2012 ???

Тревогите и несигурността на голям брой анализатори зад океана за икономическите ефекти и за нова рецесия през 2012 г. са високи, въпреки някои позитивни макро данни в края на 2011 и началото на новата година. Пословичният оптимизъм е сериозно подкопан, но това не е толкова лошо, защото така рисковете ще се оценяват по-реалистично. С една дума, част от американските „умни глави” поумняха, а би било много странно ако не се направят изводи от последната, така и не съвсем приключила криза.

Очакванията за 2012 г. са важни, защото евентуални нови финансови катаклизми в САЩ заразяват целия свят, а Европа и без това е достатъчно зле.

Професорите Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт, стигнаха до заключението, че когато брутният държавен дълг на страната се повиши над 90% от БВП, "медианата на темпове на растеж спада с един процент, а средният ръст пада значително повече”. САЩ влизат в 2012 г. с размер на брутния правителствен дълг от почти 100% към БВП.

Професор Марк Тома е загрижен с основание за способността на ФЕД да защити икономиката от нови турболенции през настоящата година, имайки предвид поведението на ФЕД при финансовата криза от 2007 г.

В същото време видните кейнсианци професорите Paul Krugman and Brad DeLong дебатират за ползите от старите рецепти предписващи фискални стимули, т.е. повече напечатани пари и нови дългове. Не че досегашните стимули и количествени улеснения са имали осезателен макро и микро ефекти, но това може да се коригира чрез по-големи пакети. Друг виден привърженик на Кейнс - Джоузеф Стиглиц, се тревожи, че мерките за въвеждане на финансова дисциплина в ЕС ще доведат до рецесия.

Професор Скотт Съмнър[1] пише, че „кейнсианският начин на мислене за света (че разходните шокове задвижват икономиката) е толкова интуитивно привлекателен, че става трудно да се визуализира всеки друг мироглед”.

Тези теоретичните дебати са интересни, но за съжаление остават в полето на днешния провален икономически модел, без да дават идеи за неговата промяна. На практика икономиката се намира в състояние на перманентни бумове и балони и спадове и кризи, задвижвани все от едно и също - огромните разходи и дългове.

Има ли тогава голямо значение каква ще бъде 2012 г.?

---

[1] http://www.themoneyillusion.com/?p=12716

Институционалните фактори за българската бедност

България има структурен проблем с ниските доходи на заетите и ниските пенсии, в сравнение с доходите и пенсиите в другите европейски страни. Икономистите знаят, че това се дължи на относително ниската производитвлност на труда, която пък концентрира въздействието на комплекс от производствени и технологични фактори, които са свързани с историята, географията и с ефикасността на институциите на обществото.

Качеството на формалните и неформалните институции влияе върху икономическото развитие чрез намаляване на несигурността  и на разходите за транзакциите между пазарните субекти, от една страна и чрез етичната култура, моралните норми, схващанията, навиците  и поведението на индивидите в обществото - от друга.

Слабостите на формалните институции в България. чиито ефекти са неспазването на правата на собственост, липсата на правосъдие, трудното прилагане на договорите, слабото законодателство и съвсем слабото му прилагане, проблемите при спазване правата на интелектуална собственост и др. пряко водят (често чрез корупционния данък) до повишаване разходите на икономическите агенти и съответно - до по-ниската продуктивност на пазарите, която спъва икономическото развитие.

Проблемите на неформалните институции се подхранват от вкоренените нагласи като: недоверие към частната собственост, вяра във всезнаещата държава, склонност към подчинение и към примиряване със статуквото. Социалната етика и моралните норми лесно се пренебрегват, в зависимост от интересите. Авторитетите и правилата са подложени на ежедневно отхвърляне.

За това състояние на обществения морал има заслуга и слабата религиозност на населението, а религиозната етика не е съществен мотив за поведението на индивидите. Суеверията и езическите вярвания все още са силно разпространени.

Толерантността на българите поощрява голям брой неетични и корупционни практики, но търпимостта към различността е ниска.

Носталгията по социализма е силна и днес, а предприемачеството е недостатъчно интензивно.

Терминологията на пазарната икономика е усвоена, но пазарното поведение и на елита и на електората е подкопано от неразбирането и неприемането на суровата истина за това как работят пазара и конкуренцията. Например, българите не могат да се сърдят на чуждите инвеститори и да им казват какви инвестиции искат, тъй като международния капитал се ръководи от неемоционални критерии при избора на локациите на нови мощности. За да изберат България високотехнологичните чужди инвестиции, явно ниските преки данъци не накланят везните достатъчно. От другата страна на везната са натрупани голям брой негативи – дефицит на квалифицирана работна ръка, тежки административни процедури, некачествена инфраструктура, копупция и т.н.

За съжаление описанието на стопанския морал и етичните дефицити в България след освобождението от Б. Боев (цитиран от Р. Аврамов) е актуален и в началото на 21 век.

“Етическите” причини за “нашето стопанско изнемощение” той намира в “отсъствието на чувство за обществен интерес, чувството на обществена справедливост, отсъствието тъй да се каже на обществения инстинкт, от една страна, и крайното развитие на индивидуализма, на личния егоизъм - от друга – (станали) причина да се изгубят онези добродетели, без които никое общество не вирее: чувство на законност, честност, чувство на дълг, а се развиха вместо тях - обикалянето и газенето на законите, измамата и безпринципността. При такива условия на общественната морал не може и дума да става за по-високо и по-интензивно развитие на стопанските отношения. (Б.Боев, с.718)[1][1]

Окаяното състояние на формалните институции е заслуга на политическата класа на прехода, доколкото тя обективно не можа да надскочи парадигмата на неформалните институциия, с други думи –  на вкоренената непродуктивна етична култура. За това провеждането на реформи е толкова мъчително и рядко явление.

Търпението е важна черта на българите, но кризата и бедността могат да я поставят на изпитание. Тогава може би ще дойде време за реформи. 

Пътят към материалния просперитет минава през духовния просперитет. И поради това е много труден и дълъг. За това бедността на мнозинството българи е  нерешим проблем.

---

---

[1][1] Румен Аврамов

СТОПАНСКИЯ ХХ ВЕК НА БЪЛГАРИЯ

Понзи икономика[1]

Когато се пише за икономика всичко звучи наивно и несъществено, като се видят данните за темповете на растеж на дълговете на правителството на САЩ и подражаващите му страни в Западна Европа и когато те се сравнят с темповете на растеж на БВП. Проблемът е, че темпове на растеж на БВП са твърде анемични на фона на растежа на дълга.

Възниква въпросът защо огромното задлъжняване и монетаризацията на дълга са толкова непродуктивни. Според Karl Denninger това е показател за размера на кражбите и измамите допуснати от правителствата в „сътрудничество” с търговските банки, в последните 30 години, които са аналогични на тези на Б. Мадоф и К. Понзи. Разликата е, че последните получиха присъди и са в затвора.

Трябва да се прибави и модерната финансова индустрия, създаваща виртуалната икономика, където милиарди се генерират и губят и която реализира огромни печалби, без връзка с реалната икономика. Така мечтаното доверие на инвеститорите би следвало критично да спадне. Естествено, все пак зависи от това  какви са инвеститорите.

Налага се политиката на непрекъснатото печатане на пари, трупането на бюджетни и търговски дефицити и  отпускането на безплодни фискални стимули.

Относително все още високата свобода на предприемачеството и техногическото преимущество са едни от последните позитивни икономически фактори за толкова гордеещите се със своята изключителност американци.

Данните за правителствения дълг в % към БВП са красноречиви:

	2000	2011
САЩ	55	101
Великобритания	41	84
Франция	57	85
Германия	60	80
Япония	135	206
Еврозона	69	88

Източник: http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,806772,00.html

Икономическият растеж в развитите страни е слаб (имайки предвид размера на дълговете, които трябва да плащат) и колеблив и преди разразяването на кризата.

	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010
САЩ	1,1	1,8	2,5	3,6	3,1	2,7	1,9	0	-3,5	3
Великобритания	2,5	2,1	2,8	3	2,2	2,8	2,7	-0,1	-4,9	1,4
Франция	1,8	0,9	0,9	2,5	1,8	2,5	2,3	-0,1	-2,7	1,5
Германия	1,5	0	-0,4	1,2	0,7	3,7	3,3	1,1	5,1	3,7
Япония	0,2	0,3	1,4	2,7	1,9	2	2,4	-1,2	-6,3	4

Източник: Световна банка

Действащият икономически модел не е изчеран, отново ще се стимулира жилищния пазар, ще се трупат нови дългове, които ще се финансират с нови дългове.

Барак Обама вече съобщи, че планира увеличение на дълговия таван с още 1.2 трлн. долара, в резултат на което таванът на дълга ще достигне 16.394 трлн. долара още в началото на 2012 г.

Споровете между влиятелните икономисти в САЩ дали спираловидното нарастване на правителствените дългове налага бреме на следващите поколения може да имат теоретично значение, но практическо – едва ли. По важно е, че дори в настоящето социалните последствия са значителни, а по-слабо развитите страни губят шансове за по-осезаем просперитет.

