Корпорациите и отстъплението на капитализма

Модерната икономическа история  на западна цивилизация изглежда наистина е белязана от замяната на капитализма  със  завършена корпоратокрация. Мащабите в отделните страни са доста различни, в САЩ те естествено са най големи. По-слабо развитите страни също са заразени, тъй като финансовата индустрия налага правилата навсякъде по света.

Според  Дж. Сакс  Америка губи своята демокрация, защото политиците служат на хората, които управляват големите корпорации, които съответно финансират техните политически кампании. Тези хора, тъй наречените CEOs, (главните изпълнителни директори на големите корпорации) контролират и значителната част от медиите  и не носят отговорност пред никого.

Акционерите на Сити груп  отхвърлиха предложената компенсация за 2011 г. в размер на 15 милиона долара на главният изпълнителен директор  Викрам Пандит и съответните  подобни суми на другите четирима изпълнителни директори. Мениджърите на институционалните инвеститори, особено пенсионните и взаимните фондове са твърде активни напоследък в негативната си реакция, тъй като твърде дълго са приемали пасивно това поведение на корпоративното управление, пренебрегвайки задълженията си към хората инвестирали в тях.

Според новия закон Додд-Франк, който в голяма степен е повлиян от адвокатите и лобистите на Уолстрийт, акционерите имат право да гласуват компенсациите, което все пак не е задължаващо, но показва неудовлетворението на акционерите.

Скандално високите компенсации продължават на фона на посредствените резултати на Сити груп в последните 10 години и скорошните ниски резултати на стрес-тестовете. Явно банкерите са абонирани за космическите си заплати и бонуси, които не зависят от постиженията им. А много от парите идват от субсидиите на ФЕД.

Главните изпълнителни директори в публичните компании (акционерни дружества) получават възнаграждение, което е около 300 пъти по-високо от това на средния американец.

Медианата на сумата от заплатите, бонусите и дългосрочните стимули за СЕОs на  350 основни компании на Уолстрийт за 2010 г.  е в размер на 9, 3 милиона долара.

На този фон, в България цари пълна тишина ( тежаща от силни подозрения) по въпроса за бонусите и стимулите на банковите мениджъри, на директорите на НЕК, електроразпределителните дружества, мобилните оператори, Булгартабак, ВИК, топлофикациите и прочие корпорации, които са длъжници на гражданите, заради ниското качество на услугите им, което не съответства на цената, която изискват.

Липсата на публичност за възнагражденията на висшите корпоративни мениджъри ни поставя в групата на корпоратократичните бананови републики. Що се отнася до контрола върху медиите от страна на олигархията, може би сме надминали Америка.