вторник, 9 април 2013 г.

Експроприация


 Източник: http://www.clker.com/clipart-11332.html


Някъде прочетох сполучливо определение на готвената директива на Еврокомисията, съгласно която  в бъдеще спасяването на банките в Еврозоната ще бъде, както за сметка  на акционерите, така и  за сметка на депозитите и инвестициите  в тези банки над някаква минимална сума  /100 000 евро/ като директива „Робин Худ”.  Начинът на „спасяване”на кипърските банки чрез „подстригване” на крупните депозити е  странно заразителен.

Експроприацията на част от големите банкови депозити и инвестиции е стъпка с възможни разнообразни и доста неблагоприятни последици и навява асоциации с експроприацията на имотите и парите на богатите при победата на комунизма в доста страни от Европа, в средата на 20 век. Наивно е да се смята, че еврократите не разбират какви стимули създават с подобна политика, дори да оставим на страна идеологическите паралели, в смисъл, че капитализмът е съвсем на изчезване.

Както стана в  Кипър, така и в другите страни от Европа, при наближаване на реалната опасност от подстригване, всички, които имат възможност и успеят преди въвеждане на ограничения за теглене на пари, ще редуцират съществено паричните си вложения в съответните банки. Вероятно големият кеш ще се насочи към пазара на имоти, на ценни метали, фондовата борса. За радост на банките цените на имотите и прочие високо търсени стоки ще се повишат и всички ще печелят до следващия балон, който естествено ще се спука. Дори самата поява на директивата „Робин Худ” ще индуцира такъв процес.

Заедно с това, трайното подкопаване на депозитната база на банките ще бъде твърде неприятно от гледна точка на нормалното функциониране на  финансовото посредничество.

В крайна сметка банките вече не са сигурно място за чуждите пари, поради което, тези институции може би трябва да се наричат по друг начин. Ако се влошат още нещата, еврочиновниците може да посегнат и на по-дребните депозити. Та – доста смелост / глупост/ ще трябва, за да си държи човек парите в банка. Богатството явно  ще създава „неудобства”.

Страните в стара Европа не познават практиката на комунизма. Затова нямат спомен за краха на прекрасните егалитарни идеи за експроприацията на богатството и неговото „споделяне  между хората, пропорционално на техните нужди. Този идеал има „дребен” дефект - хората не са мотивирани да работят, щом  ще получат блага според потребностите си, независимо от труда, който са положили. Мотивацията за продуктивен труд кореспондира с частните награди за този труд и за поемането на риск. Богатството е необходимо като релевантен на човешката природа стимул за труд. Ето защо пазарните икономики са станали богати, а комунизмът се провали.

Идеята за Робин Худ е романтична, но няма полезен за просперитета вариант.

Няма коментари:

Публикуване на коментар