България потъва все повече в резултат на слабата и допълнително съсипана от
кризата икономика. Сравнението с Титаник не е уместно по много причини, но интуитивно се налага.
Икономика не генерира достатъчно доход, но трябва да
осигури на новото правителство достатъчно данъчни приходи, които да му гарантират
ресурса за традиционно щедрите социални обещания, дадени от добре познатите ни
социалисти. За сега това не става и липсващият милиард и повече лева е съвсем обясним на фона на
обективните реалности – общият показател на бизнес климата през май спада с над
1%, спрямо април. Спадовете в бизнес климата в отраслите на промишлеността и
строителството са съответно 4.4% и - 1.9%,
според сивеещата статистика.
Премиерът Орешарски многократно декларира, че ще спре натиска от страна на приходните агенции върху малките
и средните фирми, но събирачите на данъци нямат навика да притискат фирмите от
големия криминален и полукриминален сектор, които не плащат данъци, както и
фирмите от съответните политически обръчи. Да не говорим за огромната
контрабанда, чието намаление не е по „силите” на никое посткомунистическо
правителство. Поради това доста повече от един милиард не влизат в държавния
бюджет, но политиците печелят и
партийните каси се пълнят.
Знаейки това, мисля че декларациите
на премиера Орешарски ще останат само поредното неизпълнимо обещание. По-вероятни е постигането на данъчната
събираемост, съответстваща на напудрените ръстове на брутния продукт, да се постига чрез изтръскване на „брашнения чувал” на белия
бизнес, колкото го има и колкото печели. Когато кризата бушува, вътрешното и външното
търсене са слаби и поръчките и
продажбите – несигурни и плащането на данъци става непосилно. Данъчните органи трябва да изпълнят
раздутия план за приходите, така че данъчният
рекет ще продължи. Безработицата ще
остава висока, емиграцията - също. Въртим се в порочния кръг на политическите алчност и невежество, миниращи просперитета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар