Източник: http://farm4.staticflickr.com/3761/9637773006_edf02b1f65_c.jpg
Проблемите на хората, грубо класифицирани,
биват екзистенциални – храна, облекло и подслон и иституционални – с институциите
– на образованието, на здравеопазването, на правосъдието, на банките, на
администрацията. Концентрирам се върху тези две групи проблеми, защото при тях
веднага става въпрос за пари. Духовните проблеми оставям на страна.
Мнозинството българи са затрупани с екзистенциални и институционални
проблеми. Масата от тях нямат сили дори да протестират. Голямата част от
хората, които нямат екзистенциални проблеми, непременно имат институционални
проблеми. Те поне протестират.
Има малък процент от българите, които нямат проблеми да оцеляват, а и
институциите за тях си работят перфектно. Това са бългаските политици, тези, които
им дърпат конците и близката им клиентела.
Пропастта между масата с проблеми и
малцинството без проблеми / пардон, имат един – масовата крайната непоносимост към тях/ е
толкова широка, че нормалната еволюционна среща е невъзможна. Остава революцията, колкото и да
не е желателно – имам предвид драмите на Фреската буржозна революция и на Руската Октомврийска революция.
Или по-вероятно, търпеливата народопсихология ще си каже думата. Смиреното,
затрупано с проблеми мнозинство ще продължи да оцелява на ръба на социалните
подаяния, а протестиращите бавно и полека ще се откажат или по-сигурно - ще емигрират. Няма да има кой да създава
работни места, няма кой да плаща данъци, ще се трупа държавен дълг. Нормалната
бъгарска перманентна криза ще започне да изглежда като икономически разцвет.
Какво пък и по-зле може да бъде. На кого му пука, светът си върви, има си свои грижи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар