Корпорациите и отстъплението на капитализма

Модерната икономическа история  на западна цивилизация изглежда наистина е белязана от замяната на капитализма  със  завършена корпоратокрация. Мащабите в отделните страни са доста различни, в САЩ те естествено са най големи. По-слабо развитите страни също са заразени, тъй като финансовата индустрия налага правилата навсякъде по света.

Според  Дж. Сакс  Америка губи своята демокрация, защото политиците служат на хората, които управляват големите корпорации, които съответно финансират техните политически кампании. Тези хора, тъй наречените CEOs, (главните изпълнителни директори на големите корпорации) контролират и значителната част от медиите  и не носят отговорност пред никого.

Акционерите на Сити груп  отхвърлиха предложената компенсация за 2011 г. в размер на 15 милиона долара на главният изпълнителен директор  Викрам Пандит и съответните  подобни суми на другите четирима изпълнителни директори. Мениджърите на институционалните инвеститори, особено пенсионните и взаимните фондове са твърде активни напоследък в негативната си реакция, тъй като твърде дълго са приемали пасивно това поведение на корпоративното управление, пренебрегвайки задълженията си към хората инвестирали в тях.

Според новия закон Додд-Франк, който в голяма степен е повлиян от адвокатите и лобистите на Уолстрийт, акционерите имат право да гласуват компенсациите, което все пак не е задължаващо, но показва неудовлетворението на акционерите.

Скандално високите компенсации продължават на фона на посредствените резултати на Сити груп в последните 10 години и скорошните ниски резултати на стрес-тестовете. Явно банкерите са абонирани за космическите си заплати и бонуси, които не зависят от постиженията им. А много от парите идват от субсидиите на ФЕД.

Главните изпълнителни директори в публичните компании (акционерни дружества) получават възнаграждение, което е около 300 пъти по-високо от това на средния американец.

Медианата на сумата от заплатите, бонусите и дългосрочните стимули за СЕОs на  350 основни компании на Уолстрийт за 2010 г.  е в размер на 9, 3 милиона долара.

На този фон, в България цари пълна тишина ( тежаща от силни подозрения) по въпроса за бонусите и стимулите на банковите мениджъри, на директорите на НЕК, електроразпределителните дружества, мобилните оператори, Булгартабак, ВИК, топлофикациите и прочие корпорации, които са длъжници на гражданите, заради ниското качество на услугите им, което не съответства на цената, която изискват.

Липсата на публичност за възнагражденията на висшите корпоративни мениджъри ни поставя в групата на корпоратократичните бананови републики. Що се отнася до контрола върху медиите от страна на олигархията, може би сме надминали Америка.   

Международната трудова миграция на българите

        

http://willwilkinson.net/flybottle/2012/04/

Българите напускат страната все по-масово, въпреки че не съм срещнала статистически данни за това. Квалифицираните млади хора и квалифицираните възрастни хора си намират работа в Европа и Америка, колкото и да е напрегнат пазарът на труда навсякъде. Строителните работници също намират работа извън България. Въпросите, дали това е добре или зле, защо става и на какво е симптом, са излишни. Всички знаем отговорите.

Позитивни илюзии и оптимизъм

http://www.artsytots.com/attachments/Image/Happy_Monkey_in_Tree.jpg

Наблюдавайки твърде дразнещото, безметежно, самохвално и често неадекватно поведение на българските политици ( не само настоящите) на фона на катастрофиралата икономика, силно неефективната публична сфера и другите проблеми, които са коментирани в предишни постове, се замислих какво би се променило ако те  поне показваха по-дълбоко разбиране на проблемите и честно ги признаваха. Това би било първата крачка към по-добро управление. Явно няма място за наивност, тъй като нашите политици не правят изключение от политиците навсякъде по света.

