Нещо като епитафия

http://libertyinsight.files.wordpress.com/2013/07/emperors-new-clothes.png?w=373&h=241

Властта в София все повече  разголва  своята неспособност да решава дори простите проблеми, да не говорим за наложителните корекции на структурните дефицити в дейността на институциите. Царят е гол, както се казва в една умна приказка. Верните, но некомпетентни царедворци са щастливи да си употребят държавата единствено в своя полза.

Ето – излязъл е правителствен доклад за демографската катастрофа, констатациите са ясни, докладът признава дори, че активните българи напускат страната. Въпреки ниските преки данъци в тази страна е непосилно да се прави бизнес, основно пради диктата на корумпираната бюрокрация. Властта няма желание обаче да се бори с корупцията, която спъва икономическия растеж, нито ще наложи промяна в неработещата съдебна система, която е потънала в удобни целесъобразности за сметка на спазването на законите.

Типичното безсилие на властта блести в мерките срещу демографската криза – „ще се сформира междуведомствена комисия с представители от всички министерства, която да координира законодателството и секторните политики, да благоприятстват качеството на живота в България”. Празни думи, отчитане на дейност, липса на идеи и като резултат – нищоправене.

Както и при предходното правителство реформите остават съвсем непостижима цел –  електронното правителство се отлага за 2020 г., в здравеопазването  обещават да вкарат частни здравни фондове пак някъде към края на десетилетието. Явно социалистите са уверени, че  при избирателната система, която му готвят, народът няма да има избор и ще поръча пак от същото.

Икономическият растеж ще остане сладък сън и по- вероятно е да си нагласят 2-та процента растеж с помощта на статистиката. А недостига на данъчни приходи ще се компенсира с нови държавни дългове.

Горката България, в „добрите” политически традиции, каквото все още може да се открадне в тази бедна страна – ще се открадне.