Цитат на деня

Speculative bubbles do not end like a short story, novel, or play. There is no final denouement that brings all the strands of a narrative into an impressive final conclusion. In the real world, we never know when the story is over.

Robert J. Shiller

Продължителността на живота - кой, как?

http://www.google.de/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fwww.irishhealth.com%2Fresize%2Fa79a040e211a347bc9c9c4da9d4641ba_w320_h250_sc.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Fwww.irishhealth.com%2Farticle.html%3Fid%3D20179&h=256&w=320&tbnid=ZIqq80qV4EtlpM%3A&zoom=1&docid=xdcbv0JSiB8VJM&ei=QRiCU5nRNMiC4gSO84GQCA&tbm=isch&iact=rc&uact=3&dur=1547&page=20&start=323&ndsp=19&ved=0CHIQrQMwJDisAg

Статистиката може да бъде и полезна. Един такъв случай е здравната статистика за динамиката на средната продължителност на живота в отделните страни. Тя дава информация за сложния социален феномен „качество на живота” на мнозинството граждани на дадена страна, който от своя страна също се мери чрез сложни и доста условни показатели.

Безспорно е, че средната продължителност на живота расте постепенно навсякъде по света и особено в развитите страни, където стартовите позиции са доста по-добри, отколкото в развиващите се страни. Статистиката на Световната здравна органиация е интересна, тъй като проследявайки изменението на средната продължителност на живота в отделните страни от 1990 до 2012 г., очертава някои странни на пръв поглед отклонения от средните тенденции.

	Средна  продължителност на живота по страни
	1990 –мъже	1990 - жени		2012- мъже	2012- жени
Австралия	74	80		81	85
Австрия	72	79		78	83
Етиопия	42	48		62	65
Гвинея	46	48		57	59
Гана	55	58		61	64
България	68	75		78	83
Канада	74	81		80	84
Китай	67	71		74	77
Франция	73	82		79	85
Финландия	71	79		78	84
Германия	72	79		78	83
Япония	76	82		80	87
Нова Зеландия	73	78		80	84
Руанда	46	47		63	66
Русия	63	74		63	75
Сингапур	73	78		80	85
Швеицария	74	81		81	85
САЩ	72	79		76	81

Япония безспорно е страната с най-добри показатели за двата пола. Качеството на системите за здравеопазване и образование, както и начинът на живот, начинът на хранене и пр. създават комплексните условия, при които хората живеят все по- дълго. Страните от стара Европа също отбелязват съществено нарастване на продължителността на живота за тези над 20 години. Австралия, Сингапур, Нова Зеландия и Канада са също от страните, където качеството на живота е предпоставка за увеличаване на дълголетието.

От друга страна, като се има предвид размера на парите, изразходвани за здравеопазване, човек би си помислил, че САЩ трябва да бъдат най-малко една от първите десет страни по показателя за средната продължителността на живота. Но това не е така. Въпреки, че американците харчат над 18% от брутния национален продукт на страната за здравеопазване, средната продължителност на живота изостава от достигнатите в развитите страни параметри. Незвисимо, че според някои оценки, американците консумират над 50% от фармацевтичните лекарства в света. Изглежда, че САЩ имат нужда от промяна на голяма част от политиките, формиращи качеството на живота.

Другата аномалия е доста фрапираща, но може би е закономерна.   „Велика” Русия е  страната, в която средната продължителност на живота на мъжете от 63 години през 1990 г. не нараства  изобщо и през 2012 г. остава същата.  Такава е /63 години/ и средната продъжителност на живота на мъжете в Руанда. Руанда, за която преди месец светът отбеляза 20 години от извършения през 1994 г. геноцид от Патриотичния фронт на Уганда, при който  за 100 дни бях избити между 500 000 и 1 030 000 човека.

Коментарът за проблемите на гражданите на Русия и болното общество, може би е излишен. Световната банка предупреждава, че Русия се доближава до момента, когато в страната няма да има достатъчно мъже, за да пазят огромните граници и да работят, за да плащат пенсиите на пенсионерите. 

Политиците от вида на Вл. Путин изглежда смятат, че средната продължителност  на живота в техните страни е показател, който зависи от биологични фактори и не е в сферата на тяхната отговорност.

Личните финанси - стрес и много "полезни" съвети

http://i.kinja-img.com/gawker-media/image/upload/s--3pN94mwc--/k7tovzwiwzbewt6m4fhc.jpg

Управление на личните финанси е голям източник на стрес. Този стрес се отразява върху взаимоотношенията в семейството и  често може да е причина за депресия. Затова се множат професионалните консултанти по управление на домашния бюджет. Медиите тиражират множеството съвети за това как се прави  бюджет: да се плащат ипотеките, да се направи фонд за непредвидени раходи и още много добри, но винаги теоретични съвети. Никой обаче не съветва хората да спестяват, напротив, това е „вредно” за икономиката. Но за личните финанси скътването на малко пари е доста полезно, в условията на перманентна икономическа несигурност.

Обективният проблем е, че винаги стои въпросът с достатъчността на парите в семейния бюджет. А субективният - външните съветници по-лесно правят сметки на чуждите пари, отколкото на своите собствени, разбира се.

Няма лесни решения, но като че ли задлъжняването и затрупването с вещи са най-слабите места на домакинствата. Като се прибавят и постоянно растящите  раходи за образование и здравеопазване, и  за комунални услуги, действително  личните финанси изискват много смятане и желязна ръка. И без стрес няма да мине.

