сряда, 24 април 2013 г.

Доверие в глобалната икономика, наистина?




Снимка: И. С. Борисова
http://farm9.staticflickr.com/8529/8667612255_6ebe1f372d.jpg



Глобалното икономическо възстановяване остава  съвсем слабо и е по-вероятно да бъде блокирано, отколкото ускорено. Анемичните фискални мерки  за строги икономии в Европа и САЩ постоянно са обвинявани за  негативно въздействие върху растежа и за подронване на доверието на инвеститорите и потребителите.

Парична политика, резултат от симбиозата между правителствата и централните банки,  остава силно разточителна и продължава да поема тежестта за ограничаване на негативните ефекти, като има за основна цел запазване шансовете за подем на финансовите пазари, особено в лицето на мъглявите перспективи за растеж.

Остарялата кейнсианска макроикономика, в която разходите създават работни места и работните места, създават  разходите,  е твърде неадекватна към съвременните пазарни реалности. Тук би трябвало да има думата подценяваната микроикономика, според която съвременните сравнителни предимства, конкуренцията, свободата на предприемачите и на пазара на труда, са факторите, които създават възможностите за нарастване на работните места и заетостта. Заедно с това, през последните десетилетия са налице   обективни условия, които ограничават възможностите за създаване на много нови работни места, основно в следствие на общото настъпление срещу заетостта от страна на  новите технологии, роботите  и глобализацията. Освен това, навсякъде по света в периода 2008-2010 г. фирмите направиха преструктуриране  на работната сила в полза на по-полезните работници и се освободиха от непродуктивните активи. 

 Резервите за създаване на нова заетост постепенно се свиват. Фирмите, които  разработват производството и търговията на популярните стоки и услуги вече не се разширяват чрез бързо нарастване на заетостта. Те могат да увеличат производството си с помощта на чужди доставчици и автоматизиране на производството. Ръстът нат продажбите се постига главно чрез онлайн канали, а не чрез нови търговски служители.

Изливането на пари на данъкоплатците или на напечатани пари може в добрия слъчай да създаде временна заетост,  тъй като в днешната икономика връзката между публичните  разходи и новите работни  места е слаба. Факт е, че след масивните финансови интервенции в Еврозоната през последните 5 години, безработицата остава висока – над 11%, за  ЕС-15. Ззначително по-либералният пазар на труда и  по-ниските данъци  в САЩ, спрямо стара Европа, както и непрекънатите количествини улеснения, нямат особен ефект върху все още високата официална безработица от 7,7%.  Четох наскоро, че американски сенатори посетили Германия, за да черпят опит от това как така безработицата  на германския пазар на труда остава малко над 5%, въпреки високите данъци. Отговорът е едновременно прост и сложен: реалният сектор в Германия работи и е ефективен и конкурентен. Не е без знчение и липсата на установена на национално ниво минимална работна заплата. Да, има хора /основно имигранти/, които работят за много под 9 евро на час / това е горе – долу минималната заплата във Франция, където безработицата е 10,8%/. В Германия нискоквалифицираните работници са свободни да продават труда си, а висококвалифицираните са дефицитни - уви не само в Германия.

Високата безработица изисква структурни реформи за облекчаване на регулациите върху бизнеса, повишаване гъвкавостта на пазара на труда и естествено – в управлението на финансовата индустрия.

Глобалните властови елити, вероятно разбират, че реформите са необходими, но рисковете за властта им са неприемливо високи, защото биха засегнали интересите на влиятелни групи -  приятелски капиталисти, картели, квази-монополи, синдикати, държавни феодални владения, финансовата индустрия и   други екстрактивни хищници и паразити.

В резултат на всичко това, недоволството на големи маси от хора нараства, а глобалното икономическо статукво  става все по-нестабилно. Евроскептицизмът набира сила. Невероятните 19% от германците са заявили, че ще гласуват за  партията, която е против еврото и подкрепя връщането на дойче марката. На този фон призивите на МВФ за предприемане на мерки за въстановяване на доверието в глобалната икономика са само кухи фрази. Вероятно под „мерки” се разбират нови агресивни интервенции с  лесни пари. 

 Thanks for reading

Няма коментари:

Публикуване на коментар