Провалени битки и редки чудеса

http://pcdn.500px.net/28367275/3059e90a12d23a2a7a895665c048fddbb135485e/3.jpg

Правителствата в развития свят водят многобройни /безкрайни/ битки в името на добруването на гражданите в държавите си, а тези битки са все по-скъпи на данъкоплатците. Като човешка работа,  политиката и нейната администрация в богатите страни, които трябва да са пример за развиващите се страни, често се провалят и то твърде зрелищно.

Достатъчно е да се прочете великолепното есе на Gary Becker, посветено на колосалния, скъп повал на Белия дом в неговата 40 годишна борба с търговията и употребата на наркотици. И разбира се, това е така, въпреки ежегодното публикуване на "Национална стратегия за контрол на наркотиците", която многословно (изданието за 2013 г.  е 95 страници) възвестява несъществуващ напредък и прави фалшиви обещания за още такъв. 

„Успехите” на борбата с тероризма и тези на борбата с престъпността, особено в САЩ  е излишно да бъдат коментирани, на фона на скорошните тъжни събития.

Неуспехите на тези битки са в голяма степен предизвестени, поради това, че се насочват към ограничаване на последствията на едно или друго негативно социално явление, чрез бързи, ефектни и относително „лесни” мерки, поглъщащи масивен публичен ресурс. Комплексната причинно-следствена обусловеност на всяко обществн проблем не е по силите на една или две трудно съгласуващи се политики. Например, образователната политика и ефектите от нея се оглеждат в нивото на престъпността и са в пряка връзка с  вредните когнитивни и психологически пристрастия на индивидите. Комплексната оценка на доминиращите в обществото културни  навици и схващания и тяхното взаимодействие с институцията на семейството, би разкрила налице ли е хранителната среда за възприемане на общи морални и житейски правила и тяхното прилагане от страна на наксимален брой граждани. Когато тази среда липсва,  създаването на ефикасната социална действителност става  съвсем трудно и нереално, а борбата с негативните социални практики е неудовлетворителна.

Това се отнася и към неуспешната борба с безработоцата  в повечето развити страни, която е другият пример как към сложни и комплексни проблеми се подхожда опростено и по остарял шаблон. Правителственото лекарство е  едно – фискалните стимули, а то е в ролята на плацебо.

Всъщност държавите, които имат дългогодишни запазени традиции във високо развитото индустриалното производство, ефективно селско стопанство и качествени публични услуги имат ниска безработица, а доходите  на гражданите им могат да растат, без да застрашават публичното финансово здраве. Звучи просто. Не е просто, обаче.

Германия е интересен пример в това отношение. Scott Sumner, впрочем добър макроикономист, се опитва да анализира германското чудо, при което в периода от първото тримесечие на 2006 г. до четвъртото тримесечие на 2012 г., нивото на безработица спадна от около 12% до 5.4%. Толкова по-странно е, че този сериозен спад на безработицата не може да бъде обяснен със висок икономически растеж тъй като средногодишият темп на растеж на реалния брутен вътрешен продукт на Германия за този период е 1,3%. Sumner търси причината в намаляването на населението, на отработените часове от един работник, или в стагниращата производителност, които също не обясняват феномена. Още повече, че заетостта в САЩ е спаднала с почти 1% през същия период, въпреки по-високия растеж на реалния БВП.

Според Съмнър рецесиите не са причинени от по-малко разходи; те са причинени от по-малко приходи за заетите в икономиката и това е тайната на германското чудо.

Наистина доходите на заетити в  германската икономиа постоянно се повишават и това подържа потреблението. Но - данните на Евростат показват, че този ръст е доста по-нисък от ръста на разходите за труд в повечето страни в Еврозоната, които поддържат високо ниво на безработицата. И това е така, въпреки мощната германска икономика и увеличените продажби  на върфешния пазар и на износа. И за да се демистифицира съвсем гермнското чудо на ниската безработица, трябва да се отбележат и някои „дреболии” /от макро гледна точка/: благоприятната бизнессреда, относително ефикасната администрация и не на последно място реформите на пазара на труда след 2002 г., които имат за  цел  повишаване на гъвкавостта му.

Малко разводних коментара относно държавната битка с безработицата. Просто искам да кажа, че изобщо няма лесни и бързи решения в борбата с болестите на обществото и икономиката и съвсем няма решения -  ако държавата  е глупава.

Thanks for reading