Украйна спада към особено неуспешните държави, където елитите контролирайки икономическата и политическата система използват властта си, за да извлекат за себе си богатството
от обществото. Може да се каже, че повечето бивши страни от социалистическия лагер и тези
от разпадналия се Съветски съюз, след повече от 20 години преход към демокрация
и пазарна икономика, все пак не са се изградили като приобщаващи общества, където
политическата власт и икономически ползи са широко споделени сред населението. Както се вижда от графиката, Украйна е сред
страните, където клептократичните елити са спънали сериозно развитието, поради което страната има около една трета от БВП на глава
от населението на съседна Полша.
http://hbrblogs.files.wordpress.com/2014/03/growth-laggard-neighbors.gif
Икономиката на Украйна произвежда малко и расте слабо след 1991 г. Резултатите са силно негативни за благосъстоянието на широките слоеве от населението, което не е готово да продължи безперспективното си съществуване в орбитата на недоброжелателна Русия. Ясно е, че пътят на Украйна е към асоцииране и пълноправно членство в Европейския съюз. Това няма да стане лесно и бързо, но все пак нито Русия, нито западът искат война в Европа.
По-големият проблем обаче е, как да се променят украинските екстрактивни политически и икономически институции. Изграждането на приобщаващи институции в страните, където властва посткомунистическият елит е много трудно, това е историческо предизвикателство дори за страни с традиции, като Чехия и Унгария. Що се отнася до Украйна, това вероятно ще изисква смяната на няколко поколения политици, дори в условията на украинско членство в Европейкия съюз и натиск от страна на европейската администрация за реформиране на държавата. Българският опит в това отношение е поучителен.
Така е - няма бързи решения за икономическите проблеми и преодоляването на бедността и в Украйна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар