Толериране на посредствеността

Толерирането на посредствеността явно е основен закон в правенето на политика, а причинно-следствената връзка се основава на посредствеността на преобладаващата част от политиците и е обективизиранa от  инстинкта за самосъхранение на всеки конкретен индивид.

 Херман  Мелвил   в забележителния си роман „Величието на Франция” описва художествено, меко казано несъстоятелния образ на френския крал Анри II, управлявал Франция в средата на 16 век. Освен, че кралят е с празен поглед и влачи мудно съществуване, освежавано основно от рицарските турнири, той е абсолютно объркан относно важните политически решения.

                „Що се отнася до политиката, то кралят, неспособен да вземе сам каквото и да било решение, с едното ухо слушаше Монморанси, а с другото — дук Дьо Гиз. Предпочитанията му определено клоняха на страната на Конетабъла, вероятно защото интуитивно предугаждаше у последния некадърност, почти равностойна на неговата собствена. За сметка на това Гиз му импонираше и тъй, в зависимост от сезоните, кралят се водеше по ума ту на единия, ту на другия, но понеже двамата преследваха крайно противоположни цели, политиката му беше крайно мъглява.”

Достатъчно е да видим  празните погледи на посредствените политици, доволно разпространени по цялото земно кълбо, без да пропускаме армиите от техните също така посредствени, но лоялни съветници и рабираме колко мъчително трудно е било и е развитието на човечеството. Добре е все пак, че е имало и има способни политици, по-скоро като изключения от правилото.

Та за това и през 16 век и сега просперитетът на гражданите е работа на самите тях и се дължи на техните предприемачески способности и уменията  им да преодоляват препятствия.

Ще илюстрирам казаното за "интелигентния" поглед със снимки от българската политическа фауна:

Фрустрацията от политиката е само началото на промяната на статуквото

http://pcdn.500px.net/39210200/8e423fb5707d99e0868c17fdd4d1ca1def9aa946/3.jpg

Синдикатите съобщават, че около 1,6 милиона българи живеят под прага на бедността. Дори цифрата да е преувеличена, /синдикатите са заинтересована страна, оказваща натиск за все повече бюджетни разходи/ тя е наистина висока.

 Икономическият статус на хората влияе върху тяхното поведение в обществото. Според К. Маркс и Алексис де Токвил екстремната бедност на голяма част от обществото води до апатия, не до революция. Преобладаващата бедна прослойка на българското общество  поддържа порочното политическо статукво, срещу което получава трохите от държавната трапеза. Тезата на Маркс и Токвил е валидна и днес.

Далеч по-критичната група във всяко общество, склонна да прави революции, е съставена от хората, които със собствени усилия са започнали да се движат напред към просперитета, но пътят им е блокиран от политиката, без те да могат да влияят върху нея. Политиката на посткомунистическата номинклатура  в България се вписва в термина „политика на фрустрацията”, употребен от Ралф Дарендорф в едноименното му есе от 2005 г.  Желанията и амбициите на активните българи са нереалистични при актуалните обстоятелства, когато липсва правова държава, корупцията  и рекета са повсеместни, а всяка частна инициатива се сблъсква с тромавата, некомпетентна и алчна бюрокрация. Да не говорим за ниското качество на основните публични услуги, което тормози всички, но всяка власт е безсилна да  реформира.

Продължителните протести на критичните и активни  българи са симптом на дълбоката фрустрация от политиката, но революционната промяна на статуквото е още далече. Не са налице необходимите условия за това, липсват  интелектуалните лидери на промяната, обществото е дълбоко разделено.

Проблемът с неудовлетворените амбиции за просперитет на българите няма лесно и бързо решение. Бодрото  политическо говорене  е  откъснато от реалността и само дразни хората, които са дълбоко разочаровани от действията на политиците. Изборите са любимата играчка на точно тези политици на статуквото и винаги са в тяхна полза. Ситуацията е доста обезсърчаваща, но все пак - времето е факторът, който ще изхвърли безполезните политици на бунището.

Цитат на деня

Today, some of the most celebrated individuals and institutions are ensconced within the financial industry; in banks, hedge funds, and private equity firms. Which is odd because none of these firms or individuals actually  make anything, which society might point to as additive to our living standards. Instead, these financial magicians harvest value from the rest of society that has to work hard to produce real things of real value.

