Банално: Правосъдието е безсилно срещу престъпните елити

http://pcdn.500px.net/21921839/39a5e6c84b6864aae346cd682963b11cc4738b4e/3.jpg

Днешните банкови мениджърите смятат, че те могат да не се съобразяват с почти всеки закон, без ни най-малко страх от санкция. И ако се съди по минималния брой на осъдителните присъди  на висши финансови измамници в периода на световната криза, те направо са недосегаеми. Тази безнаказаност предизвиква не само чувството им за високомерие, но и продължаване на  кражбите и незаконните практики от тяхна страна. Ненаказването на измамите води до икономическо проблеми и това вече се вижда ясно.

Американското министерство на правосъдието  наскоро обяви, че големите компании не могат да бъдат подведени под отговорност, защото  САЩ така се „грижи” за здравето, както на националната икономика, така и на световната икономика, които впрочем са тежко заразени от американската финансова инфлуенца.

Главният прокурор Ерик Холдър  казва, че е обезпокоен, тъй като размерът на някои от тези институции [банки] става толкова голям, че това се превръща в трудност за прокуратурата да ги преследва. Холдър продължава да оправдава безсилието на прокуратурата с това, че ако  се направи разследване и ако се предяви наказателно обвинение, то ще има отрицателно въздействие върху икономиката на страната, може би дори и върху световната икономика. Прокуратурата не само не може да  подведе под отговорност  дружествата, но тя не може да преследва дори всеки от отделните престъпници в тези компании. Това е открито признание, че банки и други корпорации са буквално над закона.

Докато американските магистрати все пак признават за престъпленията в големите банки и корпорации, българската прокуратура, на която до скоро възлагахме плахи надежди, тези дни показа, че плътно си затваря очите за престъпленията на политическата мафия. Освен това, за разлика от американските магистрати, българските дори не се обясняват на местната манипулируема публика.

Любимата политика на жилищните балони

Източник: http://archive.truthout.org/100108A

Нищо не е научено, просто няма поуки за американските политици от финансовата криза, избухнала през 2008 г. Доста коментатори в САЩ са твърде развълнувани от пресните инициативи на администрацията на Обама, насочени към стимулиране на банките да отпуснат повече жилищни кредити на хората с по-слаба кредибилност. 

Явно икономическите съветници на президента Обама нямат „изобилие” от идеи как държавата да  стимулира икономическото възстановяване, освен чрез ново изливане на изобилен евтин кредит на неквалифицирани кредитополучатели.

Демагозите отново са на гребена на вълната – всичко се прави в името на по-бедните, включително млади хора, които искат да си купят първите домове, независимо от слабите  кредитните досиета на тези хора. После пак ще се окаже, че банките са спечелили милиарди, а кредитополучателите трудно ще плащат ипотеките си, или ще губят лесно придобитите си домове.

Министерството на правосъдието ще  предостави гаранции за банките, които са по-предпазливи, че няма да има финансови или правни обвинения към тях, ако отпускат заеми на рискови кредитополучатели.

"Ако това  се сбъдне, ще се отвори врата за поемане на прекомерен риск, който ще ни изпрати обратно по същия път, от който ние  се опитваме да се възстановим", казва Ед Пинто,  сътрудник в American Enterprise Institute и бивш главен изпълнителен директор на ипотечния гигант Fannie Mae.

Пазарното поведение на банките и консервативният подход при поемане на риск са екзотика в САЩ. Соред  Inside Mortgage Finance, от началото на финансовата криза през 2008 г., правителството е поело застраховане на ипотечните кредити срещу дефолт между 80% и 90% от всички нови заеми. Това е направено предимно чрез Федералната жилищна администрация (наеми, текущ ремонт и поддържане), която е част от изпълнителната власт, както за сметка на  Fannie Mae и Freddie Mac, все с чуждите пари - тези на данъкоплатците.

Освен, че послушните банки са безнаказани, големите банки стават все по-големи и абсолютно недосегаеми за правосъдието, независимо от размера на кражбите от страна на финансовите бели якички. Сенатор Елезбет Варен твърде, че гигантските банки в САЩ получават субсидии в размер на около 780 милиарда долара годишно.

САЩ дават тон, Европа и Япония ги следват. Може да се очаква засилване на кредитната активност на пазарите на жилища навсякъде. Пак ли ще отпускат кредити за жилища наред, независимо от доходите  и наличието на заетост?  Нищо, че банките още продават жилищата на фалиралите в краха на имотния пазар през 2008 г., бедни кредитополучатели в САЩ и Европа. 

Лекарската доминация и недоволството на лекари и пациенти

http://www.dailypolitical.com/wp-content/uploads/2011/01/health-care-reform-law.gif

Здравната икономика е сложна и противоречива материя, а практическата невъзможност за въвеждане на действителен конкурентен модел в здравния сектор го обрича на ниска ефективност на разходите и спорна ефикасност на здравните услуги в дългосрочен план.

Лекарите доминират във взаимоотношенията с пациентите. Според статия в Ню Йорк Таймс пациентите се страхуват да публикуват негативни мнения за лекарите в мрежата, те не се чувстват достатъчно компетентни да оценяват лекарското поведение и диагнозите, които им се поставят. Често хората идеализират своите лекари. Няма авторитетни анкети за становището на пациентите за лекарските грижи. В България пациентите вероятно са поне толкова, колкото в другите страни, ако не и доста по-недоволни от качеството на здравните услуги.

Състоянието на здравноосигурителния модел у нас е толкова катастрофално, че и самите лекари са много недоволни от системата. Проучване по международен проект за удовлетвореността на лекарите от работата им показва, че около 90% от лекарите в България не са доволни от реформите в здравеопазването. Почти 80% от българските лекари биха искали да работят в чужбина, сочи проучването. Най-недоволни са работещите в държавните болници - около 95% от запитаните.

Иронията е, че лекарите са недоволи от системата, която те ефективно управляват, като определят държавната политика и поведението на здравната каса, чиято цел е да бъдат осигурени техните доходи и тези на болничния мениджмънт. Министрите на здравеопазването са лекари, Зравната каса се ръководи от лекари. бордовете на държавните болници се доминират от лекари и така се формира “напълно професионален модел” на здравеопазване според Еванс /1983г./.[1] При този модел нито държавата, нито потребителите са в състояние да упражняват своите права. Пациентите са лишени от лостове за  запазване на своите интереси и не разполагат с независими източници на информация за резултатността на медицинските опции или за цените на алтернативните здравни услуги.[2]

Не е ясно дали тази ситуация може  съществено да се промени, тъй като тя е следствие от естествените монополни позиции на доставчиците на медицински услуги и неинформираността и подчинена позиция на потребителите на медицински услуги. В повечето случаи неволно пациентите допускат да бъдат манипулирани техните интереси  поради потребителската несигурност относно индивидуалния здравен риск, а лекарите проявяват рафинирана арогантност, като рядко обясняват търпеливо конкретните здравни проблеми на пациентите..

При господството на идеологията на парите, силата на хипократовата клетва избледнява а комерсиализацията на здравето като благо  става ежедневна проза.

В много от случаите лекарите не действат като агенти на пациентите, защото имат финансов интерес да им предоставят повече и по-скъпи услуги. В резултат на асиметричността на информация, пациентът не е в състояние ефективно да прецени доколко е подходяща и качествена здравната услуга, която му се предлага. Пазарът на здравни услуги се изкривява в посока увеличаване на обема и стойността на услугите, респективно – на разходите, без да се постига допълнителен здравен резултат.[3]

Познавайки добре здравната икономика, човек не може да не изпитва скептицизъм по отношение на принципа на солидарността и нарастващата меркантилизация на лекарския труд и маркетизация на здравните системи. Здравеопазването не само, че не е безплатно и не може да бъде безплатно, напротив – стойността и цената на здравните услуги е висока и постоянно ще се повишава.

Крайно време е в България да се случи истински дебат за промяна на заравноосигурителния модел в посока на въвеждане на личните здравни сметки по примера на Сингапур. Не е реалистично, обаче,  да повярваме, че недоволните, твърде влиятелни лекари ще одобрят това. 

---

[1] Evans R, Incomplete vertical integration in the health care industry: Pseudos markets and pseudos policies, 1983 

[2] [PDF] 

ФИНАНСИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

www.minfin.bg/document/2891:1

[3] Пак там