Пак идват избори. Българските политици, до болка вече познати и станали вкупом непотребни, са в истеричен напън да грабнат отново властта. Властта в тази обрулена, фалирала държава е толкова желана, че чак ръцете на какдидатите за нея треперят, логореята ги е обсебила, нищо, че са потънали до шия в смовлюбената си глупост.
И този напън "сигурно" се дължи на неистовото им желание да служат на народа. Този прост народец едва ли сериозно си мисли, че някой толкова напира да го спаси от бедността, престъпността, корупцията и така нататък, но нейсе - ще си изпълни дълга към партиите, които си е харесал от край време.
За българските политици са напълно валидни думите на Карл Роув: "Всички политици действат в рамките на Оруеловото сияние, където думите не означават това, което обикновено означават, но Ровизмът постулира, че не съществува обективна, доказуема реалност изобщо. Реалността е това, което казваш, че е..."
Статуквото е бетонирано.
Няма коментари:
Публикуване на коментар