Bryan Caplan: 21 Short Claims About Political Motivation

Препечатвам този пост на Брайан Каплан, като мисля наистина, че неговите изисквания към политиците са твърде интелигентни за тяхното стандартно интелектуално ниво.

21 Short Claims About Political Motivation

Bryan Caplan

Yesterday I wrote:

If you want lots of X, but are too ignorant to evaluate X's indirect effects, you probably just really love X.  If you want lots of ice cream, but are too ignorant to evaluate ice cream's effect on your health, you probably just really love ice cream.  If you want lots of government, but are too ignorant to evaluate government's overall consequences, you probably just really love government.

Lest you think I'm picking on liberals, I now proceed to broadly generalize my initial claim.

1. If you want lots of defense spending, but are too ignorant to evaluate defense spending's overall consequences, you probably just really love defense spending.

2. If you want lots of liberty, but are too ignorant to evaluate liberty's overall consequences, you probably just really love liberty.

3. If you want lots of education, but are too ignorant to evaluate education's overall consequences, you probably just really love education.

4. If you want lots of labor regulation, but are too ignorant to evaluate labor regulation's overall consequences, you probably just really love labor regulation.

5. If you want to invade lots of countries, but are too ignorant to evaluate the overall consequences of invading countries, you probably just really love invading countries.

6. If you want lots of environmental regulation, but are too ignorant to evaluate environmental regulation's overall consequences, you probably just really love environmental regulation.

7. If you want lots of deregulation, but are too ignorant to evaluate deregulation's overall consequences, you probably just really love deregulation.

8. If you want lots of taxes on the rich, but are too ignorant to evaluate taxes on the rich's overall consequences, you probably just really love taxes on the rich.

9. If you want lots of tax cuts, but are too ignorant to evaluate tax cuts' overall consequences, you probably just really hate taxes.

10. If you want lots of freedom of speech, but are too ignorant to evaluate freedom of speech's overall consequences, you probably just really love freedom of speech.

11. If you want strict drug laws, but are too ignorant to evaluate drug laws' overall consequences, you probably just really love drug laws.

12. If you want to end drug prohibition, but are too ignorant to evaluate drug prohibition's overall consequences, you probably just really hate drug prohibition.

13. If you want much lower population, but are too ignorant to evaluate much lower population's overall consequences, you probably just really hate people.

14. If you want much higher population, but are too ignorant to evaluate much higher population's overall consequences, you probably just really love people.

15. If you want much lower business taxes, but are too ignorant to evaluate business taxes' overall consequences, you probably just really hate business taxes.

16. If you want drastic welfare cuts, but are too ignorant to evaluate welfare cuts' overall consequences, you probably just really hate welfare.

17. If you want much lower immigration, but are too ignorant to evaluate immigration's overall consequences, you probably just really hate immigration.

18. If you want much higher immigration, but are too ignorant to evaluate immigration's overall consequences, you probably just really love immigration.

19. If you want lots of trade restrictions, but are too ignorant to evaluate trade restrictions' overall consequences, you probably just really love trade restrictions.

20. If you want far fewer unions, but are too ignorant to evaluate unions' overall consequences, you probably just really hate unions.

21. If you want lots more government health care, but are too ignorant to evaluate government health care's overall consequences, you probably just really love government health care.

Note that in each case, I say "probably."  There actually is an elegant moral framework that justifies strong moral views in the face of deep ignorance.  I call itweak deontology.  On this view, some policies are morally obligatory unless there is strong evidence that their consequences are very bad.  See the forced organ donation hypothetical or my common-sense case for pacifism.

But does anyone really think that ignorant political activists are this philosophically sophisticated?  Emotion-driven stories of the form, "If you want lots more X, but are too ignorant to evaluate X's overall consequences, you probably just really love X" are none too flattering.  But if you listen to the silly way most activists talk, the unflattering story seems very true.

Disagree?  What if I amend my statement to, "But if you listen to the silly waymost activists who disagree with you talk, the unflattering story seems very true"?

http://econlog.econlib.org/archives/2014/07/32_short_claims.html

The Theory of Economic Sanctions Is Wrong By Michael S. Rozeff

Гост постът днес осветлява отново безсилието на политиците за намиране на начини за ефективно смекчаване на международните конфликти. 

The Theory of Economic Sanctions Is Wrong

By Michael S. Rozeff

http://www.lewrockwell.com/2014/03/michael-s-rozeff/the-evil-of-economic-sanctions/

The U.S. is preparing economic sanctions against Russia. These are directed in the main at Russian citizens and at western citizens doing business with Russian citizens. Sanctions harm the general populations of the target countries. The harms done to Iraq’s and Iran’s people by sanctions are widely recognized. Madeleine Albright accepted the deaths of 500,000 Iraqi children as a consequence of U.S. sanctions against Iraq.

The theory behind sanctions is to hurt, immiserate and kill as many innocent people as possible in a country until its leadership caves in to U.S. demands. The theory behind it is mass murder or a situation of mass misery that’s intolerable. This theory is wrong and does wrong in targeting innocent people and in expecting that their misery will translate into a policy change of their government.

