Икономиката и политиката и обратно

Развитият капиталистически свят е в системна икономическа криза на cуверенните дългове, катализирана от рецесията, разходите за спасяване на банките и традиционно съществуващите дефицити, от една страна и едновременно с това – на криза на финансовата система от друга. Стара Европа и дори САЩ навлизат в нов цикъл на несигурен растеж със слаби теоретични шансове за избягване на рецесията. Надеждите на политиците и ивеститорите са насочени към ЕЦБ, която трябва да отвори крана за пари и натрупване на нови дългове. Пътят до тук не е много дълъг.

Само преди малко повече от век доминира класическата икономическа доктрина, според която държавата има минимални икономически функции, основно в осигуряване защитата на индивидуалните права, образованието и здравеопазването. В резултат на разширяващите се социалистически идеи в края на 19 век се легитимира и въвежда преразпределението на доходите в икономиката като нормална функция на държавата. Първата социална осигурителна система се въвежда в Германия в 1880-тте години. От тогава системите за социална защита и подпомагане се разпространяват в целия свят, а делът на разходите за тях в БВП непрекъснато нараства.

Кейнсианските и посткейнсианските модели се появяват и развиват, за да обосноват въвличането на държавата в икономиката като особен многофункционален субект.  Това става, когато развитите страни са натрупали благосъстояние, а привлекателността на идеите за пълната заетост за действащата икономическа политика се корени в значителното съвпадение между рецептите на Кейнс и желанията и потребностите на избирателите в условията на демокрация. Краят на Laissez-Fare държавата настъпва след първата световна война. По това време повечето развити страни в Европа са въвели системите за социално осигуряване, а депресиите предизвикват вълни от експанзионистични държавни политики, изискващи големи държавни разходи, в това число и за различни социални програми. Икономическата политика трайно пренебрегва предупрежденията на Австрийската школа, че създаването на пари и кредит от финансовата система води до натрупване на сериозни дисбаланси в средносрочен период и до прекомерни публични разходи, в сравнение с историческите норми. Погрешните разходни решения водят до големи загуби на човешки труд.

В последните години системните проблеми на съвременния икономически модел се подхранват от съвпадащите интереси на държавата и финансовата индустрия, които са имплицитно насочени към нарастване на търсенето на стоки и услуги, особено финансови услуги. Настоящата криза е резултат на негативните ефекти от широко институционализираните политики за бързо нарастване на публичните разходи и на евтиния кредит, въвлечен в авантюрата на финансовия инженеринг. Целта е потреблението - панацеята на растежа. Всички трябва да харчат пари, т.е. всички трябва да бъдат богати. Полагаемите се права следва да се удовлетворяват, тъй като в противен случай може да се затрудни реализацията на индивидуалните политически права и това да стане проблем на политическата демокрация. Целта е на път да бъде постигната В САЩ преди кризата – потреблението и задлъжняването от домакинствата достигат ирационални нива.

В същото време напоследък се откроиха редица констатации за неуспеха на политиките за сближаване на доходите, дори напротив – наблюдава се нарастване на неравеството в последните десетилетия. Демагогията е твърде прозрачна на фона на данните за доходите и печалбите на финансовата индустрия. Явно е, че не техническият прогрес е главния виновник за провала на тезата за равенството на доходите.

В комплекса от проблеми, на по-заден план, но страрегически особено важна е ограничената ефикасност на капиталистическия пазар, която е следствие на подтискане на движещите сили на растежа – конкуренцията, неравенствата в предлагането, фалитите и пр. които са елиминирани със средствата на субсидиите, помощите, масовия кредит. Лошото е, че резултатът е анемичен растеж и  безработица.

Ясно е, че Кейнсианската доктрина и свързаните с нея политики, ще останат привлекателни политически, въпреки негативните ефекти от прилагането им. Още повече, че електоратът иска всичко днес и няма да се разсърди на своите политици заради тяхната немара за бъдещето. Все пак трябва да се помисли и за него, защото печалбите трябва да бъдат осигурени.