Данъчният рекет и липсата на правосъдие съсипват дребния бизнес

https://encrypted-tbn3.google.com/images?q=tbn:ANd9GcT1LGTXn6n-zdJEgnGQSl8LPPEWva6FBtcZHpJh4CuHgwxDywYH

Българската Мики Маус икономика скоро може съвсем да се прости с дребния си бизнес. 

Много е интересно как се справят малкият и не толкова малък бизнес в България в поредната година на дефицит на финансиране,  високата и ненамаляваща банкова задлъжнялост, и непоклатимата така наречена „дребна” корупция? За съжаление в печатните и в електронните издания почти нищо не може да се прочете по този въпрос.

Е да, Институтът за пазарна икономика правилно констатира, че  „липсата на независима и безпристрастна съдебна система и слабата защита на частната собственост, пречи  на България да подобри позицията си в класациите за икономическа свобода, изготвяна всяка година от канадския институт „Фрейзър”. Като правило,  всички малко или повече теоретични коментатори на икономическите проблеми в България са фокусирани върху класациите и мястото ни в тях. Предприемачите обаче, абсолютно не се интересуват от тези класации, защото икономическата несвобода е тяхното ежедневие, а ако някой все пак ги попита, вероятно според тях дори постигната позиция би била нереално висока.

Тук имам предвид независимите предприемачи, несвързани с политически покровителства, които при всяка нова власт и при всяка нова- стара криза трябва да се преустройват, рационализират, съкращават, закриват, и така нататък – все сложни и болезнени и не винаги успешни промени в името на оцеляването.

СДС алармираха за  срастването на бизнеса с държавните и общинските администрации. Според тях това е достатъчно сериозен проблем, който руши конкурентоспособността по места. Всички заем, че в почти всяка община има хора с екзотични прякори, които на бизнес срещите дори не се представят със собствените си имена. Така е, уви при всяка власт  и СДС не е изключение.

В България трябва да бъдеш огромен оптимист и наивник, за да поемеш авантюрата да бъдеш частен предприемач, ако нямаш политически гръб. А и проблемите на тази  смаляваща се група ентусиасти са скрити, не се коментират, всеки  бизнес се спасява по единично и както може.

Ако вземем за пример засиления рекет от страна на данъчната администрация /а това е голям проблем, защото е впрегната държавната машина/, ще видим, че малкият бизнесът няма изход от капана, в който се е вкарал само поради това, че произвежда нещо, продава нещо, строи и продава, с една дума – просто мърда.

В условията на свити бюджетни приходи, освен задържане възстановяването на данъчния кредит, данъчната администрация в последно време все  по-често генерира несъществуващи /незаконни/ данъчни задължения на фирмите, които са принудени да ги плащат, в противен случай дейността страда и предприятието търпи загуби. Това вече е любима практика на общинските данъчни служби, които са с развързани ръце да упржняват данъчен произвол върху бизнеса на територията на общините. Данъчният рекет чрез налагане на несъществуващи задължения за местни данъци и такси произвежда длъжници от голяма част от местния бизнес, разбира се в общините, където има бизнес и особено в морските общини. 

В правовата държава, ако наложените публични задължения на една фирма са в разрез със закона, фирмата ще осъди данъчната администрация. В България ако бизнесът реши да съди данъчните, той не трябва да плаща мнимите задължения, но така се лишава от административните услуги на данъчната администрация, например издаването на данъчни оценки. Ако платиш и не съдиш, ще останеш без оборотни средства, ако не платиш и съдиш – не можеш да продаваш и трябва да спреш да работиш - и в двата случая губиш. Политиците не разбират колко е самубийствена тази политика – когато малкият бизнес губи, всички губят и те самите губят. Няма да има висок икономически растеж и няма да забогатеем.

Данъчният рекет върху малките магазини е пословичен, а след свързването на касовите апарати с данъчната администрация,  вече е системен.

Дали да съдиш или не администрацията е почти излишен въпрос, поради невъзможното правосъдие в тази страна. Публична тайна е, че законите са с много ниско качество, пълни са с двусмислени текстове, позволяващи всякакво тълкуване, а съдът, в частност Административния съд е меко казано зависим от държавата. Ето защо солените разходи за едно дело срещу данъчните власти са 100 % хвърлени пари на вятъра.

При така изложените алтернативи, на пръв поглед най-евтиния вариант за излизане от ситуацията е подкупът. Но това е само на пръв поглед, защото подкупът има свойството да се размножава във времето.

Спомням си, че бившият финансов министър Орешарски беше казал в парламента, че чужди посланици се жалвали от данъчния рекет. Българският дребен бизнес няма  на кого да се оплаче.