9/11 и новият авторитаризъм*

Източник:   http://500px.com/photo/45969342

В едноименното си есе от 2006 г. философът, социолог Ралф Дарендорф пише, че пет години след атаките срещу кулите близнаци в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон, "9/11" вече  е влязла в учебниците по история като начало на нещо ново, нова ера може би. Това е ерата, когато термонологията се сменя - за терористичните актове, вече не се говори като за криминални престъпления. Те се наричат война. Така правителството на САЩ  оправдава промените във вътрешната политика, които преди 9/11, биха били неприемливи във всяка свободна страна.

Повечето от тези промени, са включени в т. нар. " Патриотичен акт на САЩ", цялостният ефект от който е  ерозията на  големите стълбове на свобода. Дарендорф изтъква, че е обявено един вид извънредно положение и, че  правото на държавна намеса в основните граждански права е закрепено институционално. Климатът на постоянен страх и несигурност прави живота труден за всеки, който изглежда подозрително или действа подозрително, особено за мюсюлманите.

Въвеждането на силните ограниения на свободата не  среща особена обществена съпротива.  „Напротив във Великобритания, където министър-председателят Тони Блеър подкрепи изцяло  САЩ, правителството въведе подобни мерки и дори предложи нова теория. Блеър е първият, който твърди, че сигурността е първата свобода. С други думи, свободата не е правото на гражданите да определят собствения си живот, а правото на държавата да ограничава личната свобода в името на сигурността, която само държавата може да определи. Това е началото на нов авторитаризъм.”

Данадесет години след 9/11 светът се намира, може би, в разцвета на новия авторитаризъм. Всички правителства подражават на американското в тази „ грижа” за сигурността на гражданите си, мачкайки свободата и демокрацията, естествено. И защо ли отново, обществената съпротива не е особено силна?

The Atlantic пише, че американците трябва да жертват поне малко сигурността, за сметка на  личната свобода. Мисля, че сигуността е твърде несигурно, винаги относително понятие и още повече – несигурно състояние на нещата. Съвсем просто е да си дадем сметка за това, че  опасностите за здравето и живота на хората дебнат на всяка крачка, а човекът е  съществото, което  непрестанно създава проблеми за собствената си сигурност.  Толкова по-нелепо изглежда унищожаването на свободата на личността в името на малко или повече илюзорната сигурност, която се гарантира от твърде изкушени от злоупотребата с власт хора.

Eдуард Сноудън открехна завеста за мащабите на следенето на гражданите на САЩ, Европа и пр., извършвано на основата на тайни съдебни решения, които позволяват на Агенцията за национална сигурност / NSA/ да събира данни за всички американци, европейци, китайци и пр. и така систематично да нарушава правата на хората в  световната интернет мрежа.  Директорът на NSA Кийт Александър е станал толкова могъщ, че реално  e над закона, превишава правомощията си и мами Конгреса, който се оставя да бъде измамен.

През 2006 г. Р. Дарендорф смята, че извънредното законодателство за посрещане на предизвикателствата на тероризма трябва да бъде само временно, а политическите лидери трябва да се стремят да успокояват, а не да повишават общественото безпокойство. През 2013 г. виждаме, че страховете растат, следенето на всички граждани е всеобхватно, а войната с терористите е безкрайна и не може да бъде спечелена. Мисля обаче, че ликвидирането на личната свобода и респективно – на демокрацията е по-големият проблем за човечеството. Последиците от тези негативни процеси са непредвидими.

*Заглавието е заимствано от едноименното есе на Ралф Дарендорф, публиквано в сайта Project- Syndicate през 2006 г.