Психологията дава някои отговори на  явлението, свързано с бодрото високо  самооценяване. Според Тейлър и Браун (1988) психически здрави хора имат позитивни илюзии за самите себе си и така разполагат със завиден капацитет за нарушаване на реалността, в посока, която повишава самооценката им, води до убеденост в личната им ефикасност и в светлите им бъдещи перспективи. Позитивите от това изкривяване във възприемането на самия себе си са свързани с по-силната мотивация, щастието и оптимизмът. Безспорно високото самочувствие е важно за успеха в живота, но трябва да се прави разлика между инфантилните позитивни илюзии и здравия житейски оптимизъм и обоснованото самочувствие.

Наблюдавайки непрестанния илюзорен оптимизъм на г-н Дянков, на американските и европейските политици, е интересно да се знае, че до края на 1970 г. оптимизмът като цяло се разглежда като психологически дефицит,  знак за незрялост или слабост на характера. (Кар 2004 г.) Но в следващите години надделява по-интуитивното схващане, че дори илюзорният оптимизъм помага на хората да се борят за оцеляване при всякакви условия. Негативните страни на бягането от реалността,  в социален план, са свързани с недооценка дълбочината на проблемите и забавяне и непредприемане на корективни действия, което води в добрия случай до запазване на статуквото, а в по-лошия – до задълбочаване на провалите.

За това допринася екстремно високото илюзорно самооценяване, което е типично за хората, които стават политици.  Не рядко така се проявяват проблемите с нарцисизма. Нереално високата самооценка не е свързана непременно с успех в училище, с добри социални умения и води до увеличаване на рисковото поведение. Нови изследвания показват, че стеснителните и интелигентни хора много по-рядко постигат социален успех, дори, когато са високо компетентни и това е загуба на социална енергия.

Позитивните илюзии пречат на реалистичната оценка на полезния негативен опит. Така се губи възможността за корекции на бъдещото поведение и избядване на провали.

От друга страна, психологията не е категорична относно хипотезата, че осъзнаването на истината за себе си е най-добрият начин за постигане на психично здраве. За да се постигне физическо и психическо равновесие са необходими умения за ограничаване и контролиране на негативната информация и подтискащите мисли за нея. Този процес е сложен и изисква интелигентност, креативност, позитивизъм, аналитични и когнитивни умения. Създаването на позитивни илюзии е по- лесен и по-широко достъпния механизъм, чрез който хората се борят с ежедневните житейски трудности, с конкуренцията на работното място, в любовта. Може би позитивните илюзии са най- полезни в борбата с тежките заболявания – рак, спин, инсулт, инфаркт.

Позитивните илюзии в поведението на хората  в сферите на политиката, бизнеса, науката,  културата, изкуството, могат да бъдат контрапродуктивни и дори вредни.

За да се развива обществото, човешкото поведение трябва да подкрепя креативността. Необходимите условия за това са свързани с изработване на относително по-реалистична преценка за себе си, съпроводена с иновативно мислене, адекватно самочувствие и оптимизъм и непременно - способност за самоконтрол за избягване залитането в крайности.  

Кухите етикети и практическата политика

Противоречивите политики на различните политически партии размиват тяхната идеологоческа идентичност и до голяма степен обезмислят практическата стойност на самите идеологии. Последните все повече остават кух етикет пред набор от теоретични принципи, които никой не спазва. Етикетите трябва да бъдат твърде привлекателни, за да омаят недоверчивите избиратели.

В условията на масов политически  популизъм, слугите на народа са толкова гъвкави в ежедневните си решения, че са готови да посегнат към арсенала на всяка подходяща за случая идеология, само и само да намерят бързи и лесни решения на трупащите се проблеми.

Примерите са много. Социалистическата партия в България въведе плоския данък, конкурирайки се с опозицията, а сега настоява за отмяната му, спомняйки си за идентичността си. Десният Б. Борисов субсидира почти всеки, който шумно се оплаква и участва в покупко-продажбата на частни фирми, поради „съпричастност”.

САЩ поддържа огромен брой субсидиращи програми. А изливането на публични средства в частни банки и предприятия няма нищо общо с познатите принципи на либералния капитализъм за минимална намеса на държавата в икономиката.

Зад либертарианския етикет стоят откъснати от реалността романтици, основно поради това, че свободният пазар е неосъществима мечта, а индивидуалната и икономическата свобода намаляват. Регулациите във всички сфери на живота лавинообразно нарастват навсякъде по света, пазарната конкуренция  постоянно се елиминира

.

Не е чудно, че известният американски публицист Уил Уилкинсън казва, че политиката ни прави глупави. Той отказва да му се поставя етикета на либертарианец, защото смята, че приемайки политически етикет, неговата интелигентност намалява с около 15%.

Придържането към определени идеологически рамки неизбежно ограничава мисленето и води до бесусловно отхвърляне на различните идеи. Освен това политиката изисква  по-скоро лоялност, отколкото компетентност.

Хората имат политически пристрастия, основани на определени идеологически разбирания, но срещата между тях и обещанията и действията на  политиците  е в сферата на позитивните илюзии.

Упадъкът на западната цивилизация

Проблемите на цивилизациите на земята са постоянни, натрупват се във времето , в резултат на което нациите преминават през периоди на възход, разцвет, упадък и крах.

Известният американски историк Нийл Фъргюсън коментира причините и белезите за упадък на западната цивилизация. По негово мнение този упадък е неизбежен, тъй като историята показва, че  всяка цивилизация след периода на възход преминава през период на  деградация, упадък и загиване. Според Фъргюсън цивилизациите преминават през 7 етапа на развитие, а САЩ са в 6 етап, който има белезите на упадъка и загниването.

През късните 70 години на 20 век, стандартите на живот в западния свят превъзхождат тези на най- богатите китайци около 20 пъти, докато през 15 век средният китаец е по-богат от средния американец. В началото на 20 век, дузина западни държави, в това число и САЩ контролират 74% от глобалната икономика, при 58% от земната повърхност.

Както се видя при последната криза, развитото общество не разполага със система за ранно предупреждение, твърде рядко може да предвиди и да изгради разбиране за проблема, преди той да избухне. Липсата на предишен опит или пренебрегване и непознаване на историята,  прави хората невежи за последиците от една или друга дългосрочна политика.

Когато се говори за развитието на цивилизациите се има предвид, че човешкото поведение е източникът на развитието, било то позитивно или негативно. Инстинктът за самосъхранение на човешкото тяло е заложен от природата в нашите гени, за да се гарантира оцеляването на човешкия вид в суровия свят на дефицитите. В  условията на разцвет на западната цивилизация и постигането на изобилие от блага, стремежът към удоволствия и избягване на болката  става доминиращ. Хората се държат така, сякаш се опитват да компенсират изцяло лишенията, понасяни от човешката раса през дълги периоди  в миналата история.

Развитата западна цивилизация даде възможност на хората да се освободят от неизбежността на труда, принудата и стимулите за труд прогресивно намаляват. Високите нива на данъчно облагане и преразпределението на доходите над 50% (особено в социална Европа) подтискат предприемаческата инициатива и стимулират укриването на данъци. Средният южнокорейски работник се труди около 39% повече часове на седмица, в сравнение със средния американец. Усещането за несправедливост се засилва от хипертрофиралите  системи за социално и здравно осигуряване.

Потреблението е основата на пазарната икономика, но развитото общество не е  в състояние да управлява нивата на потребление в рамките на рационалните и разумни нива.  Още Адам Смит казва, че държавните институции не могат да регулират обществото, ако гражданите не се обучават в общ набор от добродетели. По-скоро,  поведението на институциите  само по себе си  е проблематично, тъй като те следват плътно човешката природа и насърчават свръхпотреблението. Обществото не може разумно да управлява изобилието.

Хората не се замислят за страничните ефекти за самите тях от прекаляването с някои съвсем невинни удоволствия като храненето. Голяма част от населението на западната цивилизация се храни прекомерно, поради което затлъстяването и другите хранителни разстройства са голям проблем,  който политиците с едната ръка насърчават, и с който се борят с другата  ръка. Същото е с другите не толкова невинни удоволствия – тютюнопушене, употребата на алкохол, на дрога, чието ограничаване също е работа на всесилната бюрокрация, за което всички ние й плащаме. Вредните  прекомерни удоволствия тласкат развитието на медицината и са една от причините за лавинообразното нарастване на разходите за здравеопазване.

Пазарите непрекъснато генерират нови потребности, които трябва да бъдат задоволени, а задоволените потребности на другите хора създават нашите нови потребности.

Настоящите нива на потребление в развития свят са неустойчиви в дългосрочен план. Вероятно следващите поколения ще наследят дългове, изчерпани ресурси и отровена природа. Още повече, че дори днес милиони деца умират от глад в света всяка година. Бедността се увеличава и в развития свят. Справедливостта е илюзия.
Тъй като моралът реално е далеч назад в скалата на ценностите (независимо, че всички се кълнат в него, може би по навик), все повече са хората готови да лъжат, мамят и крадат, да стават политици, за да постигнат богатството. Последната икономическа криза, инспирирана от жилищния балон в САЩ, е белязана от измами и злоупотреби в огромни размери от страна на брокери, банкери, застрахователи и кредитополучатели. Тези практики са твърде заразни и с далечни последици.

Симптомите за упадък нз западната цивилизация са много уви, за да се обхванат в кратък пост.

Все пак Финландия, Дания, Швеция, Германия (без банките) са с по-стабилни позитивни перспективи.  

Проблемът е, че в САЩ няма сигнали за промяна на политиката, мотивациите, стимулите и прочие лостове за преодоляване на контрапродуктивното човешко поведение и това подтиска оптимизма, че колапсът ще бъде избягнат.  

Западната цивилизация разполага със средства да отлага пълния провал дълго време, но един крах винаги може да бъде ново начало.

Просперитет и институции

http://www.nakedcapitalism.com/

Последните неграмотни, ограничаващи свободата и несъобразени с интересите и възможностите на гражданите,  идеи на българските политици с цел решаване на структурни проблеми в нереформирани сектори и предприятия, вече са коментирани достатъчно. Те, обаче,  ме провокираха отново да обърна внимание на неработещите институции и безпомощността на политическата класа да промени каквото и да било в правораздаването, корупцията, здравеопазването и средата за правене на бизнес.

Според Индекса на глобалната конкурентноспособност 2011-2012 г. (  The Global Competitiveness Report 2011-2012 © 2011 World Economic Forum) по показателя „институции” България е на 110 място от 142 страни, включени в класацията. Свързано с това, корупцията е най-големия проблем при правенето на бизнес, следвана от неефективната държавна бюрокрация. По показателя „права на собственост” България е на 119 място, а по „прозрачност на правителствената политика” и по „организирана престъпност” се класираме съответно  на 130  и на 124  място. Пословичната бедност в България  е симптом  и на системният провал на властта да изгради работещи политически и икономически институции.    

Според  Дарън Асемоглу и Джеймс Робинсън в книгата им „Защо нации се провалят”,    богатството на една страна зависи главно от степента, в която обикновеният човек може да се възползва от своите собствени инициатива и усилия. С други думи  климатът, трхнологиите или дори природните ресурси  не са от такава важност за просперитета, ако институциите ограничават икономическите възможности на обикновените хора, а правата на собственост не са защитени. Според  авторите, САЩ са имали „включващи институции” през голяма част от историята си, поради което обществото е било в състояние да извлече полза от таланта и способностите на всички граждани, които в последствие са имали високи нива на мобилност. Некачествените политически и икономически институции фаворизират елитите, при слаби или липсващи права за мнозинството от обществото. Напредъкът в информационните и комуникационните технологии има заслуга за неравенство във възможностите и доходите в САЩ, но по- съществените фактори са  процесите на деиндустриализация и разрастване мощта на финансовия капитал. Те се  отразяват в  засилване контрола върху политическите и икономическите институции от страна на групите със специални интереси и овластените разпределителни коалиции.

Манкур Олсън, в книгата си „Възходът и упадъкът на нациите”, публикувана през 1982 г. анализира влиянието на лобирането, разпределителните коалиции и групите със специални интереси върху картелизацията на пазарите, поведението на цените и заплатите, промените в търсенето, ниската ефективност на икономиката и съответно – върху просперитета и упадъка на нациите.

Връщайки се към България, известно е, че партиите и другите групи със специални интереси от началото на прехода след тоталитаризма до сега, осигуряват на своите членове привилегии и блага, пазарите са парцелирани и достъпът до тях е силно ограничен, картелите в секторите на горивата, олиото, захарта, зеленчуците и т.н. са добре ситуирани, а Агенцията за защита на конкуренцията, спазва „сложна процедура” и е безполезна.

 Тъжното е, че след комунизма, България, като че ли не е имала ценния период на по-благоприятна институциална среда, условията за правене на бизнес стават все по-сложни за обикновените хора. Предприемачеството е трудна и рискована авантюра изобщо, а в България – съвсем. Може би изборът не  е между просперитет и провал на нацията, а просто ще продължи оцеляването.

Печатане на пари, инфлация и други екстри

Икономиката на света  обективно,  все още е  силно зависима от икономическата политика на САЩ през изборната 2012 г .  Връщайки се в сферата на икономиката, прочетох интересни коментари на американски експерти, които хвърлят светлина върху  възможните развития в следващите две, три години.

Според д-р Марк Фабер, известен инвеститор и коментатор, глобалните централни банки  са в бизнеса за печатане на пари, което означава, че ще има повече количествени улеснения (лесни пари за инвестиционните банки). Неговите очаквания  са за нарастване на инфлацията, което потвърждава очевидното, че всички централни банки биха искали чрез нея да се намалят държавните дългове във времето. За съжаление инфлацията ще се отрази негативно на просперитета и благосъстоянието на електората.

Фабер очаква нова криза, но той като инвеститор е сигурен, че за да се подкрепят капиталовите пазари, ще трябва да се отпечатат още повече пари. Той не си прави илюзии, че печатането на пари е с ограничен ефект във врмето, но  не е ясно как ще се тласка бичия пазар, след като паричните стимули станат безполезни.  Според Чарлз Хю Смит, краен критик на финансовата политика  на ФЕД, за да поддържа бичия пазар през 2008 г. ФЕД наля 1 трилион долара ликвидност на Уолстрийт, но следващите инжекции ще бъдат много по-големи.  Факт е, че  целта за стабилизиране на жилищния пазар и повишаване цените на жилищата,  беше постигната основно за скъпите имоти в престижните места.

Стимулираните с напечатани пари инвестиции преди 2000  г. са били вложени в акции на Nasdaq и в акции на телекомуникационни компании и медии, а в следващите години се инвестират главно в жилищния пазар до спукването на балона през 2008 г. Сега те се влагат в акции.

Колкото повече пари се печатат, толкова повече хора ще се спасяват от инфлацията и отрицателните лихвени проценти,  като купуват картини на Анди Уорхол и всички видове активи, в това число и  ценни книжа. Стойността на акциите ще нарасне нездравословно, а размерът на необходимата за поддържане на пазара доза ликвидност, ще расте главоломно. Споменават се различни цифри – от 3 до 5, или 7 трилиона долара в световен мащаб (основно САЩ, Великобритания и Еврозоната) в следващите години.  

Машината за дългове ще работи усилено, като ще продължи да прави някои хора много богати, а масата ще бъдат бедни поради това, че икономическият растеж ще бъде мираж.

Към това се добавят и проблемите с цената на петрола, които изискват отделен анализ.

В България кризата не е свършила, а последните данни на статистиката показват задълбочаване на  проблемите в производството, строителството и услугите. На фона на тенденциите за трайно влишаване на икономическата среда  в развитите страни, шансовете ни за добра 2012 година са твърде слаби. А през  изборната 2013 г. ни чакат познатото „целуване на бебета и обещания за безплатни обяди”. БНБ обаче, няма право да печата пари и обещанията ще бъдат съвсем нереални.