Последните неграмотни, ограничаващи свободата и несъобразени с
интересите и възможностите на гражданите, идеи на българските политици с цел решаване на
структурни проблеми в нереформирани сектори и предприятия, вече са коментирани достатъчно. Те, обаче, ме провокираха
отново да обърна внимание на неработещите институции и безпомощността на
политическата класа да промени каквото и да било в правораздаването,
корупцията, здравеопазването и средата за правене на бизнес.
Според Индекса на глобалната конкурентноспособност 2011-2012 г. ( The Global Competitiveness Report 2011-2012 © 2011 World
Economic Forum) по показателя
„институции” България е на 110 място от 142 страни, включени в класацията. Свързано
с това, корупцията е най-големия проблем при правенето на бизнес, следвана от
неефективната държавна бюрокрация. По показателя „права на собственост”
България е на 119 място, а по „прозрачност на правителствената политика” и по „организирана
престъпност” се класираме съответно на
130 и на 124 място. Пословичната бедност в България е симптом и на системният провал на властта да изгради
работещи политически и икономически институции.
Според Дарън Асемоглу и Джеймс
Робинсън в книгата им „Защо нации се провалят”, богатството на една страна зависи главно от степента,
в която обикновеният човек може да се възползва от своите собствени инициатива
и усилия. С други думи климатът,
трхнологиите или дори природните ресурси не са от такава важност за просперитета, ако
институциите ограничават икономическите възможности на обикновените хора, а
правата на собственост не са защитени. Според
авторите, САЩ са имали „включващи институции” през голяма част от
историята си, поради което обществото е било в състояние да извлече полза от
таланта и способностите на всички граждани, които в последствие са имали високи
нива на мобилност. Некачествените политически и икономически институции
фаворизират елитите, при слаби или липсващи права за мнозинството от
обществото. Напредъкът в информационните и комуникационните технологии има
заслуга за неравенство във възможностите и доходите в САЩ, но по- съществените фактори
са процесите на деиндустриализация и
разрастване мощта на финансовия капитал. Те се отразяват в засилване контрола върху политическите и
икономическите институции от страна на групите със специални интереси и
овластените разпределителни коалиции.
Манкур Олсън, в книгата си „Възходът и упадъкът на нациите”, публикувана
през 1982 г. анализира влиянието на лобирането, разпределителните коалиции и
групите със специални интереси върху картелизацията на пазарите, поведението на
цените и заплатите, промените в търсенето, ниската ефективност на икономиката и
съответно – върху просперитета и упадъка на нациите.
Връщайки се към България, известно е, че партиите и другите групи със специални
интереси от началото на прехода след тоталитаризма до сега, осигуряват на
своите членове привилегии и блага, пазарите са парцелирани и достъпът до тях е
силно ограничен, картелите в секторите на горивата, олиото, захарта,
зеленчуците и т.н. са добре ситуирани, а Агенцията за защита на конкуренцията,
спазва „сложна процедура” и е безполезна.
Тъжното е, че след комунизма, България, като че ли не е имала ценния период на по-благоприятна институциална среда,
условията за правене на бизнес стават все по-сложни за обикновените хора.
Предприемачеството е трудна и рискована авантюра изобщо, а в България – съвсем.
Може би изборът не е между просперитет и
провал на нацията, а просто ще продължи оцеляването.
Няма коментари:
Публикуване на коментар