Вера Мутафчиева за българите

http://s8.favim.com/orig/72/bag-beautiful-believe-belly-button-Favim.com-726193.jpg

В условията на перманентна политическа криза в България от началото на годината, вече всичко е казано за родните не ставащи за нищо политици. Струва  ми се, че би било интересно да погледнем по-дълбоко в народопсихологията ни, защото там се крият някои от причините за българските обществени проблеми. Предлагам два цитата от интервютата на Вера Мутафчиева: 

"Българинът гледа да му е сгодно. Слава богу, че сме малко! Защото представяте ли си, ако имаше не 8 милиона, а 80 милиона българи? Щяхме да взривим планетата. И ще ставаме все по-малко. Защото българинът, като излезе от България, той веднага забравя, че е българин. И навсякъде, където отидат, идеално се вписват и не щат да чуят за България. На мен много ми е смешно: в нашите посолства има специални аташета да агитират българите за репатриране. Ние нали всичко тук решаваме, като увеличаваме администрацията. Щом някъде нещо куца, викаме: "О-о-о, сега ще направим комисия, комитет!", държавни чиновници назначаваме, неуволняеми. Акъл - море... Но не сме чак толкова за окайване, не. Първо, българинът е такъв живуч, той от всяко положение ще изплува. Никак не се боя за българина - ни тукашния, ни задграничния. Ние знаем как се минава между капките. Както вие казвате - да мушморочим. Имаме го това. И след като сме сведени дотам да мушморочим, така да бъде! Е, какво сега, няма като Раймонда Диен да легнем на релсите, пардон! Това е тя, стратегията на малките нации."

"Да променим своя начин на мислене. Нима за почти десет години не проумяхме, че реалността не е каквато беше и никога няма да се върне онзи ред на нещата, които бяха "сигурни". Ако се замислим или добре си припомним, сигурни те никога не са били, затуй пък ги представяха гръмко като такива. Днес всеки е длъжен да изнамира своя път през живота, да търси с все сили изхода си от мизерията, да открие собствена ниша в подвижното цяло. А непрестанно слушаш жалбата: Искам да намеря "държавна работа"! Аз пък искам да видя как ще се осъществи реформа и преструктуриране, когато всеки се стреми да седне зад някакво бюро и да не върши нищо производително, необходимо. Отчайващ стремеж към непродуктивност, към жалка, но осигурена консумация. Боя се, че от такъв стереотип не може да произлезе нещо перспективно."

http://veramutafchieva.net/interview_bg.php?newsID=133