economy inevitably encourages comment and speculation on the international role of the US (and of China). According to the Maddison estimates, the US economy became larger than the UK economy in 1872. The US economy did not become bigger than the Chinese economy until the late 1880s. The British economy did not become bigger than the Chinese economy until about 1910, by which time the US economy was more than twice as large as the British economy.

The US did not automatically replace Britain as the manager of the international state order simply because its economy became bigger. The Pax Britannica did not immediately become the Pax Americana. Partly, this was because adding in the British Empire shifts the economic balance. Mainly, however, because the US made little or no effort to become global hegemon or state-system manager. The US Navy, for example, remained considerably smaller than the Royal Navy until the Dynasts’s War (1914-1919) and the Washington Naval Treaty (1922).

Note that decades earlier, the UK had been easily able to beat the Qing Empire in the Anglo-Chinese War (1839-1842), the first of the Opium Wars. This despite the British economy at the time being about a fifth of the size of the Chinese economy and the population of China being about 16 times that of the UK. The difference was not Britain being able to draw on its Indian possessions, but that the British state had much higher capacity to mobilise resources. The British central government had over four times the revenue (pdf) of the Qing central government, with much greater capacity to borrow. Fighting an opponent with better military technology and organisation as well as much greater revenue: of course it was going to end badly for the Qing Empire.

It is not merely economic or demographic size that counts. What matters is ability and willingness to project power.

International role of the US

The biggest failing of US policy was remaking the world monetary order by creating the US Federal Reserve (by concentrating the US gold reserves, suddenly the new US central bank had about 27% [pdf] of all world gold reserves: 45% by 1923) and remaking the world state order by its intervention in the Dynasts’ War and the Treaty of Versailles and then stepping back from the responsibility that came with its actions and power. The result was 1929-1945: the Great Depression, the rise of Nazism and the Dictators’s War (1939-1945).

The period since 1945, when the US has taken much more of the responsibility that comes with its relative power, has been much better. Both for the world state order (i.e. general peace) and for the world monetary and economic order. On simple utilitarian grounds, an active US is to be preferred.

Not that it is a prospect any time soon, but a regime which gave us the Beijing Massacre, the Great Firewall of China, has had border wars with its neighbours, ruling a state-culture whose history was of conceiving other states as either tributaries or enemies and whose name for itself translates as “centre of the universe” is not a preferable prospect as global (or even regional) hegemon.  As, indeed, almost all the other states in its region agree.

Какво работят икономистите?

Франк Холенбек коментира този въпрос за  Mises Daily:

Most economists today, however, have sold themselves to the enemy. They work for government agencies such as the IMF, OECD, World Bank, central banks, or academic institutions where their research is heavily subsidized by government agencies. To succeed they have to “toe the line.” You don’t bite the hand that feeds you.

Today, these economists and bought-and-paid-for journalists inform us of the dangers of deflation and the risks of “ low-flation,” and how the printing press will protect us from this catastrophe. Yet there is no theoretical or empirical justification for this fear. On the contrary, a stable money supply would allow prices to better serve the critical function of allocating resources to where they are most needed. The growth resulting from stable money would normally be associated with rapidly falling prices as was the case during most of the nineteenth century.

Няма бързи решения за икономическите проблеми на Украйна

Украйна спада към особено неуспешните държави, където елитите контролирайки икономическата и политическата система  използват властта си, за да извлекат за себе си богатството от обществото. Може да се каже, че повечето  бивши страни от социалистическия лагер и тези от разпадналия се Съветски съюз, след повече от 20 години преход към демокрация и пазарна икономика, все пак не са се изградили  като приобщаващи общества, където политическата власт и икономически ползи са широко споделени сред населението. Както се вижда от графиката, Украйна е сред страните, където клептократичните елити са спънали сериозно развитието, поради което страната има около една трета от БВП на глава от населението на съседна Полша.

http://hbrblogs.files.wordpress.com/2014/03/growth-laggard-neighbors.gif

Икономиката на Украйна произвежда малко и расте слабо след 1991 г. Резултатите са силно негативни за благосъстоянието на широките слоеве от населението,  което не е готово да продължи безперспективното си съществуване в орбитата на недоброжелателна Русия. Ясно е, че пътят на Украйна е към асоцииране и пълноправно членство в Европейския съюз. Това няма да стане лесно и  бързо, но все пак нито Русия, нито западът искат война в Европа.

По-големият проблем обаче е, как да се променят украинските екстрактивни политически и икономически институции.  Изграждането на приобщаващи институции в страните, където властва посткомунистическият елит е много трудно, това е историческо предизвикателство дори за страни с традиции, като Чехия и Унгария. Що се отнася до Украйна, това вероятно ще изисква смяната  на няколко поколения политици, дори в условията на украинско членство в Европейкия съюз и натиск от страна на европейската администрация за реформиране на държавата. Българският опит в това отношение е поучителен.

Така е - няма бързи решения за икономическите проблеми и преодоляването на бедността и в Украйна.  

Кой е по-голям гангстер в света на финансите и суровите реалности

http://s9.favim.com/orig/140203/background-bg-cute-elephants-Favim.com-1334654.jpg

Каквото и да си говорим за финансовата индустрия, фактите са доста обезпокоителни, а споровете между мастити коментатори за това дали мениджърите на хедж фондовете или тези на много големите, за да фалират банки са по-големи гангстери, само наливат вода в  мелницата на недоверието в света на финансите. Неслучайно мрачните прогнози за  скорошна нова криза са толкова многобройни.

Според сайта Gawker, Хедж фондовете печелят много повече пари от всеки друг в различните сектори на финансите. Джордж Сорос е направил печалба в размер на 4 милиарда щатски долара за миналата година. Петима други мениджъри на хедж фондове, са спечелили  повече от 1 милиард долара. Комбинираното заплащане на топ десет от най-високо платените главни изпълнителни директори на корпорации за миналата година дори не се класира в топ десет на най-високите доходи на  мениджърите на хедж фондове. Топ 25 мениджъри на хедж фондове / Сорос, Tepper, Cohen, Simons, Dalio, Griffin, и т.н./ са реализирали общи доходи от 24.3 милиарда щатски долара през 2013 г. Gawker заключава: " Най-големите бандити  действат напълно в рамките на закона”.

От своя страна Barry Ritholtz доста разпалено защитава управителите на най-доходоносните хедж фондове. Според него истинските гангстери през 2013 г. са "Banksters", които преди пет години активно помогнаха за развихрянето на финансовата криза, заедно с техните кученца във Вашингтон. Ritholtz обвинява агресивното поведение на могъщите банки, постигнало като резултат  радикална дерегулация, плюс обезсилване на механизмите за правоприлагане в последните три десетилетия.

Общо взето защитата на хедж фондовете от страна на Barry Ritholtz  не излага преки аргменти в тяхна полза, а разчита на нападки срещу другите играчи на финансовите пазари. Чия е основната заслуга за финансовата криза,  за икономическото неравенство, за трайната несигурност на пазарите и за слабия растеж?  Заслуга за това имат и  банкстерите и  хедж фондовете и  неефективните и непрозрачни институционални инвеститори - публичните пенсионни фондове на учители , пожарникари , полицейски служители и т.н.

Ясно е, че няма невинни, а кой е по-виновен е въпрос, чийто отговор е винаги субективен и зависи от интересите на отговарящия.

Има толкова много неща, които трябва да се променят, когато става въпрос за света на финансите. Но ето, споровете за главния виновник не променят  факта, че пет години след финансовата криза от 2008 г. финансовата индустрия продължава да вади огромни печалби и нищо не се е променило.  Емоциите са неуместни, реалността е  достатъчно по-лоша.

Спекулативната икономика измества продуктивните дейности, които реализират много по-ниска норма на доходност. Лесните пари заливащи финансовите пазари в резултат на огромните суми отпечатани пари,  в продължение на много години вече, от централните банки на запад и Япония, както се вижда имат доста неприятни последици. Всички борсови активи просто ще продължат да  покачвт цените си извън влиянието на фудаменталните ценообразуващи фактори, докато инфлацията на цените на дребно ще остане опитомена. Дори има опасност от дефлация.

Особен проблем в средносрочен и дългосрочен аспект е високата цена на петрола, която вероятно че продължи да расте. Този фактор влияе в посока анемичния икономически растеж в страните от ОИСР и съответните разочароващи статистики за създадените от правителствените интервенции  нови работни места.

Що се отнася до колосалните доходи във финансовата индустрия, нека да стимулират потреблението с тези милиарди, може би ще се очертае видим ефект от тях. Ха-ха!