неделя, 29 декември 2013 г.
Малко съвети
http://www.nakedcapitalism.com/wp-content/uploads/2013/12/kitty-christmas-dog-wallpapers-1024x768.jpg
Не знам дали хората се вслушват в чужди съвети, но намирам за интересен подхода на The Wall Street Journal, който е попитал 22- ма известни инвеститори и писатели какви са техните най-добри финансови съвети.
Според мен два от съветите
заслужат особено внимание:
"Платете
дълговете си на първо място. Свобода от дълга е на стойност повече от всяка
сума, която можете
да спечелите. "- Марк Кубан,
собственик на Далас Маверикс.
"Оценете
себе си високо и да видим какво ще стане."
Хората не са добри в познането на собствената им пазарната стойност. - Scott Adams, Създателят на
"Dilbert" и автор на книгата "How
to Fail at Almost Everything and Still Win Big’.
Всички съвети може да се прочетат тук.
петък, 27 декември 2013 г.
Икономиката
http://www.cashbox.bg/blog/pari/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0.html/attachment/save-money-save-planet
James Bianco, председател на
Bianco Research, LLC, филиал Arbor Research & Trading, LLC вярва, че
следващата криза ще бъде различна от предишната криза, и ще бъде резултат от прекалено многото правителствена намеса в икономиката. Той смята, че QE на този етап не работи и води до балони на цените
на активите. Джеймс също така отбелязва, че всяка централна банка в света внимателно следи резултатите от масивните емисии на количествени улесниния от Централната Банка
на Япония. Ако Японската
икономика започне да расте по-бързо, Джеймс предвижда ускоряване на глобалното печатане на пари през следващата година. САЩ вече обещаха, че няма да спрат ежемесечните
милиардни инжекции за неодравяващата икономика.
Както и в САЩ, така и в Еврозоната кризата
далеч не е свършила. Проблемът е структурен, защото самото евро носи
голяма част от отговорността за нерешимите проблеми на страните- членки от южната периферия, Франция
и Италия.
Независимо, че Европейската централна банка е предложила
безплатна застраховка
за купувачите на държавни облигации на членовете на ЕС с цел успокояване на финансовите пазари, ситуацията с безработицата остава сложна.
Обикновените работници в еврозоната се безпокоят все повече за
бъдещето на своите работни места. В Гърция и Испания половината от всички млади хора, които не
учат, са безработни. Особено тревожно е продължаващото нарастване на
безработицата във Франция и Италия, където индустриалното производство се свива
и ценовата конкурентоспособност
продължава да се влошава. Много
млади италианци и испанци с висше образование са отчаяни за възможността да
намерят работа в родината си, дори и като берачи на портокали, и се насочват
към Германия. Но и тук намирането на по-добре платена работа е доста трудно, а
предлагането на работна сила за нискоквалифицирана работа, е все по-
високо.
Европейската лидери се срещнаха в средата на декември, след като министрите
на финансите от ЕС се съгласиха на
компромис за това как да спасят слабите банки в еврозоната, или да закрият тези, които са неспасяеми. Банално – пак
основната грижа на бюрократите са банките. Затова пък структурните рефоми
традиционно са в сферата на темите силно недолюбвани от лидерите на Франция, Италия, Испания и
Гърция. Ангела Меркел отново е в изолация в призивите си за реформиране на
болната еврозона .
Германия от своя страна се противопоставя на ключови елементи в плановете за преструктуриране
на проблемни банки вече 18 месеца, и въпреки някои отстъпки, осуети опитите на френските лидери за създаване на
спасителен фонд за ликвидация или за рекапитализация на банките в затруднение,
в размер на € 500 млрд.
Докато Берлин не е запален да се
европеизира властта над банките в еврозоната, немските политици се стремят да
наложат нова система за " юридически обвързващи договори '', задължаващи държавите-членки да приложат структурните
реформи.
Реформите са важни, защото всички са съгласни, че крайно скъпите икономики на Испания, Гърция, Италия и Франция остро се
нуждаят от повишаване на своята
конкурентоспособност. Дали това ще стане чрез цените и
намаляване на заплатите или чрез
либерализиране на законодателството за защита на работните места, прилагането
на мерките би било твърде дълъг и изтощителен процес, и би генерирало политически риск.
Колкото до дълговете на южните европейски правителства, топката е в полето
на кредиторите, които вероятно
просто трябва да се простят с част от вземанията си.
Строгите бюджетни
ограничения и преодоляването на
фискалните дисбаланси са почти невъзможни и отново са заредени с политически
риск.
Икономическият пеизаж е доста мрачен
и позитивните илюзии за 2014 г., особено отхранвани от смешните
български политици, са израз на манипулативна глупост.
вторник, 24 декември 2013 г.
Коледни неща 2
https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjS-tQCfVA-nDa597zd0rGizt31i38gPoq3gOyWHf6UGFGBX9AnLhZsgXEJTfkYeAo_-GoKucN14N3AsJed-FPThySSOSED0wteHQ-66BcfjrTjbKVtAoixHBRMV9fkTF74mn1S75U_Fuw/s1600/Amelia%25255B4%25255D.jpg
Честита Коледа, нищо, че е комерсиална и толкова неразумно разточителна!
Честита Коледа!
Нищо, че никъде по света няма стабилни работни места!
Нищо, че няма свобода, няма доверие, няма справедливост!
Нищо, че всичко добро става толкова трудно!
Честита Коледа!
петък, 20 декември 2013 г.
2013 г. за банките и финансите
От прегледа на събитията на 2013 г. на David Collum препечатвам малка част от текста за банките и финансите.
"Bankers and Finance
“I’m standing in one of New York’s most crime-ridden neighborhoods. I’m standing on Wall Street.”~The Daily Show
“Financial Sector Thinks It’s About Ready To Ruin World Again”~ Headline from the Onion
“They don’t have a ‘negative cash-flow position’. They’re broke! They’re fucking broke!”~ George Carlin
2013 seems like an off year for banking crimes. Of course, there was a steady stream of behavior that makes you want to lynch a bunch of them, but we witnessed volumes of follow-throughs of old scandals and very few new, really colorful ones. The high point of the year was when JPMorgan decided to communicate with the public via Twitter by encouraging questions using hashtag #askJPM. They got thousands—literally thousands—of the most truly raucus rhetorical questions you could imagine:
~ Representative tweet to #askJPM""I have Mortgage Fraud, Market Manipulation, Credit Card Abuse, Libor Rigging and Predatory Lending. AM I DIVERSIFIED? #AskJPM"
вторник, 17 декември 2013 г.
Бележка
Имам чувството, че достъпът до интернет в германската провинция е доста по-усложнен и несигурен, в сравнение с този в малките български градове. Не смея да обобщавам, нито искам да правя анализ, но активността ми в блога е намалена в случая, именно поради проблеми с интернета в Германия.
сряда, 11 декември 2013 г.
Pivotfarm's blog - Mandela and Obama: Millions of Miles Apart
Днес това е гост постът, който избирам, който напомня истината, че живеем в свят без лидери.
Pivotfarm's blog -
Mandela and Obama: Millions of Miles Apart
It’s always astonishing how funerals and memorial services can do two things to people. They make platform for public show and then they provide the opportunity for public speaking that knows no bounds in the hope that they will be remembered for eternity. Something that state funerals and public mourning have more than that is that the leaders, past and present, tend to flock to the ceremony in order to be viewed and counted amongst the solemn mourners and catch just a bit of the limelight.
Nelson Mandela died on December 5th and as the memorial service unravels today with leaders from around the world arriving in great exalted ceremony befitting in their belief to the high-status and rank, on the taxpayers’ money certain questions are raised as to the antagonistic difference between one man that fought for freedom and the others that have colluded to take the world’s freedom away.
Obama got a public tribune at the memorial service today in Johannesburg, South Africa. He didn’t just make a speech. He was on an international electoral roll and that in itself is unjustified and unbefitting in the situation. It ended up costing the taxpayer $5 million and seemed more like a personal tribute than a national one from the USA; a personal tribute to himself rather than to the great Mandela.
The flight came to a total cost of $180,000 per hour; fuel was included however. President Obama was accompanied by the First Lady. The Attorney General Eric Holder also went along and so did Susan Rice, the national security adviser. The speech given by Obama lasted 19 minutes.
Time and again Obama spoke of action and ideas. He talked of how actions are shaped by our ideas:
“Mandela taught us the power of action, but he also taught us the power of ideas; the importance of reason and arguments; the need to study not only those who you agree with, but also those who you don’t agree with. He understood that ideas cannot be contained by prison walls, or extinguished by a sniper’s bullet.”
It is most fitting that Obama has spoken of studying not only those that we agree with but also those who we don’t agree with. Perhaps that’s why the President took along with Susan Rice. Studying is a euphemism for surveillance and so now we understand why the President has been watching us all and condoning the NSA’s actions.
It seems so strange that the President of the USA should speak of the need to put things down into law: “Mandela demonstrated that action and ideas are not enough. No matter how right, they must be chiseled into law and institutions.”
We have seen the same things with the self-righteous laws of the USA on the state surveillance of the NSA, Mr. Obama allowing anything to become possible. But, please do not compare yourself to the great man and the great actions that tried to free a nation from Apartheid.
It was no time to talk of yourself Mr. Obama. No time at all: “But I believe it should also prompt in each of us a time for self-reflection. With honesty, regardless of our station or our circumstance, we must ask: How well have I applied his lessons in my own life? It’s a question I ask myself, as a man and as a President.” Although, yes the question begs an answer.
Perhaps you must stop asking yourself the questions and start listening to the answers: “The questions we face today -- how to promote equality and justice; how to uphold freedom and human rights; how to end conflict and sectarian war -- these things do not have easy answers.” The answers may not be easy, but they are there already, Mr. Obama.
President Obama ended his speech today on this one idea: that Mandela “makes me want to be a better man”. You have the inkling in an answer there already.
Mandela fought effortlessly for recognition. He painstakingly refused to accept the situation of the South Africans that were considered to be second-class citizens because of the color of their skin. The freedom, the human rights he lived for, that he was imprisoned for, that he became President for are all a million miles away from those that the USA has taken away from the rest of the world in the name of their personal fight for security. It’s time that that stopped, but it’s also time for the self-praise in unfitting moments to come to an end.
неделя, 8 декември 2013 г.
Цитат на деня
"George Washington never heard of calories or vitamins; he lived on meats and starches through every winter; he never saw a glass of orange juice; his diet was so deficient that he lost his hair and teeth at an early age. His clothes were uncomfortable and unhygienic. He traveled on foot, on horseback, on in a springless carriage. His house had no toilet or bathtub, no furnace or heating stove, no light but candles. What was his living standard?
It was so high that forty years ago not one American in ten thousand aspired to it."
Rose Wilder Lane
The Discovery of Freedom
петък, 6 декември 2013 г.
вторник, 3 декември 2013 г.
Scott Adams: Two Things
Препечатвам този пост на Скот Адамс, защото смятам, че все по-често и на почти всички нас ще се случва да се сблъскваме с нерешимите проблеми на страдащите на преклонна възраст. близки, любими хора.
Two Things
Scott Adams
http://dilbert.com/blog/entry/two_things/
I'll start with a question.
If you, your doctors, and your family all agree on an end-of-life healthcare strategy to minimize your suffering, should the government be allowed to veto your choice?
Before you answer, keep in mind that the government's veto might devastate your family's psychological and economic health. Who is on board with letting the government make those decisions over the wishes of you, your family, and your doctor?
I ask because I've never met anyone who would prefer the government to have veto control over their own healthcare decisions. That's why I think the debate over doctor-assisted suicide is a fake debate.
My hypothesis is that the alleged 49% of the country opposed to doctor-assisted suicide is more like 1% nut jobs and 48% people who got tricked by a poll question that was some form of "Should the government allow your doctor to kill you if it seems convenient?"
But I try to be open-minded. I really do. Can anyone point me to a rational person who would answer yes to the government having veto power over your end-of-life wishes, your doctor's advice, and your family's preferences?
It's no fair rewording my question into something you DO object to. I'm looking for someone willing to say proudly and loudly that the government should make their end-of-life decisions for them over their own wishes, the advice of doctors, and the wishes of their family. Any takers?
I submit that that person does not exist. If I am wrong, I'd like to debate you right here. Please show yourself. Maybe I'll learn something.
In the unlikely event such a person exists, and cannot be swayed with simple information such as the success stories of similar systems elsewhere, that brings us to the second topic on my list.
It turns out that having an outspoken opinion about anything important in this world is very bad for business. The folks who disagree with you on any sensitive topic will use it as a reason to take their business elsewhere.
That leaves no one but the nut jobs to dominate the debate. Sane people stay out of the line of fire.
Now here's the interesting part: I just became an orphan.
Living parents are a huge limiting force on a writer. I was always worried about embarrassing them. They trained me to be that way. I'm now freed from that restriction. (The rest of the family wouldn't much care.)
My remaining reason to self-censor is purely economic. In my unique case, 100% of the money I earn for the rest of my life will be spent for the benefit of others. I already have enough for my own needs. The main reason I keep working is because I am in a rare position to make an oversized contribution to the economy, and perhaps add value in other ways. Apparently I am genetically inclined to find that prospect satisfying if not necessary. I don't want my valuable business engine to clog up just because I was outspoken on an emotional topic. That wouldn't be fair to a lot of people in the value chain who were minding their own business.
So I'm going to offer you (the public) an arrangement. If my new book, How to Fail at Almost Everything..." hits #1 on the NYT non-fiction list I will be freed of my last remaining reason to self-censor. And I will drive a stake through the government's heart on this doctor-assisted suicide topic.
You haven't seen me uncensored. You might enjoy the show.
I'll even sweeten the deal. I guarantee that you know someone who would benefit from the book. That person might be you, or it might be someone in your life who is making suboptimal career and lifestyle decisions and doesn't want your advice. The book is designed like one of those soft dog treats inside of which you hide the dog's medicine. The reader won't even see the useful stuff coming.
If you're counting, that's three potential benefits from one book: The book might help you personally, or at least entertain you. It might help someone you care about (after you read it first, of course). And it might free me to jackhammer some rational thought into the end-of-life debate.
Or you could just buy clothes for everyone on your shopping list. Clothes are fun too.
понеделник, 2 декември 2013 г.
Какво прави правителството и какво прави народът?
http://img2.timeinc.net/people/i/2013/cbb/gallery/holiday-toys/skip-hop-elephant-495.jpg
Отговорът на първия въпрос е
даден, според мен, най-синтезирано от от Евгени Дайнов:
„В
последните дни българското правителство реши, че революционната опасност е
отминала и започна да настъпва – с новия, тип-Лукашенко закон за МВР, с
обещания за подаяния за всички, с призиви към ЕС да не ни се бърка в
политиката, с прославянето на Тодор Живков и следването на неговия пример
„индустриални гиганти със заеми”, със забъркването на нова енергийна
вакханалия, състояща се не само от Южен поток и АЕЦ-Белене, но и от нов блок на
АЕЦ-Козлодуй, както и с поредния опит за изкореняване на самата идея някога
България да добива енергията си от слънцето и вятъра.
Посланието е ясно: ще ви върнем към социализма – поне във вариант
Жан Виденов, ако не направо към модела на Живков – а вие ще сте благодарни на
подаянията, които ще ви чупим от заемите. Тук 4.50 лв на месец, там – петарка.
Да ни благославяте…”
На този фон решението
за връщането на тютюнопушенето на закрито може би бледнее, въпреки че е толкова
симтоматично за моралното падение на властта.
Отговорът на втория въпрос съвсем не
е по-розов:
http://pre.cloudfront.goodinc.com/posts/full_1337324999minority.jpg
Цитат на деня
Writing is a private thing. It's boring to watch, and its pleasures tend to be most
intense for the person who's actually doing the writing. -
Абонамент за:
Публикации (Atom)