Не съм в България, но чета новините в интернет, говоря си с приятели и
роднини в София. Хората се питат как да останат разумни в тази полудяла
държава. Кризата не е само политическа и икономическа, кризата е на ценности,
на /не/разбиране на елементарните правила за почтеност и отговорност.
Политиците не искат и не могат да напуснат своя свят, в който те винаги са прави
по презумпция /защото са на власт/ и да се вслушат в гражданите, които живеят в
другия свят, в който липсва справедливост, но затова пък материални лишения и
духовните дефицити са в изобилие, уродливите зрелища – също.
Колко още могат да се влошават нещата? Как да бъдеш честен, да имаш /добра/
работа, да възпитаваш децата си в морални принципи в тотално отровената от
политиците и техните многобройни слуги, социална среда? Не става.
Чувството за безизходица се настанява трайно у голяма част от българите,
които се питат защо по-рано не са заминали в чужбина и бързат да го направят, защото вече са убедени,
че бъдещето на децата им не е в родината им. Ерозията на човешкия капитал на
нацията е в пълен ход и това предвещава нови беди, но на управниците не им
пука. Затова може да стане и по-зле. Защото българите, които създават работа и работни места няма да правят това в България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар