Политическото невежество

http://m4.netinfo.bg/media/images/10434/10434976/655-402-fransoa-oland-i-barak-obama.jpg

Michael Huemer от университета в Колорадо в своята студия „In Praise of Passivity” анализира причините за политическите проблеми на САЩ, които ествено са  общи за  повечето страни в света.

Според него, комплексните причини се свеждат основно до политическото невежество. Политическите актьори, включително избирателите, активистите и лидерите, често не са запознати с основните факти, свързани с политическия избор. Дори експертите имат ограничено  разбиране за работата на обществото и слаб капацитет за предсказване на бъдещите резултати. Само най-простите и безспорни политически претенции могат да се преборят за внимание от стрна на политиците. Може би това е така, защото политическото знание е много трудно да се постигне, и отчасти, защото участниците не са достатъчно мотивирани, за да го постигнат. В резултат на това, най-добрият съвет за политическите актьори е много често просто  да се опитват да решат социалните проблеми по най- простия начин – чрез интервенции, които обаче съвсем рядко са добре преценени и носят повече вреда, отколкото полза.

Популярната мъдрост в кавички често хвали тези, които се включват в политиката, които гласуват в демократичните избори, за да  се борят за каузи, вярвайки, че те  опитват да направят света по-добро място. Хорта са доста склонни да очакват, че  политическите лица са движени от високи идеали и че те ще променят света. Така е въпреки изобилието от примери, потвърждаващи привързаността на политиците към статуквото.

Ясното доказателство за човешкото невежество и ирационалност на политическата сцена е предизвикателство за популярната мъдрост. Липса на информираност за основните обективни факти от  политическата действителност, да не говорим за по-сложни знания, които биха били необходими за надеждното решаване на спорни политически въпроси, пречат на повечето граждани  да направят нищо повече от съвсем несигурно предположение, влизайки в тъмната стаичка за гласуване.

Няма добра причина дасе смята, че политически активисти или политически лидери, са  по-надеждни при намиране на правилните позиции по спорните въпроси. Тези, които са най-политически активен често са най-идеологически предубедени, и поради това са дори по-малко надеждни, отколкото средния политик. В повечето случаи, следователно, политическите активисти и лидери действат безотговорно и несправедливо, когато  се опитват да налагат своите решения на социалните проблеми на останалата част от обществото.

М. Хюмер се надява че, човешките същества един ден ще достигнат научното разбиране на обществото, сравнимо с модерното научно разбирането на повечето аспекти на естествения свят.

Политически лидери, избирателите и активисти винаги са съветвани да следват максимата, приложена в медицината ,  " първо, не вреди . "  Но примерите в историята за  вредите в резултат на прекалено силни идеологически убеждения са достатъчно много.

Хората не трябва насилствено да налагат изисквания или ограничения по отношение на други, освен ако стойността на тези изисквания или ограничения по същество е безспорна сред общността от експерти в условията на свободен и отворен дебат. Хюмер резонно има съмнения в тази рецепта, тъй като дори консенсусът между експертите, може да е грешен, но смята, че това правило може да бъде най-доброто, което такива несъвършени същества като нас могат да измислят. Апропо, Хюмер не подминава и проблемът за политическото невежество на експертите.

След като политическото невежество е такъв феномен, какво да кажем за невежата намеса на политиката в икономиката.