Препечатвам този пост на Lorenzo, тъй като напоследък имам тревожното усещане, че дебатът за христианските ценности, либрализма и свободата е изпаднал в твърде абсурдни послания. Например диктаторът Путин се явява във фалшивата поза на защитник на христианските ценности и семейството. Независимо от фактите: алкохолизмът убива мъжете млади в Русия, около 60% от браковете се разпадат, а проблемът на самотните руски жени е придобил застрашаващи размери. Другият пример е свързан с нападките срещу германската толерантност и свободата да бъдеш това, което си избрал да бъдеш. Но, вървейки по улиците на германските градове, човек може да си помисли, че на огромното разнообразие от чужденци му харесва да живее в Германия.
Не искам да се разпростирам по темата за християнските ценности, но все пак ми се струва, че и божиите служители са твърде изкушени от парите, властта и удоволствията.
Просто никой не може да избяга от ограниченията на човешката природа. Толкова по-жалко е да наблюдаваме разцвета на всякакви видове дискриминация.
Но, ето какво пише Lorenzo:
What is it to be human?
Abortion is an intractable issue because it is one of those "what does it mean to be human?" debates.
The war against human sexual diversity is all about "what does it mean to be human?" Catholic (and Orthodox) natural law theory defines people as heterosexual-by-nature so same-sex orientation is a "false form" of the human ("objectively disordered" is the current jargon term). So nothing they want in terms of their orientation counts or has any standing. The evangelicals buy into that through cherry-picking Leviticus and St Paul's use of natural law theory (almost certainly from Philo of Alexandria).
Of course, once you get into the game of "false forms" of the human,extermination is the natural endpoint.
The same groups notoriously define a fetus as human. So a fetus counts as a full human for moral purposes, but a same-sex oriented person does not.
The other link is all about sex. Since the One God is solitary, the One God is not sexual, so sex separates us from the divine EXCEPT in its creative aspect, so the only thing that justifies sex is its ability to create life and bind life-creators.
It is all very coherent, if you do not let things like the issue of forcing women to give birth and systematic cruelty towards your fellow humans bother you.
There is also a lot of effortless virtue involved. Heterosexuals deciding that same-sex activity is evil are not giving anything up. It gives a sense of virtue requiring no effort (apart from completely refusing to give the other person any credence).
Men deciding abortion is wrong are also not giving anything up. The situation with women is obviously, indeed notoriously, more complicated. Such as how motherhood fits into the sense of being a woman. But the thinkers who worked the details of the system out were all men. Typically, celibate, unmarried men.