Други неща

Sunshine reggae - Laid Back

Томас Соуел за социализма

Оставяйки настрана непрекъснатите политически провали на новото доминирано от социалистите българско правителство, тревогата за икономиката на нещастна България остава огромна. Затова не е зле да сме по-скромни в надеждите за намаляване на бедността в близките години. Струва ми се, че Т. Соуел е прав, като казва:

"Социализмът е чудесна идея. Само че като реалност,  той е бедствен. Сред хората от всяка раса, цвят и вяра, по целия свят, социализмът доведе до глад в държавите, които имат храна  в излишък за износ .... Въпреки това, за много от тези, които се занимават най-вече в  сферата на идеите, социализмът остава привлекателна идея - в ​​действителност твърде съблазнителна идея. Неговият постоянен неуспех се обяснява основно с неадекватността на определени социалистически лидери." 

Цитат на деня

“Viewed as a religious cult, modern finance revolves around the miracle of the spontaneous generation of money in a set of rituals performed by the high priests of central banking. People hang on the high priests’ every word, attempting to divine the secret meaning behind their cryptic utterances. Their interventions before the unknowable deity of global finance assure them of economic recovery and continued prosperity, just as a shaman’s rain dance guarantees rain or ritual sacrifice atop a Mayan pyramid once promised a bountiful harvest of maize."

 Dimitri Orlov – The Five Stages of Collapse

Robert Reich : Why the Anger?

Препечатвам този пост на Р. Рейх, защото е мнпго актуален за нас,  гневните българи.

Why the Anger?

http://robertreich.org/post/58082787864

Why is the nation more bitterly divided today than it’s been in eighty years? Why is there more anger, vituperation, and political polarization now than even during Joe McCarthy’s anti-communist witch hunts of the 1950s, the tempestuous struggle for civil rights in the 1960s, the divisive Vietnam war, or the Watergate scandal? 

If anything, you’d think this would be an era of relative calm. The Soviet Union has disappeared and the Cold War is over. The Civil Rights struggle continues, but at least we now have a black middle class and even a black President. While the wars in Iraq and Afghanistan have been controversial, the all-volunteer army means young Americans aren’t being dragged off to war against their will. And although politicians continue to generate scandals, the transgressions don’t threaten the integrity of our government as did Watergate.   

And yet, by almost every measure, Americans are angrier today. They’re more contemptuous of almost every major institution — government, business, the media. They’re more convinced the nation is on the wrong track. And they are far more polarized.  

Political scientists say the gap between the median Republican voter and the median Democrat is wider today on a whole host of issues than it’s been since the 1920s.

Undoubedly, social media play a part — allowing people to pop off without bearing much responsibility for what they say. And most of us can cocoon within virtual or real communities whose members confirm all our biases and assumptions. 

Meanwhile, cable news and yell radio compete for viewers and listeners by being ever more strident. Not long ago I debated a Republican economic advisor on a cable TV program. During the brief station-break, the show’s producer told me to “be angrier.” I told her I didn’t want to be angrier. “You have to,” she said. “Viewers are surfing through hundreds of channels and will stop for a gladiator contest.”

Within this cacophony, we’ve lost trusted arbiters of truth — the Edward Murrows and Walter Cronkites who could explain what was happening in ways most Americans found convincing. 

We’ve also lost most living memory of an era in which we were all in it together — the Great Depression and World War II — when we succeeded or failed together. In those years we were palpably dependent on one another, and understood how much we owed each other as members of the same society. 

But I think the deeper explanation for what has happened has economic roots. From the end of World War II through the late 1970s, the economy doubled in size — as did almost everyone’s income. Almost all Americans grew together. In fact, those in the bottom fifth of the income ladder saw their incomes more than double. Americans experienced upward mobility on a grand scale. 

Yet for the last three and a half decades, the middle class has been losing ground. The median wage of male workers is now lower than it was in 1980, adjusted for inflation.

In addition, all the mechanisms we’ve used over the last three decades to minimize the effects of this descent — young mothers streaming into paid work in the late 1970s and 1980s, everyone working longer hours in the 1990s, and then borrowing against the rising values of our homes — are now exhausted. And wages are still dropping — the median is now 4 percent below what it was at the start of the so-called recovery. 

Meanwhile, income, wealth, and power have become more concentrated at the top than they’ve been in ninety years. 

As a result, many have come to believe that the deck is stacked against them. Importantly, both the Tea Party and the Occupier movements began with the bailouts of Wall Street — when both groups concluded that big government and big finance had plotted against the rest of us. The former blamed government; the latter blamed Wall Street.

Political scientists have also discovered a high correlation between inequality and political divisiveness. 

The last time America was this bitterly divided was in the 1920s, which was the last time income, wealth, and power were this concentrated. 

When average people feel the game is rigged, they get angry. And that anger can easily find its way into deep resentments — of the poor, of blacks, of immigrants, of unions, of the well-educated, of government. 

This shouldn’t be surprising. Demagogues throughout history have used anger to target scapegoats — thereby dividing and conquering, and distracting people from the real sources of their frustrations. 

Make no mistake: The savage inequality America is experiencing today is deeply dangerous.

Колко лоши могат да бъдат нещата?

http://dark-pessimistic.deviantart.com/art/Isabella-ppg-style-161575173

Не съм в България, но чета новините в интернет, говоря си с приятели и роднини в София. Хората се питат как да останат разумни в тази полудяла държава. Кризата не е само политическа и икономическа, кризата е на ценности, на /не/разбиране на елементарните правила за почтеност и отговорност. Политиците не искат и не могат да напуснат своя свят, в който те винаги са прави по презумпция /защото са на власт/ и да се вслушат в гражданите, които живеят в другия свят, в който липсва справедливост, но затова пък материални лишения и духовните дефицити са в изобилие, уродливите зрелища – също.

Колко още могат да се влошават нещата? Как да бъдеш честен, да имаш /добра/ работа, да възпитаваш децата си в морални принципи в тотално отровената от политиците и техните многобройни слуги, социална среда? Не става.

Чувството за безизходица се настанява трайно у голяма част от българите, които се питат защо по-рано не са заминали в чужбина и  бързат да го направят, защото вече са убедени, че бъдещето на децата им не е в родината им. Ерозията на човешкия капитал на нацията е в пълен ход и това предвещава нови беди, но на управниците не им пука. Затова може да стане и по-зле. Защото българите, които създават работа и работни места няма да правят това в България.

Цитат на деня

People of privilege will always risk their complete destruction rather than surrender any material part of their advantage.

 John Kenneth Galbraith – The Age of Uncertainty

http://www.theburningplatform.com/

Средната класа като Пепеляшка

http://www.shop.marquise-group.com/images/damska.gif

Държавата е мащеха за средната класа - тя полага специални лицемерни „грижи” за нея, но не пропуска да я експлоатира максимално, облагайки я с повече и по-високи данъци и едновременно с това спъвайки просперитета ѝ чрез все повече и по-сложни регулации и изисквания. Колкото е по-голяма намесата на държавата в икономиката в развитите страни, толкова по-високи данъчни приходи са нужни за целите а преразпределението. Високото облагане на богатите не е достатъчно за напълване на хазната, средната класа трябва също да бъде обложена порядъчно. Стара Европа е типичен пример за това как голямата държава превръща средната класа в Пепеляшка.  В развиващите се страни средната класа допълнително е  смачкана от корупцията, клиентелизма и слабите институции.

Самото понятие за средна класа е твърде неопределимо. Вероятно менажерите на средните нива, тъй наречените „бели якички” и собствениците на малък и среден бизнес  могат да се  се причислят към средната класа. Доходите на тези групи са по-високи от средните доходи на наемните работници, но са по- ниски от тези на богатите, по-ниски са и от доходите на лекари, инженери, адвокати и други свободни професии. Много икономисти определят като средна класа, тези възрастни, чийто годишен доход на домакинство е между две трети и два пъти над средния за страната. Броят на тези хора в развитите страни прогресивно намалява  в последните няколко десетилетия.

Според Pew Research Center, средната класа в САЩ е значително по-малка отколкото е била в миналото. През 1971 г. нейният дял е 61% от възрастното население, в сравнение с делът на богатите - 14%  и 25%  на по-бедните. Четири десетилетия по-късно, средата класа е намаляла с 10 % до  51%.

Членовете на средната класа в развитите страни не са богати по масовите стандарти и не оцеляват лесно и в годините на икономически растеж, какво остава в годините на голямата криза след 2008 г.

За упадъка на средната класа в САЩ е написано много и като че ли има консенсус, че за всичко са виновни спадналите цени на имотите, които все още остават 25% под стойностите им преди рецесията. По-дълбоките анализи биха  хвърлили камъните в градината на правителствената политика. Лошото е, че ефектите  върху средната класа са загуба на доходи и работни места. Много американци с доходи над средните, които са загубили работните си места са започнали работа на непълно работно време или  на нископлатени длъжности. Те губят перспективата за възвръщане на изгубения си стандарт на живот. Не е изненадващо, че много от родителите от средната класа вече се съмняват, че децата им ще имат равностоен на техния живот.

Ето, че наскоро президентът Обама похвално насочи вниманието си към средната класа и анонсира поредните грижи за нея. Политиците винаги знаят какво е нужно, нали? Мисля обаче, че оценката на Ричард А. Фелдстейн за компетентността на  Барак Обама по въпросите на бизнеса, е доста трезва. Според него, президентът не е работил нито ден в часния сектор и няма систематичен поглед за това как бизнесът работи и за това как икономиката расте. Президентът не разбира рудиментарната икономика и прибягва до анекдоти, за да оформи аргументите си.

Както знаем, добрите принцове са само в приказките, спасението на средната класа е само в  ръцете на Пепеляшка. 

Дъг Кейси за неволите на световната икономика

"The world we now live in is manipulated, managed, and controlled... by the very same people who have manipulated, managed, and controlled the global economy to the precipice.

Separating fact from fiction is essential to surviving what's coming with your assets intact.

• Will Obamacare destroy the US health care system and cripple the economy?
• Can the world's central banks really print their economies back to prosperity?
• What's driving the US stock market? How big is the risk as it reaches new highs?
• Is the bond bubble approaching a pin, wiping out bond investors while simultaneously opening a decades-long profit opportunity for early movers?
• Is the bull market in hard assets over or just getting started? What's holding gold and silver stocks back?
• Has the US now crossed the line in becoming a police state?
• After decades of false promises, is America finally on the path to energy independence? Or is it a myth opening the door for clear-eyed energy investors to profit?
• Just how far is your government willing to go to defend the status quo of deficit spending and to keep the social fabric from tearing?
• Is a currency war now both inevitable and imminent... what are the consequences for investors?
• Is the Eurozone doomed?And that's just for starters..."                Още http://www.caseyresearch.com/summit/2013-fall

Китайката с пералнята

http://www.csmonitor.com/Photo-Galleries/In-Pictures/Water-a-vital-resource-in-crisis#710019