събота, 6 юли 2013 г.

Токсичните социални практики и крехките морални ценности


http://pcdn.500px.net/38175612/7f73ab5acb628f6b0afe651fb2a1885ea034af93/3.jpg


Моралната интелигентност е умствения капацитет, който определя как да се прилагат универсалните морални принципи, като почтеност, отговорност, състрадание и прошка в нашите лични ценности, цели и действия.

Вече 20 дни тихо се радвам за това, че в България за първи път след краха на комунизма, хората протестират за морал, почтеност и справедливост в политиката и обществото. Нищо, че тези хора са  малцинство, още повече, че има достатъчно факти, свидетелстващи за глупостта на мнозинството.

Е, искането за оставка на поредото клептократично правителство няма да възвести тържеството на морала от следващия ден,  оставката би била единствено жест на носене на формална отговорност. А новите избори вероятно ще възпроизведат отново статуквото, поради стабилните по- големи електорати на демодираните социалисти, на турската партия и на нейния антипод – националистите, като не е за пренебрегване и полицейската партия, наскоро паднала от власт.  Няма съмнение, че  политиците на статуквото са обвързани в мафиотски клиентелистки мрежи и неприкрита корупция, поради което да се говори за морал и почтеност  в техните действия е просто неудобно.

Моралният скептицизъм в политиката е обясним с това, че много хора са психологически склонни да издигнат своя личен интерес над всичко останало - включително и над морала. Това е добре познатия морален релативизъм. Ако  моралът и личния интерес  влязат в конфликт , моралът  като праволо губи. Рационално погледнато, това не би трябвало да бъде изборът на хората, които са се обрекли да служат на другите, защото политиците са точно такива, нали. Но не само в България тази рационалност не е особено присъща на хората, занимаващи се с политика, които щом получат власт стават автоматично номинално „умни”, „красиви” и „работливи”,  но реално - злоупотребяващи с властта, прекалено алчни, корумпирани, безотговорни и съответно - глупави.

Токсичните социални практики, основно в политиката, но не само там, са трудно изкореними, особено в балканския регион, където са налице сериозни цивилизационни проблеми, отразяващи се в традиционно слабите публични институции и липса на върховенство на закона.

Скептична съм за това  дали времето работи за реморализацията на обществения живот в балканска България, защото възпитанието на следващите поколения е силно повлияно от изобилните примери за подражание, демонстриращи пълната липса на социална етика. Децата, които гледат как възрастните правят нещата в политиката, икономиката, правосъдието, образованието /частните уроци/, здравеопазването /плащането под масата/, та дори и във футбола, са застрашени от унищожаване на тяхната интуитивна морална интелигентност и чувство са справедливост. Защото вярата в природните добродетели на децата е едно, а съзнателната грижа на възрастните за тяхното развитие е съвсем друго нещо, което те подценяват системно със своето морално укоримо поведение. Децата  в България твърде често  са зрители на родни сцени на омраза, жестокост, насилие, корупция и обикновена простащина, а това „възпитание” вече е и ще бъде с достатъчно значими дългосрочни ефекти.

Затова трябва да има протести,  свободни дебати, смени на правителства и разчистване на съдебната система, за да има не един, а повече осъдени виновни властници. Сама не си вярвам, но.....



Няма коментари:

Публикуване на коментар