Понзи икономика[1]

Когато се пише за икономика всичко звучи наивно и несъществено, като се видят данните за темповете на растеж на дълговете на правителството на САЩ и подражаващите му страни в Западна Европа и когато те се сравнят с темповете на растеж на БВП. Проблемът е, че темпове на растеж на БВП са твърде анемични на фона на растежа на дълга.

Възниква въпросът защо огромното задлъжняване и монетаризацията на дълга са толкова непродуктивни. Според Karl Denninger това е показател за размера на кражбите и измамите допуснати от правителствата в „сътрудничество” с търговските банки, в последните 30 години, които са аналогични на тези на Б. Мадоф и К. Понзи. Разликата е, че последните получиха присъди и са в затвора.

Трябва да се прибави и модерната финансова индустрия, създаваща виртуалната икономика, където милиарди се генерират и губят и която реализира огромни печалби, без връзка с реалната икономика. Така мечтаното доверие на инвеститорите би следвало критично да спадне. Естествено, все пак зависи от това  какви са инвеститорите.

Налага се политиката на непрекъснатото печатане на пари, трупането на бюджетни и търговски дефицити и  отпускането на безплодни фискални стимули.

Относително все още високата свобода на предприемачеството и техногическото преимущество са едни от последните позитивни икономически фактори за толкова гордеещите се със своята изключителност американци.

Данните за правителствения дълг в % към БВП са красноречиви:

	2000	2011
САЩ	55	101
Великобритания	41	84
Франция	57	85
Германия	60	80
Япония	135	206
Еврозона	69	88

Източник: http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,806772,00.html

Икономическият растеж в развитите страни е слаб (имайки предвид размера на дълговете, които трябва да плащат) и колеблив и преди разразяването на кризата.

	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010
САЩ	1,1	1,8	2,5	3,6	3,1	2,7	1,9	0	-3,5	3
Великобритания	2,5	2,1	2,8	3	2,2	2,8	2,7	-0,1	-4,9	1,4
Франция	1,8	0,9	0,9	2,5	1,8	2,5	2,3	-0,1	-2,7	1,5
Германия	1,5	0	-0,4	1,2	0,7	3,7	3,3	1,1	5,1	3,7
Япония	0,2	0,3	1,4	2,7	1,9	2	2,4	-1,2	-6,3	4

Източник: Световна банка

Действащият икономически модел не е изчеран, отново ще се стимулира жилищния пазар, ще се трупат нови дългове, които ще се финансират с нови дългове.

Барак Обама вече съобщи, че планира увеличение на дълговия таван с още 1.2 трлн. долара, в резултат на което таванът на дълга ще достигне 16.394 трлн. долара още в началото на 2012 г.

Споровете между влиятелните икономисти в САЩ дали спираловидното нарастване на правителствените дългове налага бреме на следващите поколения може да имат теоретично значение, но практическо – едва ли. По важно е, че дори в настоящето социалните последствия са значителни, а по-слабо развитите страни губят шансове за по-осезаем просперитет.

---

[1] http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,806772,00.html

Една енигматична котка

Източник:
naked capitalism

Защо финансовата криза се оказа „изненада”

Според голям брой аналитични публикации съвременният икономикс се провали в предвиждането и ранното предупреждение за настъпването на финансовата криза. Още повече учени пространно изброяват дефектите на микро и макро иконоическите теории. Не са необхидими сложни методи, за да се види, че модерният икономикс е далече от практическите проблеми на глобалните финанси и производство, а теорията преподавана в икономическите университети няма почти нищо общо със икономическата деиствитвлност, особено в САЩ и ЕС.

Тези твърдения имат основание и имат нужда от отделно внимание, но при установяване на причините за „изненадата” от настъпването на финансовафа криза следва да се имат предвид и някои други фактори.

Правителствените икономисти, МВФ и Световната банка, големите частни банки и куп други институции разработват внушителен брой прогнози и анализи за динамиката на макроикономическите агрегати.

