събота, 10 август 2013 г.

Средната класа като Пепеляшка

http://www.shop.marquise-group.com/images/damska.gif


Държавата е мащеха за средната класа - тя полага специални лицемерни „грижи” за нея, но не пропуска да я експлоатира максимално, облагайки я с повече и по-високи данъци и едновременно с това спъвайки просперитета ѝ чрез все повече и по-сложни регулации и изисквания. Колкото е по-голяма намесата на държавата в икономиката в развитите страни, толкова по-високи данъчни приходи са нужни за целите а преразпределението. Високото облагане на богатите не е достатъчно за напълване на хазната, средната класа трябва също да бъде обложена порядъчно. Стара Европа е типичен пример за това как голямата държава превръща средната класа в Пепеляшка.  В развиващите се страни средната класа допълнително е  смачкана от корупцията, клиентелизма и слабите институции.

Самото понятие за средна класа е твърде неопределимо. Вероятно менажерите на средните нива, тъй наречените „бели якички” и собствениците на малък и среден бизнес  могат да се  се причислят към средната класа. Доходите на тези групи са по-високи от средните доходи на наемните работници, но са по- ниски от тези на богатите, по-ниски са и от доходите на лекари, инженери, адвокати и други свободни професии. Много икономисти определят като средна класа, тези възрастни, чийто годишен доход на домакинство е между две трети и два пъти над средния за страната. Броят на тези хора в развитите страни прогресивно намалява  в последните няколко десетилетия.

Според Pew Research Center, средната класа в САЩ е значително по-малка отколкото е била в миналото. През 1971 г. нейният дял е 61% от възрастното население, в сравнение с делът на богатите - 14%  и 25%  на по-бедните. Четири десетилетия по-късно, средата класа е намаляла с 10 % до  51%.

Членовете на средната класа в развитите страни не са богати по масовите стандарти и не оцеляват лесно и в годините на икономически растеж, какво остава в годините на голямата криза след 2008 г.

За упадъка на средната класа в САЩ е написано много и като че ли има консенсус, че за всичко са виновни спадналите цени на имотите, които все още остават 25% под стойностите им преди рецесията. По-дълбоките анализи биха  хвърлили камъните в градината на правителствената политика. Лошото е, че ефектите  върху средната класа са загуба на доходи и работни места. Много американци с доходи над средните, които са загубили работните си места са започнали работа на непълно работно време или  на нископлатени длъжности. Те губят перспективата за възвръщане на изгубения си стандарт на живот. Не е изненадващо, че много от родителите от средната класа вече се съмняват, че децата им ще имат равностоен на техния живот.

Ето, че наскоро президентът Обама похвално насочи вниманието си към средната класа и анонсира поредните грижи за нея. Политиците винаги знаят какво е нужно, нали? Мисля обаче, че оценката на Ричард А. Фелдстейн за компетентността на  Барак Обама по въпросите на бизнеса, е доста трезва. Според него, президентът не е работил нито ден в часния сектор и няма систематичен поглед за това как бизнесът работи и за това как икономиката расте. Президентът не разбира рудиментарната икономика и прибягва до анекдоти, за да оформи аргументите си.


Както знаем, добрите принцове са само в приказките, спасението на средната класа е само в  ръцете на Пепеляшка. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар