сряда, 14 август 2013 г.

Колко лоши могат да бъдат нещата?

Не съм в България, но чета новините в интернет, говоря си с приятели и роднини в София. Хората се питат как да останат разумни в тази полудяла държава. Кризата не е само политическа и икономическа, кризата е на ценности, на /не/разбиране на елементарните правила за почтеност и отговорност. Политиците не искат и не могат да напуснат своя свят, в който те винаги са прави по презумпция /защото са на власт/ и да се вслушат в гражданите, които живеят в другия свят, в който липсва справедливост, но затова пък материални лишения и духовните дефицити са в изобилие, уродливите зрелища – също.

Колко още могат да се влошават нещата? Как да бъдеш честен, да имаш /добра/ работа, да възпитаваш децата си в морални принципи в тотално отровената от политиците и техните многобройни слуги, социална среда? Не става.

Чувството за безизходица се настанява трайно у голяма част от българите, които се питат защо по-рано не са заминали в чужбина и  бързат да го направят, защото вече са убедени, че бъдещето на децата им не е в родината им. Ерозията на човешкия капитал на нацията е в пълен ход и това предвещава нови беди, но на управниците не им пука. Затова може да стане и по-зле. Защото българите, които създават работа и работни места няма да правят това в България.


Няма коментари:

Публикуване на коментар