Тези прогнози отразяват имплицитното виждане около стандартния макромодел, че пазарите и икономиките по своята същност са стабилни и само временно могат да излязат от това състояние. Така свръхкредитирането и създаването на пари, които създадоха проблеми и извън финансовата система, със сериозни макроикономически последствия, останаха извън прогнозите и анализите.

Друг важен фактор за запазване на институционалното спокойствие пред ясните симптоми на настъпващата криза е категоричният императив, че намаляването на доверието не може да се допуска, защото това води до депресия. Правителствините прогнозите и макроанализи са силно повлияни от целта за повишаване на очакванията и доверието на институционалните инвеститори и на потребителите. Тези анализи като правило са по-позитивни, а негативните тенденции се смекчават от необходимостта от поддържане на оптимизма, като основа на доверието на икономическите агенти. Както се оказа, дори по-грубото манипулиране на макро статистиката не е трудно - Гърция го доказа.

Инфилрирането на политическите интереси в икономическите решения на правителствата не се съчетава добре с предварителната обективизирана оценка на ефектите от една или друга политика. Суверенните дългове и бюджетни дефицити не са се появили за един ден от нищото, а са резултат на осъзната политика, която изглежда дългосрочна. В резултат на това, вероятно трябва да се приеме, че натоварената с отговорността да коригира пазарните провали държава, регистрира собствения си тежък провал.

Още една котка, чийто поглед е по-далновиден от този на елитарните икономисти

източнк: Интернет

Проблемите на конвенционалните подходи за справяне с кризата

Ортодоксалните политики в отговор на кризата в развития свят са фискалните ограничения и създаването на пари и фискалното стимулиране. Увеличаването на данъците не е решение за старите членки на ЕС.

Иронията е, че икономическият застой в комбинация с огромните публични дългове трябва да се лекуват или с икономии, или с трупане на нови дългове.

Необходимостта от фискални ограничения в ЕС е очевидна, но дали те са постижими? Системните съкращения на бюджетни разходи предполагат масивни структурни промени в публичния сектор, които изискват закриване  на структури и дейности, освобождаване на персонал и продажба на активи. Тези дейности трябва да се осъществят в кратък срок и да бъдат обвързани в система, недопускаща груби отстъпления.

Раздутата социална държава  в европейската южна периферия все още не дава индикации, че ще успее да се свие .

Ставащото в Гърция е показателно за капацитета на политическия и административния елити да проведат тежките и непопулярни промени. Бюджетният дефицит на страната е нараснал с 4,75 на сто за 11-те месеца на годината в сравнение със същия период на 2010 г. и възлиза на 20,49 млрд. евро, въпреки предприетите антикризисни мерки. Необходими са допълнителни рестрикции, но не е ясно колко може да се повишава социалната цена в общество, което дълги години е живяло разточително на кредит. Бюджетният дефицит на Испания през 2011 г. ще надхвърли 8% от брутния вътрешен продукт, което е доста над поставената цел от 6%.

Що се отнася до по-често прилагания (в сравнение с фискалните рестрикции) начин за борба с кризата – количествените улеснения и фискалните стимули- те водят до ново увеличаване на публичните дългове. Дълговото бреме се разпространява като огън и поразява частните и централните банки, правителствата, частните кредитори и международните институции. Нарастването на инфлацията като важен страничен ефект от печатането на пари излиза на преден план.

Избухването на инфлация ще ерозира реалната стойност на правителствения дълг и ипотеките. Също така ще даде стимул за държавните приходи.
На теория, доза контролирана инфлация може да има позитивен ефект. На практика, обаче, е трудно да се постигне и ползите няма да са толкова очевидни, освен това инфлацията има висока социална цена и подкопава финансовата дисциплина. Опитът показва, че инфлацията помогна да се редуцира бремето на правителствения дълг в САЩ след втората световна воина, но свиването му се дължи много повече на регистрирания силен ръст на БВП и на първичните бюджетни излишъци.

Не малко анализатори по-явно или по- сдържано коментират привлекателността на инфлационното решение на дълговата криза в еврозоната, но и това решение не е от лесните.

Една котка

Надежди и реалности- 2012, 2013, 2014........

Пожеланията за новата година са традиционно оптимистични и задължително включват благоденствието. Реалностите обаче, вещаят висока несигурност на надеждите за позитивно развитие на европейската икономика в следващите години.

Настоящата криза не е следствие на проблеми на валутите – евро пли долар, по-скоро трудностите на валутите са неин резултат. Кризата е болезнен симптом за фундаменталните проблеми на модерната демокрация и на нейната парична система, които водят до грешни политики. Надеждите за преодоляване на дълговите и фискални диспропорции не са твърде реалистични, особено в краткосрочен план.

Намеренията на европейската комисия за сключване на договор за фискален съюз на европейските държави без Великобритания, който да  влезе в сила до края на 2012 г. е опит за противопоставяне на по-нататъшната експанзия на дълговете в страните-членки. Но дали ще има ефект от тази стъпка е трудно да се предвиди, като се имат предвид неуспехите при изпълнението на голям брой договорености и стратегии в близката история на ЕС. Резервите към успеха на новото финансово споразумение се подхранват от комбинацията между финансовата система, създаваща все повече кредит и държавата, създаваща все повече пари за скъпата икономика на благоденствието. Така се рестартира действащия икономически модел, основан на редуване на балони и банкрути. Според Кейнс е желателно икономиката да функционира постоянно в състояние на подем, но точно държавните политики тласкащи растежа на дефицитите и суверенните дългове допринасят за провалите на „хубавите” теории.

Гърция и другите държави от Еврозоната, които са във фактически фалит и  нямат достъп до нови кредити, трябва да се спасяват. На първо място обаче стои целта за спасяване на банките. Не трябва да се забравя, че основният мотив за налагането на финансова дисциплина в еврозоната е намаляването на загубите на банките, държащи токсичните облигации. Катастрофата е завладяла дотолкова умовете на управляващите елити, че очертаващата се безотговорност за лошите политики - предпоставка за тяхното повторение, отново се подценява и не поражда необходимите действия и мерки.

Свиването на бюджетните дефицити, в условията на анемичен растеж на брутния продукт, вероятно ще наложи ограничаване на раздутата система на социални придобивки, което е истинско предизвикателство за всеки съвременен политик. Изглежда, че след годините на свръхпотребление идват годините на спад в благосъстоянието.

Финансовият ресурс, необходим за спасителните мерки е значителен, а източниците за неговото осигуряване са проблематични. Неблагоприятен фактор за това са и колебанията в стопанската конюнктура на развиващите се пазари.

Добре е, че ЕЦБ все още отхвърля настойчивите предложения за печатане на пари, защото опасността от инфлация може да нарасне значително, което ще постави под въпрос намеренията за установяване на финансова дисциплина в техния зародиш. Предпазливата политика на централната банка е трудно удържима, но на този етап нарастването на баланса на ЕЦБ до 2,73 трилиона евро, (около 22% от БВП на съюза) дава позитивен сигнал.

През празничния период Европейската централна банка кредитира евтино с почти 500 милиарда евро европейските банки, но основната несигурност продължава. Заемите са обезпечени и ЕЦБ не поема кредитен риск. При отслабналото кредитиране на бизнеса, не би било ефективно тези банки да предприемат покупки на лоши дългове, като арбитражират по-високите лихви срещу 1% лихва по кредитите на ЕЦБ.

Не малка част от малкия и средния бизнес фалира в Европа и зад океана, кредитният пазар стагнира, заетостта в добрия случай не расте. Въпросът е дали износът и потреблението ще регистрират достатъчен ръст и ще компенсират ниската инвестиционна активност, за да има скромен растеж на БВП.

Добре би било и традиционният висок оптимизъм на действащите политици в България да стане по-сдържан относно перспективите за следващите няколко години. Това е въпрос на добро познаване на реалностите и по-ниска доза популизъм ще им спести разочарованието и по-нататъшна загуба на авторитет.