Цитат на деня

"Whoever said money can't buy happiness simply didn't know where to go shopping." -

Bo Derek

Животът на хората и войната

http://www.csmonitor.com/var/ezflow_site/storage/images/media/content/csm-photo-galleries-images/photos-of-the-day-images/2014/0509/06/18449692-1-eng-US/06_full_900x600.jpg

Гледайки дядото с ордените  на снимката и тази вълшебна синя пола, си помислих  за това колко е била, е и ще бъде широка пропастта между мръсната политика и живота на обикновените хора. Фашимът и сталинизмът са двете страни на една монета, особено що се отнася до огромния брой невинни жертви на двата режима. Но тази безмислена, античовешка война в спомените на  обикновените руснаци е подвигът на живота им, извор на гордост, самочувствие и щастие от победата. За мнозинството от победените германци спомените от втората световна война са свърани с чувството за вина и животът на хората е белязан от тази вина.

Казах, че войната е безмислена, но може би това не е съвсем точно, поне що се отнася до настоящия живот на германците. Днес Германия е страната в Европа, където живеят и работят рекорден брой чужденци. Обикновените германци вероятно не приемат лесно конкуренцията на чуждите работници и специалисти и това е разбираемо. Но толерантността е правило, а правилата са, за да се спазват.

Животът на обикновените руснаци понастоящем, както и преди войната се определя от твърдата ръка на поредния несменяем вожд, който удържа популярността си чрез обикновен популизъм и репресии срещу мислещите граждани. И докато експертите спорят за милиардите на Вл. Путин, дали са 40 или 70,  руснаците се заселват в Германия, Чехия, САЩ и пр.

А руските  ветерани от войната будят умиление.

Lorenzo: За хегемонията на САЩ и икономическия растеж на Китай

On the US world-role and the economic rise of China

BY LORENZO

http://skepticlawyer.com.au/2014/05/03/on-the-us-world-role-and-the-economic-rise-of-china/

The World Bank reports that, on a purchasing power parity (PPP) basis, China’s economy is set to become bigger than the US’s while India has overtaken Japan.  China has declined the honour of being soon the world’s largest economy.

The economic rise of China to becoming (at some stage) the world’s biggest economy is the return of the normal pattern of world history. At least since the First Emperor (r.210-220BC), whenever China was unified, it was the world’s largest single economy (with the possible exception of the Roman Empire at its height).

Indeed, China was historically more economically “dominant” than it has any prospect of becoming in likely futures. According to the Maddison estimates, in 1820, over a third of the world’s population was in the Qing Empire, producing about a third of world GDP. This is the sort of economic “dominance” that is never likely to come China’s way again.

Economics and hegemony

Talk of the Chinese economy overtaking the size of the US economy inevitably encourages comment and speculation on the international role of the US (and of China). According to the Maddison estimates, the US economy became larger than the UK economy in 1872. The US economy did not become bigger than the Chinese economy until the late 1880s. The British economy did not become bigger than the Chinese economy until about 1910, by which time the US economy was more than twice as large as the British economy.

The US did not automatically replace Britain as the manager of the international state order simply because its economy became bigger. The Pax Britannica did not immediately become the Pax Americana. Partly, this was because adding in the British Empire shifts the economic balance. Mainly, however, because the US made little or no effort to become global hegemon or state-system manager. The US Navy, for example, remained considerably smaller than the Royal Navy until the Dynasts’s War (1914-1919) and the Washington Naval Treaty (1922).

Note that decades earlier, the UK had been easily able to beat the Qing Empire in the Anglo-Chinese War (1839-1842), the first of the Opium Wars. This despite the British economy at the time being about a fifth of the size of the Chinese economy and the population of China being about 16 times that of the UK. The difference was not Britain being able to draw on its Indian possessions, but that the British state had much higher capacity to mobilise resources. The British central government had over four times the revenue (pdf) of the Qing central government, with much greater capacity to borrow. Fighting an opponent with better military technology and organisation as well as much greater revenue: of course it was going to end badly for the Qing Empire.

It is not merely economic or demographic size that counts. What matters is ability and willingness to project power.

International role of the US

The biggest failing of US policy was remaking the world monetary order by creating the US Federal Reserve (by concentrating the US gold reserves, suddenly the new US central bank had about 27% [pdf] of all world gold reserves: 45% by 1923) and remaking the world state order by its intervention in the Dynasts’ War and the Treaty of Versailles and then stepping back from the responsibility that came with its actions and power. The result was 1929-1945: the Great Depression, the rise of Nazism and the Dictators’s War (1939-1945).

The period since 1945, when the US has taken much more of the responsibility that comes with its relative power, has been much better. Both for the world state order (i.e. general peace) and for the world monetary and economic order. On simple utilitarian grounds, an active US is to be preferred.

Not that it is a prospect any time soon, but a regime which gave us the Beijing Massacre, the Great Firewall of China, has had border wars with its neighbours, ruling a state-culture whose history was of conceiving other states as either tributaries or enemies and whose name for itself translates as “centre of the universe” is not a preferable prospect as global (or even regional) hegemon.  As, indeed, almost all the other states in its region agree.

Цитат на деня

"I have a problem with too much money. I can't reinvest it fast enough, and because I reinvest it, more money comes in. Yes, the rich do get richer."

Robert Kiyosaki