Russians are led by a gang just as the U.S. is led by a gang. The right way to proceed is for the gang leaders to resolve their differences among themselves. The citizens of each country are remote from the squabbles of their government’s leaders. It is very, very difficult, indeed impossible, to assign responsibility for what Obama and Putin do to American and Russian voters. How does a single vote of anyone translate into making Obama and Putin an agent who is carrying out the will and designs of that person? It doesn’t because one’s control over the policies of that government are nil. We are stuck with these gangs and states at the moment. We are cogs in a system that’s extremely difficult to change.

The U.S. is preparing economic sanctions against Russia. These are directed in the main at Russian citizens and at western citizens doing business with Russian citizens. Sanctions harm the general populations of the target countries. The harms done to Iraq’s and Iran’s people by sanctions are widely recognized. Madeleine Albright accepted the deaths of 500,000 Iraqi children as a consequence of U.S. sanctions against Iraq.

The theory behind sanctions is to hurt, immiserate and kill as many innocent people as possible in a country until its leadership caves in to U.S. demands. The theory behind it is mass murder or a situation of mass misery that’s intolerable. This theory is wrong and does wrong in targeting innocent people and in expecting that their misery will translate into a policy change of their government.

Russians are led by a gang just as the U.S. is led by a gang. The right way to proceed is for the gang leaders to resolve their differences among themselves. The citizens of each country are remote from the squabbles of their government’s leaders. It is very, very difficult, indeed impossible, to assign responsibility for what Obama and Putin do to American and Russian voters. How does a single vote of anyone translate into making Obama and Putin an agent who is carrying out the will and designs of that person? It doesn’t because one’s control over the policies of that government are nil. We are stuck with these gangs and states at the moment. We are cogs in a system that’s extremely difficult to change.

The theory of sanctions is wrong in targeting innocent populations.

The judgments, procedures, and methods that bring about and rationalize the sanctions instituted by the U.S. have been very wrong too.

The consequences of the sanctions have been wrong as well. They have led to protracted struggles and, in some cases, to wars, because the punishments dished out to the populations didn’t result in changes in the policies of the leaders. In the U.S., this should be perfectly understandable. The people elected Obama to make certain changes that he promised. In all the important cases, he didn’t do it. He did the opposite. He is currently sitting with the highest disapproval ratings of his terms and the lowest approval, but he is not altering his policies at all. This is occurring in a country whose government brags about its having a responsive democracy. Why should it be expected that some other nation with a less responsive system should be able to influence their leaders when the people’s misery multiplies?

Качеството на институциите - Турция и България

Aчемоглу и Робинсън анализират  в два поредни поста институционалните реформи в Турция:

„Голяма част от историографията на съвременна Турция набляга на основните реформи и революции, водещи до основаването на Турската република. Човек би могъл да очаква разкъсване от османските институции, които обсъдихме в предишния пост. Но въпреки значението на усилията за модернизиране, превратите и революциите, по време на този период на съвременната турска история,  там е налице и мощнта приемственост между Османските и съвременните турски институции.”

В Османската империя  държавните институции и бюрокрацията, (включително съдебната система) са били под прякото командване на султана и управляващия елит и по този начин тяхната независимост е практически невъзможна. Реформите предприети от младотурците през 19 век   са плод на усилията от страна на тесен и сравнително привилегирован сегмент от обществото и не са били подкрепени от широка коалиция или от исканията и натиска на елитите в обществото.

Американските икономисти по разбираеми причини не се интересуват от състоянието на институците в малката и незначителна държава България, където те са в много по-плачевно състояние, отколкото институциите в Турция. Петвековното османско владичество  в България и 50-60 години след това – 45 години комунистически режим, са основните фактори за липсатана традиции  и опит и като цяло – за неуспешното институционално изграждане в България.

След освобождението от османско владичество българите трябва да възстановяват държавата, която  е заличена през предходните 500 години. Следосвобожденският български елит, няма управленски опит и ползва теоретични знания за чуждия опит и чуждите институционални модели. Целта е била с повишена трудност – новите политически и икономически институции трябва  да откъснат  обществото от правилата  на миналото, да разграничат Княжеството от Османската империя и да осъществят модернизацията на България, в съответствие с институционалните модели в Западна Европа, като парират домогванията на руските имперски интереси.

Можем да си представим колко трудно са били градени новите български институции като се знае,  че броят на  българите с висше образование, които да станат основа за създаването на чиновническо съсловие  наброяват  около 650 мъже и една жена, от които 2/3 имат и диплома. / Генчев,Н., Даскалова, Кр., Българскатавъзрожденска интелигенция. С., 1988 г/

Качеството /по-скоро, липсата на такова/ на политическите и икономическите институции след освобождението и първите десетилетия на 20 век е огледало на  народопсихологията,  резюмирана от Н. Шейтанов:

“... Данъкът не се схваща като лепта за обществото, а като робско даждие, произвол в чисто азиатски  смисъл. Властта и особено административната, е най-висше и най-могъщо понятие в психиката на селянина, па и на българина изобщо. Да се достигне тя - се смята за най-голям и най-смислен идеал в живота... Оттам извънредно силното политизуване на широките ни народни маси – нещо което спъва всеки друг почин, идея, дело. До власт се идва чрез партия и затова тая обществена категория поглъща толкова много време, сили, жертви. Те обаче се дават охотно, защото чрез партията се чака десеторно удовлетворение на лични интереси. С оглед на тази цел по-изгодно е да си от главните и затова партийния живот се изразява повечето в борба за лично надмощие и на цепене... Ако и всички да се стремят към власт, а като чиновници се имат за нейни органи, понятието “държава” е най-отвлечено в съзнанието на българина. Той се намира или над нея, като някакъв азиатски деспот и разполага с всичките й средства, или пък е под нея като роб и очаква всичко от държавата”. [Н.Шейтанов, Духът на отрицание у българина, Философски преглед 1933/2]; Защо сме такива, с.272-273]

Мисля, че описанието на Шейтанов звучи съвсем актуално по отношение на  взаимодействието между обществото и държавата и в наше време.

Комунистическият режим от 1944 г. до 1989 г. бетонира крайно принизената роля на институцията на частната собственост в общественото съзнание  и последиците от това са твърде тежки и в началото на 21 век.

По- долу е дадено сравнение в класацията /колкото и да е условна/ на България и Турция по показателите за оценка на качеството на институциите в матрицата на доклада за глобалната конкурентноспособност 2012–2013 на Световния икономически форум в Давос между 144 страни.  Ясно се очертава дългия път, който трябва да извърви България, за да достигне недостатъчно реформираните институции на Турция. Имам усещането, че българските политици не са стъпили дори в началото на този път.

Показатели	България	Турция
Property rights	115	57
Diversion of public funds	87	55
Public trust in politicians	85	43
Irregular payments and bribes	76	59
Judicial independence	102	83
Favoritism in decisions of government	106	66
Wastefulness of government spending	89	33
Burden of government regulation	109	80
Efficiency of legal framework in settling disputes	122	61
Transparency of government policymaking	128	40
Gov’t services for improved business performance	97	19
Business costs of terrorism	113	130
Business costs of crime and violence	111	76
Organized crime	127	102
Reliability of police services	111	81

World Economic Forum, Geneva, Switzerland 2012

Дефицитът на родното политическо лидерство

http://www.oikumen.info/2007_10_01_archive.html

„Днес в Европа слепци водят слепците”. Твърдението на Славой Жижек е пълно със смисъл и е доста всеобхватно.  Българските политици също са посредствени, показват сериозни дефицити на знания, но затова пък за завършени нарциси.

Дянков иска да е Балцерович, но в България няма шанс да се роди реформатор като Балцерович.

Финансовият министър каза наскоро, че реформите в България са започнали през 2009г. и тогава също е започнал преходът от комунизма. Не е ясно какви реформи има предвид – симулацията на пенсионна реформа, новият модел на заплащане в администрацията, който разшири ножиците в заплатите на чиновниците, или злополучната имитация на административна реформа.

Масовият хор – Плевнелиев, Борисов, Дянков критикуваха дежурно приватизацията, извършена през 1997-2000 г., без да вникнат в елементарнити факти: продаваха се декапитализирани и разграбени социалистически предприятия, които перманентно получаваха бюджетни субсидии и евтини кредити от държавните банки. Колко струваха акциите на тези фирми, чиито задължения надхвърляха многократно активите им – разбира се – стотинки. Да, приватизацията не е честна и справедлива, защото капиталът е в определени ръце – на комунистическата номенклатура, институциите са слаби, корупционните стимули – високи. Впрочем, тези обстоятеяства произвеждат все по-мощни последици в днешно време.

Колкото до актуалните напъни за приватизация, /добре, че само ВМЗ Сопот е още непродаден/ това правителство не може да се похвали с видими успехи.

Тежките реформи в силно чувствителните публични сектори – здравеопазване, образование, правораздаване и сигурност, дори не са започнали, институциите са парализирани, което подсказва, че в края на мандата на правителството, липсва разбиране и визия за това какво означава реформа.

На фона на нерадостните реалности, логореята на политиците, насочена към изтъкване на техните лични успехи, намерения, недоволството от непризнанието на  големите им усилия и оплакване, оплакването от всичко, дразни много. Тези хора не си спомнят, че  са само едни скрмни слуги на народа.

Призивът на премиера към многото недоволни хора да се обръщат към него за помощ, е тревожен симптом за неразбиране предназначението на институциите в полза на хората от една страна, и за факта, че те са неефикасни и се налагат промени, от друга.

Добре е също така да почетат повече,  например Ралф Дарендорф, и да не спекулират така лекомислено с думата "преход". Забележителният социолог обяснява растящото недоверие към демокрацията с факта, че след всяка революция пътят към нов просперитет минава задължително през „долината на сълзите”. След срутването на социализма не може да се мине директно към просперитета на пазарната икономика - оскъдните гаранции на социалистическата социална държава трябва първо да изчезнат, а тези етапи са задължително болезнени.

Така че, дебатите кога е започнал и дали е свършил преходът от комунизъм към пазарна икономика, са съвсем непродуктивни и едва ли интересуват хората, които все по-трудно намират работа в България.