http://www.wiwo.de/images/euro-finanzkrise_globus_rosa-brille_aufm-imago-montage/10228250/4-format2101.jpg
Ели Камаров е казал, че най- хубавите неща в живота са неочаквани, защото
при тях няма очаквания.
Ние всички постоянно сме жертва на
своите очаквания и трябва да се справяме с толкова много малки и големи разочарования.
Очакванията имат свойството доста бързо да се превръщат в реалност само в нашите глави, след което суровата
действителност ни прави недоволни, нещастни и депресирани. Психолозите и не
само те предлагат все по-нови рецепти за справяне с разочарованията, но явно те
и очакванията са голяма част от живота на хората.
Всеки ден желанията и мечтите ни се трансформират в очаквания, мотивация,
цели и действия, които в различна степен
се разминават с действителността. Така
ние водим безброй предварително обречени битки, но дори съвсем не е сигурно,
че ще си направим полезната реалистична
равносметка от пораженията си. Една от най - неблагодарните битки, е тази за
привеждане характерите на децата ни в съответствие с нашите очаквания към тях.
Като че ли не знаем, че реалността е феномен, толкова сложен и комплексен,
че не е в нашите възможности да я моделираме. Е, разбира се, между нас има единични
изключения – Стив Джобс, за други не
мога да се сетя.
Социума кипи от амбиции и в това няма нищо лошо. Модерният свят е пълен с възможности за амбициозните хора.
Но почти всеки мисли, че е специален, едва ли не – избран и също почти всеки
мисли, че тревата на съседа е по-зелена.
Просто ние, хората, си имаме толкова много ограничения, за да може да
оценяваме относително коректно реалните
ситуации и това, което ни се случва. Но затова пък всеки като че ли е сигурен, че собствената
му интерпретация на събитията е единствено правилната.
Майкъл Фарадей казва, че хората
търсят такива данни и явления, които да подкрепят техните желания /и очаквания/
и в същото време пренебрегват други, които им противоречат, въпреки че всички
признаци на здравия разум повеляват точно обратното. Такава нагласа безспорно може
да доведе и води
до високо
рисково поведение, последвано от тежки разочарования.
Защо става така? Мисля, че проблемът с нереалистичните очаквания не е само психологически. Защо сме склонни да се
самозалъгваме и да вярваме в измислици? Може би
глобалните проблеми в
разпространението на знанието и асиметричността на информация имат не малка заслуга за това. Защото
образованието куца, невежеството и още повече - невежеството за науката са все
така големи. Афинитетът към лесни победи и прости обяснения стимулира настъплеието
на квазинауката от една страна и разцвета на позитивните илюзии и на теориите за магическата сила на положителното
мислене, от друга. Няма място за критическо мислене, реализъм и скептицизъм. Карл
Сейгън, /Свят, населен с демони/ казва с основание, че скептецизмът не се
продава успешно, въпреки че недоверието към твърденията на авторитетите е свещена заповед на науката.
Мисля, че в бизнеса също е необходима доза здрав скептицизъм в пълната с
оптимизъм чаша, защото разочарованията там са особено болезнени и са свързани с големи загуби. Очакванията за поведението
на пазарите и за успехите на инвестиционните решения, винаги изискват много
труд, напрежение и стрес. Защото ние можем да контролираме нещата, които са в нашите дейности и отговорност, но често нямаме контрол върху процеса, където се
намесват много вънни фактори и интереси.
Има ли, все пак, нещо
добро да има очаквания?
Може да се съгласим с
психолозите, че разочарованията са полезни за изграждане на характера, т. Е – за
по-лекото понасяне на следващите разочарования. Свиква се и с разочарованията. За
промяна на модела на глупостта, обаче, това не помага.
Също така, добре е, че всеки отделен човек, в съответствие със своите индивидуални
физически, емоционални и интелектуални възможности, инвестира време, усилия,
труд и пр. в постигане на очаквания резултат. Пък и много хора знаят, че когато
е вложен много труд, позитивен резултат почти винаги има. Този резултат често дори
може да не е очаквания, а да бъде съвсем неочакван. Няма лошо.