While the work they do is quite sophisticated and takes a lot of skill, very few of these firms direct capital to new efforts, new products, and new innovations. Instead they either trade in the secondary markets for equities, bonds, derivatives, and the like, which perform the 'service' of moving paper from one location to another while generating 'profits.' Or, in the case of banks, they create money out of thin air and lend it out – at interest of course.

Bankers Own the World

by Chris Martenson

http://www.peakprosperity.com/blog/82432/bankers-own-world

Mike "Mish" Shedlock за това, което е сигурно в общата европейска несигурност

Планините на неизплатим дълг на страните от  Южна Европа, притежаван от публични кредитори, остава основен проблем и определя голямата несигурност на политиката в еврозоната, която обаче има няколко сигурни характеристики:

1. "Chancellor Merkel and finance Minister Schäuble will continue to lie, before, during, and after the election.
2. German taxpayers will be on the hook for bailouts in Greece, Cyprus, Spain, and Portugal. 
3. The entire mess will unravel soon.

The major uncertainty is the trigger country is not yet known. It could be 

Greece, Portugal, Spain, Italy, or even Germany (the latter if Germans come 

to their senses and vote for AfD in a huge way)."

 

Read more at http://globaleconomicanalysis.blogspot.com/#3qkYA01J6Sf7hZ2i.99 

Кейнс и поличбите на социализма

_{http://farm4.staticflickr.com/3749/9215436317_b5b48c0dd0_c.jpg}

_{Дж. М. Кейнс твърде остроумно и саркастично по отношение на свободния пазар препоръчва, ако Министерството на финансите е запълнило  бутилки със стари банкноти, да ги погребе на подходящи дълбочини в изоставени въглищни мини, след което да предостави мините на  частни предприятия, които според изпитаните принципи на laissez faire да изкопаят банкнотите отново. Безработицата ще намалява. Толкова е просто и лесно и затова всички правителства – леви и десни, диктатори и популисти,  правят това постоянно.}

_{Заетостта е важна, но много по- важно е дали трудът  е продуктивен, което явно Кейнс пренебрегва. Трябва винаги едни хора да правят нещо ненужно или почти ненужно, за да получават заплата, финансирана от труда на другите хора, които правят нужните неща. Трябва да се напомни, обаче, че това е сърцевината на икономическите практики на източноевропейския социализъм, който впрочем се провали в края на 80-тте години на 20 век. Поличбата не е добра.} 

Цитат на деня

"Свободата не е просто правото на интелектуалците да разпространяват продуктите на своя труд. Свободата е, преди всичко, правото на обикновените хора да  намерят пронстранство за самите себе си и  убежище от вилнеещите презумпции за "по-добрите" от тях."


Thomas Sowell’s 1980 magnum opus Knowledge and Decisions

http://cafehayek.com/2011/06/quotation-of-the-day-12.html

Цитат на деня

http://www.lushquotes.com/pics/voltaire/Common-sense-is-not-so-common..jpg

Токсичните социални практики и крехките морални ценности

http://pcdn.500px.net/38175612/7f73ab5acb628f6b0afe651fb2a1885ea034af93/3.jpg

Моралната интелигентност е умствения капацитет, който определя как да се прилагат универсалните морални принципи, като почтеност, отговорност, състрадание и прошка в нашите лични ценности, цели и действия.

Вече 20 дни тихо се радвам за това, че в България за първи път след краха на комунизма, хората протестират за морал, почтеност и справедливост в политиката и обществото. Нищо, че тези хора са  малцинство, още повече, че има достатъчно факти, свидетелстващи за глупостта на мнозинството.

Е, искането за оставка на поредото клептократично правителство няма да възвести тържеството на морала от следващия ден,  оставката би била единствено жест на носене на формална отговорност. А новите избори вероятно ще възпроизведат отново статуквото, поради стабилните по- големи електорати на демодираните социалисти, на турската партия и на нейния антипод – националистите, като не е за пренебрегване и полицейската партия, наскоро паднала от власт.  Няма съмнение, че  политиците на статуквото са обвързани в мафиотски клиентелистки мрежи и неприкрита корупция, поради което да се говори за морал и почтеност  в техните действия е просто неудобно.

Моралният скептицизъм в политиката е обясним с това, че много хора са психологически склонни да издигнат своя личен интерес над всичко останало - включително и над морала. Това е добре познатия морален релативизъм. Ако  моралът и личния интерес  влязат в конфликт , моралът  като праволо губи. Рационално погледнато, това не би трябвало да бъде изборът на хората, които са се обрекли да служат на другите, защото политиците са точно такива, нали. Но не само в България тази рационалност не е особено присъща на хората, занимаващи се с политика, които щом получат власт стават автоматично номинално „умни”, „красиви” и „работливи”,  но реално - злоупотребяващи с властта, прекалено алчни, корумпирани, безотговорни и съответно - глупави.

Токсичните социални практики, основно в политиката, но не само там, са трудно изкореними, особено в балканския регион, където са налице сериозни цивилизационни проблеми, отразяващи се в традиционно слабите публични институции и липса на върховенство на закона.

Скептична съм за това  дали времето работи за реморализацията на обществения живот в балканска България, защото възпитанието на следващите поколения е силно повлияно от изобилните примери за подражание, демонстриращи пълната липса на социална етика. Децата, които гледат как възрастните правят нещата в политиката, икономиката, правосъдието, образованието /частните уроци/, здравеопазването /плащането под масата/, та дори и във футбола, са застрашени от унищожаване на тяхната интуитивна морална интелигентност и чувство са справедливост. Защото вярата в природните добродетели на децата е едно, а съзнателната грижа на възрастните за тяхното развитие е съвсем друго нещо, което те подценяват системно със своето морално укоримо поведение. Децата  в България твърде често  са зрители на родни сцени на омраза, жестокост, насилие, корупция и обикновена простащина, а това „възпитание” вече е и ще бъде с достатъчно значими дългосрочни ефекти.

Затова трябва да има протести,  свободни дебати, смени на правителства и разчистване на съдебната система, за да има не един, а повече осъдени виновни властници. Сама не си вярвам, но.....

Scott Adams: Snowden Dilema

Дълбокото пренебрежение към свободата и човешките права в съвременния свят е факт, с който се свиква явно. Политиците не дават особен избор на поданиците си. Скот Адамс има интересен пост по тези въпроси.

Snowden Dilemma

Scott Adams
http://dilbert.com/blog/entry/snowden_dilemma/

Suppose the government of the United States gets its hands on Edward Snowden and brings him to trial. Have you wondered what happens then?

I've predicted that no jury of Snowden's peers will convict him, regardless of how clear it is that he broke laws. I would be highly disappointed in my fellow citizens if they sided with the perpetrator (the government) over the victims (themselves) and decided to screw the whistleblower (Snowden) who is on their side. But let's consider the alternative.

If Snowden gets convicted, many of the citizens of the United States will go all Egyptian and take to the streets. It was bad enough that the government was collecting all of our private communications. But convicting the guy who blew the whistle? That's throwing a match on the gasoline. So I believe the government doesn't want to see him convicted, or at least the top people don't. It's too risky to the system.

On the other hand, the government has an absolute legal obligation to pursue criminal charges against Snowden. Society doesn't work if people think they can break laws whenever they have good reasons. 

We also know there is big money involved in domestic surveillance. And while I'm late to the party on this, all evidence suggests that the government is controlled by corporate interests. So one presumes the government needs to punish the whistleblower to satisfy its corporate overlords and to keep the domestic surveillance cash cow mooing.

This puts the government in the awkward position of trying to avoid some sort of accidental competence that ends up convicting a martyr and sparking a popular uprising. They need to put Snowden on trial to satisfy their corporate sponsors. But they need to fail in getting a conviction to satisfy the public. 

I think there is a 100% chance that some dark department of the government, along with its foreign proxies, is planning an "accident" for Snowden before he reaches the United States. Putin would probably do it in return for secret concessions. He might need some of his own spies freed, for example. In the end, I don't think the U.S. government will authorize a hit on Snowden because it would be too obvious. But you know they discussed it. That much seems certain.

If I were President Obama, I would start seeding the media with the idea of a trial and conviction followed by a presidential pardon. You'd want to float that idea and see what the public thought of it. A conviction and a pardon are as close as you can get to a "tie" in this situation, and that would be the best case scenario for the public. We want to know that lawbreakers are dealt with, but we also appreciate justice.

If Snowden gets a lot of attention during a trial, and somehow gains his freedom at the end, I wouldn't be surprised to see him run for President in a few years. This is the sort of situation that gives a person instant legitimacy. If Snowden ran on a platform of exposing corporate control over the government and preserving individual privacy he'd be a credible player on day one.

Things will get interesting when Snowden reaches our shores, and I'm fairly sure that will happen.

Преди 50 години