САЩ дългосрочно потребява много повече отколкото произвежда. Това е възможно чрез прогресивно трупане на дълг.
Политиката за стимулиране на потреблението, която провежда американското правителство е меко казано недалновидна, особено като се има предвид естествената склонност на човешката природа към пълно задоволяване на безграничните й потребности.
Потребностите нямат предел, но икономическите ресурси са ограничени и намаляват, растежът, доходите и съответно – потреблението, имат предели. Може би от гледна точка на краткосрочните интереси на политиците печатането на пари може да бъде безпределно.
Интересен е въпросът за спестяванията – те са нежелан ограничител на потреблението, а при банките парите на данъкоплатците платени за „рекапитализацията” им „заместват” слабата депозитна база.
Както постулира господстващата макроикономическа доктрина от потреблението зависи здравето на икономиката. Потребителските разходи на домакинствата в САЩ са около 70% от БВП през 2010 г. За сведение домакинствата в стара, много социална Европа изразходват за потребление около 57% от БВП през същата година, а за Гърция този процент е 74. (Евростат)
Следва да се напомни, че покупателната способност на американците не се дължи на нарастването на доходите им (по-скоро реалните доходи стагнират, според редица изследвания), а на пренасищане на балансите на домакинствата с ипотечни дългове в годините на ръст на цените на недвижимите имоти. Постига се видимо нарастване на активите, респективно богатството на домакинствата, увеличава се средната класа, случва се и по-невидимото, но доста чувствително нарастване на печалбите на банките и другите финансови институции.
”Заблудата” относно измененията на основни пазарни параметри, грешните допускания, манипулирането на пазарите и пр. институционални провали предопределят високата неустойчивост на икономическо развитие. Бурният растеж на богатството на домакинствата за сметка на паричната политика и финансовата индустрия е последван от закономерен спад на благоденствието, в резултат на комбинацията на намалели доходи и нетни активи и висока задлъжнялост. След спукването на балона сметката трябва да се плаща и раздутата средна класа в САЩ се стопява значително след 2007 г.
През третото тримесечие на 2008 г. на домакинствата тежат 14,6 трилиона долара задължения, от които 652 млрд. долара са погасени в следващите години. В същото време общите активи на потребителите в размер на 79,1 трилиона долара. спадат с 12.4 трилиона долара. Съотношението дълг/активи запазва високи стойности, имайки предвид, че спадането на стойността на активите на домакинствата е 19 пъти по-голямо, отколкото редукцията на задълженията им. Този спад е по-висок от намаляването на богатството през 2001-2002 г., при интернет балона.
Според последните статистически данни около 97,3 милиона американци попадат в категорията на ниските доходи (доходите между 100 и 199 процента от нивото на бедност). Заедно с 49,1 милиона души, чиито доходи са под нивото на бедност, общият брой на бедните американци е 146,4 милиона или около 48% от населението.
В последните три години домакинствата правят опити да затегнат коланите и да намалят задълженията си към банки и други институции. Deleveraging процеса е здравословен за финансите на населението, но според макроикономическото клише създава проблеми за растежа и възстановяването до степен – влизане в нова рецесия.
Спадащите доходи, намалялото богатство и необходимостта от редукция на задлъжнялостта води до съкращаване на агрегатното търсене от 2007 до 2009 г, и до слабото потребление пре 2011 г.
Индивидуалните потребителски разходи достигат 95% от персоналния разполагаем доход през 2005 г. и спадат под 92% през втората половина на 2009 г. Нивото на спестяванията нараства до около 5%, което е близко до исторически средното ниво за САЩ, преодолявайки високите нива на потребление и ниските нива на спестяване през последните 20 години.
Все пак се очаква нетната стойност на богатството на потребителите да достигне около 65 трилиона долара през 2013, въпреки бавното и недостатъчно намаляване на дълговете, така, че надеждите за възстановяване на потреблението остават отново основа на очакванията за растеж.
Според Дж. Стиглиц само нов балон може да повиши отново потреблението и агрегатното търсене. Интересно е какъв ще бъде следващият балон. Имайки предвид опита от настоящата криза останалият свят едва ли може да бъде безразличен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар