Моите последни наблюдения върху поведението на хората в трудни ситуации ме наведoха на някои размисли. Трябва да направя уговорка, че нямам претенции за представителност на заключенията, интересува ме поведението на предимно млади хора с висше образование.
Констатирам,че конформизмът е масово предпочитаното поведение в конфликтни ситуации, като примиряването с неправилни практики, налагани от висшестоящите се възнаграждава със съответния професионален и материален просперитет. Малцината, които не се съгласяват, са застрашени от маргинализиране, независимо от техните лични качества. В много от случаите критично мислещите постепенно се примиряват и се вливат в колектива крепящ статуквото.
Като правило хората се въздържат да изразяват критичната си позиция в почти всички случаи, а явното несъгласие е изключение.
Известно е, че човек не знае с колко по-лоши неща може да свикне, но самоналожените ограничения за отстояването на позиции водят до затъване в удобното тихо недоволство и трайното вътрешно неудовлетворение. Системната автоцензура е почвата, на която избуяват недоверието и цинизмът, които изключват предприемчивостта и социалната креативност.
Ясно е, че дефицитът на обществена енергия и капацитет за провеждането на тежките реформи е следствие и на дефицита на критично мислещи хора, убедни в ценности и принципи и способни да осъществят промените.
Изразявам крайно неодобрение по горната тема ... защото съм от тях. От онези, които системата асимилира... :-(
ОтговорИзтриванеЗатъването в посредственост е резултата от конформизма. Оправданието ми е, че "Някои хора се раждат посредствени, някои хора постигат посредственост, а на някои им е налагана посредственост. "(Джоузеф Хелър).
10 по 6-балната!!! :-)
Конформизмът в конфликтни ситуации е донякъде разбираем - все пак чувството за самосъхранение е инстинктивно заложено в хората.
ОтговорИзтриванеПо-страховит е убеденият конформизъм, че простотиите, които се налагат в стандартни и всекидневни (например) работни ситуации, са правилни и следва да се подкрепят. И търсенето на оправдание за всяко "политическо" или друго наложено, макар и малоумно, решение.
Липсата на честност - пред себе си и другите - е голям проблем - за реформи и за каквото и да е развитие.
По-стряскащото е, че в момента има белези за промяна на социалната структура в страната. Това става предимно чрез пропаганда, която насочва вниманието на гражданите към еднотипна информация и предизвиква склонността им към конформизъм... И така впоследствие се превръща в личностна черта на индивида - т.нар. интернализация.
ОтговорИзтриване