Пировият триумф на бляновете за велика Русия

Както се вижда от графиката по- долу, тази година руснаците са заобичали  много повече президента Путин, правителството си, особено армията си, та дори са започнали да вярват, че изборите са честни. Защото за миналата година доверието в тези институции е доста ниско. Еуфорията сред населението от анексирането на Крим и войната, която води Русия в Украйна, е огромна. Явно, тази война е била много нужна на руснаците и на техния президент Путин. "Възраждането" на велика Русия е в ход, националната гордост е "възстановена". Неизбежните човешки жертви са на втори план, още повече - руснаците дават, както винаги, живота си за родината. Какво значение има човешкият живот на фона на месианските напъни на преидента Путин?

Тези реалности навяват значителен скептицизъм относно края на конфликта в Украйна. Увеличаването на  невинните жертвите в него вече е факт. Пред Европа и САЩ стоят за решаване тежки въпроси, за което те не изглеждат готови. Безсилието на развития свят вероятно ще има като резултат разширяване на конфликта в средносрочен план.  

http://wolfstreet.com/wp-content/uploads/2014/07/Russia-Gallup-confidence_Putin-government-elections-military.png

А ето и необходимият враг за мнозиството руснаци, разбира се  това са САЩ и ЕС. Графиката има аналогичен тренд през 2014, спрямо 2013 г. 

Китай се оформя като добрият руски съюзник. Все пак, да му мисли Китай, това харесване не е на добро.

http://wolfstreet.com/wp-content/uploads/2014/07/Russia-Gallup-approval-USA_EU_China.png

 Агресивната руска политика няма добри перспективи в дългосрочен план, нито за руснаците, нито за европейците, напротив. Мечтите за велика Русия ще останат само скъпи, безплодни напъни за налагане на руските интереси на останалия свят, който има други интереси. Войната и сега изглежда е пред вратата.

Нещо като епитафия

http://libertyinsight.files.wordpress.com/2013/07/emperors-new-clothes.png?w=373&h=241

Властта в София все повече  разголва  своята неспособност да решава дори простите проблеми, да не говорим за наложителните корекции на структурните дефицити в дейността на институциите. Царят е гол, както се казва в една умна приказка. Верните, но некомпетентни царедворци са щастливи да си употребят държавата единствено в своя полза.

Ето – излязъл е правителствен доклад за демографската катастрофа, констатациите са ясни, докладът признава дори, че активните българи напускат страната. Въпреки ниските преки данъци в тази страна е непосилно да се прави бизнес, основно пради диктата на корумпираната бюрокрация. Властта няма желание обаче да се бори с корупцията, която спъва икономическия растеж, нито ще наложи промяна в неработещата съдебна система, която е потънала в удобни целесъобразности за сметка на спазването на законите.

Типичното безсилие на властта блести в мерките срещу демографската криза – „ще се сформира междуведомствена комисия с представители от всички министерства, която да координира законодателството и секторните политики, да благоприятстват качеството на живота в България”. Празни думи, отчитане на дейност, липса на идеи и като резултат – нищоправене.

Както и при предходното правителство реформите остават съвсем непостижима цел –  електронното правителство се отлага за 2020 г., в здравеопазването  обещават да вкарат частни здравни фондове пак някъде към края на десетилетието. Явно социалистите са уверени, че  при избирателната система, която му готвят, народът няма да има избор и ще поръча пак от същото.

Икономическият растеж ще остане сладък сън и по- вероятно е да си нагласят 2-та процента растеж с помощта на статистиката. А недостига на данъчни приходи ще се компенсира с нови държавни дългове.

Горката България, в „добрите” политически традиции, каквото все още може да се открадне в тази бедна страна – ще се открадне.

Токсичните социални практики и крехките морални ценности

http://pcdn.500px.net/38175612/7f73ab5acb628f6b0afe651fb2a1885ea034af93/3.jpg

Моралната интелигентност е умствения капацитет, който определя как да се прилагат универсалните морални принципи, като почтеност, отговорност, състрадание и прошка в нашите лични ценности, цели и действия.

Вече 20 дни тихо се радвам за това, че в България за първи път след краха на комунизма, хората протестират за морал, почтеност и справедливост в политиката и обществото. Нищо, че тези хора са  малцинство, още повече, че има достатъчно факти, свидетелстващи за глупостта на мнозинството.

Е, искането за оставка на поредото клептократично правителство няма да възвести тържеството на морала от следващия ден,  оставката би била единствено жест на носене на формална отговорност. А новите избори вероятно ще възпроизведат отново статуквото, поради стабилните по- големи електорати на демодираните социалисти, на турската партия и на нейния антипод – националистите, като не е за пренебрегване и полицейската партия, наскоро паднала от власт.  Няма съмнение, че  политиците на статуквото са обвързани в мафиотски клиентелистки мрежи и неприкрита корупция, поради което да се говори за морал и почтеност  в техните действия е просто неудобно.

Моралният скептицизъм в политиката е обясним с това, че много хора са психологически склонни да издигнат своя личен интерес над всичко останало - включително и над морала. Това е добре познатия морален релативизъм. Ако  моралът и личния интерес  влязат в конфликт , моралът  като праволо губи. Рационално погледнато, това не би трябвало да бъде изборът на хората, които са се обрекли да служат на другите, защото политиците са точно такива, нали. Но не само в България тази рационалност не е особено присъща на хората, занимаващи се с политика, които щом получат власт стават автоматично номинално „умни”, „красиви” и „работливи”,  но реално - злоупотребяващи с властта, прекалено алчни, корумпирани, безотговорни и съответно - глупави.

Токсичните социални практики, основно в политиката, но не само там, са трудно изкореними, особено в балканския регион, където са налице сериозни цивилизационни проблеми, отразяващи се в традиционно слабите публични институции и липса на върховенство на закона.

Скептична съм за това  дали времето работи за реморализацията на обществения живот в балканска България, защото възпитанието на следващите поколения е силно повлияно от изобилните примери за подражание, демонстриращи пълната липса на социална етика. Децата, които гледат как възрастните правят нещата в политиката, икономиката, правосъдието, образованието /частните уроци/, здравеопазването /плащането под масата/, та дори и във футбола, са застрашени от унищожаване на тяхната интуитивна морална интелигентност и чувство са справедливост. Защото вярата в природните добродетели на децата е едно, а съзнателната грижа на възрастните за тяхното развитие е съвсем друго нещо, което те подценяват системно със своето морално укоримо поведение. Децата  в България твърде често  са зрители на родни сцени на омраза, жестокост, насилие, корупция и обикновена простащина, а това „възпитание” вече е и ще бъде с достатъчно значими дългосрочни ефекти.

Затова трябва да има протести,  свободни дебати, смени на правителства и разчистване на съдебната система, за да има не един, а повече осъдени виновни властници. Сама не си вярвам, но.....