---

[1] http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,806772,00.html

Една енигматична котка

Източник:
naked capitalism

Защо финансовата криза се оказа „изненада”

Според голям брой аналитични публикации съвременният икономикс се провали в предвиждането и ранното предупреждение за настъпването на финансовата криза. Още повече учени пространно изброяват дефектите на микро и макро иконоическите теории. Не са необхидими сложни методи, за да се види, че модерният икономикс е далече от практическите проблеми на глобалните финанси и производство, а теорията преподавана в икономическите университети няма почти нищо общо със икономическата деиствитвлност, особено в САЩ и ЕС.

Тези твърдения имат основание и имат нужда от отделно внимание, но при установяване на причините за „изненадата” от настъпването на финансовафа криза следва да се имат предвид и някои други фактори.

Правителствените икономисти, МВФ и Световната банка, големите частни банки и куп други институции разработват внушителен брой прогнози и анализи за динамиката на макроикономическите агрегати.

Тези прогнози отразяват имплицитното виждане около стандартния макромодел, че пазарите и икономиките по своята същност са стабилни и само временно могат да излязат от това състояние. Така свръхкредитирането и създаването на пари, които създадоха проблеми и извън финансовата система, със сериозни макроикономически последствия, останаха извън прогнозите и анализите.

Друг важен фактор за запазване на институционалното спокойствие пред ясните симптоми на настъпващата криза е категоричният императив, че намаляването на доверието не може да се допуска, защото това води до депресия. Правителствините прогнозите и макроанализи са силно повлияни от целта за повишаване на очакванията и доверието на институционалните инвеститори и на потребителите. Тези анализи като правило са по-позитивни, а негативните тенденции се смекчават от необходимостта от поддържане на оптимизма, като основа на доверието на икономическите агенти. Както се оказа, дори по-грубото манипулиране на макро статистиката не е трудно - Гърция го доказа.

Инфилрирането на политическите интереси в икономическите решения на правителствата не се съчетава добре с предварителната обективизирана оценка на ефектите от една или друга политика. Суверенните дългове и бюджетни дефицити не са се появили за един ден от нищото, а са резултат на осъзната политика, която изглежда дългосрочна. В резултат на това, вероятно трябва да се приеме, че натоварената с отговорността да коригира пазарните провали държава, регистрира собствения си тежък провал.

Още една котка, чийто поглед е по-далновиден от този на елитарните икономисти

източнк: Интернет

Проблемите на конвенционалните подходи за справяне с кризата

Ортодоксалните политики в отговор на кризата в развития свят са фискалните ограничения и създаването на пари и фискалното стимулиране. Увеличаването на данъците не е решение за старите членки на ЕС.

Иронията е, че икономическият застой в комбинация с огромните публични дългове трябва да се лекуват или с икономии, или с трупане на нови дългове.

Необходимостта от фискални ограничения в ЕС е очевидна, но дали те са постижими? Системните съкращения на бюджетни разходи предполагат масивни структурни промени в публичния сектор, които изискват закриване  на структури и дейности, освобождаване на персонал и продажба на активи. Тези дейности трябва да се осъществят в кратък срок и да бъдат обвързани в система, недопускаща груби отстъпления.

Раздутата социална държава  в европейската южна периферия все още не дава индикации, че ще успее да се свие .

Ставащото в Гърция е показателно за капацитета на политическия и административния елити да проведат тежките и непопулярни промени. Бюджетният дефицит на страната е нараснал с 4,75 на сто за 11-те месеца на годината в сравнение със същия период на 2010 г. и възлиза на 20,49 млрд. евро, въпреки предприетите антикризисни мерки. Необходими са допълнителни рестрикции, но не е ясно колко може да се повишава социалната цена в общество, което дълги години е живяло разточително на кредит. Бюджетният дефицит на Испания през 2011 г. ще надхвърли 8% от брутния вътрешен продукт, което е доста над поставената цел от 6%.

Що се отнася до по-често прилагания (в сравнение с фискалните рестрикции) начин за борба с кризата – количествените улеснения и фискалните стимули- те водят до ново увеличаване на публичните дългове. Дълговото бреме се разпространява като огън и поразява частните и централните банки, правителствата, частните кредитори и международните институции. Нарастването на инфлацията като важен страничен ефект от печатането на пари излиза на преден план.

Избухването на инфлация ще ерозира реалната стойност на правителствения дълг и ипотеките. Също така ще даде стимул за държавните приходи.
На теория, доза контролирана инфлация може да има позитивен ефект. На практика, обаче, е трудно да се постигне и ползите няма да са толкова очевидни, освен това инфлацията има висока социална цена и подкопава финансовата дисциплина. Опитът показва, че инфлацията помогна да се редуцира бремето на правителствения дълг в САЩ след втората световна воина, но свиването му се дължи много повече на регистрирания силен ръст на БВП и на първичните бюджетни излишъци.

Не малко анализатори по-явно или по- сдържано коментират привлекателността на инфлационното решение на дълговата криза в еврозоната, но и това решение не е от лесните.